Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4179 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от З. „А.Б.“ АД искова молба срещу ЗК „Л.И.“ АД за
заплащане на сумата от 46 915 лева, представляваща регресно вземане по
щета № 03000/14/378/501088, ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът основава претенцията си на изплатено обезщетение
по договор за имуществена застраховка за л.а. „Мерцедес“, модел „С 320“ с ДК № ********Вина
за настъпилото на 08.10.2014 г. ПТП имал водачът на т.а. „Ивеко“ с влекач с ДК
№ ********, чиято гражданска отговорност била застрахована в ЗК „Л.И.“ АД.
В З. „А.Б.“ била образувана щета № 0300/14/378/501088 и
след оценка на увреденото имущество заплатил на собственика на л.а. „Мерцедес“
сумата от 46 900 лева. До ответника била изпратена регресна покана за
възстановяване на сумата, ведно с ликвидационните разноски за обработка на
щетата в размер на 15 лева. ЗК „Л.И.“ АД не извършил плащане, поради което моли
съдът да присъди в полза на ищеца сумата от 46 915 лева, ведно със
законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
излага възражения срещу основателността на иска. Липсвали доказателства за
изплатено обезщетение при условията на тотална щета. Автомобилът не бил и
свален от отчет. В молба от 13.09.2018 г. ответникът оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
за т.а. „Ивеко“ с ДК № ********.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ
(отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Със сключването
на договора за застраховка „гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да обезпечи отговорността на застрахованите физически или юридически
лица при възникване на деликтната им отговорност при настъпване на
застрахователно събитие, като плати дължимото от делинквента обезщетение за
вредите, причинени на трети лица. Гражданската отговорност на застрахования
възниква при реализиране на елементите от фактическия състав на генералния
деликт (чл. 45 от ЗЗД) - противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.
С настъпването на
застрахователното събитие застрахователят по гражданската отговорност има
задължение да заплати обезщетение на увреденото лице, съответно – на
застрахования, когато той е удовлетворил, в качеството си на делинквент,
пострадалия.
Не се спори между страните, че към 08.10.2014 г. за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „S 320 CDI” с ДК № ********, собственост на „А.Л.Б.“ АД, е сключена застраховка „Пълно
Каско – Валутна клауза” със срок на застрахователното покритие от 00.00 часа на
10.12.2013 г. до 24.00 часа на 09.12.2014 г. В срока на валидност на договора е
настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в ПТП поради виновно поведение
на водача на т.а. марка „Ивеко“, модел „МЛ 180 Е“ с ДК № ******** П.К.М.. Настъпилото
ПТП е покрит риск, съгласно т. 7.1.2. от Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства на „А.Б.” АД.
В случая са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника. Вината на делинквента Петър Монов е установена с
влязло в сила решение от 27.03.2017 г. по НАХД № 4036/2015 г. по описа на СРС,
2 състав.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е
процесуално легитимиран за отговоря, тъй като не е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за т.а. „Ивеко“ с ДК № ********.
От справка в Информационен център на Гаранционен фонд се установява, че на
07.10.2014 г. в 09.55 часа е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС с ДК № ********, със срок за валидност от 00.00 часа на
08.10.2014 г. до 23.59 часа на 07.10.2015 г. Представената с допълнителния
отговор застрахователна полица не носи подписите на застрахован и
застраховател. Съгласно чл. 295, ал. 7 от КЗ (отм., ред. ДВ, бр. 54/2006 г.),
документите, изготвени от фонда въз основа на данните от информационния център,
до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или
„Злополука на пътниците“, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС, име/наименование и
адрес/адрес на управление на собственика на МПС или превозвача на пътници със
средства за обществен превоз. Справката има характер на официален
удостоверителен документ, поради което съдът приема, поради обвързващата сила
на документа, че към датата и часа на произшествието, при което е увреден л.а.
„Мерцедес“ с ДК № ******** – 10.30 часа на 08.10.2014 г., при ЗК „Л.И.“ АД е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за т.а.
„Ивеко“ с ДК № ********.
Отделно от това, полица за застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗК „Л.И.“ АД № 22114002490676/08.10.2014 г. е представена на органите на
СДВР, съгласно данните от констативен протокол № К1044, което опровергава
тезата на ответника, че договорът е сключен в 14.00 часа на 08.10.2014 г.
С протоколно определение от 01.03.2019 г. между страните
в производството е отделено като безспорно обстоятелството, че в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП са вредите на застрахования при ищеца автомобил.
Съгласно чл. 193,
ал. 4 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. Съгласно нормата на чл. 203, ал. 2 от КЗ, за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята
цената за възстановяване на имуществото от същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 от КЗ).
Установи се от заключението на изслушаната и приета по делото съдебна авто-техническа експертиза, че действителната стойност на увредения автомобил към 08.10.2014 г. е 55 400 лева, а стойността на разходите за ремонт – 50 691.59 лева, или последните надвишават действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие (08.10.2014 г.) с 91.50 %. При условие на настъпила тотална загуба на МПС застрахователят заплаща застрахователно обезщетение, съответно на действителната стойност на автомобила. След приспадане на запазените части – 11 080 лева, дължимото от ответника обезщетение възлиза на сумата от 44 320 лева. На следващо място, ответникът е възразил, че л.а. „Мерцедес“ с ДК № ******** не е снет от отчет. Съгласно чл. 193, ал. 3 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Според трайната съдебна практика (решение № 59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, І т.о.) дължимостта на обезщетението по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за началния срок на забавата, но не и за възникване на задължението на застрахователя по имуществено застраховане за плащане на застрахователното обезщетение. Административното задължение на застрахователя по имуществено застраховане да изиска от застрахования при погиване на имуществото при тотална щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС не обуславя възникването и изискуемостта на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Към дължимото от ответника обезщетение в размер на 44 320 лева следва да се присъдят и претендираните обичайни разноски за ликвидиране на щетата в размер на 15 лева.Предявеният иск е основателен за сумата от 44 335 лева и до този размер следва да бъде уважен, а за горницата до 46 915 лева подлежи на отхвърляне.
Съразмерно на уважената част от иска ищецът има право на
разноски в размер на 3 427.11 лева, а ответникът – 27.50 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 44 335 лева, ведно със законната
лихва от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0300/14/378/501088 за вреди,
причинени при настъпило на 08.10.2014 г. ПТП, удостоверено с протокол за ПТП № К1044/08.10.2014
г. по вина на водача на МПС марка „Ивеко”, модел „МЛ 180 Е28”, ДК № ********,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” по имущество,
застраховано при ищеца по застраховка „Пълно каско - Валутна клауза”, полица № 13-0300/378/5002064/06.12.2013
г. и ликвидационни разходи по обработка на щетата, като отхвърля иска за
горницата до 46 915 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 3 427.11 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, З. „А.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
от 27.50 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: