Р Е
Ш Е Н И Е
№ 420
град Плевен, 07.07.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд- Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Катя Арабаджиева
при секретар Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева административно дело № 1359 по
описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс вр. с чл.38в, ал.4 от АПК вр. с чл.38б от Закон за защита на личните данни.
Образувано е по жалба
от В.П.Р. ***, против
Решение на инспектор от ИВСС гр.София №ЛДЖ-19-21/2019 год.
В жалбата, след подборно
изложение на установените по преписката факти, се твърди, че решението на инспектор в ИВСС гр.София е неправилно.
Жалбоподателят твърди, че нохд №
1799/201 8 г. по описа на PC-Плевен е
образувано по внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.
206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК срещу К.Т. Досъдебното производство по описа на
РП-Плевен е образувано от един прокурор, продължило разследването от друг
прокурор и жалбоподателят се явява трети прокурор по разследването. Сочи, че
действително съдията има право да събира
всички необходими доказателства и в конкретния случай за съобразяване на
разпоредбата по чл. 47, ал.4 НПК, но следва да се има предвид, че от протокол от публично съдебно
заседание от 21.01.19г. като прокурор е потвърдил роднинската си връзка с лицето П. Р. Й.,
защитата както и подсъдимият не са искали да се събират доказателства за
родствените му връзки с П.Й., а са
поискали да представят в следващо съдебно заседание писмени
доказателства за търговските взаимоотношения между дружествата „Вектор Инвест“
ЕООД, представлявано от П.Й. и „Тера 1“ ЕООД, представлявано от К.К.. Твърди,
че самоинициативно председателят на съдебния състава А.Д. е изискал пълна
справка от ГРАО гр.Плевен за жалбоподателя и неговото семейство и не е съобразил, че в справката се
съдържат данни и на други членове на семейство му. Счита, че съдът е следвало
да изиска справка само дали
жалбоподателят има роднинска връзка с лицето П. Р. Й. и то, ако не е дал вяра
на признанието на самия прокурор в съдебно заседание. Твърди, че никои от
страните по делото не е изискала да бъде
предоставяна справка за роднинските връзки на Р.. Счита, че като администратор
на лични данни, съдът има правомощие да
събира лични данни при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт. Но
следва да се има предвид, че като администратор на лични данни председателят на
състава А.Д. е следвало да съобрази кои данни и доказателства следва да се
изискат и да се събират и дали същите са относими към предмета на делото. В
конкретния случай счита, че неговите лични данни не са били относими и не е
следвало да бъдат изисквани и прилагани по нохд № 1799/2018 г. по описа на PC – Плевен, поради което извършените действия от страна на
администратор на лични данни в лицето на председател на състав са били
абсолютно ненужни. Счита , че анализът на събраните материали при извършената
проверка от страна на инпектора към ИВСС е неправилен и следва да се отмени
неговото решение. Счита за неправилен извода в решението на ИВСС, че не са били
нарушени принципите, предвидени в Кодекс за етично поведение на Българските
магистрати - благоприличие и конфиденциалност.
Счита, че са засегнати негови права и
законни интереси и такива на неговите роднини, поставени са в опасност с представяне на данните им, без да има никаква връзка с
воденото съдебно производство. В
заключение моли за отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание по
съществото на спора жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема
становище. Депозирал е писмено становище с вх.№3212/26.06.2020 год., в което е
изложил подробни съображения за неправилност на оспореното решение, по същество
претендира за неговата отмяна.
Ответникът – инспектор в
ИВСС е депозирал писмен отговор по жалбата с вх.№1052/20.02.2020 год., в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.
Сочи, че доколкото в съдебното заседание, в което е поискан отвод на прокурора
по делото, поради наличие на бизнес-отношения между подсъдимия и бащата на
прокурора по делото, не е установена по безспорен начин родствената връзка
между прокурора и лицето, за което се твърди, че е негов баща, съдията правилно
е постановил да се изискат удостоверителни документи от съответните компетентни органи, по реда на Наредба
№14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до Регистъра на населението-Национална база данни „Население“.
Твърди, че в конкретния случай обработването
на личните данни е осъществено от
съдията чрез действие/съвкупност от действия, които са извършени по отношение
на личните данни на жалбоподателя чрез събирането им от НБД „Население“ с цел
използването им за целите на съдебния процес, което е довело до тяхното
предоставяне на трети лица. За
неоснователно счита оплакването, че действията на съдията по делото съставляват
разпространяване на лични данни до неограничен кръг лица. В случая е налице
предоставяне на лични данни на ограничен кръг лица, ангажирани в процеса, а не
на трети лица по смисъла на чл.77, ал.4 от Правилника за администрацията в
съдилищата. Сочи се още, че видно от протокола от съдебно заседание на
18.02.2019 год., съдията не е огласил личните данни, съдържащи се в изготвената
справка за предоставяне на данни на проведеното открито съдебно заседание, на
което биха могли да присъстват и трети лица. На тези основания моли съда да
отхвърли подадената жалба.
