РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110200040 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на "ЗИБ СТРОЙ ГРУП" ЕООД, ЕИК 20389064, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 30, подадена чрез
управителя Бр. И. Я., против НП № 23-0001361/09.09.2021година, издадено от
гл.инспектор в отдел „Контрол“ в РД "АА", гр. Варна, с което на основание
чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП на ЮЛ е било наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр.
1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че сочи, че НП е незаконосъобразно
като основно навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процес.
правила. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано
представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище от
управителя на същото в което същия сочи, че поддържа жалбата и отправя
искане за отмяна на НП на основанията изложени в нея. Алтернативно
изразява и становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
1
Въззивното дружество "ЗИБ СТРОЙ ГРУП" ЕООД, притежавало лиценз
на Общността за превоз на товари № 17436. На същото като превозвач била
извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД "Автомобилна
администрация" гр. Варна, сред които и св. К.К.. На 17.05.2021г. на
управителя на въззивното дружество била връчена покана peг. № 82-00-51-
801/05.05.2021г. за извършване на комплексна проверка за периода от
01.06.2020г. до 15.04.2021г. относно транспортната дейност на фирмата.
Поканата била изготвена на основание чл. 91б, т. 1 от ЗАвтП във връзка с чл.
12, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и в същата се
съдържало писмено разпореждане до управителя на дружеството в 7-дневен
срок, да предостави в РД "АА" гр. Варна документи във връзка с проверка на
документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от
01.06.2020г. до 15.04.2021г.. В цитираната покана подробно бил изложен
списък с изисканите документи и информация като в т.5, изречение 2 от
раздел 1 изрично било посочено, че се изисква информация извлечена от
паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител. В
поканата било посочено още, че документите следва да се представят на
проверяващия екип, както и била упомената отговорността, която се носи при
непредставяне им. С приемо-предавателен протокол от 31.05.2021год. от
страна на въззивното дружество били представени редица документи, но
информация извлечена от паметта на дигитален тахограф със сер.№ 101475,
монтиран във влекач „Скания“ с рег.№ В5260ВТ, кат N3, с който автомобил
от представените от дружеството други книжа било установено, че през
периода обект на проверката са били извършвани международни превози на
товари попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, не била представена.
При тези констатации св. К.К. приел, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 91в, т.2, пр.1 от ЗАвтП и на 04.06.2021г.
съставил срещу него АУАН № 291427.
В актът св. К. приел от фактическа страна нарушението се състои в
непредставяне на служителите на РД „АА“ Варна за проверка на изисканите с
поканата документи, както и че нарушението е извършено в гр. Варна на
31.05.2021г.. Актът бил предявен и връчен още същия ден на
представляващия въззивното дружество лице, който го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН били подадени писмени възражения от
управителя на въззивното дружество в които същият посочил, че липсва
виновно поведение, тъй като поради техническа повреда информацията не
можело да бъде извлечена и тахографа бил на ремонт. Посочил, че след
отремонтиране на тахографа информацията ще може да бъде предоставена.
Възражението не било възприето от АНО и на 09.09.2021год. въз основа
на АУАН той издал атакуваното НП. В него АНО възприел изцяло
фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя и на
основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП наложил на въззивното дружество
2
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителя, който в показанията си пред съда възпроизвежда
констатациите отразени в АУАН с нужната конкретика.
Съдът напълно кредитира показанията на св. К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни и веществени, които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда
изцяло.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче
съдът констатира, че в хода на адм.наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процес. правила, довели до нарушаване
правото на защитата на наказаното лице и неправилно приложение на закона
по следните съображения.
С НП на въззивното дружество е наложено наказание за
нарушаване нормата на чл. 91в, т.2 пр.1 от ЗАвтП. Съгласно посочената
разпоредба превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-
малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка
от контролните органи информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф.
На свой ред приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал.7
от ЗАвтП предвижда адм.наказателна отговорност на превозвач, който не
съхранява (предл. 1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни
от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва
да ги предостави за проверка (предл. 2) на контролните органи.
3
Очевидно е, че нарушението по чл. 104, ал.7 от ЗАвтП има две форми
на изпълнително деяние. Първата е несъхранение на тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача, а втората е отказ за предоставянето им при проверка от контролните
органи.
В случая от обст. части на АУАН и НП не става ясно за какво точно
нарушение е наказан въззивника и при какви обстоятелства го е извършил,
доколкото от фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че той не
представил в законоустановения 7-дневен срок информация извлечена от
дигитален тахограф, но такава форма на изпълнително деяния (не представя
информация) не е предвидена в състава на нарушението по чл. 107, ал.7 от
ЗАвтП. Както бе посочено по-горе в мотивите обаче нормата предвижда
санкция за несъхранение на информация или за отказ да бъде представена
такава. За да е осъществена от обективна страна обаче втората форма на
изпълнителното деяние (отказ да се представи) следва информацията да е
била съхранена, в противен случай е налице първата хипотеза на
несъхранение на информация. На следващо място за да е нарушена
посочената по-горе разпоредба в хипотезата на непредставяне (такова е
изпълнителното деяние вменено на въззивника от фактическа страна - не
представил) следва на първо място да е налице извлечена информация и на
следващо място да е съхранена такава информация. Само в тези случаи би
могло да бъде осъществено деяние под формата на непредставяне на
информация защото ако информация изобщо не е била извлечена то няма как
такава изобщо да бъде съхранена, съответно представена. Тогава ще е налице
друго нарушение свързано с неизпълнение на задължението да се извлича
информация. В края на краищата какво нарушение е приел АНО за
извършено, при какви приети за установени факти и за какво е наказан
въззивника може само да се гадае.
