№ .................../…………………….. ,гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари 2023 година, в
състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
Секретар:
Оля Йорданова
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова
административно дело № 428 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във връзка чл.22, § 7 и чл.44 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.220 от Закоа за митниците.
Образувано е по постъпила с вх. №
3150/ 01.03.2021г. жалба на „Гарван КВ“ ООД-гр.Варна с ЕИК ********* срещу Решение рег. №
32-32680/29.01.2021г. на Директора на
ТД „Северна морска“ на Агенция „Митници“ към MRN 16BG002002H0000426/05.01.2016г.,
с което:
1/ е отказано
да се приеме митническата стойност на стока №1 и стока №9 по митническа декларация
MRN 16BG002002H0000426 от 05.01.2016г.;
2/ е определена
нова митническа стойност на стока № 1 и стока №9;
3/е коригирана
митническа декларация MRN16BG002002H0000426/ 05.01.2016г. за стока №1 и стока
№9;
4/ датата
05.01.2016г. е определена за дата на възникване на задълженията по решението за
МИТА (А00) в размер 4888,87лв. и ДДС(В00) в размер 10880,32лв.
С протоколно определение №1107/11.05.2021г.
производството по настоящото дело е прекратено, поради липсата на правен
интерес у оспорващото дружество, поради погасяване по давност на задължения за
ДДС и мито, като част от митническото задължение по осъществения внос по МД с
MRN 16BG002002H0000426/ 05.01.2016г. С определение № 10304/12.10.2021г. по адм.
дело № 9098/21г. на ВАС прекратителното определение на Адм. съд – Варна е
отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
ВАС приема, че предвид характера на определеното с оспореното решение
вземане–публично държавно по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, то може да
бъде прихванато по реда на чл.170, ал.3 от ДОПК с вземане на дружеството за
подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, възникнали преди
задължението да е погасено по давност. В този смисъл касационния състав посочил,
че за оспорващото дружество е налице правен интерес да се установи дали за него
съществува погасено по давност задължение и ако има такова, какъв е неговият
размер. За изясняване на посочените спорни въпроси и обстоятелства делото е
върнато с указания, които са задължителни за настоящата инстанция.
В жалбата се твърди, че Решението на Директора на ТД
„Северна морска“ на Агенция „Митници“ е незаконосъобразно. Неправилно и
неоснователно в него се изследвал въпроса за наличието на „справедливи цени“
доколкото това понятие е получило легална дефиниция за целите на митническите
производства едва с измененията на Закона за митниците, в сила от 01.01.2020г.,
т.е. много след датата, на която е извършен процесният внос на стоки и в този
смисъл е неотносим към него. Понятието „справедливи цени“ по съществото си
представлявало статистически стойности, извлечени на база данни на ЕС за период
от 4 години, но не те не били идентични и не попадали в приложното поле на
понятието „митническа стойност“ по смисъла на чл.70 и чл.74 от МК, поради което
не следва да бъдат използвани за определяне на митническата стойност на стоки в
производства като процесното. Още повече, че в конкретния случай с оглед на
обстоятелството, че митническите органи са изчислявали „справедливите цени“ на стоките
на килограм, а не на единични бройки, каквито са били договореностите между
доставчика от Китай и неговия български контрагент, вносител на стоката. Сочи
се, че не става ясно как в ответникът е определил „справедливата цена“ на
стоките № 1 и № 9 от MRN от 15.01.2016г.
Въз основа на изложеното се твърди, че използването на този подход от органа не
може да обоснове неговите съмнения относно достоверността на декларираната от
вносителя договорна стойност на процесните стоки. В този смисъл е изразено
становище, че не е изпълнено условието на чл.140, §1 от Регламента за прилагане
на МК и на чл.22, §7 от МК за надлежно мотивиране на акта, с който се определя
нова митническа стойност на стоките, особено когато решението е неблагоприятно
за заявителя. Развити са доводи, че с оглед спецификата на производството по чл.140
от Регламента за прилагане на МК и за да се гарантират в пълен обем правата на
вносителя е било необходимо същият да бъде надлежно уведомен за обстоятелствата
на които се основават съмненията на митническите органи относно достоверността
на декларираната от него договорна стойност на стоките като му се даде
възможност да представи съответните доказателства. В разглеждания случай това
не е сторено. В жалбата се твърди, че от мотивите в обжалваното решение е
видно, че не са спазени изискванията относно приложението на чл.74, §2, б. „б“ от
МК по отношение на стока №1 – не е установено стоките, които са използвани като
идентични или сходни да са били внесени в същите количества или да са
реализирани на същото търговско равнище, както и дали имат подобни
характеристики и дали са изработени от подобни съставни материали, което да им
позволява да изпълняват еднакви функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение - все въпроси, които са релевантни за определяне на тяхното качество,
репутация и съществуването на търговска марка. При определяне на новата
митническа стойност органът се позовал на митнически декларации на трети лица
без да обоснове извода си, че се касае именно за „сходни“ стоки по смисъла на
приложимата нормативна уредба. Не е съобразено и обстоятелството, че се касае за
стоки декларирани пред Митница София, от което следва извод, че в тези случаи
при определяне на тяхната митническа стойност, като част от нея са добавени и
съвсем различни по вид и размер транспортни разходи. По отношение на стока №9
основният аргумент в жалбата е, че органът не е обосновал извода, че не са
налице условия за приложение на §2 (всички хипотези) от чл.74 от МК на Съюза,
което е наложило новата митническа стойност да се определи на основание §3 от
същата правна норма, съгласно която
тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на: а)
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в)
настоящата глава. Твърди се, че органът не разполага с възможност сам да
определя кой ред за определяне на нова митническа стойност да приложи. Сочи се,
че когато митническите органи прилагат правилото на чл.141 от Регламент
2015/2447 на ЕС следва при определяне на нова митническа стойност да съобразят
всички декларирани от вносителите стойности на сходни стоки за конкретния
период, а не да се позовават само на такива, които са над определен рисков праг
или над определени от самия орган „справедливи цени“. С жалбата и в хода по същество
и в писмени бележки процесуалния представител на „Гарван КВ“ ООД претендира
отмяна на акта изцяло като незаконосъобразен и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – Директорът на ТД Митница Варна чрез упълномощен
юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на становище от
26.04.2022г. (л.88-89), с което жалбата се оспорва на като недопустима, поради липса
на правен интерес от оспорването предвид погасяване по давност на установените с
оспореното решение митнически задължения – мито и ДДС, с оглед на което от него
не произтичали фискални последици или някакви вреди за жалбоподателя.
Алтернативно твърди, че оспореното решение на Директора на ТД Митница – Варна е
законосъобразно, постановено след като са били изяснени всички релевантни за
изхода на производството факти и обстоятелства и при правилно приложение на
относимата правна уредба. В хода по същество моли жалбата са бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана. Твърди правилно и законосъобразно издаване
на Решението, след като са събрани абсолютно всички доказателства относими към
спора и на основание чл.140 от Регламента за изпълнение от дружеството е
изискано да представи документи в подкрепа на митническата стойност на стоката
по съответната митническа декларация. В случая не били представени договори,
кореспонденция, заявка и други документи между дружеството и китайското
дружество, които да удостоверяват съответно цялата платена или подлежаща на
плащане сума по реда на чл.70 от МК на ЕС, поради което съгласно чл.74, §2 и чл.
74, §4 се пристъпило към издаване на решението, в което били изложени
съображенията и основанията на които митническия орган обосновал приложението
на съответните разпоредби за стока 1 и за стока 9. В справката представена от
МИС3А били посочени стойностите на внасяните в ЕС стоки и правилно митническия
орган приел митнически стойности на сходни стоки, които не са необичайно ниски,
с оглед изпълнение разпоредбите на чл.141 от Регламент 2447. Поради това преди
да издаде решението митническият орган е събрал в съвкупност всички относими доказателства
при определяне на новата митническа стойност на двете стоки. Промяната на
митническата стойност не може да послужи за база за определяне на нова такава
предвид изтеклия 3-годишен давностен
срок за уведомяване на длъжника и вземането под отчет на дължимите държавни
вземания за мито и съответно 5-годишния давностен срок по ДОПК за вземане под отчет на
дължимото ДДС. Моли Решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издаденото и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 05.01.2016г. оспорващото дружество „Гарван КВ“ ООД
декларира на режим „допускане за свободно обращение“ с митническа
декларация /МД/ MRN 16BG002002H0000426/ 05.01.2016г. 15 вида стоки, 878 колета, 16500 кг.
бруто тегло, държава не износ Китай, деклариран произход - Китай, условие на
доставка CFR Варна. Общата
фактурна стойност по МД е 16367,85 USD, при курс за митнически цели 1,79171лв. за 1 USD.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са
приложени: фактура № 15R8926/19.11.2015г., опаковъчен лист от 19.11.2015г.,
коносамент №143582275156/23.11.2015г., проформа фактура
№259217/22.12.2015г., фактура №1511/ 04.01.2016г.,
декларация за липса на застраховка, пълномощно към фирма „Ес-Пи Консулт“ ООД.
При извършена към момента на вноса проверка е съставен
протокол за извършена митническа проверка №16BG2002M002542/06.01.2016г., от
съдържанието на който е видно, че не са констатирани несъответствия.
В оспореното решение ответникът е посочил, че сред
декларираните на 05.01.2016г. 15 вида стоки са и следните:
Стока №1 - „Работни ръкавици -93600 чифта“, класирана
в код по ТАРИК **********; 6162,00 кг. нето; държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност 6552,00 USD;
декларирана митническа стойност 11739,28лв. или 1,91лв. за 1 чифт; декларирана
стойност - 1,91лв./кг.; справедлива цена за ЕС - 17,70лв./кг.;
Стока №9 - „Гащеризон с ботуши - 296 броя“, класирана
в код по ТАРИК **********; 717,00 кг. нето; държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност 1243,20 USD;
декларирана митническа стойност 2227,45лв. или 7,53лв. за 1 бр.; декларирана
стойност - 3,11лв./кг.; справедлива цена за ЕС - 22,04лв./кг.
От доказателствата по делото е видно, а и между
страните по делото липсва спор, че за всички стоки, внесени от оспорващото
дружество на 05.01.2016г., в това число и за процесните стоки № 1 и № 9,
дружеството е заплатило МИТО в размер на 1885,58лв. и ДДС в размер на 6393,45лв.
или общо 8279,03 лева. Това се установява и от приложената на лист 28 от
преписката вносна бележка от 05.01.2016 година.
Посочено е в решението, че митническите органи не
разполагат с мостри от посочените два вида стоки.
Във връзка с по-късно извършена последваща проверка на
основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ у митническите органи възникнали съмнения
относно достоверността на декларираните от „Гарван КВ“ ООД митнически стойности
на стоките.
За нуждите на митническото производство с писмо №
32-294532/ 09.10.2020г. на основание чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоката по цитираната митническа
декларация.
В отговор е постъпило писмо № 32-312450/ 26.10.2020г.,
подписано от В.Н., в качеството си на управител на дружеството „Гарван КВ“
ЕООД. Предоставени са обяснения и са декларирани обстоятелства, видно от които
за закупуването на стоките има изготвен писмен договор с продавача или трети
лица. Условието на доставка на стоките е FOB (Free On Board), от което логично следва, че при
подаване на митническата декларация е приложена фактура за транспортни разходи
до България и не е необходимо нейното повторно прилагане. В писмото дружеството
е посочило, че не разполага с търговско досие. Приложен е документ,
удостоверяващ, че вносителят е заплатил на продавача цялата декларирана
фактурна стойност на стоката и купувачът няма други задължения към него.
Направено е изрично изявление от страна на вносителя, че всички налични
документи са приложени към митническата декларация от 05.01.2016г., както и че дружеството
има търговски отношения с продавача, но между тях липсва каквато и да е форма
на свързаност. Посочено е, че между контрагентите няма уговорени условия, които
не могат да бъдат определени. Декларирано е, че дружеството не връща част от
прихода на продавача или на трето лице. Към писмото е приложен документ,
удостоверяващ плащането на стоките.
След като се запознали с писмото от 26.10.2020г. и
приложенията към него органите на митническата администрация установили, че,
въпреки изявлението на вносителя, че представя документ, удостоверяващ
плащането към продавача, такъв документ липсва. В приложената към писмото
търговска фактура към митническата декларация с №15R4104/ 10.11.2015г. е
посочено условие на доставка CFR Варна, което противоречи на изложеното в
самото писмо. Не са посочени срокове за разплащане между контрагентите. Въпреки
изявлението на вносителя, че между него и неговия китайски контрагент е сключен
писмен договор относно стоките по конкретната МД, такъв договор не е
представен. Освен договори, не са представени кореспонденция, заявка и други
документи между фирма „Гарван КВ“ ООД и китайското дружество YIWU MOST WELL
INTERNATIONAL TRADING O., LIMITED, които да удостоверяват цялата платена или
подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
С оглед горното, съмненията на митническите органи
досежно достоверността на декларираната от „Гарван КВ“ ООД договорна стойност
на процесните две стоки – „работни ръкавици“ и „гащеризон с ботуши“, не са
отпаднали.
Предвид обстоятелството, че договорната стойност на
процесните две стоки, посочени от вносителя в МД MRN 16BG002002H0000426 от
05.01.2016г., не може да бъде проверена, на основание чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията, митническите органи са пристъпили към определяне на тяхната
митническа стойност по реда на алтернативните методи, позовавайки се на чл.74,
§ 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, съгласно който, когато митническата стойност
на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата
от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
След като е установено, че митническата стойност на
процесните стоки не може да се определи по реда на буква „а“ от §2 на чл.74 от
Регламент (ЕС) №952/2013, доколкото е установено, че за релевантния период
липсват категорични данни за внос на други стоки (идентични), които да са
еднакви с проверяваните във всяко отношение, е последвала проверка относно
възможността тя да се определи по реда на следващата буква – буква „б“ от
същата разпоредба. Установено е, че са налице достатъчно данни в националната база данни за оформени
митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия или в
приблизително същия период, но само за стока № 1, не и за стока № 9. В мотивите
към оспореното решение органът е посочил данните от три митнически декларации
за стока „Работни ръкавици“, за които приел, че са „сходни стоки“, цените на
които не са необичайно ниски, а именно: 1/ МД 15BG002002H0125904 от 27.11.2015г.
относно допусната за свободно обращение стока „Работни ръкавици от различни
видове трико, потопени в нитрил“ с осреднена митническа стойност, изчислена на
0,59лв./чифт; 2/ МД 15BG0O58O8HO126594 от 26.11.2015г. относно допусната за
свободно обращение стока „Промазани работни ръкавици от плат“ с осреднена
митническа стойност изчислена на 0,78лв./чифт; 3/ МД 15BG001000H0050076 от
13.11.2015г. относно допусната за свободно обращение стока с описание
„Трикотажни ръкавици, промазани с пластмаси“ с осреднена митническа стойност,
изчислена на 0,65лв./чифт. От органа е избрана най-ниската от посочени по-горе
декларирани митнически стойности, а именно 0,59лв./чифт.
По отношение на стока № 9 е установено, че са
неприложими методите за определяне на митническата стойност и по букви „в“ и
„г“ от §2 на чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013. Предвид това органът е приложил
разпоредбата на §3 от същата разпоредба, съгласно който новата митническа
стойност на внасяната стока следва да се определи чрез разумни способи,
съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на
член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл.VII от Общото
споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за
митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на данните, достъпни в страната
на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното
производство данни. В заключение новата митническа стойност за стока № 9, внос
от Китай, е определена на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във
връзка с чл.144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на
27,89лв./бр. (цената е формирана като от продажната цена на сходни стоки в
размер на 49,50лв./бр. са направени съответните приспадания.
Резултатите от последващата проверка, извършена на
основание чл.84, ал.1, т. 1 от МТ, са обобщени в Становище рег. индекс 32-4517/
06.12.202020г. (л. 16 – 21 от преписката).
След като се запознал с резултатите от извършената
последваща проверка Директорът на ТД „Северна морска“ на Агенция „Митници“,
сега ТД Митница – Варна постановил оспореното в настоящото съдебно производство
Решение рег. № 32-32680/29.01.2021 година. С него органът е отказал да приеме декларираната
от вносителя „Гарван КВ“ ООД митническа стойност на
стоки с № 1 и № 9 по МД с MRN 16BG002002H0000426/05.01.2016г. и е определил за
същите нова митническа стойност както следва:
-
за стока №1 в размер на 55224,00лв.
(93600 чифта X 0,59лв./чифт);
-
за стока №9 в размер на 8255,44лв.
(296 бр. X 27,89лв./бр.).
Разпоредено е да се коригира МД MRN: l6BG002002H0000426/05.01.2016r., както следва:
Стока № 1:
■
Стойността в кл.43 „Код-МО“
вместо 1 да се чете 3
■
Стойността в кл.46 „Статистическа
стойност” да се чете като: 55224лв.
■
Стойностите в кл.47 „Изчисляване
на вземанията” да се четат
|
вид |
Основа за изчисляване |
Ставка |
Сума |
НП |
|
АОО |
55224,00 |
8.90% |
4914.94 |
Н |
|
ВОО |
60424,54 |
20,00% |
12084.91 |
Н |
|
|
|
всичко |
16999.85 |
Н |
Стока №9:
■
Стойността в кл.43 „Код-МО“
вместо 1 да се чете 6
■
Стойността в кл.46 „Статистическа
стойност” да се чете като: 8255,44лв.
■
Стойностите в кл.47 „Изчисляване
на вземанията” да се четат:
|
вид |
Основа за изчислява не |
Ставка |
Сума |
НП |
|
АОО |
8255,44 |
16,90% |
1395,17 |
Н |
|
ВОО |
9683,98 |
20,00% |
1936,80 |
Н |
|
|
|
Всичко |
16999.85 |
Н |
В диспозитивната част на
оспорения административен акт е посочен размерът на възникналите задължения: 1/
за мита (АОО) – 4888,87лв.; 2/ ДДС (ВОО) – 10880,32лв. С оглед разпоредбата на чл.77,
§ 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.54 ал.1 от ЗДДС, за дата на възникване
на задълженията ответникът е определил 05.01.2016г., т.е. датата на вноса. Пак
там ответникът е съобразил разпоредбите на чл.103, § 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който длъжникът не се
уведомява за митническо задължение след изтичане на 3 години от датата, на
която е възникнало задължението, както и разпоредбата на чл.104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.56 от ЗДДС, съгласно които митническите органи могат да не вземат под отчет размера
на възникналите вносни мита и ДДС, за които съгласно чл.103 от Регламент (ЕС)
№952/2013 длъжникът вече не може да бъде уведомен. Изрично в диспозитива на
оспореното Решение органът е посочил, че митническото задължение се счита за
погасено на основание чл.124, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013.
За издаденото Решение № 32-32680
от 29.01.2021г. оспорващото дружество „Гарван КВ“ ООД е уведомено с писмо рег.
№ 32 -33393 от 01.02.2021г. Писмото е получено лично от представляващия
дружеството В.Д.Н. на 10.02.2021г., видно от приложеното не лист 1 от
преписката известие за доставяне.
По искане на оспорващото
дружество съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-счетоводна
експертиза със задачи: 1. Колко е платената цена от дружеството за процесиите
стоки и има ли други подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към
митническата декларация?; 2. По какъв
ред е извършено плащането?; 3. Има ли съответствие между платената цена за
стоките и декларираната стойност по процесното ЕАД?
Заключението по допуснатата
експертиза е депозирано в срок и се поддържа от вещото лице в съдебно
заседание. Същото се оспорва от
процесуалния представител на ответника, но, независимо от това, се кредитира от
настоящия състав на съда като дадено компетентно, безпристрастно и обективно. От
анализа на доказателствата, събрани в хода на настоящото съдебно производство и
след извършена проверка в счетоводните книги на дружеството, вещото лице дава
заключение, че общата цена за придобиване на всички стоки по Фактура № 15R8926
от 19.11.2015г. (л. 43 от митническата преписка), в това число и на процесните,
е 31 840.37лв. и тя е формирана от два компонента – левовата равностойност на
покупната цена на стоките по курса на долара за релевантната дата и сумата на
начислените мита в процесната МД от 05.01.2016 година, подробно описани в т.1
от заключението (Таблица №1). В съдебно заседание експертът пояснява, че
левовата равностойност на покупната цена, посочена в Таблица № 1, е изчислена
по централния курс на долара към датата на издаване на фактурата, както е
осчетоводена и в счетоводните документи на дружеството. Това е и цената, която
дружеството е заплатило на своя китайски партньор. Изводите са направени въз
основа анализа на сметка 304 „Стоки“. Изрично е посочено в експертизата, че
доставната стойност на стоките представлява сумата от всички разходи по тяхното
закупуване и преработка, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето
на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние.
Разходите по закупуване на стоките включват покупната цена, вносните мита и
такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други
разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за
тяхното използване вид.
За установяване начина на
разплащане между контрагентите експертът е изследвал приложеното към
доказателствата банково извлечение № 8/16.10.2015г. съгласно което от банковата
сметка на „Гарван КВ“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД
е преведена в долари сума, равняваща се на 159 300 лева на доставчик „YIWU MOST
WELL INTERNATIONAL TRADING CO.,LIMITED”. С оглед на обстоятелството, че като
основание за плащането не е посочена конкретна фактура, допълнително от вещото
лице е обследван и регистъра на сметка 402-13 „Доставчици по аванси“ с
аналитичност „YIWU MOST WELL INTERNATIONAL TRADING CO.,LIMITED” за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2016г., при което е установено, че през изследвания период
„Гарван КВ“ ООД е извършило два авансови превода (Таблица № 2) към своя
китайски контрагент „YIWU MOST WELL INTERNATIONAL TRADING CO.,LIMITED”, сумите
от които са използвани за погасяване на задължения по фактури, които са издавани
по-късно. Разликата между сумите, посочени най-долу в таблици № 2 и №3 вещото
лице обяснява в експертизата и в съдебно заседание с извършените преоценки на
позициите във валута, свързани с повишаване курса на долара, което е наложило
нанасяне на съответните корекции при отразяване двукратното им повишаване по
посочения в експертизата начин (стр. 4 от експертизата). Не са открити данни за
извършен самостоятелен, отделен превод, с който да се погаси задължение по конкретно
посочената фактура № 15R8926 от 19.11.2015г. от китайския доставчик. Обобщено,
изводът на вещото лице е, че цената на стоките, посочена във Фактура № 15R8926
от 19.11.2015г., съответства на тази, декларирана от оспорващото дружество в
процесната митническа декларация от 05.01.2016 година. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че е съобразил курса на долара към момента на издаване на
фактурата от продавача, а не курса за митнически цели, защото обратният подход
би наложил извод за незаконосъобразно водене на счетоводната документация от
страна на дружеството.
С писмо с.д. №16175/ 03.11.2021г.
(л.37 от делото) от ответника са предоставени за нуждите на настоящото съдебно
производство Митническа декларация /МД/ с MRN 15BG002002H0125904/27.11.2015г. ведно с
придружаващите я документи, въз основа на която е определена новата митническа
стойност на Стока №1 в размер на 0,59лв. за брой. Със същото писмо е
представена и служебна бележка рег. №32-346114/ 01.11.2021г., ведно със справка
от МИС3А с информация относно митнически декларации с код по ТАРИК ********** с
произход Китай за периода от 05.06.2015г. до 05.01.2016г., относими към спора
за определяне размера на нова митническа стойност на Стока № 9.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния акт е
подадена до Административен съд – Варна, чрез административния орган на
23.02.2021г., а процесното Решение е връчено на представител на оспорващото
дружество на 10.02.2021г., както се посочи по-горе в изложението. Следователно,
същата се явява подадена в рамките на преклузивния 14-днвен срок за оспорване.
Както се посочи по-горе, въпросът за наличие на
правен интерес за дружеството да оспори акта е решен от ВАС с
определение № 10304/12.10.2021г. по адм. дело № 9098/21г. на ВАС, което е
задължително за настоящата съдебна инстанция. Наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата и отсъствието на отрицателни
такива обосновава извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Оспореното решение изхожда от
директора на Териториална дирекция "Северна морска" /към настоящия
момент ТД „Митница – Варна“/ към Агенция "Митници", който притежава
качеството "митнически орган" по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и е компетентен, съгласно чл.19, ал.1 от ЗМ, да издава решения
от вида на процесното.
Както се посочи, процесното
Решение е издадено след извършен на основание чл.84 от ЗМ последващ митнически
контрол, при което за дружеството -вносител са установени допълнителни
митнически задължения. Съгласно чл.5, т. 18 от Регламент (ЕС) 952/2013
"митническо задължение" означава задължението на лице да заплати
размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно
действащото митническо законодателство. Според текста на чл.56 вр. чл.60 от ЗДДС, начисляването на данък добавена стойност при внос се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение. Следователно ДДС представлява част от
митническото задължение.
Решението е обективирано в
писмена форма, като формално са изпълнение законовите критерии за форма и
съдържание на административния акт – в това число и тези относно посочването на
фактическите и на правните основания за неговото издаване.
Независимо от изложеното,
оспореното Решение рег.№32-32680/ 29.01.2021г. на Директора на ТД „Северна
морска“ на Агенция „Митници“ е незаконосъобразно.
На първо място към датата на внос
на процесните стоки – 05.01.2016г., относими са разпоредбите на чл.29, § 1, чл.30,
§ 2, букви а), б), в) и г) и чл.31 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12
октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както
и чл.150–чл.153 от Регламент /ЕО/ №2454/93 на Комисията от 02.07.1993г. за
прилагане на Регламент №2913/92 доколкото, съгласно чл.288, §2 вр. §1 от
Регламент /ЕС/ №952/2013, чл.74 се прилага считано от 1 юни 2016г., а Регламент
за изпълнение /ЕС/2015/2447 съгласно чл.350 се прилага от 1 май 2016г.
Това обстоятелство не повлиява съществено
на законосъобразността на акта доколкото се касае за определяне на нова
митническа стойност на внесени стоки в резултат на последващ контрол, като
разпоредбите на новата правна уредба не се различават съществено от
разпоредбите на предходната.
Независимо от това, оспореният
административен акт е незаконосъобразен.
Разпоредбите на Регламент /ЕС/ №
952/2013 и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 са приложени неправилно.
Съгласно чл.22, § 6 и § 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи са длъжни преди да вземат
решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на
които то ще се основа, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за него. Съобразно процедурата по чл.140, вр. чл.141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, които са адресати на решения за
неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта
следва вносителят да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията на митническата администрация и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
Тези изисквания на приложимата
правна регламентация в разглеждания случай не са били спазени от органа. От
представените по делото доказателства не се установява оспорващото дружество да
е било надлежно уведомено
по реда на чл.22 от Регламент (ЕС) 952/13 за започваща
процедура по определяне на нова митническа стойност на Стока № 1 и на Стока №
9, внесените с процесната МД на 05.01.2016г., съответно на адресата на
административния акт не са били съобщени мотивите, на които ще се основа
решението, като по този начин се е стигнало до ограничаване на възможността му
да представи по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе акта си. От представената
от ответника преписка е видно, че с писмо № 32-312450/09.10.2020г. митническите
органи са изискали от вносителя допълнителни документи, обосноваващи
достоверността на декларираната стока, като дружеството е изпълнило дадените му
указания, изпращайки в отговор писмо № 32-312450/ 26.10.2020г. ведно със
съответните приложения. Настоящият състав на съда намира, че това не е
достатъчно тъй като по този начин не се изпълняват в цялост изискванията на
посочените разпоредби.
Макар в диспозитивната част на
оспореното решение, административният орган да се е позовал на чл.104, § 2 от
Регламент (ЕС) 952/13 и е посочил, че митническите органи не вземат под отчет
размера на вносните мита и ДДС, които, съгласно член 103, съответстват на
митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен,
настоящият състав на съда счита, че тази разпоредба не касае самото
производство по издаване на решение от вида на процесното, а се отнася
единствено и само до конкретния размер на вносните мита и следващият се ДДД от чл.56 ЗДДС. Поради това, дори и в хипотеза на издаване на решение за задължения,
погасени по давност, за административния орган не отпада задължението да спази
както предвидената по регламентите разпоредба за уведомяване (изслушване), така
и тази по чл.26, ал.1 от АПК. Като не е сторил това ответникът е допуснал
съществено процесуално нарушение, което се е отразило неблагоприятно върху
правната сфера на оспорващото дружество.
Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение, както съгласно
националната правна уредба, така и на общностната и води до незаконосъобразност
на постановеното решение. В този смисъл са мотивите на СЕС в Решение от 13 март
2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C:
2014: 140, т. 49.
Независимо, че правомощието на
административния орган да извърши уведомяването е било преклудирано на
основание чл.103 §1 от Регламент 952/2013г. вр. чл.104 §2 от Регламент 952/2013г.
вр. чл.56 ЗДДС, тъй като и съгласно практиката на СЕС по съединени дела
С-124/08 и С-125/08 и дело С-427/14 по отменения, но с идентично съдържание чл.221,
§ 3, чл.233 и чл.78 от Регламент №2913/92/отм/, при погасено по давност
митническо задължение, оспореното решение е издадено извън рамките на
3-годишния срок по чл.103, §1 от Регламент 952/2013 от възникване на
митническото задължение, отново при нарушаване на процесуалните правила, тъй
като правомощието му за издаване на акта е преклудирано, най-малкото защото е
изтекъл срока за установяване на митническото задължение и давността не е
спирана на предвидените в Регламента основания.
Решението е немотивирано и издадено
в противоречие на закона.
Преди да се изследва правилното
определяне на митническата стойност по рада на чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, с оглед дължимата от органа последователност при прилагане на
предвидените в тази норма хипотези, следва да се обследва дали в действителност
са били налице предпоставките за преминаване към този ред на определяне на
митническата стойност на стоките, т.е. към вторичните методи.
В разглеждания случай
митническите органи не са обосновали в достатъчна степен съмненията си по
смисъла на чл.140 от Регламента по отношение на достоверността на декларираната
от вносителя „Гарван КВ“ ООД договорна стойност на процесните стоки. Липсват
мотиви, че посочените от органа средни стойности на вносове в рамките на Съюза
и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни
функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен
състав и имат обективната способност да заменят процесните стоки, внасяни по
декларацията в рамките на нормалната търговия.
По отношение на
Стока №1 - „Работни ръкавици -93600 чифта“, класирана в код по ТАРИК **********:
В разглеждания случай ответникът
не е дал подробно описание на стоките,
използвани за сравнение (по смисъла на чл.74, параграф 2, буква
"б" от Регламент (ЕС) № 952/2013) с работните ръкавици от процесната
МД от 05.01.2016 година. От изложените от ответника мотиви остава неясно защо е
възприел, че декларираната от вносителя стойност е 1,91лв. както за чифт така и
за килограм от стока № 1. Необосновано остава и решението на органа да определи
размера на новата митническа стойност, именно в описаните в решението размери –
0,59лв. за чифт. Детайлен анализ на стоките от използваната за база цитирана
митническа декларация не е извършен в атакувания административен акт. Дали
стойността на стоките по използваната от органа сделка по внос е най-ниската
такава, остава неясно. Липсва каквато и да било аргументиране от страна на
органа в тази посока, като последното препятства и дължимия от съда контрол по
отношение на това обстоятелство.
Както се посочи, липсва
аргументация, че в разглеждания случай са неприложими разпоредбите на чл.70, §
1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно които митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост
(в съответствие с чл.71 и чл.72 от същия регламент). Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16
ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C:
2006: 716, т. 20. Заключението на назначената и приета по делото експертиза
опровергава твърденията на органа, че декларираната от вносителя стойност на
Стока № 1 (както и на Стока № 9) е различна от действително платената. На този
извод на съда не повлиява обстоятелството, че реално цената за всички стоки по
МД от 05.01.2016г., включително и за работните ръкавици, е заплатена авансово
от оспорващото дружество, доколкото не съществува правна уредба – национална
или на Съюза, която да забранява този начин на уреждане на търговските
взаимоотношения.
Дори и да се приеме становището
на ответника, следва да се има предвид, че съгласно чл.74, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи по реда на
чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §
2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките, а според чл.74, § 2, буква "б" от
Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност, определена в резултат на
прилагането на § 1, е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия
момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при
спазване установената от регламента поредност до прилагане на вторичния метод
за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно
право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Липсва
обосновка, че използваната за сравнение стока по MRN 15BG002002H0125904/ 27.11.2015г. има
характеристиките на сходна стока на стока №1 от процесната митническа
декларация.
Съгласно чл.1, параграф 2, т. 14
"сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата
стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, тяхната репутация, а така също и
съществуването на търговска марка. В разглеждания случай това не е установено в
хода на производството пред ответника. Още повече, че, както е отбелязано и в
оспореното решение, митническите органи не разполагат с мостри от стоките.
По отношение на Стока №9 -
„Гащеризон с ботуши -296 броя“, класирана в код по ТАРИК **********:
По отношение на декларираната под
№ 9 стока в оспореното решение най-общо е посочено, че не са налице
предпоставки за приложение на който и да е от вторичните методи, посочени в §2
на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което се пристъпва към определяне
на нова митническа стойност по реда на следващия параграф - § 3. Лаконично е
посочено в мотивите на оспореното Решение, че митническата стойност за стока
№9, внос от Китай по процесната МД от 05.01.2016г. следва да се определи на
основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.144, пар.2
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на 27,89лв./брой. В скоби
е посочено, че тази цена е формирана като от продажната цена на сходни стоки в
размер на 49,50лв./бр. са направени съответните приспадания. Кои стоки са
използвани от ответника за определяне на новата митническа стойност, в какво
количество и кога са внесени, както и с какви документи са внесени стоките, които
са използвани за базови при определяне на новата митническа стойност, не е
посочено в мотивите на административния акт, чиято законосъобразност е предмет
на настоящия правен спор.
От ответника в хода на настоящото
производство е представена Служебна бележка рег.№ 32-346114/ 01.11.2021г. с
приложена към нея справка от МИС3А, за периода от 05.06.2015г. до 05.01.2016г.,
видно от която пред митническите органи са декларирани множество митнически
декларации от различни вносители относно стоки с произход Китай с код по ТАРИК
**********. Анализ на тези данни липсва в мотивите на оспореното Решение.
Това се явява пречка както за
дружеството-вносител, така и за съда, да разберат какви са мотивите на
органа да определи точно този размер на
новата митническа стойност на стока № 9, а не друг. Липсата на яснота и
прозрачност по този въпрос осуетява и осъществявания от съда контрол за
законосъобразност на оспорения административен акт. Същото е достатъчно
основание за отмяната му в тази част.
Обобщено, в разглеждания случай
изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени.
Само констатацията, че разпоредбите на чл.70 и чл.74, § 2, букви от „а” до „г”
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за
да обоснове извод за това, че ся ясни причините, поради които митническият
орган преминава към метода, регламентиран в чл.74, § 3 за определяне на
митническата стойност. Този порок не може да се санира и с мотивите на съда,
изложени към съдебното решение, дори и да се приеме, че съмненията на органа
относно достоверността на декларираната от вносителя стойност на стоките са
основателни.
Липсата на мотиви в
административния акт в изпълнение изискването на чл.59, ал.2, т. 4 АПК винаги е
основание за неговата незаконосъобразност. Значението на изискването за
мотивите според ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС е такова, че липсата на
такива към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и
основание за отмяна на акта.
С оглед изложените съображения оспореното
решение е незаконосъобразен административен акт, тъй като не е мотивирано, постановено
е при допуснати съществени нарушения на производствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на спора своевременно
направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК Агенция
"Митници" следва да заплати на „Гарван КВ“ ООД сумата в размер на
1500лв., представляваща 50лв.-държавна такса за образуване на делото, 250лв. - депозит
за вещо лице и 1200лв. – адвокатско възнаграждение, за които са представени
доказателства за заплащането им. В случая спора е свързан с интерес от
15769,19лв., при който минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.8,
ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1819лв., поради което не е
налице основание за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение с
ДДС в размер на 1200лв. по направеното от представителя на ответника възражение
за прекомерност.
На основание чл.172, ал.2 от АПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег.
№32-32680/29.01.2021г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“
на Агенция „Митници“ към MRN 16BG002002H0000426/05.01.2016г.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" да заплати на „Гарван КВ“ ООД - гр.
Варна с ЕИК ********* сумата в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляващи заплатени 50лв. за държавна такса за образуване на делото,
250лв. за депозит за вещо лице и 1200лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: