№ 430
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600541 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия Д. ИВ. Б. срещу
присъда от 19.11.2021 г. по НОХД № 6821/2016 г. на Софийски районен съд,
НК, 111 състав, с която на основание чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК подс. Д.Б. е осъден на лишаване от свобода за срок от
единадесет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Със същата
присъда подс. Д. ЗДР. Г. на основание чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 от НК и чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така
1
наложеното наказание е отложено за срок от три години. Със същата присъда
е осъден и подс. Й. М. Б. на основание чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК и чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание е отложено за срок от три години.
Във въззивната жалба на защитника на подс. Д.Б. се излагат доводи, че
осъдителната присъда е постановена в противоречие с доказателствата по
делото, от които се установявало, че подсъдимият Д.Б. не е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предлага се присъдата
на СРС да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан или делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на подс. Д.Б.
подържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Счита, че
първоинстанционният съд не е изложил в мотивите към обжалваната присъда
никакви обстоятелства, съответстващи на формата на съучастие към
извършването на инкриминираното деяние, за която същият подсъдим е
признат за виновен. Намира същото осъждане за напълно несъответстващо на
събраните по делото доказателства, които по никакъв начин не сочили
каквато и да е негова съпричастност към престъплението, за което е
повдигнато обвинение.
Представителят на СГП счита за неоснователна въззивната жалба на
защитника на подс. Д.Б.. Намира първоинстанционната присъда за
съответстваща на събраните по делото доказателства и постановена при
правилно приложение на материалния закон. Пледира същата присъда да
бъде потвърдена.
Преди даване ход на съдебните прения във въззивното производство
защитникът на подс. Д.Г. изразява становище от името на същия подсъдим за
присъединяване към жалбата от защитника на подс. Д.Б.. Счита, че по делото
не е установено подс. Д.Г. да е осъществил от субективна страна
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно да е действал
2
умишлено по отношение на инкриминирания автомобил. Моли да бъде
отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият Г. бъде оправдан.
Подсъдимите Д.Б. и Д.Г. поддържат заявеното от техните защитници,
както и направените от тях искания за отмяна на присъдата на районния съд в
осъдителните спрямо тях части и да бъдат оправдани.
Защитникът на подс. Й.Б. изразява становище от името на същия
подсъдим за нежелание да се присъедини към жалбата срещу
първоинстанционната присъда.
Подс. Й.Б. заявява, че не желае да обжалва присъдата на СРС, тъй като
не иска да бъде ангажиран повече в производството по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Свид. М.Т.-М. притежавала лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с
ДК № ****, с рама № WBABS33482JY42680 и двигател №
256S525469970, който обичайно паркирала на уличното платно пред дома си,
намиращ се в с. Владая, ул. ”****, където същият се намирал без постоянен
надзор, като на 25.03.2012 г., около 22,00 часа, тя видяла, че лекия автомобил
е на горепосоченото място, на което е бил паркиран, както всеки път. Няколко
пъти преди 25.03.2012 г. свид. Токова -Макферсън забелязала през различни
часове на денонощието лек автомобил марка „Рено”, модел „Туинго”, черен
на цвят, който намалявал скоростта на движение, докато минавал покрай
улицата, на която живеела и който й се сторил съмнителен.
В сектор 07 „ОПКП” - СДВР била получена информация по негласен
път, че лице от мъжки пол, използващо определени телефонни номера,
извършва престъпления, свързани с отнемане на МПС, заедно с други лица.
3
Спрямо посочените телефонни номера били експлоатирани специални
разузнавателни средства по чл. 12 от Закона за специалните разузнавателни
средства. От експлоатацията на специалните разузнавателни средства в
периода от 19.03.2012 г. до 25.03.2012 г. органите на МВР установили, че
подсъдимите Й. М. Б., Д. ЗДР. Г. и свидетелят П.П.В. имали намерение да
извършат противозаконно отнемане на лек автомобил марка „БМВ” от с.
Владая, през нощта на 26.03.2012 г.
Подсъдимият Й.Б., свид. П.В., подс. Д.Г. и подс. Д.Б. били решили да
отнемат противозаконно чужд лек автомобил, с намерение да го ползват. За
целта същите набелязали лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с ДК №
****, с рама № WBABS33482JY42680 и двигател № 256S525469970, като в
периода около 20.03.2012 г. до 25.03.2012 г. минавали с лек автомобил марка
„Рено”, модел „Туинго”, черен на цвят, в с. Владая, където инкриминираният
лек автомобил бил паркиран от собственика му - пострадалата Т.-М. пред
домашния й адрес на ул. ”**** и бил оставен от нея без постоянен надзор.
Същевременно, с оглед на получената информация, на 25.03.2012 г.
била проведена специализирана полицейска операция с участието на
полицейските служители Г.З., К.С., П.С., И.Д., К.Я., А.Д. и П.Д..
В изпълнение на взетото от подс. Й.Б., подс. Д.Г., подс. Д.Б. и свид.
П.В. решение, около 23:20 часа на 25.03.2012 г. свид. П.В. и подсъдимият Й.Б.
дошли на адреса на подсъдимия Д.Г. с лек автомобил марка „Рено”, модел
„Туинго” с ДК № ****, черен на цвят. П.В. и Й.Б. влезли в дома на Д.Г.. След
около двадесет минути свид. В. и подсъдимият Б. си тръгнали, но по-късно
през нощта, а именно около 01:30 часа на 26.03.2012 г. същите се върнали в
дома на подсъдимия Д.Г. със същия автомобил, като отново се забавили
около двадесет минути.
След това подсъдимите Д.Г. и Й.Б., както и свид. П.В. и подсъдимият
Д.Б. излезли от дома на Г., качили се на автомобил марка „БМВ” с ДК №
****, управляван от подсъдимия Д.Г., който закарал лицата до ул. ”**** в с.
Владая, където, чрез използване на неустановено техническо средство, отнели
лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с ДК № ****, с рама №
WBABS33482JY42680 и двигател № 256S525469970, който автомобил бил
оставен без постоянен надзор.
Подсъдимият Й.Б. се качил да управлява току-що отнетия от него,
4
подсъдимия Д.Г., свид. П.В. и подсъдимия Д.Б. автомобил, до него седнал
свид. П.В., а подсъдимият Д.Г. и подсъдимият Д.Б. продължили с автомобил
марка „БМВ” с ДК № **** да екскортират противозаконно отнетия
автомобил до с. Углярци, където съгласно уговореното следвало да оставят
същия в къща собственост на роднини на подсъдимия Д.Б. и ползвана от
самия него.
След отнемането на инкриминирания автомобил от Й. Б., П. В., Д. Г. и
Д. Б. и разпределянето на същите по двата автомобила, полицейските
служители З. и С. получили информация от колегите си за
местонахождението на подсъдимия Д.Г., като впоследствие се придвижвали с
полицейски автомобил след Г., управляващ лек автомобил марка „БМВ” с ДК
№ ****. З. и С. били уведомени от колегите си, следящи своевременно
получаваната от специалните разузнавателни средства информация, че вече е
отнет противозаконно инкриминираният лек автомобил марка „БМВ” с ДК №
****, с рама № WBABS33482JY42680 и двигател № 256S525469970, при
което Д.Г. ескортира същия, като следи за наличие на полиция и уведомява
съучастниците си за наличие на полицейски служители.
Свидетелите П.С. и И.Д. /полицейски служители/ били уведомени от
колегите си, че подсъдимият Г. е забелязан да спира с управлявания от него
автомобил марка „БМВ” с ДК № **** на бензиностанция „Лукойл”,
намираща се на главен път Е79 в посока гр. Дупница. Незабавно С. и Д.
тръгнали за цитираната бензиностанция, като по пътя, движейки се по пътен
възел „Драгичево” в посока главен път Е-79, видели отнетия инкриминиран
лек автомобил. Свидетелите С. и Д. лично възприели как подсъдимият Й.Б.
управлявал противозаконно отнетия от него и съучастниците му лек
автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с ДК № ****, с рама №
WBABS33482JY42680 и двигател № 256S525469970, а свид. П.В. се возел до
него на предната седалка. Подсъдимият Й.Б. влязъл в бензиностанция
„Лукойл”, намираща се на главен път Е-79 в посока гр. Дупница,
преминавайки отстрани на бензиностанцията, при което подсъдимият Д.Г.,
виждайки ги с инкриминирания автомобил, незабавно потеглил с автомобила
си марка „БМВ” с ДК № ****, изпреварил инкриминирания автомобил и
започнал да се движи непосредствено пред него. Малко по-надолу по пътя, на
бензиностанция „Шел”, намираща се на главен път Е79 свидетелите З. и С.
5
спрели, за да заредят гориво, като видели покрай тях да минава управлявания
от подсъдимия Д.Г. автомобил и непосредствено след него да минава
инкриминираният лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с ДК № ****, с
рама № WBABS33482JY42680 и двигател № 256S525469970, в който се
намирали Й.Б. и П.В.. Впоследствие двата автомобила се разделили, като
подсъдимият Д.Г. продължил да се движи по главния път, а подсъдимият Й.Б.
и свид. В. се отклонили с отнетия инкриминиран автомобил към разклона за
с. Старо село.
Подс. Й.Б. успял да избегне следващите го полицаи и заедно с В.
закарали инкриминирания автомобил до предварително уговореното между
лицата място, а именно с. Углярци, в къща собственост на роднини на подс.
Д.Б. и ползвана от самия него, като паркирал отнетия лек автомобил марка
„БМВ”, модел „325”, с ДК № ****, с рама № WBABS33482JY42680 и
двигател № 256S525469970 пред къщата.
Впоследствие подсъдимите Д.Г., Й.Б. и свид. П.В., пътувайки с
автомобил марка „БМВ” с ДК № ****, били отново забелязани при
движението си по пътя от с. Извор към гр. Радомир от свидетелите С. и Д.,
били организирани заградителни мероприятия и около 04,00 часа на
26.03.2012 г. на кръстовището на ул. ”Райко Даскалов” и ул. ”Дупнишка” в гр.
Радомир автомобилът марка „БМВ” с ДК № **** с подсъдимия Д.Г.,
подсъдимият Й.Б. и свид. П.В. бил спрян от полицията, а двамата подсъдими
и свид. В. били задържани.
В изпълнение на уговореното между четирите лица Д.Г., Й.Б., П.В. и
Д.Б., на 26.03.2012 г. сутринта, подс. Д.Б. отишъл заедно със свид. В.К. с
автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” в с. Углярци да прибере и скрие
отнетия по-рано от Й.Б., свид. П.В. и Д.Г. лек автомобил марка „БМВ”, модел
„325”, с ДК № ****, с рама № WBABS33482JY42680 и двигател №
256S525469970. Подсъдимият Д.Б. поискал от свид. К. да вкара отнетия лек
автомобил в гаража на къщата, като дал на свид. К. ръкавици, за да не останат
следи по автомобила. Свид. К. изпълнила всичко, което Д.Б. й казал. Д.Б.
закачил въже и започнал да дърпа противозаконно отнетия автомобил с
помощта на своя автомобил, след това закарал управлявания от него
автомобил зад инкриминирания, опрял предната си броня в задната броня на
противозаконно отнетия автомобил и по този начин вкарал автомобила марка
6
„БМВ”, модел „325”, с ДК № ****, с рама № WBABS33482JY42680 и
двигател № 256S525469970 в гаража на къщата.
След това подс. Д.Б. и свид. К. решили да си тръгнат, но били
своевременно спрени от полиция, като подс. Б. бил задържан.
Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на назначената
и изготвена в хода на производство съдебно-оценителна експертиза, съгласно
която, стойността на автомобила към момента на извършване на деянието e 11
000 лв. /единадесет хиляди лева/.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: показанията на свидетелите М. А. Т.-М., П.К. Д., Г.С. З., П. Д.
С., В. К., И. Х. Д., И. Ш., обясненията на подсъдимия Д.Г., способи за
събиране и проверка на доказателства: техническа експертиза №389-Е/2012г.
(л.31-35 том 12), техническа експертиза (л.37-41 том 12), одорологична
експериза № 12/ОДО-38 от 2012г. (л.51-54 том 12), дактилоскопна експертиза
№12/ДКТ -139 от 2012г. (л.59 том 12), ДНК експертиза №12/ДНК-106 от
2012г. (л.63-65 том 12), дактилоскопна експертиза №190-Д от 2012г. (л.69-72
том 12), трасологическа експертиза № 388 — Е/2012г. (л.74-76 том 12),
техническа експертиза рег.№ 2471/04.06.2012г. (л.83-85 том 12),
техническа експертиза № 451 - Е/2012г. (л. 8 8-91 том 12), съдебно-
оценителна експертиза (л.96-97 том 12), СОЕ (л. 100-101 том 12),
видеотехническа експертиза №12/ДОк-145 (л.26-29 том 13), трасологична
експертиза №161 (л.32-35 том 13); писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 26.03.2012г.
(л.22,23,том 1); протокол за извършено претърсване и изземване на
26.03.2012г. (л. 12-14, том 2); протокол за претърсване и изземване на
26.03.2012г.(л.16,17 том 2); протокол за претърсване и изземване на
26.03.2012г. (л.12-14, том 3); протокол за претърсване и изземване на
26.03.2012г., (л.16,17, том 3); протокол за претърсване и изземване на
26.03.2012г. (л. 18,19, том 4); протокол за претърсване и изземване на
26.03.2012г. (л.20,21, том 5), справки за съдимост и правоспособност по ЗДвП
на подсъдимите лица, ВДС по експлоатирани СРС.
Въззивният съд намира, че първата инстанция е събрала необходимите
7
за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничила
страните в осъществяването на процесуалните им права да правят относими
доказателствени искания. Районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи,
които се споделят и от настоящият въззивен съдебен състав.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно,
пълно и обективно обсъждане на доказателствените източници. В мотивите
към обжалваната присъда са обсъдени подробно доказателствените
източници, както поотделно, така и в тяхната съвкупност с останалите
доказателства.
Въззивният съдебен състав също счита, че показанията на свидетелите
Р., С., Р., Ц., Р.а, М., К., Н., М., Ц., П., И., А., Й. и Д. не съдържат информация,
която да допринася изясняването на обстоятелствата, свързани с основния
предмет на доказване в производството.
Първоинстанционният съд обосновано е кредитирал показанията на
свид. М. А. Т.-М., като логични, последователни, детайлни и съответстващи
на останалите събрани по делото доказателства. Както е посочил районният
съд, от показанията на свид. Т.-М. се установяват обстоятелствата, свързани с
притежавания от нея лек автомобил, датата и мястото, където същият се е
намирал без надзор, преди да бъде отнет, възприятията на същата свидетелка
относно съмнителен автомобил, който неколкократно се е движил покрай
мястото, където е бил паркиран отнетият автомобил, както и установената
липса на същия.
Въззивният съдебен състав също кредитира показанията на свидетелите
-полицейски служители Г.З., П.С., И.Д., П.Д., включително приобщените
части от техните показания от разпитите им по досъдебното производство по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, тъй като същите са логични,
последователни, съответни и неопровергани от останалата доказателствена
маса, а и намиращи подкрепя в изготвените въз основа на експлоатация на
СРС ВДС. Както обосновано е посочил първоинстанционният съд, преценени
в тяхната взаимовръзка, показанията на свидетелите – полицейски служители
установяват постъпилите данни за група лица, занимаващи се в
противозаконно отнемане на МПС, проведените оперативни мероприятия за
8
установяването на съпричастните лица и експлоатация на СРС, като за
документиране на престъпната дейност е била планирана и организирана
специализирана полицейска операция, контролираща отнемането на
процесното МПС, обстоятелствата около отнемането на МПС, участващите в
същото лица, разпределението на ролите на подсъдимите, ескорта на лекия
автомобил до с. Углярци, във връзка с неговото последващо укриване, както и
задържането на подсъдимите лица след извършване на инкриминираното
деяние. Въззивният съдебен състав също счита, че обсъдени в съвкупност с
останалите писмени и гласни доказателствени средства, включително и
протоколите за изготвени ВДС, показанията на свидетелите – полицейски
служители установяват с необходимата несъмненост обстоятелствата,
свързани с инкриминираното деяние и участващите в осъществяването му
лица.
