РЕШЕНИЕ
№ 4705
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110172885 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 399115/09.12.2024
г., от П. А. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София, ж.к. ...........
чрез адв. П. В. Й., със съдебен адрес: гр.София, кв. "М............. ет. партер,
офис:магазин 5-1, тел. .@gmail.com срещу „Е Мс” ЕООД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ........,, с която са предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД
чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. А. С. не
дължи по отношение на ответника „Е Мс” ЕООД следните суми: Главница
553.64 лв. /петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/,
Лихви – 803.48 лв. /осемстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки/,
Разноски - 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, Такси – 124.00 лв. /сто
двадесет и четири лева/, сума в общ размер на 1731.12 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и един лева и дванадесет стотинки/, произтичащи от
Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД №
12333 от 2015 г. по описа на СРС, като погасени по давност, неизвършена
цесия и настъпила перемция.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден
Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД №
1
12333 от 2015 г. по описа на СРС, за което е образувано изпълнително дело №
905/2016 г. по описа на Ч. Б. с рег. № 856.
Твърди се, че изпълнителното дело е прекратено, поради перемция.
Ответникът не е конституиран като взискател, защото цесията не е връчена на
ищеца (възражение за цесия); защото е конституиран по прекратено дело,
защото липсва акт на СИ за констиутиране на ответника. Счита, че вземането
е погасено по давност. Излага изложение на фактите.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски по чл.38 ЗА.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата
претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия,
които прекъсват давността., Твърди, че е имало подадени молби за насочване
на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност.
Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат
всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за
размера на давността и за прекъсване на давността.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира
разноски и прилага списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковете. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
дело. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
2
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е подадена от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Исковата молба е редовна.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, перемция и липса на
уведомяване на цесия), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид
дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е
решение по съединени дела С-693/19 и С-831/19 и Решение №
491/23.07.2024 г. по гр. д. № 1767/2023 г. по описа на ВКС.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е,
3
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
4
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина,
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност
от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди
5
26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от
перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от
последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. не са висящи), включително
и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата давност
започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-
годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или
от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие, тъй като значението на последиците от
осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015 г.,
давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение №
248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС и т.5 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК
16. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност са прекъсва с извършване на
изпълнително действие по перемирано изпълнително дело
(изпълнително дело, което е с перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
17. Съгласно приетото в Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3614/2020 г., III г. о., ГК и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато
срещу него е предявен отрицателен установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК
или чл.435 ГПК). Погасителната давност не тече, докато трае процесът
относно вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Длъжникът
може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по
предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги
неоснователен. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се
прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се
смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен
6
иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че
предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и
новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало
приключването на съдебното дирене пред последната инстанция,
постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането.
18. За периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла, на
основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се прибавя още 7 дни, на
основание параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.). Законът е
обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което
давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на
спирането на давността обхваща 69 дни.
19. Съгласно приетото в Решение 50026/17.02.2025 г. по т. д. № 2040/2020
на ВКС, конституирането на нов взискател по образувано изпълнително
дело поради цедиране на вземането не представлява изпълнително
действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не се
отъждествява с присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456
ГПК. Погасителната давност може да бъде прекъсната, ако в молбата за
конституиране на правоприемника /цесионера/ като взискател е поискано
извършването на валидно изпълнително действие, като бъде посочен нов
изпълнителен способ, или е подновено искането на първоначалния
взискател, поискано е повтаряне на неуспешните изпълнителни действия.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност, не връчена
цесия и настъпила перемция.
По давността
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело №
905/2016 г. по описа на Ч. Б. с рег. № 856 на Камарата на ЧСИ на Камарата на
ЧСИ, въз основа на изпълнителни листа по гр. д. № 12333/2015 г. по описа на
СРС.
Страните спорят дали вземането, установено по гр. д. № 12333/2015 г. по
описа на СРС, е погасено по давност.
Видно от изисканото ч. гр. д. № 12333/2015 г. има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47
ГПК, като уведомлението е залепено на 19.04.2015 г. Към онзи момент в
7
действие е била разпоредбата на чл.415 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.),
която е изискала даване на указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК,
само при подадено възражението. При това положение заповедта е връчена на
длъжника в двуседмичен срок от залепване на уведомлението, а именно на
19.04.2015 г., поради което срокът изтича на 04.05.2015 г., на основание чл.60,
ал.6 ГПК, от която дата тече срокът по чл.414 ГПК за подаване на възражение.
Съгласно чл. 414, ал.2 ГПК (обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от
1.03.2008 г.), действащ към онзи момент, възражението се подава в
двуседмичен срок, считано от връчване на заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на 04.05.2015 г., поради което срокът изтича на 18.05.2015 г.
Възражението не е подадено, поради което заповедта е влязла в сила на
19.05.2015 г. От тази дата започва да тече петгодишна давност, която изтича
на 19.05.2020 г.
Видно от изисканото изпълнително дело, същото е образувано на
17.03.2016 г., поради което параграф 12 (по-горе) не е приложим. Взискателят
е възложил действията по реда на чл.18 ЗЧСИ съдебния изпълнител.
Но 17.03.2016 г. СИ е наложил запор върху вземанията по банкови
сметки на длъжника. С това действие давността се прекъсва, поради което
изтича на 17.03.2021 г. (л.11 от ИД).
Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) е връчена на ищеца на
18.05.2016 г. (л.38 от ИД).
На 12.04.2018 г. СИ е наложил запор върху вземанията на ищеца към
банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, ОББ АД,
„Райфайзенбанк Бългапия“ ЕАД. Това е действие, което прекъсва давността,
поради което новата давност изтича на 18.05.2023 г. (л.45,46,47,54 от ИД).
На 14.06.2018 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис
на движими вещи. С разпореждане ЧСИ е назначил извършване на опис. На
това разпореждане липсва дата, поради което съдът не го коментира дали
прекъсва давността или не и до коя дата. Още повече, че не е извършен опис, а
само назначен (л.55 от ИД). Молбата е изпълнена на 29.08.2018 г., като СИ е
изпратил съобщение до ищеца за насрочване на опис (л.59 от ИД)
С молба от 02.06.2020 г. ответникът е уведомил ЧСИ за извършена цесия
и е помоли налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и
насрочване на опис и оценка на движими вещи (л.57 от ИД). Молбата е
изпълнена на 21.03.2022 г., т.е. преди изтичане на давността на 18.05.2023 г.
Ето защо с това действие се прекъсва давността и тя би трябвало да изтече на
21.03.2027 г. (л.67 от ИД).
ИД се провеждало в периода по параграф 18 от изложението по-горе,
поради което към дата 21.03.2027 г. следва да се добавят 69 дни, поради
спиране на давността по време на COVID. Ето защо давността изтича на
29.05.2027 г.
Исковата молба е подадена на 06.12.2024 г., поради което към датата на
8
подаване на ИМ давността не е настъпила. Не следва да се прилага чл.235,
ал.2 ГПК (до приключване на съдебното дирене), защото съгласно параграф
17 (по-горе), докато траен съдебният процес при ОУИ давност не тече. Нещо
повече, при влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен, давност започва
да тече от приключването на съдебното дирене пред последната инстанция,
постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането.
Следователно давността ще изтече пет години след приключване на съдебното
дирене от делото по крайния съдебен акт по това производство.
При тези съображения, към момента на предявяване на исковата молба
давността не е била прекъсната, поради което не са изминали повече от 5
години, за да се погаси вземането. Ето защо искът е изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен напълно.
В допълнение на изложението следва да се отбележи следното:
На 23.06.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания на ищеца по
притежавани от него микросметки. Действието е извършено преди 29.05.2027
г., поради което с това действие давността е прекъсната. Новата давност
изтича на 23.06.2028 г. (л.81 от ИД).
На 25.11.2024 г. е наложен запор върху вземания на ищеца от
работодател. Действието е извършено преди 23.06.2028 г., поради което
действието прекъсва давността. Така новата давност изтича на 25.11.2029 г.
