Р Е Ш Е Н И Е
№ 55.
гр.Котел, 26.07.2019г.
Районен съд Котел, граждански
състав, в публично заседание на
20.06.2019 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ
Секретар Нелли Митева, прокурор
…………………., като разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 540 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е втора фаза на делбата - по
извършването ú.
С решение по
делото № 13 от 28.02.2019 г., влязло в сила на 21.03.2019 г. съдът е допуснал
да се извърши съдебна делба между ищцата В.Д.М., с ЕГН **********,*** и ответника Д.В.Ч.,
ЕГН **********,***, на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификационен номер 29283.501.453 по кадастралната
карта на с.Жеравна община Котел, одобрена със Заповед № РД-18-11 от 30.03.2005
г. на Агенцията по кадастър с площ 544 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване при съседи: ПИ № 29283.501.589, ПИ
№ 29283.501.564, ПИ № 29283.501.452 и ПИ № 29283.501.454 и ПИ №29283.501.451
ВЕДНО с построената в него еднофамилна жилищна
сграда на един етаж с идентификационен номер 29283.501.453.1 със
застроена площ 41 кв.м, при квоти от правото на собственост 1/2 идеални части за ищцата В.Д.М. и 1/2
идеални части за ответника Д.В.Ч..
В първото по
делото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 16.05.2019 г.,
и двете страни са заявили претенции по сметки. По делото е предявена от ищеца
срещу ответника претенция по сметки за заплащане на сумата от 4 160 лева,
с която неоснователно се е обогатил за негова сметка в резултат на неправомерно
владяна ½ ид.ч. от делбения
имот, заявена както следва: за периода от 20.01.2015 г. до 20.01.2019 г. –
3 840 лева и 320 лева – считано от 21.01.2019 г. до 16.05.2019 г. Общата
сума от 4 160 лева се претендира със законната лихва, върху присъденото
обезщетение, считано от датата на
предявяване на претенцията – 18.02.2019 г. до окончателното ú изплащане.
Претенцията е на база 160 лева като наемна цена на целия имот и съответно
½ от него равнима на 80 лева месечно за
посочените периоди.
Предявена е за разглеждане и
заявената от ответника срещу ищеца претенция по сметки, с правно основание
чл.72 от ЗС, за заплащане на сумата от 29 443.50 лв., представляваща общата стойност на извършените подобрения.
В с. з от ответната страна се изрази желание делбата да се
извърши по реда на чл.348 от ГПК, което не бе оспорено от ищцовата страна.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
отношение метода на делба на процесния имот:
По
делото е назначена експертиза и е прието заключение на вещо лице, което съдът
кредитира като обективно и обосновано дадено. Видно от заключението на вещото
лице е, че допуснатият до делба недвижим имот - терен и жилищна сграда, е неподеляем и от него не могат да се обособят два дяла,
всеки от които да отговаря на изискванията за жилище съгласно нормите на ЗУТ,
както и че пазарната му стойност възлиза на 32 200 лв., оценена по метода на
сравнителните продажби.
При
така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Способите за
ликвидиране на съсобствеността са: чрез разпределение на имотите по реда на
чл.353 от ГПК; чрез теглене на жребий; чрез възлагане по реда на чл.349 или
чрез изнасяне на имота на публична продан.
Предвид
обстоятелството, че допуснатия до делба имот е един и е неподеляем,
и никой от съделителите не е направил своевременно и
по съответния ред искане за възлагане, то единственият законов способ за
ликвидиране на съсобствеността е изнасянето на имота на публична продан,
съгласно разпоредбата на чл.348 от ГПК.
Установи се от
заключението на вещото лице, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот
е 32 200лв.
Държавната
такса, която страните следва да заплатят е съобразно стойността на техните
дялове, а именно по 640 лева за всеки един от тях.
По отношение на
претенцията по сметки на ищеца за обезщетение за ползване на имота:
С подаване на исковата молба на
13.11.2018 г. ищцата не е претендирала обезщетение за ползване на имота.
Представена е нотариална покана от 14.02.2019 г., която е получена от ответника
на 20.02.2019 г. С
тази нотариална покана ищцата претендира обезщетение за ползване на имота в
размер на 80 лева месечно за период от 2015 г. до настоящия момент. От
заключението на допълнителната строително-техническа експертиза е видно, че
справедливия размер на наемната цена за ползване на имот № 29283.501.453 по
КККР на село Жеравна, община Котел като дворно място и жилищна сграда в него е
92 лева месечно
за целия имот. С оглед квотите, при които е допусната делбата – ½ ид.
част за всеки съделител, размерът на обезщетението за
ищцата е 46 лева.
Ищцата не е пожелала да ползва
имота, а и не е била лишена от това ú право.
