Решение по дело №10071/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20217060710071
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 122

 

Гр.Велико Търново 09.06.2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев

                                                                                                                  Ивелина Янева

 

при секретаря С. Ф.и с участието на прокурора Орманджиева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10071 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 260002 / 08.01.2021г., постановено по АНД № 206 по описа на СРС за 2020г., с което е потвърдено наказателно постановление № 23 / 25.03.2020г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на ЕООД „Север Нет” е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв. на основание чл.326 от ЗЕТ за нарушение на чл.43, ал.1, вр. ал.3 от Общите изисквания.

Касационното производство е образувано по жалба от ЕООД „Север Нет”, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи за неправилна преценка на съда на събраните по делото доказателства, довели до неправилен извод за доказаност на нарушението – в АУАН и НП липсват данни за начина на установяване на шрифта на договора, както и липсва сключен договор за предоставяне на услуга. Твърди се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в опорочена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН и чл.337 от ЗЕС. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – между ЕООД „Север Нет” и Г.П.И. е сключен индивидуален договор за предоставяне на телевизионна услуга, който е с шрифт по-малък от 10 пункта.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.43, ал.1, вр. ал.3 от Общите изисквания и на дружеството е наложена имуществена санкция.

Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени, липсват нарушения на процесуалните правила, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на  районния съд за законосъобразност на наказателното постановление за съответен на събраните доказателства и материалния закон.

Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН и чл.337 от ЗЕС дори да се приеме за основателно, не представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Видно от представената административнонаказателна преписка актът за установяване на административно нарушение е редовно връчен на представител на дружеството, който е вписал в него възражения. Писмени възражения са депозирани в законоустановения срок след връчването на акта. Следователно дружеството е упражнило в пълен обем правото си на защита и съставянето на АУАН в негово отсъствие дори и в нарушение на чл.40 от ЗАНН не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, влечащо отмяната на наказателното постановление.

Извършването на контролна покупка на стоки и услуги е допустим способ за установяване на практиките на търговците, поради което и спрямо нея са неприложими общите правила за действителност на договор. Дори да се приеме, че действителната воля на едната страна по договора е проверка на договорните условия, то другата страна е със знание за предоставяне на услуга. Следователно за доставчика на телекомуникационни услуги лицето И. е клиент и предоставения му договор съдържа типичните клаузи. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетелите за използване на централизиран софтуер при изготвяне на договора. Допустимо е едностранното разваляне на договора от потребителя, поради което и случая не попада в хипотезата на недействителност. Доводите на касатора за липса на нарушение поради недействителност на договора са неоснователни.

Искането на касатора в наказателното постановление да е вписан начина на установяване на нарушението не намира опора в закона. Действително посочването, че с мерителна линия е установен шрифта на договора би допълнило фактите, но за наличието на нарушение това не е необходимо. Допустимо е в хода на съдебното производство да бъде установен начина на измерване, като свидетелските показания правилно са кредитирани от съда. Към административнонаказателната преписка е приложен договора, поради което неговия шрифт е лесно установим факт. Следва да се отбележи, че в нито един момент касатора не е оспорил факта за размера на шрифта – нито пред въззивния, нито пред касационния съд. Не са наведени доводи за действителния размер на шрифта. Не са ангажирани доказателства за установяване пред съда на размера на шрифта. Именно това процесуално поведение на наказаното лице е формирало у СРС убеждението за безспорност между страните на размера на шрифта. За спорен е възприет въпроса как е установен и в тази връзка са показанията на проверяващите.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и .решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260002 / 08.01.2021г., постановено по АНД № 206 по описа на СРС за 2020г.,

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.