(л.113 от ИД).
На 25.11.2024 г. е извършен запор върху вземанията на ищеца от ЦКБ
АД. Действието е извършено преди 23.06.2028 г., поради което действието
прекъсва давността. Така новата давност изтича на 25.11.2029 г. (л.115 от
ИД).
На 25.11.2024 г. е извършен запор върху вземанията на ищеца от
ИЗИПЕЙ АД. Действието е извършено преди 23.06.2028 г., поради което
действието прекъсва давността. Така новата давност изтича на 25.11.2029 г.
(л.116 от ИД).
На 29.11.2024 г. ищецът е подал искане към ЧСИ за прекратяване на ИД,
поради перемпция.
По твърденията на ищеца
Не е основателно твърдението, че вземането не съществува, защото не е
извършена цесията. Видно от представените по делото доказателства цесията
е извършена в хода на изпълнителното дело. Ето защо уведомлението към
длъжника не е необходимо, за да произведе действие цесията действия. Когато
вземането се прехвърля в изпълнителното производство не е необходимо
съобщаване по чл.99, ал.3 ЗЗД. Това е така, защото съгласно чл.429 ГПК
изпълнителният лист има субективни предали и спрямо частните
правоприемниците на взискателя и не е необходимо да се уведомява длъжника
за цесията. Уведомяването има значение при влизане в сила на
изпълнителното основание, за да се знае на кой кредитор длъжникът дължи
9
плащане и дали е правилно извършено погасяването.
Не е основателно твърдението на ищеца, че вземането е погасено поради
перемпцията. Както съдът спомена по-горе, перемпцията е институт на
процесуалното право, а не на материалното и не определя вземането като
погасено или не. Всички действия, които са извършени по време на перемпция
са валидни.
Без значение за давността дали ЧСИ е конституирал новият взискател
или не, т.е. дали има нарочен писмен акт – разпореждане или постановление.
Това е така, тъй като субективните предели на ИЛ по чл.429 ГПК се
разпростират и върху частните правоприемници на взискателя. Извършените
действия от ЧСИ по молба на новия кредитор се считат, че ЧСИ е
конституирал новият кредитор с конклудентни действия като е изпълнил
неговите молби за изпълнение. Липсата на нарочен акт на ЧСИ за
конституиране на новият взискател е предмет на разглеждане на
производството по обжалване действията на ЧСИ –чл.435 и сл. ГПК, както и
за евентуални вреди по чл.441 ГПК. Но това действие на ЧСИ няма значение
да спиране или прекъсване на давността, съответно за погасяване на вземането
по давност.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение по чл.25 НЗПП (л.32 от делото). Съгласно цитираната
разпоредба същото е в размер от 100 до 360 лева. При определяне размера на
юрисконсултско възнаграждение на ответника съдът взе предвид, че делото не
е сложно от фактическа и правна страна, има богата съдебна практика по този
вид дела, ответникът не се е явил в нито едно о.с.з., подал е само отговор на
исковата молба, с което е направило искане делото да се гледа в негово
отсъствие. При тези факти възнаграждението следва да бъде определено в
минимален размер, а именно 100.00 лева.
Ето защо П. А. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ........... следва да
бъде осъден да заплати на „Е Мс” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ........ сумата от 100.00 лева (сто лева),
представляващи разноски по гр. д. № 72885/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
П. А. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София, ж.к. ........... срещу
„Е Мс” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
........, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2
ЗЗД вр. чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П.
10
А. С. не дължи по отношение на ответника „Е Мс” ЕООД следните суми:
Главница 553.64 лв. /петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/, Лихви – 803.48 лв. /осемстотин и три лева и четиридесет и осем
стотинки/, Разноски - 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, Такси – 124.00 лв.
/сто двадесет и четири лева/, сума в общ размер на 1731.12 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и един лева и дванадесет стотинки/, произтичащи от
Изпълнителен лист издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд – София на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2015 г. по ГД №
12333 от 2015 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА П. А. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ........... да
заплати на „Е Мс” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ........ сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи разноски
по гр. д. № 72885/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Ч. Б. по ИД 905/2016 г.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11