По отношение на периодите, за
които се претендира обезщетението, съдът намира искането за неоснователно, тъй
като това са периодични плащания и погасителната давност в тези случаи е три
години. Освен това т. обезщетение се дължи от датата на получаване на
нотариална покана, а не от прекратяване на брака. В този смисъл е и практиката
на ВКС. В конкретния случай, ответникът следва да заплати т. обезщетение, но
дължимо за четири месеца, а именно от 20.02.2019 г. до 20.06.2019 г., в общ размер на 184 лева, а в останалия
размер следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и незаконосъобразна.
Действително, съгласно разпоредбата
на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ
се ползва само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писмената
покана, която в случая
е 20.02.2019 г. За да възникне задължение
за ответника да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползването
му, е необходимо ищецът, като съсобственик,
който не ползва вещта, да
отправи писмено искане, което да
достигне до знанието на ответниците,
които ползват вещта. Ищцата не представи доказателства, че е отправила
до ответника т. писмено искане в претендирания период, поради което за ответника не
е възникнало задължение да заплащти обезщетение за лишаване от
ползване. Съгласно съдебната практика (решения на ВКС по
чл.290 от ГПК, като например решение № 187 от 10.07.2014г. на ВКС по гр.д.№
1300 от 2014г. на V г.о. и решение № 130 от 15.07.2013г. на ВКС по гр.д.№ 24 от
2012г. на І г.о.) исковата молба за делба може да има значение на писмено
поискване за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, ако съдържа
т. волеизявление. В исковата молба по настоящото дело ищецът не е
материализирал волеизявление за заплащане на обезщетение от ответниците
за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от процесния апартамент.
Съгласно цитираната практика, значение на писмено поискване
по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС може да има и заявеното в съдебно заседание
искане от страната, която не ползва имота, направено в присъствието на
ползващия общата вещ, което заявление е отразено в съдебния протокол. Т. искане
от страна на ищеца е заявено в проведеното на 16.05.2019 г. съдебно заседание.
Изхождайки от
изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от
ответниците за лишаване от ползването му на ½ ид.ч. от делбения имот за периода
от 20.01.2015 г. до 20.01.2019 г. следва да се
отхвърли като неоснователна.
Ищецът следва да
заплати държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки за претендирания наем в
размер на 159.04 лв.
По
отношение на претенцията на ответника по сметките за извършени подобрения и СМР:
От събраните
по делото доказателства се установи,
че ответникът е извършил лично
и с негови средства описаните в искането за сметките подобрения,
както и в извършената допълнителна строително-техническа експертиза.
Строителната стойност на претендираните и извършени
от ответника Д.В.Ч. строително-ремонтни работи и подобрения в ПИ
29283.501.453 по КККР на село Жеравна,
община Котел, определена към момента на изготвяне на експертизата и включваща
разходите за материали, труд и доставно-складови
разходи е в размер на 24 154 лева. Пазарната стойност, с която се е изменила,
увеличила пазарната цена на процесния имот в резултат
на извършените строително ремонтни работи и подобрения е
определена на база строителната стойност, чрез прилагане н съответните корекционни коефициенти в съответствие с приетата в съдебно
заседание пазарна оценка на делбения имот.
Стойността на
тези подобрения, или цената на процесния имот се е
увеличила с 20 128 лева, видно от назначената по делото допълнителна експертиза. Ответникът успя да
докаже и с гласни доказателствени средства - разпит
на свидетели, какви строително-монтажни работи е извършил в имота, както и
обстоятелството, че тези дейности са били извършени и заплатени с негови лични
средства, след прекратяване на брака с ищцата.
Съдът не намери
основание да постави под съмнение заключението на вещото лице и го кредитира по делото изготвената
съдебно-техническа експертиза, както и допълнителната такава, като компетентно
изготвена и неоспорена от страните.
Съдът даде вяра и на показанията на
свидетелите К. и П., водени от ответника, тъй като техните показания бяха
непротиворечиви, взаимно допълващи се и подкрепящи изцяло от събраните по
делото доказателства.
С решението с
което е допусната делба между страните по делото на процесния
имот, е прието, че ответниците са добросъвестни
владелци.
Съгласно разпоредбата на чл.72 от
ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил,
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното
решение. Той може да иска и да му се
заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.
Установи се също, че той е извършил
ремонт на жилището непосредствено след развода им. Свидетелят К. каза: „Къщата
преди развода беше съборетина и падаше. Стените
ú бяха от плет и глина. … Д. започна да
прави ремонт на къщата. Той събори къщата стена по стена, като видя, че нищо не
става от нея и започна да я прави наново.“
Според Тълкувателно решение№ 85/1968г. и ППВС6/1974г., отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждатсъгласно чл.72 от ЗС и чл.74 от ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си.
Следователно, отношенията между страните би следвало да
се уредят по правилата на чл.72 от ЗС.
