РЕШЕНИЕ
№ 58
21.02.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 28.01.2020г., в
следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
При участие на секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 860 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е.А. чрез особения
представител адв. Л.Т. срещу Решение № 1672 от 19.11.2019г., постановено по гр.
д. № 9088/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което е уважен предявения
от „Топлофикация Перник“АД установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет цена
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия и лихва за забава като е осъден за
заплащане на деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да бъдат
отхвърлени исковете.
Счита, че не е доказана собственост или вещно право на
ползване и ответника не е потребител на ТЕ. Оспорва доказателствената стойност
на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Оспорва ответницата да е живял в
процесния апартамент за процесния период и да е била доставяна ТЕ. Твърди
недоказване на надлежно изпълнение в качествено отношение на услугата по
топлоснабдяване от страна на ищеца. Оспорва изискуемостта на вземанията поради
невръчване на фактурите. Твърди нарушение от съда на чл. 12 и чл. 10 от ГПК,
тъй като доводите на защитата били игнорирани.
ПОС намира обжалваното решени за валидно и допустимо.
По отношение неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата
съгласно чл. 269 ГПК
След преценка на твърденията и възраженията на страните
с оглед събраните писмени доказателства и експертизи ПОС намира за правилни
изводите на ПРС за качеството на въззивника-ответник на потребител на ТЕ за
процесния период о относно количеството и стойността на доставената ТЕ.
Оплакванията в жалбата за липса на собственост върху
имота са неоснователни. Приетата по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ не е
оспорена. Тя е подписана лично от ответницата, която е посочила, че собственик
на целия имот. Според ПОС Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е извънсъдебно писмено
признание от ответника. Позоваването на практика на ВКС, че такава декларация
не служи за доказване право на собственост важи само в хипотеза, при която
декларатора се опитва с подадената от него декларация да доказва спрямо трети
лица, че е собственик на недвижим имот-тоест когато иска с един частен, изходящ
от него самия документ да доказва изгоден за себе си факт.
В обратния случай обаче, когато частният (декларацията е частен документ) документ удостоверява НЕИЗГОДЕН за
своя издател факт, то този документ, когато е автентичен (а в случая няма спор
за автентичност) се ползва с обвързваща съда сила относно удостоверените
неизгодни за неговия издател факти.
В случая удостовереното с декларацията, подписана от
ответника право на собственост върху имота се явява неизгоден за ответника
факт, защото води до възникване по силата на закона на облигационно отношение,
съответно задължение за плащане на ползвана ТЕ съгласно закона за енергетиката.
Ответника не е твърдял и няма данни по делото да се е разпоредил с имота преди
процесния период.
Неоснователно е оплакването, че ответницата не била
живяла на адреса. Дали собственика обитава имота фактически е без значение за
отговорността му за плащане на доставената топлинна енергия, а и от факта, че в
заповедното производство и в исковото такова не била намерена по никакъв начин
не води дори на косвен извод, че не е живяла на адреса през процесния период
който е до края на м. 04.2017г, а съдебните процедури са започнали през 2018г.
Неоснователни са оплакванията относно липсата на
качество на услугата. Видно разпоредбите на ОУ на които се позовава
жалбоподателя в това отношение и при съобразяване на СТЕ ПОС намира, че
оплакванията в тази насока са бланкетни – не се правят конкретни възражения за
неяснотата на фактурите, или за неизготвяне на изравнителни сметки или за
забава за отговор по жалби на потребителя или за прекъсване топлоснабдяването на
сградата (чл. 18 от ОУ) или за недостигане на температурни нива. Освен това
видно от СТЕ в имота има свалени отоплителни тела в една от стаите, при което
изначално е ясно, че не би могло да се постигне адекватно затопляне. Но сваляне
на отоплително тяло става само по желание на абоната, а след приемането на
действащият закон за енергетиката е и забранено.
Неоснователни са и оплакванията за изискуемостта на
сумите- тя не възниква от фактурите, а от разпоредбата на ОУ, които установяват
срок за плащане.
Предвид гореизложеното ПОС намира, че решението е
правилно и следва да се потвърди.
При това положение на въззиваемия ищец се дължат
разноските за въззивното производство, а жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати и държавната такса за въззивното дело.
Водим от гореизложеното съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1672 от 19.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 9088/2018г. по описа на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА Е. Д. А. (Т.) с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление в гр. Перник, ТЕЦ Република, кв. Мошино разноски за въззивното дело
в размер на 168,25 лева-възнаграждение за адвокат Т. като особен представител.
ОСЪЖДА Е. Д. А. (Т.) с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пернишки окръжен съд
сумата от 30,43 лева-държавна такса по в.гр.д. 860/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.