В съдебно заседание
ответникът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото
на спора.
Заинтересованата страна-А.И.Д.
е депозирал писмен отговор с вх.№1141/24.02.2020 год., в който е изложил
подробни съображения за неоснователност на жалбата, обосноваващи необходимостта
от прилагане по нохд №1799/2018 год. на доказателства за наличие на родствени
връзки между жалбоподателя и лицето, сочено за негов баща и за бизнес – отношения
между бащата на прокурора и подсъдимия. Сочи, че изисканите лични данни за
жалбоподателя и за неговите родствени връзки е било подчинено единствено на необходимостта от приобщаване на тези
данни с оглед мотивирано произнасяне по
направеното искане за отвод на наблюдаващия делото прокурор. Счита, че
голословното уважаване или неуважаване на такова искане е недопустимо, сочи на
повърхностно отношение, граничещо със своеволие. Сочи още, че в съдебното
заседание, в което съдът е изискал справка за родствените връзки на
наблюдаващия прокурор, последният не е взел отношение, респ. не е приложил
лично данни за самоличността на неговия баща. Моли съда да потвърди оспореното решение като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание заинтересованата страна не се явява и не
се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
НОХД № 1799 по описа на Районен съд-Плевен за 2018 г. е образувано по внесен обвинителен
акт за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК срещу К.Т. К.,
приложен на л.38-45 от делото.
С
разпореждане от 14.12.2018 г. на л.66-70, делото е насрочено за разглеждане в
разпоредително заседание на 21.01.2019 год.
Видно от протокол от съдебно заседание на л.71 и сл. от делото, на
21.01.2019 г. в Районен съд – Плевен е проведено съдебно заседание по нохд №
1799 по описа на съда за 2018 г., на което е направено искане от подсъдимия и неговия
защитник за отвод на прокурора В.Р. по изложени от тях съображения за наличие
на основания по чл.47 във връзка с чл.29
ал.2 от НПК – съвместни търговски отношения на баща му П.Й. с подсъдимия в
продължение на много години и обтегнати отношения в последно време.
Участващият в
делото прокурор Р. е заявил в съдебното заседание, че баща му се казва П. Р. Й.,
изразил е становище за неоснователност на поискания отвод и е поискал да бъде отхвърлено искането за
отвод.
За произнасяне по
искането съдът е отложил делото. Приел е, че следва да даде възможност на подсъдимия и
неговия защитник да представят доказателства за стопански взаимоотношения
между подсъдимия и бащата на прокурор В.Р.,
като и че следва да се изиска удостоверение за родствени връзки на прокурор В.Р.
с П.Й. и справка за наличие на регистрация като земеделски производител на П.Й..
Искането е приложено на л.37 от делото.
Въз основа на
искането, по нохд № 1799/2018 год. е
приобщена приложената на л.27 от
делото справка с данни за ЕГН, гражданство, месторождение, акт за раждане,
постоянен и настоящ адрес, данни от документа за самоличност, правни ограничения,
семейно положение, акт за брак на
прокурора по делото В.Р., както и трите имена и ЕГН на съпругата, децата, родителите и
сестрата на Р.. Справката е получена на 28.01.2019 г.
В
съдебно заседание, проведено на 18.02.2019 г., видно от приложения протокол на
л.82 и сл. от делото, защитникът е представил доказателства за наличие на
търговски взаимоотношения между дружество, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е бащата на прокурор Р. и дружество, чийто управител е
подсъдимият по делото. Съдът, като е съобразил представените доказателства,
както и заявеното от подсъдимия, че от известно време се намира в негативни
лични отношения с П. Р. Й., е преценил, че възникват сериозни съмнения във
връзка с обективността на наблюдаващия делото прокурор, тъй като внасянето на подобни съмнения в непредубедеността
на прокурора пряко влиза в конфликт с разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК, а
непряко-с изискванията на ЕКЗПЧОС, гарантираща, наред с другото, правото на справедлив
процес от независим и безпристрастен съд. На тези основания съдът е отвел от
участие по делото наблюдаващия прокурор В.Р..
НОХД №1799/2018
год. на Районен съд-Плевен е приключило с присъда от 2.07.2019 год., на
л.140-141 от делото, като н ал.142 и сл. са приложени и мотивите към
постановената присъда.
На 26.07.2019 г. в Инспектората към ВСС е постъпил сигнал с вх. № 23869 от В.П.Р.
– прокурор в Районна прокуратура – Плевен, приложен на л.22-23 с оглед изисканите
за семейството му лични данни от съдия при Районен съд – Плевен А.Д., докладчик
по нохд № 1799/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен по повод искане от
подсъдимия и защитника му за отвод на прокурора В.Р. по изложени от тях
съображения за наличие на основания по чл.47 ал.11, във връзка с чл.29 ал.2 от НПК – съвместни търговски отношения на баща му П.Й. с подсъдимия в продължение
на много години и обтегнати отношения в последно време. В сигнала се твърди, че
информацията, съдържаща единен граждански номер и адреси, е неотносима за хода
и предмета на делото. Сочи се, че са засегнати права и законни интереси на
прокурор Р. и роднините му, т.к. се поставят в опасност, като се представят
данните им, без да има никаква връзка с воденото съдебно производство, т.к. по
горепосоченото дело е имало произнасяне от Районен съд – Плевен от друг състав,
след което потвърждаване на осъдителната присъда от Окръжен съд – Плевен.
Твърди се, че с поведението си като председател на състав в Районен съд –
Плевен, А.Д. е нарушил Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Моли се да се извърши проверка, при която да се установи нарушението на съдия А.Д..
Жалба
със същото съдържание В.П.Р. е изпратил и до Комисията за защита на личните
данни с № ППН-01-778 от 26.07.2019 г., приложена на л.165-166, която е
препратена по компетентност в Инспектората към Висшия съдебен съвет и е
регистрирана с вх.№ 29831/10.10.2019 г., видно от писмо на л.164 от делото
С писмо
изх.№ ЛДЖ-19-21 от 05.08.2019 г. на л.26 от делото, инспектор Л.С. от Инспекторат към Висшия
съдебен съвет на Република България е уведомила председателя на Районен съд –
Плевен за постъпилата жалба от прокурор В.Р. срещу действията на съдия А.Д. при
разглеждане на нохд № 1799/2018 г., свързани със събирането на лични данни и е
изискала предоставяне на: 1) становище от съдия А.Д. изисквал ли е информация и
по какъв повод от служба ЕСГРАОН – Плевен за семейното положение и роднински
връзки на В.Р. и същата представена ли е по нохд № 1799/2018 г.; 2) заверени
преписи от обвинителния акт по делото, протоколи от проведените съдебни
заседания, присъдата и мотивите (ако са изготвени) и копие от удостоверението
за семейно положение и роднински връзки на В.П.Р..
С писмо
изх.№ 4736 от 13.08.2019 г. на л.29, зам.председателят на Районен съд – Плевен е
изпратил исканите документи.
С Решение №
ЛДЖ-19-21/2019 г. , приложено на л.171-174 от делото, Л. С. – инспектор в Инспектората към Висшия
съдебен съвет, на основание чл.38в, ал.4 от Закона за защита на личните данни,
е оставила без уважение жалбите на В.Р.,
регистрирани с вх.№ 23869 от 26.07.2019 г. и с вх.№ 29831 от 10.10.2019
г. по преписка ЛДЖ-19-21 от 26.07.2019 г. За да остави без уважение жалбите,
административният орган е изложил следните съображения: нохд № 1799/2018 г. е образувано по внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК срещу
К.Т. К.. С разпореждане от 14.12.2018 г. е насрочено за разглеждане в
разпоредително заседание на 22.01.2019 г., когато е направено искане от
подсъдимия и защитника за отвод на прокурора В.Р. по изложени от тях
съображения за наличие на основанията по чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 НПК -
съвместен бизнес на бащата П.Й. с подсъдимия в продължение на много години и
обтегнати отношения в последно време. За произнасяне по искането съдът е
отложил делото. Приел е, че следва да се изиска удостоверение за родствени
връзки на прокурор В.Р. с П.Й. и справка за наличие на регистрация като
земеделски производител на П.Й.. Искането е от 23.01.2019 г. Справката е
получена на 28.01.2019 г. Не е приета по предвидения процесуален ред с изрично
определение. В съдебното заседание, проведено на 18.02.2019 г., защитникът е
представил доказателства, които съдът също не е приел по предвидения
процесуален ред, но ги е обсъдил и е направил извод за наличие на доказателства
за стопански отношения със значителен материален интерес между подсъдимия, като
управител на „Тера -1” ЕООД - Плевен и „Вектор Инвест” ЕООД, което е
регистрирано като земеделски стопанин с едноличен собственик П.Й.. С
доказателствените източници се е обосновал, като е приел, че внасянето на
подобни съмнения е в конфликт с чл. 29, ал. 2 НПК и косвено с изискванията на
КПЧОС за независим и безпристрастен съд.
Административният орган е приел, че в конкретния случай е приложим
ЗЗЛД в редакцията му към датата на извършване на твърдяното нарушение.
Легалната дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД - „всяка
информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да
бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един
или повече специфични признаци”. Изложил е мотиви, че в справката за
родствените връзки на прокурор В.Р. ***, Отдел ГРАО, приложена по делото, се
съдържат три имена, единен граждански номер, семейно положение и родствени
връзки, данни за местонахождението (постоянен и настоящ адрес), документ за
самоличност - дата и място на издаване, семейно положение, акт за брак с
посочен номер и дата на издаване на жалбоподателя, три имена и единен граждански
номер на трети лица, които представляват лични данни, тъй като чрез тях лицата
могат да бъдат безспорно идентифицирани. Според административния орган, действията
на съда, свързани с изискването на справката като доказателство по делото,
представляват обработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД,
което е законосъобразно при условията на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД. Органът
направил извод, че тези операции са извършени при изпълнение на функциите му на
орган на съдебната власт. Правомощията да събира доказателства по направените
от страните искания, регламентирани в чл, 107, ал. 2 от НПК, са упражнени в
изпълнение на процесуалните му задължения по чл. 47, ал.4 НПК. Искането за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението
- Национална база данни „Население” и справките имат стандартизиран вид. Съдът
в определението си по основателността на отвода се е позовал на данни в
представените писмени доказателства, част от които са заявени и неоспорени от
жалбоподателя. В този смисъл приел твърдението за допуснато нарушение за
неоснователно.
Възражението на Р., че информацията, която се съдържа в справката,
е достъпна за всички лица, тъй като делото не е разгледано при закрити врати,
органът приел, че е свързано с техническите и организационните мерки за защита
на личните данни, съдържащи се в материалите по делата. Направил извод, че това
възражение се опровергава от
съдържанието на протокола от проведеното на 18.02.2019 г. с.з., според което
съдът не е докладвал и не е обсъждал данните, отразени в справката за родствени
връзки. Приел, че достъпът на трети лица по дела, по които не са страни и
участници, се осъществява по реда чл. 77, ал. 4 от Правилника за
администрацията в съдилищата след подаване на мотивирана писмена молба и
наличие на правен интерес. При извършената проверка по повод на жалбите органът
не установил до материалите по делото да е осъществяван неправомерен достъп.
Ето защо приел за неоснователно
твърдението, че съдия Д. е извършил действия, с които е нарушил принципи
от предвидените в КЕПБМ като вежливост, толерантност, конфиденциалност.
Доколкото се отнасят към извършените процесуални действия по повод изпълнение
на служебните му задължения, необходими за установяване на относими
доказателства, органът приел, че съдът е проявил дискретност за опазване на
установените факти. От съдържанието на протоколите от с.з. не е установено да е
нарушил правомощията си, предвидени в НПК, и да е показал лично отношение или
заинтересованост да злепостави страна или някой от останалите участници в
процеса. На тези основания оставил без уважение жалбата.
Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 3.11.2019 год.,
видно от обратна разписка на л.177 от делото, а жалбата против същото е
подадена на 9.12.2019 год. и е заведена с вх.№6193.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в установения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна-адресат на
решението, за която то е неблагоприятно, пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима.
По същество е неоснователна.
Решението е издадено от компетентен по смисъла на чл.38в, ал.1 от ЗЗЛД
орган- инспектор в инспектората на ВСС. Компетентността на
последния е предвидена като изключение от общата компетентност на КЗЛД и на
съда, и е свързана с разглеждането на жалба, съдържащи оплаквания във връзка с
работата на органите на съдебната власт при осъществяване на техните
правомощия.
Решението е постановено
в предвидената от АПК писмена форма и съдържа регламентираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактически и правни основания.
Спазена е
предвидената в ЗЗЛД процедура при постановяване на решението. Жалбата на Р.,
наименована сигнал, е подадена до ИВСС в писмена форма-чл.38а от ЗЗЛД. Жалбата
съдържа оплаквания за нарушаване на правата на подалия сигнала по Регламент (ЕС)
2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на личните му данни и тези на
негови роднини, от съдa при изпълнение на функциите му на орган на съдебната
власт-чл.38б от ЗЗЛД, поради което подлежи на разглеждане по реда на
процедурата, разписана в глава седма от ЗЗЛД. В съответствие с разпоредбата на
чл.38в, с оглед разглеждането на жалбата са събрани данни и доказателства,
относими към твърдяното нарушение, включително и информация от администратора и
обработващия личните данни.
. Решението
е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на
Закона.
Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите
лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.),
наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679". Целта на закона е да осигури защита на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от
компетентните органи за целите предотвратяването, разследването, разкриването
или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания,
включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното
предотвратяване.
Легалната
дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и
означава всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
В
случая се претендира нарушение, свързано с прилагане по дело-нохд, без да е
възникнала необходимост затова, на
справка, съдържаща данни за ЕГН, пол, гражданство, месторождение, акт за
раждане, постоянен и настоящ адрес, данни от документа за самоличност, правни
ограничения, семейно положение, акт за брак
на наблюдаващия прокурор по
делото-нохд №1799/2018 год. - В.Р., като справката съдържа данни и за трите имена и ЕГН на съпругата, децата, родителите и
сестрата на Р..Не се спори, че справката е изискана и приложена по нохд
№17992018 год. на Районен съд-Плевен по реда на чл. чл. 385, ал. 2 ЗСВ
и чл. 2 от Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне
достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението - Национална
база данни "Население". Не се спори още, че справката съдържа информация,
свързана с идентификационни данни на наблюдаващия прокурор и такива на неговите
деца, съпруга, родители и сестра- име, ЕГН и т.н. , които безспорно съставляват „лични
данни“ по смисъла на чл. 4, т. 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679
тъй като са, респективно съдържат информация, чрез която всяко физическо лице
може да бъде идентифицирано пряко.
Съгласно §1, т.3
и т.4 от ДР на ЗЗЛД, "обработващ лични данни" е понятието по чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС)
2016/679, а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС)
2016/679. ). По смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679,
„обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен
орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на
администратора. В случая не се спори, че съдията-докладчик по
процесното нохд №1799/2018 год. има качеството на обработващ лични данни от
името на администратора Районен съд-Плевен, където осъществява дейност като
съдия. „Обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Приобщаването на справката, съдържаща лични данни за наблюдаващия прокурор и
негови роднини безспорно попада в предметния обхват на понятието „обработване“
на лични данни, тъй като документът, съдържащ същите, е събран и съхранен по
конкретното дело и съдържанието му е послужило за формиране на някакви изводи
от решаващия състав на съда във връзка с произнасяне по направено искане на
участник в процеса. Впрочем, няма реално функциониращ държавен орган,
институция, юридическо лице и т. н., които в дейността си да не обработват
лични данни за физически лица, а целите, които се преследват във връзка с
обработването на такива данни, са
разнообразни, като администраторите и обработващите
лични данни не
могат да превишават пределите на допустимост, определени в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Т.е. обработването на лични данни не е недопустимо, стига да се осъществява
с оглед на предвидените в закона цели и при наличие на регламентираните
предпоставки. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, обработването
на лични данни е законосъобразно, само ако и
доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a)
субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една
или повече конкретни цели; б)
обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на
данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните
преди сключването на договор; в)
обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се
прилага спрямо администратора; г)
обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на
субекта на данните или на друго физическо лице; д)
обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или
при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на
администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси
на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество
имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които
изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е
дете. Буква е) на първа алинея не се прилага
за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на
техните задачи.
В конкретната
хипотеза, по конкретното дело, според настоящия състав на съда, обработването
на личните данни на жалбоподателя, който е бил наблюдаващ прокуро по нохд
№1799/2018 год. на ПРС, по което дело е приложена справката с неговите лични данни, е извършено в
хипотезата на чл.6, §1, б.“д“ от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като обработването се е осъществило
при
упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Тези официални правомощия са процесуални в конкретния случай и нормативно
са закрепени в разпоредбите на НПК, който именно е процесуалният закон, въз
основа на който се разглежда процесното наказателно производство и от който
съдията, ръководещ процеса, черпи правомощия за попълване на делото с
доказателства. Спорният по делото въпрос е дали приобщаването на личните данни на прокурор Р. е било
необходимо за осъществяване на тези правомощия, предвид направеното изявление
от последния в съдебното заседание, в което е поискан отводът му по делото, че
лицето П.Р. Й. е негов баща.
Видно е от
протокола от проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 год.-л.75, че по повод
искането прокурор Р. да се отведе от делото поради търговски взаимоотношения на
дружество, представлявано от неговия баща и дружество, представлявано от
подсъдимия, Р. е заявил в съдебното заседание, че баща му се казва П. Р. Й., но
не е посочил никакви негови индивидуализиращи данни. За да може да се
установи дали едно физическо лице е собственик на капитала на търговски
дружество, или има дялово участие в същото, или е негов управител и/или
представляващ, или има каквато и да било връзка с това дружество обаче, според
настоящия състав на съда е необходимо
информацията за това лице да е дотолкова пълна и/или изчерпателна, че да води до неговото идентифициране
- пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече
специфични признаци. Не винаги посочването на един или няколко специфични
признаци по отношение на дадено физическо лице може да доведе до неговото
идентифициране. Нещо повече-данните само за трите имена на едно физическо лице
съвсем не са достатъчни за неговата идентификация по уникален начин, поради
възможността трите имена на това лице да съвпадат с трите имане на друго физическо лице, поради което ще се окаже
невъзможно да се установи по безспорен начин както самоличността на това лице,
така и дали именно това лице има връзка с дружеството, за което се твърди , че
има търговски вазаимотношения с представлявано от подсъдимия дружество. Затова,
за да бъде осъществена неговата правна индивидуализация в обществото, следва да
са налични/известни един или няколко признака, въз основа на които може да се
направи ясен и недвусмислен извод, че информацията относно посочените признаци
се отнася до точно конкретно лице, т. е. същото да може да се индивидуализира.