От заключенията на съдебнотехническите експертизи се установява, че разликата на пазарната стойност на процесния
и тази на съществуващата стара сграда е с
положителна величина.
Тези факти са достатъчни за извода, че извършеното в имота представлява подобрение и доколкото новата сграда съществува към датата наприключване на устните състезания пред настоящия съд, в полза на съделителят ответник е възникнало вземане (т.6 ППлВС № 6/27.12.1974 г). Длъжник по него е ищцата, без
значение на това, че е собственик на 1/
2 и.д. части от процесния имот.
В този случай, на подобрителят се дължи заплащане
на по-голямата сума между увеличената стойност и действителните разходи.
Следователно,
ищецът по делото следва да бъде осъден да заплати на ответниците
сумата от 24 154 лв., като в останалата част до предявения от 29 443.50
лева, следва да се отхвърли като
неоснователен. Сумата се дължи ведно със законната лихва от писменото ú
поискване до окончателното ú изплащане/16.05.2019 г./.
С оглед уважения размер
на претенцията на ответника, ищецът по делото
следва да заплати държавна такса в размер на 966.32 лева, а ответникът (ищци по претенцията по сметки) следва да
заплатят държавна такса съобразно отхвърлената част от иска в размер на 211.58 лв
За разноските по делото:
Ищцата и ответникът следва да
заплатят по 640 лева – държавна такса всеки един от тях върху стойността на
дяловете, които получават.
Разноските във втората фаза на делбата
искове се присъждат по общите правила, т.е. по чл.78 от ГПК, поради което
ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за
експертиза (допълнителното заключение на вещото лице) съобразно уважената част
от иска, в размер на 44.23 лева.
Останалите разноски относно иска за
делба - адвокатски възнаграждения и експертиза за поделяемостта
на имота и неговата пазарна стойност, се разпределят по правилото на чл.355,
изр.1 от ГПК, а именно съобразно стойността на дяловете им, поради което ищцата
следва да заплати на ответника сумата от 966.32 лева – държавна такса върху
уважената част от претенциите по сметки, както и 984.42 лева – направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и сумата 205.12 разноски за
вещо лице по допълнителната експертиза по претенциите по сметки, а ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 211.58 лева – държавна такса по
отхвърлената част от претенциите по сметки, 44.23 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от претенциите както и 0.43 лв. разноски за
допълнителната експертиза, съобразно уважената част от претенциите по сметки.
Водим от горното и на основание
чл.348 от ГПК, чл.31, ал.2 от ЗС, чл.72 от ЗС и чл.355 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН поземлен
имот № 29283.501.453 по КККР на село
Жеравна, община Котел, одобрена със заповед РД-18-11/30.03.2005 г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед : няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот - село Жеравна община
Котел, с площ 544 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построената в него сграда
с идентификационен номер 29283.501.453.1 с площ 41 квадратни метра, начин на
трайно ползване - жилищна сграда -еднофамилна, при граници и съседи за целия
имот: ПИ №№ 29283.501.454, 29283.501.564, 29283.501.452, 29283.501.450,
29283.501.451 и 29283.501.589, на стойност 32 000 лева.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Ч., ЕГН **********,***,
сумата от 24154 (двадесет и четири хиляди сто петдесет и четири) лева
представляващи обезщетение за извършените в делбения
имот подобрения, ведно със законната
лихва от 16.5.2019
г. до окончателното ú изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки за
заплащане на сумата от 29 443. 50 лева, представляващи стойността на
извършени подобрения в съсобствения имот.
Пазарната оценка на гореописания недвижим
имот е 32 000 лв./ тридесет и две хиляди/ лева.
След извършване на публичната продан,
получената сума да бъде разпределена между съсобствениците при следните квоти: В.Д.М..
– 1/2 ид.част и
Д.В.Ч.. – 1/2 ид.част.
ОСЪЖДА В.Д.М., с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Котел държавна такса
за извършване на делбата, в размер на 640 (шестстотин и
четиридесет)лева; държавна такса върху уважената част от претенцията по сметки в размер на 966.32 (деветстотин шестдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), както и 5 лева (пет лева) в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.В.Ч., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Котел държавна такса за извършване на
делбата в размер на 640 (шестстотин и четиридесет)лева, държавна такса по отхвърлената част на претенцията им
по сметки в размер на 211.58 (двеста и единадесет лева и петдесет
и осем стотинки), както и 5 лева (пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Д.М., с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Ч., с ЕГН **********,*** сумата от 984.42 лева, за направени
по делото разноски, както и 205.12 лева разноски за в.л.за допълнителната строително
техническа експертиза.
ОСЪЖДА Д.В.Ч., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 44.23 (четиридесет и четири лева и двадесет и три стотинки), за направени
по делото разноски, както и 0.43 (нула лева и
четиридесет и три стотинки) разноски за в.л. за съдебно допълнителната строително
техническа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Сливен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: