Р Е Ш Е Н И Е
№:751
09.06.2022 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На девети май, две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 318 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с чл.
211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба от К.К.Г., ЕГН **********, подадена чрез адв. П., против Заповед № 251з-578/08.02.2022 г.,
издадена от директора на ОДМВР - Бургас, с която са му наложени две дисциплинарни наказания „порицание“ за
срок от десет месеца всяко, в качеството му на полицейски инспектор V степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Созопол при ОДМВР – Бургас.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед поради
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР и
т. 100 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за пълно
обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което
е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Счита, че съгласно
действащата инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, не може да бъде налагано дисциплинарно
наказание само с извършена проверка, а се изисква проведено дисциплинарно
производство, каквото в случая липсва. Излага съображения, че при издаване на
заповедта, не са спазени разпоредбите на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 62, ал. 1
от Инструкцията, тъй като липсват посочени място и време на извършване на
твърдените дисциплинарни нарушения. Твърди се, че при определяне на вида и
размера ДНО не е взел предвид формата на вина, което съставлява грубо нарушение
на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Излага, че при определяне размера на наказанието ДНО
е нарушил чл. 197, ал. 3 от ЗМВР и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Инструкцията. Твърди,
че липсват доказателство, че Г. е запознат с Вътрешните правила за организация
на работата в МВР по заявителски материал. По подробно изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Ответникът
- директора на ОДМВР – Бургас, се представлява от юрк. Владимирова, която
оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения за
законосъобразността на издадената заповед. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.
168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Проверката е разпоредена по данни, съдържащи се в докладна записка с per.
№ 251 р - 36325/12.10.2021г. по описа на ОДМВР -
Бургас за това, че на 12.04.2021 г. в с. Индже войвода, община Созопол инспектор К.К.Г. - полицейски инспектор V
степен (ТП) в група „Охранителна полиция” към РУ - Созопол при ОДМВР - Бургас е
получил писмена жалба от тъжителите Д. С. и Р. К. от с. Индже Войвода, адресирана до началника на
Районно управление - Созопол, за отправени към тях и децата им заплахи от
лицето Добрил Г., с когото са в конфликт от дълго време. Образуваната преписка
е разпределена и предадена на инспектор Г. на 14.04.2021 г., който в продължение на 6 (шест) месеца
не е предприел действия по преписката и не е изготвил отговор до тъжителите. На 11.10.2021 г. след като е разбрал, че
тъжителите С. и К. са посетили и подали сигнал до началник да отдел
„Охранителна полиция“ - комисар Н.Р., едва тогава е изготвил докладна записка с
рег. № 346р - 10076/ 11.10.2021 г. и е изпратил
материалите в Районна прокуратура - Бургас на 12.10.2021 г.
Установено
е, че на 12.04.2021 г. Д. С. установил липсата на мъжки расов кон, негова
собственост, на стойност 3 300 лв., за което незабавно уведомил по телефона
инспектор Г.. Последният при посещение в с. Индже войвода, при което е получава
посочената по-горе писмена жалба за отправени заплахи, обещава да посети отново
селото на 15.04.2021 г. за написване на втора жалба за изчезналия кон. През
следващите няколко дни при проведени разговори и срещи инспектор Г. убеждава тъжителя
С. да не подава жалба за изчезналия кон.
Със
заповед peг. № 251з-4497 от 12.10.2021 г. на директора на ОДМВР – Бургас /л. 47
от делото/ е заповядано да се извърши проверка за изясняване на постъпилите
данни с докладна записка per. № 251 р - 36325/12.10.2021 г. по описа
на ОДМВР – Бургас за неправомерни действия на служител на РУ – Созопол, свързани
с нарушаване: на етичните норми от
Етичен кодекс за поведение на служителите в МВР; на Вътрешните правила за
документооборота в МВР, да се извърши проверка в която е необходимо да се
установят причините поради които до момента сем. С. нямат информация за
подадена от тях жалба на 12.04.2021 г., както и нарушаване на Вътрешните правила за
организация на работата в МВР по заявителски материал за престъпления от общ
характер. Със заповедта е определена
комисия, в състав: председател – ст. инспектор Павел Иванов Колев – началник на
група „Териториална полиция“, с членове: инспектор Тодор Стефанов Ганев- полицейски
инспектор IV степен в група „Охрана на
обществения ред“ и инспектор Деян Господинов Иванов- полицейски инспектор IV степен.
Проверката
е завършила със справка с peг. № 251р-44629/09.12.2021 г. /л. 27 от делото/,
изготвена от проверяващата комисия, която е предявена на служителя - инспектор К.К.Г.
на 19.12.2021 г. лично срещу подпис. Назначената комисия е провела разследване,
като е събрала относимите доказателства; приобщила е преписка с рег.№
346000-1072/ 13.01.2021 г. (по описа
на РУ- Созопол) по заявление от
Д. С. за отправени му закани и
заплахи от страна на Добрил Г. спрямо него и
семейството му, която е разпределена и предадена на ръка на служителя на
14.04.2021 г.. Приобщени са копие на типова длъжностна характеристика за
длъжността заемана от инспектор Г. и протокол за запознаването му с нея;
кадрова справка с peг № 251p —43453/01.12.2021 г. (по описа
на ОДМВР – Бургас); копие на протокол за запознаване на
инсп. Г. с Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР; снети са сведения от инспектор К.Г. (пол.инспектор
в РУ-Созопол); от главен инспектор Красимир Киров (н-к РУ-Созопол); от старши
инспектор К. П. (началник на група „Охранителна полиция“ в РУ-Созопол); от
инсп. К. Г. ( пол.инспектор в РУ Созопол)от адвокат Р. П.: от тъжителя Д. С. и
др.
Ha
служителя е предоставена възможност в хода на проверката да упражни правото
си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с ад. 10 от ЗМВР.
След връчена му покана с рег.№ 251р -37063/18.10.2021 г. е запознат със
заповедта за образуване на дисциплинарна проверка по заповед № 251 з -
4497/12.10.2021 г. (по описа на
ОДМВР-Бургас). Служителят е депозирал писмени обяснения с peг. № 346р-10731/29.10.2021 г. В тях е
изложил позицията си относно фактическата обстановка. Съобразно разпоредбата на
чл. 206, ал.1 от Закона за МВР е получил покана за даване на писмени обяснения
с рег. № 251р -2547/ 20.01.2022 г. и е декларирал заявление рег. № 346/ 730/
24.01.2022 г. Получил е исканите от него заверени копия
на справка с peг. № 251р - 44629 / 09.12.2021 г. (по описа па ОДМВР - Бургас) и докладна записка с рег. №
8121p-668/11.01. 2022 г. (по описа ОДМВР) на 27.01.2022 г., както
й е бил запознат с поставената резолюция от ДНО за даване на допълнителни
обяснения в срок до 17:30 на 31.01.2022 г.
ДНО е приел, че за подаването на сигнала до началник на отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР - Бургас комисар Н. Р. тъжителите са мотивирани от липсата на доверие в
инспектор Г. поради неоказване от негова страна на необходимото съдействие и
възникнал основателен страх за живота и здравето на членовете на семейството
им, продължил месеци наред поради бездействието на служителя. В тази връзка е преценил,
че следва да бъде наложено наказание за срок от 10 (десет) месеца за всяко от двете
извършените нарушения.
Извършеното нарушение – бездействие по разпределената му жалба от тъжителя
Д. С. в продължение на шест месеца, е квалифицирано по чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски
материал за престъпление от общ характер, утвърдени с M3 № 8121з -730/ 24.10.2014 г. (Вътрешни
правила). Прието е, че на основание чл. 204,
т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение
….заповедите на министъра на вътрешните работи“, което представлява нарушение
на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – „неизпълнение на
служебни задължения“, следва да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта.