Въззивният съдебен състав също кредитира показанията на свид. В. К.,
включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, които
са логични, добросъвестни и неопровергани от доказателстваната маса и
която установява предприетите по искане на подс. Д.Б. действия по вкарване
на отнетия лек автомобил в гаража на къщата, снабдяването й с ръкавици, за
да не останат следи по автомобила, както и конкретните действия на
подсъдимия Б. за да бъде укрит автомобилът в гаража на същата къща.
Първоинстанционният съд надлежно е обсъдил показанията на свид. И.
Ш. и обясненията на подсъдимия Д.Г., и съпоставяйки ги с останалите
събрани по делото доказателства - показанията на свидетелите - полицейски
служители, както и несъответствието на сочената в показания на свид. Ш.
различна година от тази на инкриминираното деяние, е счел същите за
изграждащи недостоверна защитна версия за подс. Г..
При така установената и от въззивната инстанция фактическа
обстановка по делото, правилни се явяват формираните от районния съд
правни изводи за това, че подс. Й. М. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е
обвинен.
Както е посочил първоинстанционният съд, от обективна страна
9
подсъдимият Й.Б., за времето от около 22.00 часа на 25.03.2012 г. до около
08.15 часа на 26.03.2012 г., в село Владая, ул. „****, в съучастие като
извършител с лицата Д. ИВ. Б., (помагач), П.П.В. (извършител), Д. ЗДР. Г.
(помагач), чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужда
движима вещ, оставена без постоянен надзор, а именно лек автомобил марка
„БМВ“, модел „325“ с ДК № ****, с Рама № WBABS33482JY42680 и
Двигател № 256S525469970 на стойност 11 000,00 ( единадесет хиляди ) лева
от владението на собственика му М. А. Т.-М., без нейно съгласие с намерение
да го ползва. В мотивите към присъдата са посочени конкретните действия на
подс. Й.Б., с които той е участвал в извършването на инкриминираното
деяние – управлението на автомобила, който е бил отнет от него, подс. Д.Г. и
свид. П.В., след като тримата са се придвижили до местонахождението му от
Д.Г.. Първоинстанционният съд е посочил надлежно, че след отнемането на
автомобила, подс. Й.Б. се качил да го управлява, свид. П.В. също се качил в
отнетия автомобил и под екскорта на подсъдимите Д.Г. и Д.Б., закарали
противозаконно отнетото моторно превозно средство в с. Углярци, където в
къща собственост на роднини на подс. Д.Б. и ползвана от самия него оставили
инкриминирания автомобил.
Въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, че от субективна страна, подс. Й.Б. е действал с
пряк умисъл, доколкото той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпване, като същевременно с това е налице общност на
умисъла с останалите подсъдими, като е съзнавал, че в престъплението
участват и останалите лица, предвиждал е и е целял това обстоятелство.
Въззивният съдебен състав, при възприемане на идентична с
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, намира за
обосновани и правилни и правните му изводи, според които подсъдимият Д.
ЗДР. Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 НК, за което е обвин.
Както е посочил първоинстанционният съд, подсъдимият Д.Г. от
обективна страна, за времето от около 22.00 часа на 25.03.2012 г. до около
08.15 часа на 26.03.2012 г., в село Владая, ул. „ ****, в съучастие като
10
помагач с лицата Й. М. Б., (извършител), П.П.В. (извършител), Д. ИВ. Б.
(помагач), чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужда
движима вещ, оставена без постоянен надзор, а именно лек автомобил марка
„БМВ, модел „325’", с ДК № ****, с Рама № WBABS33482JY42680 и
Двигател № 256S525469970 на стойност 11 000,00 ( единадесет хиляди ) лева
от владението на собственика му М. А. Т.-М., без нейно съгласие с намерение
да го ползва. По надлежен начин в мотивите към първоинстанционната
присъда са посочени действията на подс. Д.Г., с които той е улеснил
извършването на престъплението, а именно, като е закарал свид. П.В. и подс.
Й.Б. до инкриминирания автомобил и след като те отнели същия, подс. Й.Б.
се качил да го управлява, свид. П.В. също се качил в него и под екскорта на
подс. Д.Г. и подс. Д.Б. закарали противозаконно отнетото моторно превозно
средство в с. Углярци, където в къща, собственост на роднини на подс. Д.Б. и
ползвана от самия него го оставили.
Неоснователни са доводите на защитата на подс. Д.Г., поддържани в
хода на въззивното производство, според които от събраните по делото
доказателства не се установявало наличието на умисъл у същия подсъдим за
извършване на престъплението, за което е обвинен. В мотивите към
първоинстанционната присъда са посочени конкретни факти, установяващи
наличието на такъв умисъл при извършване на действията на подс. Д.Г. по
транспортиране на лицата, отнели инкриминираното превозно средство и
впоследствие по ескортиране /придружаване/ на същото до мястото, където е
било намислено то да бъде укрито. Посочени са и факти на участие на подс.
Д.Г. във вземане на общото решение, заедно с останалите подсъдими и със
свид. П.В. за отнемане на същото превозно средство, както и че в изпълнение
на същото това общо решение същият подсъдим е извършил посочените
действия по улесняване на извършването на отнемането му. В този смисъл и
се явяват съответстващи на установените по делото фактически обстоятелства
изводите на първоинстанционния съд, според които от субективна страна
подс. Д.Г. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, като същевременно с това е налице
общност на умисъла с останалите подсъдими, като е съзнавал, че в
престъплението участват и останалите лица, предвиждал е и е целял това
обстоятелство.
11
Въззивният съдебен състав, при възприемане на идентична с
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, намира за
обосновани и правилни и правните му изводи, според които подсъдимият Д.
ИВ. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.
346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т .2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Както е посочил първоинстанционният съд, от обективна страна
подсъдимият Д.Б., за времето от около 22.00 часа на 25.03.2012 г. до около
08.15 часа на 26.03.2012 г., в село Владая, ул. „****, в съучастие като помагач
с лицата Й. М. Б. (извършител), П.П.В. (извършител), Д. ЗДР. Г. (помагач),
чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужда движима
вещ, оставена без постоянен надзор, а именно лек автомобил марка „БМВ,
модел „325“, с ДК № ****, с рама № WBABS33482JY42680 и двигател №
256S525469970 на стойност 11 000,00 (единадесет хиляди) лева от владението
на собственика му М. А. Т.-М., без нейно съгласие с намерение да го ползва.
Неоснователни са поддържаните в хода на въззивното производство доводи
от защитата на подс. Д.Б., според които в мотивите към първоинстанционната
присъда не били посочени обстоятелства, съответстващи на фактическия
състав на престъплението, за което същият подсъдим е осъден и по-конкретно
на възприетата форма на съучастническа дейност. Първоинстанционният съд
е описал конкретните действия на подс. Д.Б., с които той е улеснил
извършването на престъплението, изразяващи се в това, че след като подс.
Д.Г. закарал свид. П.В. и подс. Й.Б. до инкриминирания автомобил и след
като същият бил отнет, подс. Й.Б. се качил да управлява инкриминирания
автомобил, П.В. също се качил в посочения автомобил и под екскорта на
подсъдимите Д.Г. и Д.Б., закарали противозаконно отнетото моторно
превозно средство в с. Углярци, където в къща собственост на роднини
именно на подс. Д.Б. и ползвана от самия него инкриминираният автомобил е
бил оставен.
В мотивите към първоинстанционната присъда са посочени и факти на
участие на подс. Д.Б. във вземане на общото решение, заедно с останалите
подсъдими и със свид. П.В. за отнемане на същото превозно средство, както и
че в изпълнение на същото това общо решение същият подсъдим е извършил
посочените действия по улесняване на извършването на отнемането му. В
12
този смисъл и се явяват съответстващи на установените по делото фактически
обстоятелства изводите на първоинстанционния съд, според които от
субективна страна подс. Д.Б. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като
същевременно с това е налице общност на умисъла с останалите подсъдими,
като е съзнавал, че в престъплението участват и останалите лица, предвиждал
е и е целял това обстоятелство. Изрично първоинстанционният съд е посочил,
че цялостната фактология на действията на подсъдимите лица по проучване
на лекия автомобил, преди пристъпване на отнемането, разпределението им
по леките автомобили при отнемането, ескорта на отнетия автомобил и
откарването на автомобила в е. Углярци, където в къща собственост на
роднини на подс. Д.Б. и ползвана от самия него е бил оставен, а в последствие
и укрит установяват по изискуемия начин предварителна съгласувана воля за
умишлено улесняване отнемането на МПС по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК.
При определяне на следващото се наказание за подсъдимия Й.Б.
първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващи обстоятелства
високата обществена опасност на деянието, мотивите и подбудите за
извършването му, изразяващи се в незачитане на правото на собственост на
гражданите и стремеж за набавяне на облага по противозаконен начин,
стойността на отнетата вещ и добре организираната предварителна
подготовка за извършване на деянието, включително и чрез разпределяне на
ролите между съучастниците. Правилно като изключително по своя характер
смекчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е отчетена продължителността на наказателното
производство, изразяваща се в изтичането на повече от девет години от
датата на деянието към постановяване на първоинстанционната присъда.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че при това изключително
смекчаващо обстоятелство и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така определеното наказание лишаване от свобода за
срок от единадесет месеца по никакъв начин не се явява несъразмерно тежко,
поради което и не са налице основания за неговото намаляване.
13
При липса на съответен протест въззивната инстанция не може да
ревизира приложението на чл. 66, ал. 1 НК и отлагането на наказанието за
минимално установения в закона изпитателен срок от три години.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че не следва да налага
наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като налагането на
допълнително наказание с оглед изтеклия период от време не би имало
изискуемото по закон въздействие.
При определяне на следващото се наказание за подсъдимия Д.Г.
първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващи обстоятелства
високата обществена опасност на деянието, мотивите и подбудите за
извършването му, изразяващи се в незачитане на правото на собственост на
гражданите и стремеж за набавяне на облага по противозаконен начин,
стойността на отнетата вещ и добре организираната предварителна
подготовка за извършване на деянието, включително и чрез разпределяне на
ролите между съучастниците. Правилно като изключително по своя характер
смекчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е отчетена продължителността на наказателното
производство, изразяваща се в изтичането на повече от девет години от
датата на деянието към постановяване на първоинстанционната присъда.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че при това изключително
смекчаващо обстоятелство и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така определеното наказание лишаване от свобода за
срок от единадесет месеца по никакъв начин не се явява несъразмерно тежко,
поради което и не са налице основания за неговото намаляване.
При липса на съответен протест въззивната инстанция не може да
ревизира приложението на чл. 66, ал. 1 НК и отлагането на наказанието за
минимално установения в закона изпитателен срок от три години.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че не следва да налага
наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като налагането на
допълнително наказание с оглед изтеклия период от време не би имало
изискуемото по закон въздействие.
При определяне на следващото се наказание за подсъдимия Д.Б.
първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващи обстоятелства
14
високата обществена опасност на деянието, мотивите и подбудите за
извършването му, изразяващи се в незачитане на правото на собственост на
гражданите и стремеж за набавяне на облага по противозаконен начин,
стойността на отнетата вещ и добре организираната предварителна
подготовка за извършване на деянието, включително и чрез разпределяне на
ролите между съучастниците. Правилно като изключително по своя характер
смекчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е отчетена продължителността на наказателното
производство, изразяваща се в изтичането на повече от девет години от
датата на деянието към постановяване на първоинстанционната присъда.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че при това изключително
смекчаващо обстоятелство и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така определеното наказание лишаване от свобода за
срок от единадесет месеца по никакъв начин не се явява несъразмерно тежко,
поради което и не са налице основания за неговото намаляване.
При липса на съответен протест въззивната инстанция не може да
ревизира приложението на чл. 66, ал. 1 НК и отлагането на наказанието за
минимално установения в закона изпитателен срок от три години.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че не следва да налага
наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като налагането на
допълнително наказание с оглед изтеклия период от време не би имало
изискуемото по закон въздействие.
Като взе предвид, че в рамките на въззивната проверка не е установено
първоинстанционната присъда да е постановена при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, настоящият съдебен състав счита, че
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, СГС, ІV въззивен
състав
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.11.2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав
по НОХД № 6821/2016 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16