Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 09.02.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

При участието на секретаря СТОЯНКА ПЕТРОВА, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1127 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А.Г.” ЕООД ЕИК *****, гр. Добрич, представлявано от А.Г.А.срещу НП № 272271/13.06.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа изцяло жалбата и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, чрез редовно упълномощеният си процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок / л. 7 / от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в отсъствие на представляващ наказаното лице, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама свидетели и е надлежно връчен. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния административно-наказващ орган съобразно представената по делото заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. и е надлежно връчено. Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН наказаното лице се е възползвало от правото си да подаде писмено възражение в законоустановения тридневен срок.

С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формално-правен аспект.

По същество на визираното нарушение, съдът констатира следното:

При извършена от св. В.В. и св. Д.Р. – К. – инспектори по приходите в ТД на НАП Варна, офис Добрич на 30.03.2017 г. данъчна проверка в търговски обект – бензин-газстанция, находящ се в гр. Д., Околовръстен път „****” № *, стопанисван от „А.Г.” гр. Д. ЕИК ***, се установило от междинния финансов отчет от инсталирания и въведен в експлоатация ЕСФП, че регистрираният оборот за 30.03.2017 г. възлизал на 829,47 лв. Същевременно била установена парична наличност в обекта в размер на 748,10 лв. Нямало служебно изведени или въведени суми. Инспекторите установили разлика минус 81,37 лв.

С оглед констатираното в хода на проверката, свидетелите приели, че търговецът не е изпълнил задължението си на 30.03.2017 г., извън случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност на ФУ, чрез операция „служебно изведени” суми в размер на 81.37 лв. При проверката бил съставен Протокол за извършена проверка от 30.03.2017 г. /л. 21-22/.

На 05.05.2017 г. св. В., в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, образувал процесното административно-наказателно производство, като съставил в присъствието на св. А.Т.Г. и А.В.Г. АУАН № F 299545, в който описал констатираното деяние и квалифицирал същото като административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

На 13.06.2017 г. било издадено Наказателно постановление № 272271, с което на жалбоподателя за констатираното нарушение на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., след като административно-наказващият орган приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

В хода на съдебното производство били разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят В., свидетелят при съставяне на акта Г. и свидетелят на констатиране на процесното нарушение – Р. – К., както и продавачът в обекта в деня на проверката Г.В.Т.. Св. В., Г. и Р.-К. потвърдили констатациите в АУАН. Св. Т. посочила, че в деня на проверката се получило разминаване в сумите по касовата наличност и финансовия отчет. Това се дължало на няколко причини - извършено зареждане от служебен автомобил, при което водачът не плаща горивото, но след като зареди, автоматично излиза касова бележка; имало също и гражданин, който си купил две масла, които не били маркирани първоначално, защото касиерът не е знаел, тъй като клиентът дава парите на служителя отвън при колонките. Едва по-късно, когато служителят предаде парите на касиера, той ги въвежда в касовия апарат и издава касов бон за закупените стоки, в случая два броя масла по 7 лева всяко. Също така имало и 50 лева, които били оборотни, но не били отразени като въведени, защото св. Т. нямала правомощията тези 50 лева да ги вкарва в системата. Само управителят можел да ги въвежда.

Обстоятелството за зареденото служебно гориво се потвърдило и от самото лице, управлявало автомобила – св. Д.С.Д..

Предвид събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство била назначена ССчЕ, видно от заключението по която и от изслушването на експерта в съдебно заседание, сумата от 50 лева е била описана като начално салдо само в касовата книга, била е налична в касата, но не е била отразена в касовия апарат като „служебно въведена”. Данните за зареденото гориво са били отразени /в 8,54 ч./ чрез издаден фискален бон от касовия апарат /л. 7/, но пък на практика такава сума /144,79 лева/ не е постъпвала в касовата наличност и не е била служебно изведена. Относно сумата от 15.30 лева, същата е била резултат от закупени 2 бр. масла по 7 лева и една напитка за сумата от 1,30 лева, които са били отразени във фискалното устройство /9,25 ч./ след извършване на проверката и пускане на междинния дневен финансов отчет за тази цел в 9,20 ч. /л. 23/.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви с приложените по делото заверени за вярност писмени доказателства – Лимитна карта за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.; фискален бон от 30.03.2017 г.; Касова наличност от различни продажби; справка продажби – бонове по артикули от 30.03.2017 г.; Наказателно постановление № 272271/13.06.2017 г.; Разписка от 17.08.2017 г.; Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г.; АУАН № F 299545/05.05.2017 г.; Протокол за извършена проверка от 30.03.2017 г.; финансов отчет от 30.03.2017 г.; Приложение към ПИП КД-78 № 0237592/30.03.2017 г.; възражение срещу АУАН № F299545/05.05.2017 г.; заключение по ССчЕ.

След анализ на така събраните доказателства съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми”. Не се спори между страните, че използваното от жалбоподателя ФУ притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.

От събраните по делото доказателства се установи, че нарушителят на 30.03.2017 г. не е отразил промяната на касовата наличност в размер на 50.00 лв. начално салдо във ФУ чрез операцията „служебно въведени”.

Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата „Лицето по чл. 3 задължително прикрепва фискалните касови бележки за количествата гориво, издадени във връзка с вътрешен оборот, проверки на БИМ или ДАМТН, проби, обезвъздушаване и други служебни операции към регламентираните за тези събития документи. Тези документи са основание за намаляване на дневния оборот.” Следователно в конкретния случай за нарушителя не е съществувало задължение да отразява сумата в размер на 144,79 лева във ФУ чрез операцията „служебно изведени” след извършеното зареждане на служебния автомобил. Достатъчно е било да представи на проверяващия орган касовия бон и той е следвало да приспадне от сумата на дневния оборот /829,47 лева/ сумата от 144,79 лева, представляваща стойността на зареденото гориво, обективирано във фискален бон, находящ се на стр. 7 от делото. Още повече, че служебното зареждане е било отразено преди изваждане на дневния финансов отчет /л. 23/.

Независимо от горното обстоятелство обаче от събраните в хода на производството доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че сумата от 50 лева начално салдо не е била отразена във фискалното устройство с функцията „служебно въведени”, поради което и съдът приема вмененото нарушение за съставомерно и безспорно доказано за тази сума.

Относно другите суми от 14 лева и 1,30 лв., то съдът намира, че същите са предмет на продажби и в случая не е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а е следвало касиерът да издаде касов бон за тези суми, което е станало, макар и по-късно, след установяване от проверяващия орган на дневния финансов отчет.

Предвид гореизложеното съдът намира, че законосъобразно за извършеното нарушение административно-наказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Имайки предвид, че нарушението е извършено за първи път от търговеца, съдът приема неговата степен на обществена опасност за значително по-ниска от обичайните за този род прояви, поради което счита, че наложената имуществена санкция в законоустановения минимум от 500 лв. би реализирала целите на чл. 12 от ЗАНН.

В процесния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с нарушението е засегната сигурността на документооборота и отчетността при осъществяване на търговската дейност на търговеца, като стойността на невписаните парични средства е сравнително висока.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК сторените по делото разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената Съдебно счетоводна експертиза в съдебно заседание следва да се възложат в тежест на наказаното лице.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 272271/13.06.2017 г., издадено от Директора на ТД на НАП Варна, с което на „А.Г.” ЕООД ЕИК ***, гр. Д., представлявано от А.Г.А.ЕГН **********, за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА „А.Г.” ЕООД ЕИК *********, гр. Добрич, представлявано от А.Г.А.ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Добричкия административен съд в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/