Бездействието на Г. във връзка с получено съобщение за извършена кражба на
кон, е прието за нарушение на чл. 6 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Вътрешните правила за организация па
работата п MBР
по заявителски материал за престъпление от общ характер. В тази връзка и на
основание чл. 204, т. 3, чл. чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР
„неизпълнение ….заповедите на министъра на вътрешните работи“, което
представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“ ДНО е преценил, че следва да бъде
наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 10 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта
била връчена на Г. срещу подпис на 09.02.2022 г., който я оспорил пред
Административен съд – Бургас, с жалба вх. № 1804/24.02.2022 г., по повод на
която е образувано настоящото съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.
146 от АПК, проверката на законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността
на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните
и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с
целта на закона.
Дисциплинарната
отговорност на служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е
уредена с разпоредбите на Глава
осма на ЗМВР и Инструкция № 8121з-877
от 06.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи Издадена от министъра на
вътрешните работи ( oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.).
Оспорената заповед е издадена
от компетентен административен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР,
съгласно който наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички
наказания по чл. 197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за
служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности –
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Към момента на
налагане на наказанието К.К.Г. е заемал длъжност –
полицейски инспектор V степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Созопол при ОДМВР – Бургас. В този смисъл, директора на ОДМВР - Бургас безспорно се явява
ръководител на структурата и като такъв е в
правомощията си да налага дицсиплинарно наказание от категорията на процесното. Не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен
орган. Независимо, че по делото е представена Заповед за заместване № УРИ
251з-512/04.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Бургас, с която е възложено на
комисар Е. Е. П. – заместник директор I степен
на ОДМВР – Бургас, да замества директора на ОДМВР – Бургас, за времето от 7:30
ч. на 07.02.2022 г. до завръщането му по отношение на функциите произтичащи по
чл. 43, ал. 3 от ЗМВР (без т. 2 на същия член), както и удостоверение от
началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Бургас, от което е видно, че
за периода 07.02.2022 г. до 11.02.2022 г. включително старши комисар К. К. К.–
директор I степен на ОДМВР – Бургас е
ползвал платен годишен отпуск, заповедта е издадена от компетентен орган –
директора на ОДМВР – Бургас. Видно от цитираната заповед за заместване, изрично
е посочено, че се изключват правомощията по чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗМВР
(управление на човешки ресурси), с оглед на което следва да се приеме, че при
издаването й, директорът на ОДМВР – Бургас не е упълномощил комисар Павлов да
извършва действия, които са свързани с управлението на човешките ресурси.
Издаденият административен акт е подписан от комисар К. К. К.– директор I степен на ОДМВР – Бургас, като
обстоятелството, че заповедта е издадена през периода, в които същият е ползвал
платен годишен отпуск, не води до нищожност на издадения акт.
Процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържание.
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР. В нея са посочени извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на
наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените
в жалбата съображения за нарушения на формата на акта, не се споделят от съда. По
отношение на наведените доводи за липса на посочване на конкретно място и време
на извършване на нарушенията следва да се посочи, че същите представляват
бездействия на служителя за изпълнение на произтичащите
от служебното правоотношение задължения, с оглед на което в оспорената заповед
не е възможно и не е необходимо да бъде конкретизирано мястото и времето на
извършване.
Съдът намира, че при провеждане на дисциплинарното производство не са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да налагат отмяната й на основание чл. 146, т.
3 от АПК.
Спазена е процедурата по Глава осма „Дисциплинарни наказания“ от ЗМВР и от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал.
1 ЗМВР. В случая е извършена проверка, чиито резултати са обективирани в справка
рег. № 251р-44629 от 09.12.2021 г. Съдът счита, че това е датата на откриване
на нарушението по смисъла на чл. 196, ал.
1 ЗМВР. В справката се установява извършеното нарушение и самоличността на
нарушителя. Лицето, спрямо което се води дисциплинарното производство, се е
запознало със справката на 09.12.2021 г. (л. 46). Оспорената
заповед е издадена след като е дадена възможност на служителя Г. да представи
своите обяснения и възражения в писмен вид, в съответствие с изискването на чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, в срока по чл.
195, ал. 2 от ЗМВР и при съблюдаване на изискванията
на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР по отношение на
индивидуализацията на извършителя. Същата е мотивирана, като
дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за установени от него
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата за това,
както и правното основание за нейното налагане.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя, че в случая не е проведено дисциплинарно
производство. Съгласно чл. 208 ЗМВР при наличие на данни
за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1
дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, каквато
се издава в хипотезите по чл. 207 ЗМВР, но в случая
дисциплинарно наказващия орган на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е
разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни за
извършено нарушение от жалбоподателя. В този случай (по чл. 208 ЗМВР) дисциплинарното
производство започва с първото действие за установяване на нарушението,
съгласно изр. второ на чл. 208 ЗМВР.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от Инструкция № 2181з-877/06.07.2021 г. заповедта по ал. 1 (с която е разпоредена
проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР)
представлява първото действие по чл. 208 от ЗМВР за
установяване на дисциплинарното нарушение.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради
следните съображения:
В рамките на проведеното дисциплинарно производство са установени по
категоричен начин извършените от К.К.Г. нарушения, за които са му е наложени
две дисциплинарни наказания „порицание“ за срок от 10 месеца. Неоснователно е
твърдението, че не е проведено пълно, обективно и всестранно разследване, и че
е нарушено правото му на защита. Инспектор Г. не оспорва по същество и не
ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите в обобщената справка
и в оспорената заповед за неизпълнение на
разпоредбите на чл. 9, ал. 2, респективно чл. 6 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от
от Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материал
за престъпление от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г..
По отношение на първото констатирано нарушение, а именно бездействието на
инспектор Г., който в продължение на срок от 6 месеца не е предприел действия
по разпределената му преписка и не е изготвил отговор, във връзка със подадената
писмена жалба от Д. С. и Р. К. от с. Индже войвода за отправени заплахи към тях
и децата им от лицето Добрил Г., настоящият състав приема, че правилно е
наложено наказание „порицание“ за срок от 10 месеца. Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила, когато проверката не е възложена от
прокурор, ръководителят определя срок за извършването й, който не може да бъде
по-дълъг от тридесет дни, считано от датата на регистрирането на заявителския
материал. В тази връзка, ДНО правилно е приел, че с извършеното бездействие
повече от шест месеца, служителят виновно е нарушил цитираната разпоредба,
което от своя страна правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2,
т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение …. заповедите на министъра на вътрешните работи“,
и което представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т.
11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“.
Според настоящия съдебен състав в случая са налице приетите от органа основания
за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, доколкото е
установено обективно несъответствие между фактически осъщественото поведение и
задълженията по служба, които съгласно чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила са
били да извърши проверка по подадената жалба в срок не по-дълъг от тридесет
дни. Както правилно е приел ДНО, тези действия на жалбоподателя са довели до
липса на доверие в инспектор Г. поради неоказване от негова страна на
необходимото съдействие и възникнал основателен страх за членовете на семейството
на Д. С. и Р. К., жители на с. Индже войвода.
По
отношение на второто наложено наказание „порицание“ за срок от 10 месеца,
настоящият състав счита, че ДНО правилно е преценил фактическата обстановка в
конкретния случай и законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание. Установено е, че на
12.04.2021 г. тъжителят Д. С. установил липсата на мъжки расов кон, негова
собственост на стойност 3 300 лв., за което незабавно уведомил инспектор Г.,
като при извършеното посещение в с. Индже войвода, същият е обещал да посети
селото на 15.04.2021 г. за написване на втора жалба за изчезналия кон. През
следващите дни при проведени разговори и срещи, инспектор Г. убеждава служителя
да не подава жалба за изчезналия кон. При тази фактическа установеност, ДНО основателно
е приел, че са нарушени чл. 6 и чл. 7, ал.1, т. 4 от Вътрешните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Вътрешните правила, всеки служител на МВР,
приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено
престъпление, е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва
за регистриране по реда на настоящите правила. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, в
структурите по чл. 3 задължително се приема и регистрира всяко съобщение за
извършено престъпление при лично явяване на лице със съобщение за извършено
престъпление. В тази връзка нарушението правилно е квалифицирано като такова по
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, което представлява нарушение на служебната
дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни
задължения“, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание
„порицание“.
С
оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът приема, че установените
нарушения на служебните задължения, извършени под формата на бездействие по образуваната
преписка във връзка с подадена жалба от на Д. С. и Р. К. за получени заплахи от
лицето Добрил Г., както и бездействието във връзка с получено съобщение за
извършено престъпление – откраднат кон, са доказани по несъмнен начин. Налице е
неизпълнение на служебни задължения от страна на жалбоподателя, в качеството му
полицейски инспектор отговарящ за района на с. Индже войвода, поради което
законосъобразно му е наложено предвиденото в разпоредбата на чл.
197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание
"порицание", във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от с. з. Съгласно чл.
194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е
лична, т. е. държавен служител в МВР отговаря за своите действия или
бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина.
Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя. В настоящия случай, съдът намира че жалбоподателят Г. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на посочените в обжалваната заповед
дисциплинарни нарушения.
Неотразяване с пространни мотиви от страна на АО защо възприема за виновно
поведението на служителя не е процесуално нарушение от категорията на
съществените. Видно от събраните материали по делото се установява съзнателното
поведение на дисциплинарно наказаното лице,
представляващо неизпълнение на
вменените му служебни задължения. Правната
квалификация на деянието е напълно адекватно на фактите, установени при
издаването на процесната заповед. В случая ДНО е наложил две наказания за
допуснатите от Г. нарушения на Вътрешните правила.
Неоснователни
са доводите в жалбата относно допуснато нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР при
определяне на вида и размер на наказанието. Съгласно цитираната разпоредба на държавен
служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да
наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Посочената норма е диспозитивна в частта, в която
дава възможност на наказващия орган да приложи хипотези по т. 1 и т. 2 в
рамките на неговата оперативна самостоятелност. Разпоредбата обаче е императивна в частта, с която задължава
наказващият орган да определи наказание за всяко едно нарушение на служебната
дисциплина на държавен служител, който е извършил две едновременно установени
нарушения. В
оперативната самостоятелност на ДНО е правото на преценка дали да определи две
отделни наказания за двете извършени нарушения или едно общо в съответствие с
цитираните разпоредби. В конкретния случай, за всяко от двете едновременно установени нарушения ДНО
е определил отделно наказание.
Не
могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че инспектор Г. не е бил запознат
с Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материал
за престъпление от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г..
Видно от приложените документи в административната преписка на л.110 от делото
е приложен списък на състави от групи „ОП“ и „ППД“ при РУ – Созопол, от който е
видно, че инспектор К.К.Г. се е подписал, че е запознат с посочените правила.
От друга страна административният акт е изцяло съобразен и с целта на
закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на
принципа за съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение като
се съблюдават и целите на наложеното наказание. Дисциплинарнонаказващият орган
правилно е възприел, че така извършените от жалбоподателя нарушения не попадат
в категорията на тежките нарушения на служебната дейност по смисъла на чл. 203, ал.
1 от ЗМВР, но също не може да се квалифицира и като
маловажно по смисъла на чл. 198, ал.
2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства
превъзпитателно и предупредително върху нарушителя, с цел той да не извършва
занапред други нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху
останалите служители са му наложени посочените в заповедта наказания за срок от
10 месеца.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган при спазване на административно-производствените правила, при
напълно изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършените от
жалбоподателя нарушения. Поради това заповедта се явява мотивирана и
постановена в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона.
В този смисъл жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание
чл.
143, ал. 3 от АПК, чл.
78, ал. 8 от ГПК на ответната страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен
съд, XXV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.К.Г., ЕГН **********, против Заповед № 251з-578/08.02.2022 г., издадена
от директора на ОДМВР - Бургас, с която са му наложени две дисциплинарни наказания „порицание“ за
срок от десет месеца всяко, в качеството му на полицейски инспектор V степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Созопол при ОДМВР – Бургас.
ОСЪЖДА
К.К.Г., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР – Бургас сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
211 от ЗМВР.
СЪДИЯ: