Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 12.04.2018 г. Гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд осми граждански състав , на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар Росица Т.
след като разгледа докладваното от съдията Серафимова
Т.д.№ 102 по описа на съда за 2017 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.365 ГПК.
Т.дело № 102/2017 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано въз основа на подадената от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” № 19, с ЕИК ******* искова молба, с вх.№ 7483/04.08.2017 г. против Н.И.Т., ЕГН ********** ***.
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК,вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ Банка ДСК“ ЕАД претендира от съда да
постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на кредитора „Банка ДСК” ЕАД ,че ответницата
Н.И.Т. дължи на "Банка ДСК" ЕАД по силата на договор за
ипотечен кредит от 20.07.2007 г. и допълнително споразумение от 29.04.2013 г.
към 15.03.2017 г. следните суми : главница : 67 192,65 лв., договорна
лихва в размер на 5 074,68 лв. за периода
от 07.05.2016 г. до 14.03.2017 г., ,санкционираща лихва в размер на
1870,56 лв. за периода от 28.05.2013 г. до 14.03.2017 г., заемни такси в размер
на 468,75 лв., законна лихва считано от
15.03.2017г. до окончателното погасяване на задължението.Претендира да й бъдат
присъдени и направените делото разноски.
Ответникът Н.И.Т., чрез назначения й особен представител адв. М.Т. *** оспорва предявения иск изцяло.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител, с който предявения иск се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан.Претендира от съда да постанови решение, с което да приеме,че предявеният иск е неоснователен и недоказан и да осъди ищеца да заплати направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е установено е, че между страните „Банка ДСК“
ЕАД и Н.И.Т. съществува договорна
обвързаност въз основа на сключен на
20.07.2017 г. договор за жилищен кредит, с който банката е предоставила на Н.И.Т.
кредит в размер на 70 000 лв., със срок за издължаване на кредита
360 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, като кредитът е усвоен
в пълен размер на 20.07.2007 г.
Кредитополучателят се задължил по силата на договора да заплаща лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит,определян периодично от кредитора и стандартна надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент е 3,69 %, а стандартна надбавка в размер на размер на 3,60 проценти пункта или лихвеният процент по
кредита възлизал общо на 7,29 %. За обезпечаване на отпуснатия
кредит в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е била учредена ипотека върху
апартамент в гр.Хасково, ул.Стефан Стамболов 27,ет.5, ап.25, със
застроена площ от 85,31 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 7,05 кв.м. и
1,86 % ид.части от общите части и
правото на строеж върху мястото при
съответни граници на апартамента и за избеното помещение.Кредитът е погасяван чрез равни месечни вноски, съгласно
предоставения на кредитополучателя
погасителен план, неразделна част от договора за кредит чрез разплащателна
сметка № 14292851,с падежна дата всяко 25-то число на месеца,като кредитното
задължение се е отчитало по кредитна сметка 14293197.
На 29.04.2013г. поради
нередовното погасяване на задълженията към банката е било подписано допълнително споразумение,с
което кредитът е преструктуриран и е договорено,че кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер
на 1 6771,87 лв., за периода от 10.04.2013 г. до 25.04.2013 г..Договорен е бил гратисен период за издължаване на главница
и лихви по кредита от 3 месеца, без да
се променя крайният срок за издължаване
на кредита и се запазва крайната падежна
дата да окончателно издължаване на кредита ,като към датата на сключване на
допълнителното споразумение лихвата по кредита е в размер общо на 9,29 %.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция въз основа на приетите и неоспорени от ответницата писмени доказателства се установи, че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор за кредит и последващ анекс към договора по отношение на отпускане на процесната сумата, както и изпълнението на договора. Налице е неизпълнение от ответната страна кредитополучателят. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допуснатата забава в плащанията над 90 дни ,на основание чл.20.2 ,Разд.VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от договора за кредит от 20.07.2007 г. и допълнително споразумение от 29.04.2013 г. и във вр. с чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.Кредитът е обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие, за което ответницата е уведомена надлежно.На 06.03.2017 г. по реда на чл.47,ал.5 ГПК на ответницата е връчена нотариална покана, с рег.№ 4888 ,т.2 акт № 10–28.12.2016 г. по описа на нотариус Христина Колева.
На 15.03.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД подава заявление по чл.417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.И.Т., с ЕГН ********** за следните суми: главница : 67 192,65 лв. ,договорна лихва в размер на 5 074,68 лв. за периода от 07.05.2016 г. до 14.03.2017 г.,заемни такси в размер на 468,75 лв.,законна лихва, считано от 15.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
Видно от приетото като доказателство ч. гр. дело № 622/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, на 20.03.2017 г. е издадена заповед № 320/20.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК- извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД от 15.03.2017г. срещу кредитополучателя и изпълнителен лист, въз основа на който длъжникът Н.И.Т. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми : главница : 67 192,65 лв. , договорна лихва в размер на 5 074,68 лв., за периода от 07.05.20116 г. до 14.03.2017 г.,заемни такси в размер на 468,75 лв. ,законна лихва считано от 15.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, направените по делото разноски в размер на 1 492,13 лв.– държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 348/2017 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875 и с район на действие ОС-Хасково.
На 17.07.2017 г. „Банка ДСК" ЕАД била уведомена за постъпилото възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение от длъжника Н.И.Т.,с ЕГН ********** след което в срока по чл.415, ал.1 ГПК предявила иск за установяване съществуване на вземането на банката към 15.03.2017г.
Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза с вещo лице Д.Г.К. договореният размер на кредита по договор за жилищен кредит от 20.07.2007 г., с размер от 70 000 лева е усвоен изцяло на 25.07.2007 г. със счетоводна операция от същата дата.. За периода от 25.07.2007 г. ,на която дата е усвоен кредита до 15.03.2017 г. – датата на която е в РС-Хасково е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по разплащателна сметка с кратък № 14292851 и IBAN ***що суми в размер на 61 945,36 лв. ,като в т.ч. 57 501,11 лв. – общ размер отнесен за погасяване, 5890,59 лв. –погасена главница, 50135,92 лв. – погасена лихва , 12,75 лв. погасена санкционираща лихва 0,37 лв. – погасена наказателна лихва и 1461,48 лв. – заемни такси.Със сумите които кредитополучателката е внасяла са погасени вноските в т.ч. лихви за забава и такси до 28.05.2016 вкл. Към 15.03.2016 г. датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК са останали неплатени общо десет вноски ,за периода от 28.05.2016 г. до 28.02.2017 г.,като всяка месечна вноска е за сума в размер на 587,01 лв.
При така установените факти и обстоятелства, съдът достига до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 вр.чл.422 ал.1 от ГПК и е за установяване на съществуването на вземания от страна на банката заявител против ответницата - длъжник срещу който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.Настоящото производство се явява продължение на заповедното производство и има установителен характер. Кредиторът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на спорни вземания. С ангажираните по делото писмени доказателства, съдът счита,че ищецът доказва по безспорен начин съществуването на вземанията си и техния размер,за които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл.417 от ГПК, развило се пред Районен съд - Хасково, по ч.гр.д.№ 622/2017 г.по описа на съда.Установено е,че между страните съществува валиден договор за жилищен кредит от 20.07.2007 г., по силата на който банката, като кредитодател, е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 70 000 лв., със срок на издължаване на кредита 360 месеца,считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е усвоен в пълен размер на 20.07.2007 г. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводната експертиза, която съдът възприема като компетентна и безпристрастно дадена. От експертизата се установява, че към 15.03.2017 г., датата на която е депозирано заявлението по чл.417 ГПК, размерът на неиздължената главница по договора за жилищен кредит от 20.07.2007 г. е в размер на 67 192,65 лв., размерът на дължимата договорна лихва е в размер на 5074,66 лв.,размерът на начислената и неплатена санкционираща лихва е 13,12 лв., размерът на начислената и неплатена наказателна лихва е 1857,44 лв, а размерът на начислените и неплатени заемни вноски по кредитното задължение са 468,75 лв..Размерът на непогасените задължения на кредитополучателя към датата, на която е постъпило в РС – Хасково заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК и изпълнителен лист са установени от вещото лице и посочени в заключението.Направените изчисления от вещото лице в депозираното по делото и прието от съда заключение изцяло съвпадат със сумите отразени в Заповед № 320/20.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.03.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 622/2017г. по описа на РС – Хасково.
Въз основа на така установените фактически положения съдът счита, че предявеният установителен иск е основателен и изцяло доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен. В случая ищецът в рамките на настоящото производство установява своите изискуеми вземания спрямо ответницата в общ размер посочени в документа по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката от 15.03.2017 г. Този документ е редовен откъм външна страна и установява ликвидни и изискуеми вземания спрямо ответното дружество. Ищецът доказва пряко и пълно юридическият факт, източник на спорното задължение, а именно съществуването на договорна обвързаност, породила облигационни корелативни права и задължения за страните по договора, които да обосноват извода,че сумите посочени в заповед № 320/ 20.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.03.2017 г.издадени по ч.гр.д. № 622/2017 г. по описа на РС – Хасково са действително дължими от ответницата в качеството й на кредитополучател по договора за жилищен кредит от 20.07.2007 г. Изложените по-горе съображения водят до извода на съда, че предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 ГПК ,вр. чл.79 ЗЗД ГПК е основателен и доказан в пълния предявен размер, поради което ще следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските :
Предвид основателността на исковата претенция и на основание чл.78,ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските направени в заповедното производство - 1492,13 лв. – за ДТ и 150,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за исковото производство, съгласно приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК, общо в размер на 4960,33 лв., в т.ч. 1492,13 лв. - ДТ, 400,00 лв. за вещо лице, 2768,20 лв. – възнаграждение за особен представител и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение .
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И.Т. , с ЕГН **********,*** съществуването на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, за които е издадена по ч.гр.д. № 622/2017г. по описа на РС – Хасково заповед № 320/ 20.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 21.03.2017г., произтичащи от договор за жилищен кредит от 20.07.2007 г. и допълнително споразумение от 29.04.2013 г., както следва: главница в размер на 67 192,65 лв., договорна лихва в размер на 5 074,68 лв., за периода от 07.05.2016 г.до 14.03.2017 г., санкционираща лихва в размер на 1870,56 лв., за периода от 28.05.2016 г. до 14.03.2017 г.,заемни такси в размер на 468,75 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Н. И.Т. , с ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.сумата от 1492,13 лв. – за ДТ и сумата от 150,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. И.Т., с ЕГН **********,*** , на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.сумата от 4960,33 лв.,от която 1492,13 лв. – за ДТ, 400,00 лв. - за вещо лице, 2768,20 лв. – възнаграждение за особен представител и 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение - разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното обжалване пред Апелативен съд-Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: