№ 1195
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Т. В.
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл. с. Лазар В.
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело №
20223100501703 по описа за 2022 година
Производството е въззивно е и е образувано по жалба от Д. Д. Д., чрез
адв.А. против Решение № 1773 от 06.06.2022 година, постановено по гр.дело
№ 7307/2021 година, по описа на ВРС, с която е била отхвърлена исковата
претенция по чл.45 ЗЗД по предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, против Я.
С. С., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 6108.58лв. /шест хиляди сто и осем лева и 0.58ст./, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на: броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна
калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в
предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа
предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден
ляв предна броня, престилка предна и греда над радиатор на автомобил
Мицубиши Паджеро, с ДК № ***, причинени на 17.05.2018г., в резултат на
реализирано ПТП в гр.Варна по вина на водача Я. С. С. на л.а. Пежо 307, с ДК
№ ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД ОЗК
„Застраховане“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от
25.05.2021г., до окончателното изплащане, като неоснователен, както и в
1
частта, с която е бил осъден ищеца да заплати в полза на Я. С. С., ЕГН
**********, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В жалбата се сочи, че решението се явява неправилно и е постановено в
противоречие със закона.Излага се, че съдът необосновано е приел липсата на
доказателства за сторените от ищеца разноски по повод възстановяване на
катастрофиралия л.а.Сочи се още, че това не освобождава от отговорност
ответната страна и по същество се настоява ВОС да отмени атакувания
съдебен акт, като уважи претенцията в пълен размер.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв.М., която
представлява въззиваемата, както и от ЗАД „ОЗК[1]Застраховане“ АД, с него
се настоява съдът да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, въззиваемия Д. Д. е редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.К., преупълномощена от адв.А., която поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна – Я. С. С. е редовно призована, не се явява, но чрез
адв.М. оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
Третото лице – помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД моли съдът да
потвърди решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред ВРС е било образувано съдебно производство по искова
претенция, с правно основание чл.45 от ЗЗД, в която ищеца е изложил
следните факти:
Той твърди, че на 17.05.2018 година, около 09.00 часа, в ***, автомобил
марка Мицубиши Паджеро, с ДК № *** – негова собственост е осъществил
удар с л.а. Пежо 307, с ДК № ***. Според исковата молба следствие на
неправилна маневра л.а. Пежо 307, с ДК № ***, управляван от ответницата Я.
С.е причинил вреди на неговия л.а.Ищеца е изложил, че в резултат на
сблъсъка л.а. получил сериозни увреждания, поради което се наложило да го
репатрира със специален автомобил „Пътна помощ", за което заплатил сумата
от 180 лева. На 17.05.2018 година е бил извършен оглед на пострадалото
2
МПС и е бил съставен Опис по щета с № 0410-090-0102/2018г. В него билби
описани конкретно настъпилите увреждания - броня предна, спойлер предна
броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв, подкалник
преден ляв, решетка декоративна.На 23.05.2018 година е бил извършен втори
Опис и в него допълнително били описани следните увреди: халоген в предна
броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна
броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв
предна броня, престилка предна и греда над радиатор.
Ищеца е посочил, че на 13.06.2018г. ищецът получил като
застрахователно обезщетение сума в размер на 1 899.55 лева, в която сума
била включена и сумата в размер на 180 лв. за репатриране. Като
застрахователно обезщетение, необходимо за възстановяване на автомобила е
изплатена сумата в размер на 1 719.55 лв. Също според ИМ процесното МПС
е било отремонтирано от самия ищец, като заплатената сума за
възстановяването му в състоянието, което е бил преди настъпване на ПТП
била в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева. След приспадане на вече
изплатеното обезщетение в размер на 1 719.55 лв., се твърди, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 9280.45 лв., в резултат на причинените от
неговото противоправно поведение вреди.А по реда на чл.214 от ГПК пред
ВРС е изменил размера на иска – за сумата от 6 108.58 лева.
За да отхвърли исковата претенция ВРС е приел, че липсват
доказателства за вложени разходи, считайки го за недоказан.
Виждането на ВОС е следното:
В правната теория относно института на непозволеното увреждане
противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна
правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на
лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с
посочените правни норми е налице противоправно деяние.
Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично
формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които
според императивната норма е следвало да се изпълнят. В теорията се приема,
че най-важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е
чл. 45 ЗЗД. Според цитирания текст всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Разпоредбата въвежда забрана да се
3
причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини
вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е
противоправно. Поради това в правната теория противоправността на
непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата
императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е
причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно
защитената сфера на друго лице.За да е основателен иска по смисъла на чл.45
от ЗЗД и за да възникнат предпоставките за отговорност по него следва да са
налице четири кумулативно изискуеми условия: противоправно деяние, вреди
и причинно – следствена връзка между деянието и вредите, както и вина.На
база на наличните по делото материали събрани и обсъдени от решаващия
съд, настоящата инстанция прави извод, че фактическите положения по
делото са правилно установени и от тях са направени обосновани изводи
относно причината за деянието, респективно деликта. Характерно за
отговорността, възникваща с основание чл.45 от ЗЗД е обстоятелството, че
въззивника е нарушил пряко свое задължение „да не вреди другиму”.На база
представените по делото писмени доказателства или по скоро на липсата на
такива, съдът приема, че разходването на претендираните от ищеца средства
не е доказано.Съобразно конкретните, посочени в самата Искова молба
обстоятелства – въззивника е изразил твърдение, че за да приведе л.а. в
движение е дал допълнително сумата от 11 000 / единадесет хиляди/ лева,
като претендира именно тях, по – късно сумата от 6 108.85
лева.Доказателства обаче в тази насока липсват; липсват касови бонове,
фактури и / или разписки, както и други документи, свидетелстващи за
извършването на този разход.Отсъстват следователно каквито и да било
доказателства – преки или косвени, на база на които да се направи извод,
че е налице разместване на блага, за възстановяването на които се
претендира.Посочената като въззивен довод в жалбата, оспорена Съдебно
автотехническа експертиза, дава представа за настъпилите вреди, но не
свидетелства за тяхното репариране от страна на въззивника, следователно не
може да бъде ценена в тази насока.Едно от важните обстоятелства, на които
съдът базира преценката си е писмен документ, приложен на л.124 от делото –
касае се за Уведомително писма от „Авто Елит 2006“ ЕООД, което сочи, че
процесното МПС не е постъпвало за ремонт в този сервиз, а отделно от
това освен него, на посочения адрес липсват други автосервизни работилници
4
от 2018 година до настоящия момент.Вярно е, че правото на собственост е
абсолютно вещно право което гарантира на титуляра на правото
възможността да се изисква от всеки правен субект поведение, с което да не
се препятства или затруднява упражняването на правото на собственост от гл.
т. на правомощията на собственика да владее, ползва и се разпорежда с обекта
на собствеността, както да изисква поведение, с което да не се нарушава,
уврежда или унищожава обекта на собствеността.Няма спор, в настоящия
процес, че е изпълнено изискването за наличието на противоправно
поведение от страна на ответницата, но е спорно / предвид заявеното в ИМ/
че въззиваемия е осъществил този разход, за да приведе процесното МПС в
движение, или в състояние от преди настъпилото ПТП, още повече, че
съгласно приетото от ВРС в о.с.з. от 14.02.2019 година /гр.дело № 15220-2018
година на ВРС/ МПС е било изправно и годно за ползване.Т.е. разместването
на блага, за обезщетяване на което се полагат усилия, не е доказано.
При тези данни ВОС приема, че решението се явява правилно и е редно
да бъде потвърдено.С оглед изхода от процеса, в полза на въззиваемата
следва да се присъдят разноски в размер на 650 лева.
Водим от горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1773 от 06.06.2022 година, постановено
по гр.дело № 7307/2021 година, по описа на ВРС, тридесет и девети състав.
ОСЪДЖА Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на Я. С. С., ЕГН
**********, сумата 650 /шестотин и петдесет/ лева/, представляваща
сторените в пред ВОС, разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.“Възраждане“ , ул.“Света София“ №7, ет.5,
на страната на ответника Я. С. С..
Решението на ВОС подлежи на обжалване пред състав на Върховния
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на
страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6