РЕШЕНИЕ
№ 2920
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120106449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на С. Д. И., ЕГН **********,
чрез пълномощника адвокат К., съдебен адрес: гр. .....против ОД на МВР – Бургас, с адрес:
гр. ...., за присъждане на следните суми: 160 лева – главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 20 часа за периода от 01.10.2019
год. до 09.07.2020 год., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в
дневен; 40 лева – сборна мораторна лихва върху главницата за периода на забава от датата
на падежа за всяко едно от вземанията, начиная от 01.02.2020 год. до 09.10.2022 г., както и
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба на 10.10.2022 г. до
окончателното й плащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на служебно правоотношение
между страните ищецът е полагал в полза на ответника труд при 12-часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец, като за процесния период е положил
определен брой часове нощен труд, които след преизчисляването им с коефициент 1.143
представляват извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Поддържа се, че след като отчетният период е тримесечен, възнаграждението за извънреден
труд е следвало да бъде заплатено до края на съответното тримесечие, от който момент
ответникът е изпадал в забава.
Извън срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
пълномощника юрисконсулт Д.., който следва да се цени като писмено становище. Признава
се, че за процесния период по силата на служебно правоотношение между страните ищецът
е полагал в полза на ответника труд при 12-часови работни смени, предварително
определени с график, включително през нощта. Твърди се, че положеният от ищеца нощен
труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен. Излагат се съображения, че не е
1
налице основание за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1, 143. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е прието от съда направеното от
ищеца изменение на исковете чрез увеличение на размера им, като същите се считат
предявени, както следва: за сумата от 634, 02 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положени от ищеца за периода 01.10.2019 г. – 09.07.2020 г. 73, 65 часа
извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове нощен труд в дневни с
коефициент 1,143, и за сумата от 155, 11 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.02.2020 г. до 09.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
10.10.2022 г. до окончателното изплащане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред – ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за уважаването им е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) че по силата на служебно
правоотношение ищецът е полагал в полза на ответника труд по график, при 12-часови
работни смени, като е отработил определен брой часове нощен труд; 2) че ответникът не е
изпълнил точно задължението си да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение
за положените от ищеца през исковия период часове нощен труд; 3) че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на главния дълг.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за
процесния период по силата на служебно правоотношение ищецът е полагал в полза на
ответника труд по график, при 12-часови работни смени, включително през нощта.
Спорни по делото са правните въпроси относно приложимостта на превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 по отношение на държавните служители в
МВР и за наличието на извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1, 143.
За приложимостта на превръщането на нощните часове в дневни с коефициент
1, 143 по отношение на държавните служители в МВР:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР в
действащата за процесния период редакция). При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР в действащата за
процесния период редакция). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР в действащата за
2
процесния период редакция).
През процесния период 01.10.2019 г. – 10.01.2020 г. e действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (отм. 10.01.2020 г.), а за
периода от 10.01.2020 г. до 09.07.2020 г. – Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. (отм.
03.11.2020 г.) В тях липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., с която е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
При липсата на действащо специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприетият подход е в съответствие с установения правен принцип, че при липса на
специално правило, което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения,
приложение следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на
съответния вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на
работна сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи
времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. В действащата през процесния период редакция на ЗМВР
и подзаконови нормативни актове по прилагането му не се съдържа правило, което по
специален начин да регулира методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме,
че специалният закон замества общия (lex specialis derogat legi generali). Освен това
възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-
неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения
от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време. Горните изводи на съда
не се опровергават, а напротив – биват подкрепени от мотивите на постановеното Решение
на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20.
Неоснователни са доводите, че при приравняване на положения нощен труд в дневен
се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в
исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе
посочено, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция).
Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установено при
подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е
3
една от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира следното. За
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). От
анализа на посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на
нощен труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което е
различна форма на отчитане на труда. В действащия за процесния период ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния
закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа
– това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия коефициент,
установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно
време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1, 143.
Неоснователни са и доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да
бъде заплатен само с по 0, 25 лева, съответно 1, 00 лев на час. На държавните служители в
МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до
6, 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно действащите за процесния период Заповеди
№ 8121з-1429/23.11.2017 г. (отм. 01.02.2020 г.) и № 8121з-156/05.02.2020 г. за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лева,
съответно 1, 00 лев на час. Тази специална разпоредба съответства на действащото за
процесния период общо правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25
лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни
способа за овъзмездяване на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011
г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час през нощта.
С оглед на изложеното съдът намира, че за държавните служители в МВР е
приложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
За наличието на извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1, 143:
4
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Работното
време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР в действащата за
процесния период редакция). Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в
процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на
работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (в
действащата за процесния период редакция).
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58
от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода, която норма се определя в часове, като
броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника
или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-
голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1
вр. ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 (ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника
или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. На основание чл. 9г (ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от
Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се
заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да
признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването на въпроса за наличието
на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по
реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, следва да се вземат предвид.
По главния иск:
По делото не се спори между страните, че за процесния период ищецът е полагал труд
при ответника по предварително изготвен график съобразно норматива за съответното
тримесечие. Не се навеждат твърдения, че за процесния период ищецът е положил по-малко
часове труд от предвидения за съответното тримесечие норматив. Следователно при
5
преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 положеният от ищеца труд
се явява по-голям от нормата за продължителност на работното време, т. е. ищецът е полагал
труд извън установеното за него работно време.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задължението си
да заплати на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за труда, който е положил
над установената продължителност на работното време.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е доказан по
основание – ищецът е страна по валидно служебно правоотношение с ответника, като е
положил определени часове нощен труд, които след преобразуването им в дневни с
коефициент 1, 143 представляват извънреден труд, за който не му е заплатено дължимото
допълнително трудово възнаграждение.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице, уточнено в
съдебно заседание, се установява, че през исковия период ищецът е положил общо 515 часа
нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1, 143, възлиза на 588, 65 часа, като
разликата от 73, 65 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е
изплатена ищеца, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР (в действащата за процесния
период редакция), е в размер на 634, 02 лева. Ето защо предявеният главен иск се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
По акцесорния иск:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (отм. 10.01.2020 г.) и
чл. 36, ал. 1 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. (отм. 03.11.2020 г.) възнагражденията за
труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена. Следователно с изтичане на месеца, следващ
съответния тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време, ответникът е
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд, поради което върху него се дължи
мораторна лихва. Съгласно заключението на вещото лице общият размер на обезщетението
за забава върху главниците за периода от 01.02.2020 г. (първо число на месеца, следващ
месеца, следващ съответния тримесечен период) до 09.10.2022 г. (деня преди подаване на
исковата молба в съда) възлиза на 155, 11 лева.
Ето защо предявеният акцесорен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца сумата от 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Бургас сумата от 250 лева, от която 100 лева за държавни такси и
150 лева за възнаграждение за вещо лице.
Не е допустимо предварително изпълнение на решението на основание чл. 243, ал. 2
ГПК.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – БУРГАС , с адрес гр. .... да
заплати на С. Д. И., ЕГН **********, следните суми: 634, 02 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положени от ищеца за периода 01.10.2019 г. –
09.07.2020 г. 73, 65 часа извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове
нощен труд в дневни с коефициент 1,143; 155, 11 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.02.2020 г. до 09.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 10.10.2022 г. до окончателното изплащане; 360 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – БУРГАС , с адрес гр. ..., да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 250 лева за държавни такси и
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок,
считано от 21.12.2022 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7