Следва да бъде посочено още, че посочената като нарушена в АУАН и
НП норма на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП транспонира чл. 10, § 5, б. "а", т. ii" от
Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 561/2006/, която задължава
транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са
4
снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на
приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на
настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от
оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение
на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на
инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от
помещенията на предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009г.
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат
данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение
на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за
данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни
- за данните от картата на водача.
Легално определение на понятието "извличане" се съдържа в чл. 2, т. 2,
б. "н" от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
/ЕИ0/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014 год. и означава копиране,
заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с
данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта
на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или
изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните от дигиталния тахограф за срок от най-
малко 12 месеца, съобразно изискването на чл. 10, § 5, б. "а", т. ii" от
Регламент ЕО № 561/2006, данните следва да бъдат извлечени от картата на
водача, съобразно изискването на т. i) от същия параграф по реда на чл. 38 от
Наредба Н-3 от 07.04.2009 г..
Следва да бъде посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за
предоставяне на информацията, извлечена от картата на водача. Нещо повече
съгласно чл. 10, § 5, б. "а", т. "ii" от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
превозвачът следва да осигури достъп до тази информация пряко или
дистанционно от помещенията на предприятието, което е в потвърждение на
извода, че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя срок.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че описание на
нарушението съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал., 1, т. 5 от
ЗАНН в АУАН и НП не е налице. Не са посочени обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, което възпрепятства проверката по същество
относно изпълнението на задължението по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП.
Предявеното фактическо обвинение (не представя информация) не
кореспондира с правната квалификация на деянието и само по себе си (при
5
липса на каквито и да било други факти сочещи на причините поради които
информацията не е представена - защото не е извлечена, защото не е
съхранена или пък това е направено, но се отказва да бъде представена) не е
предвидено като наказуема форма на изпълнително деяние от законодателя в
състава на чл. 104, ал.7 от ЗАвтП. Изпълнителните деяния в двете хипотези,
които са уредени в чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП се различават по своя фактически
състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и
обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по
цитираната разпоредба. В случая фактите в НП не осъществяват нито една от
хипотезите на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП поради липса на съставомерни елементи
в описанието на деянието. Обстоятелства, сочещи на несъхраняване на
горната информация от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма
формулирано обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от
предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се
съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства
за това, както и надлежно обвинение. От данните по преписката, в частност
от депозираното възражение срещу АУАН е видно, че информация от
тахографа не е може да бъде предоставена в момента, поради
обстоятелството, че не може да бъде изтеглена, тъй като тахографа е на
ремонт, но би могла да се представи на по-късен етап след отремонтиране на
повредата. Горното е налагало предприемане на разследване в тази насока и
при установяване достоверността на тези факти би била налице първата
форма на изпълнителното деяние - несъхраняване на информацията. Такова
фактическо обвинение обаче не е повдигнато, а факти в тази насока не са
установени (доказани). От друга страна ако твърденията изложени в
обясненията се окажат неверни, то тогава би могло обосновано да се направи
извод, че информацията изобщо не е била извлечена което обаче обуславя
нарушение по чл. 93г, ал.2 от ЗАвтП.
В случая е налице пълна неяснота досежно това в какво се състои
съставомерното бездействие на въззивното дружество, поради което същото
не е могло да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да реализира адекватно
правото си на защита в пълен обем. Горното възпрепятства и съда да извърши
проверка има ли допуснато нарушение и правилно ли е било санкционирано
същото. Недопустимо е санирането на горните пороци да става по
тълкувателен път от материалите по АНП или със съображения в
придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда.
Пълното описание на нарушението от фактическа страна както в АУАН,
така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на
самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в
пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези
актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава,
която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на
административнонаказателна отговорност, представлява съществено
6
нарушение на процесуалните правила и е достатъчно основание за отмяна на
НП. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика на
АС Варна, като освен цитираните от въззивника в жалбата множество
решения на този съд – Решение № 923/08.05.2019год. по к.а.н.д. №
676/2019год.; Решение № 1092/05.06.2019год. по к.а.н.д. № 715/2019год.;
Решение № 2390/10.12.2019год. по к.а.н.д. № 2960/2019г. и Решение №
1237/20.06.2019год. по к.а.н.д. № 1191/2019 могат да бъдат посочени още
Решение № 897/03.05.2019год. по к.а.н.д. № 553/2019год.; Решение № 1180 от
13.06.2019г. по к. а. н. д. № 1300/2019г.; Решение № 1067 от 31.05.2019 г. по
к. а. н. д. № 1030/2019г.; Решение № 536/24.04.2020год. по к.а.н. №
237/2020год.;; Решение № 2067/31.10.2019г. по к.а.н.д. № 1822/2019г.;
Решение № 1719/27.09.2019г. по к.а.н.д. № 1915/2019год.; Решение №
351/24.03.2022год. по к.а.н.д. № 14282022год.; Решение № 491/14.04.2022год.
по к.а.н.д. № 124/2022год.; Решение № 536/19.04.2022год. по к.а.н.д. №
628/2022год.; Решение № 678/17.05.2022год. по к.а.н.д. № 368/2022год.;
Решение № 731/25.05.2022год. по к.а.н.д. № 861/2022год. и ред др.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено, съответно
подадена срещу него жалба се явява основателна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001361/09.09.2021год. на
Главен инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция "Автомобилна
администрация“, гр. Варна, с което на "ЗИБ СТРОЙ ГРУП" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Цар
Освободител" № 30, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП дружеството е било
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2000лв. за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр. 1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7