Р Е Ш Е Н И Е
№129/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги
Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 3521 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на К.В.К. *** против
решение № 1667 от 16.09.2019 г., постановено по а.н.д. № 3669 по описа на Пловдивския
районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-27-133-48 от
10.12.2018 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с което на К.В.К., ЕГН **********,***
са наложени дванадесет административни наказания глоба в размер на 100 лева за всяко
нарушение на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ (НОПДМП), във връзка с чл.81, ал.3 от ЗЗ, на основание чл.229,
ал.1 ЗЗ.
Според касатора решението е неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради противоречие
със закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли да се потвърди решението на ПРС. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че вменените на касатора административни нарушения по чл.29, т.1 НОПДМП
са доказани по безспорен начин, защото въпреки изричната норма жалбоподателят,
е изпълнявал едновременно две функции – лекуващ лекар и оператор, като част от
избрания от пациентите екип, за което д-р К. е известен. Направен е извод, че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в АУАН и в НП
в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на
извършване на всяко от нарушенията и самоличността на извършителя. За неоснователно
е прието възражението, че АУАН е съставен след изтичане срока на възложената
проверка, защото по делото е представено надлежно разпореждане на РП Пловдив за
удължаването й до 02.05.2018 г.
Решението е неправилно.
Касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност по чл.229, ал.1 ЗЗ за нарушение на чл.29, т.1 НОПДМП, съгласно
която не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и
наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на
служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента. Следователно,
ангажирането на административнонаказателна отговорност на лицето изисква да
бъде безспорно установено, че именно д-р К. в конкретния случай е субект на
отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.
Действително от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се
изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ
лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни
медицински манипулации. Безспорно в случая такова нарушение е допуснато,
доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че д-р
К. в посочените 12 случая противозаконно е съвместявал това качество. Недоказан,
обаче, е изводът на административнонаказващия орган кой е субектът, който би
следвало да носи отговорност в този случай. Това е така, защото от събраните в
административнонаказателното и във въззивното съдебно производство
доказателства се установява, че всички 12 заявления за избор на лекар/екип са
адресирани до д-р И. – управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, следователно той е
лицето, което би следвало да се произнесе по исканията на пациентите и да
допусне или не избора на лекар/екип, доколкото няма данни да е било
оправомощено друго лице, а още по-малко това лице да е д-р К..
Отделно от това, в нито едно от заявленията не
фигурират името и/или подписът на д-р К., за да се приеме, че той е взел
решенията, с които са допуснати въпросните избори на лекар/екип. Всичките 12
заявления са подпечатани с печат на лечебното заведение и подписани от страна
на лечебното заведение единствено от м.с. Дима Игнатова, уведомила пациента за
решението.
По принцип избраният лекар може да отговаря за
допуснато нарушение, но единствено и само за неизпълнение на задължението си по
чл.26, във връзка с чл.29 НОПДМП да уведоми пациента за невъзможността да бъде
удовлетворен изборът му, поради забраната на чл.29 от същата наредба. В
конкретния случай текстът на чл.26 НОПДМП е цитиран при описание на
нарушението, но липсва твърдение, че с действията си д-р К. е допуснал
нарушение на тази норма.
Ето защо наказателното
постановление е незаконосъобразно и като е достигнал до различен правен извод,
първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, а
вместо него да се постанови друго решение, с което да се отмени обжалваното
наказателно постановление. С оглед изхода на делото и направеното искане за
присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника същото е
допустимо единствено по отношение на разноските за настоящата инстанция, които
обаче не са доказани по размер, поради което искането е неоснователно и следва
да бъде отхвърлено.
Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1667 от 16.09.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 3669 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-27-133-48
от 10.12.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит“, с което на К.В.К., ЕГН **********,*** са наложени дванадесет
административни наказания глоба в размер на 100 (сто) лева за всяко нарушение
на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ, във връзка с чл.81, ал.3 ЗЗ, на основание чл.229, ал.1 ЗЗ.
ОТХВЪРЛЯ искането на К.В.К., ЕГН **********,***
за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.