Определение по дело №1217/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2307
Дата: 14 юни 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20233100501217
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2307
гр. Варна, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100501217 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 26523/07.04.2023 г. на Р. И. В., гр. Варна, против
решение № 993/23.03.2023 г., /изменено в частта за разноските с определение
№ 6002/18.05.2023 г./, постановено по гр.д. № 7725/2022 г. по описа на ВРС,
31-ви състав, с което е прието за установено в отношенията между
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 и жалбоподателя Р. И. В.,
ЕГН **********, от гр. *****, че физическото лице дължи на търговското
дружество следните суми, присъдени по ч.гр.д.№1674/2022 г. на ВРС, 31-ви
състав: 75.31 лева, представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 23.01.2019 г. до 27.05.2019 г. на адрес
гр. *****; сума в общ размер на 66.61 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 26.06.2019 г. до
05.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
сезиране на съда -10.02.2022 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Оспорва решаващия извод на съда
за основателност на предявените искове, като твърди, че събраният по делото
доказателствен материал не е преценен в неговата съвкупност. Сочи, че някои
от релевантните за спора факти са неправилно установени, а други писмени
доказателства са напълно игнорирани. Излага, че неправилно
първоинстанционният съд не е обсъдил приложената по делото снимка на
процесния водомер, от която се установява, че показанието му е 138 куб. см.,
като изрично е посочено в отговора на исковата молба, че това е показанието
1
към края на 2020 г. и това не е оспорено от ищеца. Счита, че с посоченото
доказателство изцяло се оборват данните от справката за недобора от
16.06.2022 г., представена с исковата молба, в която е записано, че
последното показание на водомера към 27.04.2020 г. е 256 куб. см. Сочи
също, че при изготвяне на заключението по проведената съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице не е поискало съдействие от ответника за уговаряне
на дата и час за посещение на обекта, а към 2022 г. последният вече не е
собственик на имота. Твърди, че след изясняване на тези обстоятелства и след
отлагане на производството по делото в о.с.з. на 22.11.2022 г. е осъществена
връзка с вещото лице и е извършен оглед на 13.02.2023 г. в присъствието на
представител на ВиК, за което по делото е приет като доказателство по делото
Констативен протокол № 2 от 13.02.2023 г. Сочи, че по време на огледа
вещото лице е обяснило, че ще допълни експертизата, тъй като последната
задача от същата е именно да посочи какви са показанията на водомера към
датата на извършване на огледа. Излага, че в о.с.з от 28.02.2023 г. предвид
обстоятелството, че вещото лице така и не е допълнило експертизата си в тази
й част, от ответната страна е представен Констативен протокол № 2/2023 г.,
от който се установява, че към 13.02.2023 г. показанието на водомера е 149
куб. см и вещото лице и представител на ищеца са се подписали в протокола,
но въпреки това съдът изцяло е игнорирал и това доказателство. Твърди, че
данните в приложената справка за недобора и посочените от вещото лице
суми и показания на водомера са произволно определени и не представляват
начислени суми за реално потребено количество вода. Сочи, че са неверни и
посочените периоди, за които се твърди че са потребени количествата. Счита,
че е неясен начинът, по който съдът е достигнал извода за дължимост на
сумата от 75.31 лева за периода 23.01.2019 г. - 27.05.2019 г. при положение,
че заповед за изпълнение № 907/11.02.2022 г. по ч.гр.д № 1674/2022 г. е
издадена за сумата от 409.80 лева - главница за периода 23.01.2019 г. до
23.04.2020 г., 87.43 лева - лихва върху тази сума за периода 27.03.2019 г.
05.02.2022 г., като исковото производство е образувано именно за тези суми и
периоди.
Сочи се също, че по делото не са представени никакви доказателства за
спазване на реда по чл. 21, ал. 2, 4 и 5 от Общите Условия, от които да се
установят начина и датите на отчитане на водомера в присъствие на абоната,
чрез представяне на писмени документи, съдържащи негов подпис, нито
протокол по чл. 22 от ОУ установяващ, че абонатът необосновано е отказвал
достъп до водомера за исковия период. Не са ангажирани никакви
доказателства за спазване на чл. 32, ал. 2, изр. последно от Наредба № 4
/аналогично на чл. 21, ал.5 от ОУ/, която изисква датата и часът на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните водомери да се обявяват с писмено
съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по- кратък от
три работни дни преди деня на отчитането, като при неосигуряване на достъп
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и служител на ВиК
оператора.
Въз основа на изложеното отправя искане до въззивния съд за отмяна на
обжалваното решение в цялост и присъждане на сторените по делото
разноски за всички инстанции.

2
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД не е
депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на
ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 1217/2023 г. на
12.07.2023 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3