№ 1026
гр. П***, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103942 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.101 във вр.с чл.97 и чл.98 от Закона за социалните
услуги.
Образувано по молба на директора на Дирекция“Социално подпомагане“-гр.П*** с
искане да бъде настанена поставената под пълно запрещение М. С. Л. с ЕГН ********** в
Защитено жилище за лица с умствена изостаналост –град П***, ул.“К*** В***“№***, тъй
като са изчерпани всички възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда и
за ползване на социални услуги в общността. В подкрепа на искането са ангажирани
писмени доказателства
В съдебно заседание молителят Дирекция“Социално подпомагане“-гр.П*** се
представлява от социалния работник В*** Г***, която поддържа молбата
В съдебно заседание се явява настойникът ЕК. ИВ. М., която намира молбата за
основателна и моли да бъде уважена поддържа молбата.
В съдебно заседание , проведено в специализираната институция поради
невъзможността лицето да бъде доведено в сградата на съда, съдът констатира, че с
поставената под запрещение М.Л. е абсолютно невъзможно да се осъществи словесен
контакт.Същата комуникира с жестове и мимики, отговаря едносрично
Съдът след преценка на представените по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложените към искането писмени доказателства се установява, че с решение
1
№312 от 22.06.2009г. по гр.д.№45/2009г по описа на Окръжен съд –Пазарджик М. С. Л. с
ЕГН ********** е поставена под пълно запрещение .С решение изх.№44-Е-116/07.06.2013г
на Органа по настойничество и попечителство при Община П*** ЕК. ИВ. М. е назначена за
настойник на М. С. Л. с ЕГН **********.
Установява се от представената медицинска документация, че с експертно решение на
ТЕЛК №604/030 от 14.02.2014г. М.Л. е преосвидетелствана пожизнено. Определена е първа
група инвалидност с чужда помощ , 100% загубена работоспособност. Водеща диагноза
„лека имбецилност със синдром на Даун“.
В становището до директора на Дирекция“Социално подпомагане“-П*** настойникът е
декларирал, че няма възможност да полага грижи за поставеното под запрещение лице в
домашна среда, тъй като няма родствена връзка с него и не може да му осигури по-добра
грижа от тази , която се предлага в Защитеното жилище с оглед служебните си и лични
ангажименти.
От изготвената предварителна оценка на потребностите от социални услуги се
установява, че поставената под пълно запрещение е неомъжена. С увреждането е от своето
раждане. След смъртта на баба и, която е полагала грижи за нея, е била настанена в
ДЦДУ“Вяра, надежда и любов“- седмична грижа. С решение №138 от 18.04.1996г. на
Окръжен съд Пазарджик са ограничени родителските права на родителите и. Майка и я е
изоставила , а баща и изтърпява наказание „лишаване от свобода в затвора-град П***.
Мария има изградени елементарни навици и умения за самообслужване, храни се
самостоятелно.Не може да се справя самостоятелно в ежедневието си.Не може да задоволява
само основните си жизнени потребности. Има нужда от непрекъсната помощ и подкрепа.
Привързана е към потребителите и персонала на защитеното жилище и дневния център,
който също ползва.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Искането, инициирало настоящото съдебно производство е основателно.
Разпоредбите на чл.97 и 98 от Закона за социалните услуги уреждат процедурата
по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани
институции и ползване на социални грижи в общността резидентен тип, когато това е в
техен интерес , поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда,
като е дадено предимство на насочване на лицата към ползване на услуги в общността от
резидентен тип. Разпоредбата на чл.101 от същия закон дава възможност този срок да бъде
удължен като както срокът за настаняване, така и неговото удължаване може да бъде за
максимум от три години.
В настоящия случай събраните по делото доказателства и личните впечатления на
съда, придобити в проведеното изнесено съдебно заседание в Защитено жилище за лица с
умствена изостаналост –град П***, ул.“К*** В***“№*** обосновават категоричния извод,
че настаняването на М. С. Л. в посочената специализирана институция е в неин най-добър
2
интерес. Същата е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение поради „ умерена
умствена изостаналост“. Същата е в тежко здравословно състояние, с увреждания от
раждането си, инвалидизирана пожизнено, не е в състояние да се грижи за себе си.Не е
способна да взима каквито и да било решения, да изразява правно –валидна воля, да
формира речева дейност, да осъществява словесен контакт. Състоянието и изисква
цялостни и непрекъснати специализирани грижи.
Съдът стриктно съобрази и нормата на чл.98 от ЗСУ, позволяваща настаняване в
специализирана институция, само в случай, че в рамките на производството не се установи
възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда. Липсва такава възможност,
тъй като липсват близки и роднини, които да поемат грижата за нея, а настойникът и е
длъжностно лице , няма роднински връзки с нея и няма възможност да полага грижи за ней
извън специализираната институция. Посочената социална институция, лично посетена от
съдебния състав, е в състояние да осигури адекватни постоянни ежедневни специфични
грижи, осъществявани от квалифициран персонал, като М.Л. ще бъде под непрекъснат
надзор и по този начин ще бъдат задоволени основните и потребности и ще бъде
гарантирана адекватна медицинска помощ във връзка със заболяването и.
На основание чл.101 от ЗСУ следва да се определи срок за настаняване като
предвид данните по делото за невъзможност да се полагат конкретните, специфични грижи
за М.Л. в семейна среда с оглед психо-физическото и състояние , при наличието на
предпоставките , визирани в разпоредбата на чл.98 от ЗСУ съдът счита, че в случая
подходящ за настаняване е максималния срок от три години.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
НАСТАНЯВА М. С. Л. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.П***, ул.“К***
В***“№*** в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост, находящо се в град П***,
ул.“К*** В***“№*** за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Пазарджик в 7
дневен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3