Посочването на трите имена на лице, макар като информация да има характер на
лична информация относно дадено лице, не е достатъчно, за да бъде същото
индивидуализирано. Не е достатъчно и посочването на друг подобен критерий като
града, в който лицето живее. В този
смисъл, посочването на лични данни от този характер биха в голяма степен
отграничили и индивидуализирали дадено лице. След като прокурор Р. не е съобщил такива
данни нито за себе си, нито за неговия баща от естество тези данни да могат да
послужат за еднозначно идентифициране на роднинската връзка между тях от една
страна и от друга, да дадат възможност да се направи справка
по тези данни в Търговския регистър за регистрирани фирми на името на баща му
или фирми, с които баща му има някаква връзка, не само не е имало процесуална
или друга законова пречка, но е било задължение на решаващия състав на съда да
събере доказателства за тези обстоятелства. Събирането на доказателства в тази
насока чрез приобщаване на справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за
реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
Регистъра на населението - Национална база данни "Население" в този
смисъл е било осъществено с оглед постигане на разписаните в чл.2 от Наредбата
„служебни цели“ съобразно законоустановените правомощия на съда, разписани в
случая в разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК, а именно- Съдът
събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин -
когато това се налага за разкриване на обективната истина. В случая безспорно е
било необходимо събирането на индивидуализиращи данни за наблюдаващия по делото
прокурор и неговия баща по начин, щото те да могат да бъдат идентифицирани
еднозначно за целите на произнасянето на
съда по направеното искане за отвод на прокурора. Още повече, че разпоредбата
на чл.29, ал.2 във вр. с чл.47, ал.1 и ал.2 от НПК предвижда отвеждане на
прокурора при наличие на обстоятелства, при които може да се счита предубеден
или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. В тези случаи разпоредбата
на чл.47, ал.4 във вр. с ал.3 от НПК задължават съда да се произнесе по
направеното искане за отвод на прокурора „мотивирано“. За да бъде произнасянето
мотивирано, не е достатъчно да са налице голословни съмнения, а обективно
съществуващи факти, обосновани от събрани за установяването им доказателства.
Това мотивиране произнасяне на съда по поискания отвод на прокурора, е
обосновано и от гл.т. разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба №14/18.11.2009
год., съгласно който текст , обхватът на предоставените данни се определя от
целите, за които данните се ползват от органите на съдебната власт при
изпълнение на служебните им задължения.
Ето защо съдът
намира, че в случая приобщаването на справката от НБД „Население“, съдържаща
лични данни на жалбоподателя-наблюдаващ прокурор по нохд №1799/2018 год. на
ПРС, съставляващо обработване на лични данни по смисъла на Закона, е било
правомерно, с оглед осъществяване на официални правомощия на обработващия лични
данни, който обработва същите от името на администратора, само и единствено за
целите, разписани в процесуалния закон-НПК, предвиждащ мотивирано произнасяне
на съда по направените от страните искания, обосновано на събраните в тази
насока доказателства. В този смисъл решаващият състав не е допуснал нарушение на
разписаните в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679 принципи на законосъобразност, добросъвестност
и прозрачност при обработването на личните данни. Те са събрани за конкретни,
изрично указани и легитимни цели и не са обработени по-нататък по начин,
несъвместим с тези цели.
Релевираното от
жалбоподателя оплакване, че във връзка с обработването на личните данни на настоящия жалбоподател Р., е
допуснато нарушение от решаващия състав на ПРС, разгледал нохд №1799/2018 год.,
свързано с обработването на личните данни на трети лица, нямащи никакво
отношение към производството по нохд №1799/2018 год.-съпругата, майката, децата
и сестрата на жалбоподателя, чиито лични данни-три имена и ЕГН се съдържат също в направената и приложена
по делото справка и които не са били необходими за произнасянето на съда по
направеното искане за отвод на прокурора, настоящият състав на съда намира за
неоснователно, поради следните съображения: Практиката на съда познава редица
случаи, в които за целите на произнасянето на съда по конкретно повдигнат
въпрос, бил той процесуален или с оглед правилното изясняване на фактите, по
делата се приобщават справки с данни на трети лица, чужди на процеса, тъй като
същите съставляват част от справка с данни, относими към делото. Например, приобщават се данни на трети лица, когато се изискват данни
за постоянен и настоящ адрес на страна по делото, данни за свързани лица, за
наследници, справка за заинтересовани
страни от имотния или от кадастралния регистър и в много други хипотези. За
конкретното производство приобщаването на данните на третите лица действително
не е било необходимо и относимо за
произнасянето на съда по повдигнатия процесуален въпрос за отвод на
наблюдаващия прокурор по делото. Данните на тези трети лица обаче са били приобщени като част от справката за
данните на наблюдаващия прокурор и неговия баща, тъй като в този случай
справката, която следва да се приобщи , е такава за родствените връзки на Р.,
при която по необходимост освен неговите и тези на баща му данни, каквито са
били необходими, са предоставени данни и за останалите негови роднини.
Последното се дължи на факта, че справката е в стандартизиран вид, и това произтича от разпоредбата на чл.3 от
Наредба №14/18.11.2009 год. на МРРБ, съгласно който текст МРРБ предоставя на
органите на съдебната власт, за служебни цели съобразно законоустановените им правомощия, информация
от Регистъра на населението-Национална база данни „Население“, която информация
съобразно ал.2 на същия текст съдържа определен набор от данни, разписани в
четиринадесет точки, между които трите имена на лицето, ЕГН, промени в имената,
пол, гражданство, постоянен и настоящ адрес и т.н. Тези данни са част от
регистъра на населението, който съгласно чл. 22 от ЗГР, се
поддържа в електронен вид и формира Национална
база данни „Население”. Регистрите за гражданското
състояние и регистърът на населението се
създават и поддържат от Единната система за гражданска регистрация и
административно обслужване на населението
(ЕСГРАОН), която е национална система за
гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на
лични данни за тях (чл. 100-101 ЗГР). Съгласно чл. 3 от Закона за електронното
управление (ЗЕУ) първичният администратор на данни изпраща служебно и безплатно данните на всички административни органи,
на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи
обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги
получават. Следователно,
приложената справка по нохд №1799/2018 год. на ПРС с данните на прокурор Р. и
неговите роднини, съставлява официална извадка от информационна система, която
се поддържа на законово основание в електронен вид-НБД „Население“, до която органите на съдебната власт има
служебен достъп по силата на разписаните в Наредба №14/18.11.2009 год. правила.
Въпросната справка за
родствени връзки, приложена по нохд №1799/2018 год.
е издадена въз основа на националните електронни
регистри на МРРБ и представлява официален документ. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
извършените от него и пред него действия. Като
официален документ, с който съдът се е снабдил по реда на Наредба №14/2009
год., съдът е имал задължение единствено да приложи същата справка по делото,
по което се е произнесъл във връзка с поискания отвод на наблюдаващия прокурор.
Съдът не може обективно да извършва
каквито и да било промени в изготвената справка от НБД „Население“, включително
чрез обезличаване на част от данните в справката, касаещи трите имена и ЕГН на
роднините на Р.. Затова справката е приложена по делото във вида, в който е
изготвена от НБД „Население“.
Данните за трите имена и единния граждански номер на физическите лица-роднини на наблюдаващия прокурор представлява
обработване на лични данни под формата на употреба на същите. Тази употреба би нарушила изискванията за защита на правата на физическите
лица при обработка на личните им данни, само ако е била
пряко последвана от разкриването на тези лични данни на неограничен брой трети
лица за неопределен времеви период без възможност за контрол-например, ако предвид публичността на съдебните заседание, данните от
справката са били прочетени и са станали достояние на неограничен кръг лица,
присъствали в залата или са разгласени по друг начин-например предоставени на трети, чужди на процеса лица или са
залепени на публично място, до което достъп имат неограничен кръг лица или в
други подобни хипотези. Данни такова
нерегламентирано разгласяване на личните данни на Р. или на неговите роднини от
съдията-докладчик по делото не са установени. А от друга страна и съгласно чл.77,
ал.2 и ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата, достъп до
информацията, съдържаща се в съдебните производства, се осигурява единствено на
страните
по делата и техните представители, по
реда на процесуалните закони. Като и в този случай достъпът
до информацията се осъществява след разрешение на съответния съдия-докладчик. Лицата,
които не са страни по делото, имат права на достъп до
информацията по делото при наличие на законен интерес, заявен
с мотивирана писмена молба. Налага се извод, че с
изключение на страните по делото, техните пълномощници и останалите участници в
процеса, достъпът до всички материали по делата е ограничен, което изключва
неправомерен достъп и до личните данни на тези трети лица и съответно- случайно
или дори злонамерено тяхно
разпространение. В този смисъл съдията-докладчик по нохд №1799/2018 год.
няма данни и доказателства да е нарушил изискването на чл.5,
§1, б.“в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и е взел
необходимите организационни и технически мерки, които са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във
връзка с целите, за които са обработени
личните данни на наблюдаващия прокурор и неговите роднини.
В този смисъл
принципният, защитен от закона риск за правата и свободите на
физическите лица, с различна вероятност и тежест, който
произтича от обработване на лични данни, което по принцип би
могло да доведе до физически, материални или нематериални вреди, по-специално
когато обработването може да породи дискриминация, кражба на самоличност или
измама с фалшива самоличност, финансови загуби, накърняване на репутацията,
нарушаване на поверителността на лични данни, защитени от професионална тайна,
неразрешено премахване на псевдонимизация, или други значителни икономически
или социални неблагоприятни последствия, в конкретния
случай няма данни и доказателства да е осъществен. Защото събраните при
обработването данни на роднините на Р. е станало само и единствено за целите на
процеса, доколкото е било необходимо за произнасянето на съда при решаване на
въпроса за отвода на наблюдаващия прокурор; съдът не е обявил публично тези
данни в съдебното заседание, в което е приета справката; данните не са
предоставяни в нарушение на изискванията на чл.77 от ПАС, няма данни да са разгласявани и по друг нерегламентиран
начин. Ето защо в случая обработването
на данните в стандартизираната като образец справка от НБД „Население“ се е
осъществило в съответствие с точки 76, 77 и 78 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно последните, вероятността и тежестта на риска за
правата и свободите на субекта на данни следва да се определят с оглед на
естеството, обхвата, контекста и целта на обработването. Рискът следва да се
оценява въз основа на обективна оценка, с която се определя дали операцията по
обработването на данни води до риск или до висок риск. В случая естеството и целта на обработването
на данните е било оправдано от гледна точка на мотивираното произнасяне по
повдигнатия процесуален въпрос пред съда, изискал справката и е било
гарантирано от друга страна чрез непрочитането на тези данни в съдебно
заседание и неразгласяването на данните на лица извън участниците в процеса. С
оглед на всичко изложено, неоснователно се поддържа, че самото прилагане на
данните в съдебното производство, което е направило последните достояние на
останалите страни в съдебното производство, съставлява предоставяне на
нерегламентиран достъп до тези данни. Защото прилагането на данните е
осъществено за нуждите на конкретното производство, по регламентирания в
Наредбата ред.
Независимо от горното
обаче, настоящият състава на съда намира за необходимо да отбележи, че
доколкото обработването на личните данни на жалбоподаттеля е правомерно, законосъобразно и
добросъвестно, и неговите права не са нарушени, фактът на прилагане
на личните данни на трети лица, близки на жалбоподателя, независимо от това
дали последното е законосъобразно или не, не рефлектира върху
законосъобразността и правилността на постановения по отношение на този
жалбоподател административен акт, който е оспорен и с който също не е
констатирано допуснато нарушение относно жалбоподателя, свързано с нарушаване
принципите на обработване на неговите лични данни. Другите лица са имали самостоятелни права да
оспорят законосъобразността на действията на съда по приобщаване на техните
лични данни по процесното нохд, което, ако са сторили, следва да бъде предмет
на разглеждане в отделно съдебно производство, не в рамките на настоящото, в
което предмет на проверка е законосъобразността на обработването на личните
данни единствено на жалбоподателя Р.. Защото недопустимо е жалбоподателят да
защитава чужди , а не своите права, пред съда, като твърди нарушения във връзка
с нарушаване права на трети лица, след като тези лица са имали процесуална
възможност да защитят чрез самостоятелно подаване на жалба против действията на
обработващия лични данни.
А правилността на постановената присъда,
потвърдена при осъществения инстанционен контрол, както твърди заинтересованата
страна, произтича от правилното анализиране на събраните доказателства и
съобразяване със закона на доказателствата във връзка с вмененото на подсъдимия
престъпление. Присъдата няма за предмет е не се е занимала с процесуални
въпроси като процесния и от тази гледна
точка з.стр. не може да се позовава на факта, че не е констатирано при
проведения инстанционен контрол допуснато съществено процесуално нарушение на
решаващия състав във връзка с обработване на личните данни на определени лица.
Съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на присъдата, би било
налице, ако е имало основание за отвод на някой от участниците в процеса и
последният не е бил отведен, и в този смисъл възражението на з.стр. стои
встрани от главния предмет на делото.
Изложените
съображения мотивират съда да приеме жалбата за неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
от В.П.Р. ***, против Решение
на инспектор от ИВСС гр.София
№ЛДЖ-19-21/2019 год.
РЕШЕНИЕТО може да
се оспори с касационна жалба чрез Административен съд-Плевен пред Върховен
административен съд, в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/