Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 24 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, пети състав в публично заседание на 23.05.2019 г. /двадесет и
трети май две хиляди и деветнадесета година / в състав:
Районен съдия:Жаклин Д.
при
секретаря Валентина Гъркова като разгледа докладваното от съдията Д. гражданско
дело № 1149 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуален представител
юрисконсулт Н.А.С., със съдебен адрес за получаване на книжа гр. София,
бул. „Васил Левски” № 114, етаж „Мецанин” срещу О.Д.И.,
ЕГН **********,***, положителен установителен иск за установяване дължимост на
суми присъдени в заповедното производство по ч.гр.дело №940/2017 г. по описа на
РС Козлодуй, както следва: 498,67 лева главница; 54,07 лева за периода от
16.02.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.08.2016
г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост; 99,74 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 200 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 47,07 лева за периода от 06.08.2016 г. -
датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до
12.07.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.Претендират
и направените в заповедното и в настоящото исково производство съдебни
разноски.
Иска е с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК и е допустим, тъй като е налице проведено заповедно
производство и оспорена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК видно от приложеното ч.гр.д. №940/2017 г.
В съдебно заседание ищеца се представлява не
се представлява и не се явява, в писменно становище поддържат иска.
В съдебно заседание ответника чрез особен
представител адв.Г.Б. – ВАК, оспорва изцяло иска.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело
№940/2017 г. по описа на Районен съд Козлодуй по заявление на ищеца е издадена
на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение с №636
от 26.06.2017 г., с която ответника О.И. е задължена да заплати на ищеца „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК 202527341сумите: 498,67 лева главница представляваща цедирано на
заявителя непогасено договорно задължение по договор за паричен заем
№448631/13.01.2016г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс” ООД ЕИК
*********, както и лихва в размер на 54,07
лева за периода от 16.02.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната
карта до 06.08.2016 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост; 99,74
лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200 лева разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47,07 лева за
периода от 06.08.2016 г. - датата на настъпване и респективно обявявяне на
предсрочната изискуемост до 12.07.2017 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Длъжника ответника в спора чрез особеният си
представител оспорва изцяло предявените обективно съединени искове, като счита,
че същите са неоснователни и недоказани.Намира, че ищецът не е доказал
качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който
произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е
уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на
съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от
договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна
по договора, т. е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на
услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и периода на забавата.Твърди,
че в случая не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по
договора.
Видно от писмените доказателства представени
от ищеца, които не са оспорени от ответника и в частност от представения по
делото договор за кредит „Бяла карта” №448631/13.01.2016г., сключен между
ответника и „Аксес Файнанс” ООД ЕИК *********, по силата на който ответника е
получила в заем от „Аксес Файнанс” ООД сумата от 500.00 лева и се е задължила
да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение
за предходният месец.Като в договора е записано, че ако кредитополучаятеля не
погаси текущото си задължение, същият е длъжен да предостави на кредитодателя,
както обезпечение за чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер 15 %
от максималният кредитен лимит.Като при неплащане на горната сума се събират по
2.50 лв. за всеки ден до изплащане на сумите, както и такса в размер на 120.00
лв.В ОУ е записано, че при неизпълнение
на задължението си кредитополучателя дължи неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница.Тази неустойка се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението от 6 – то число на месеца, в който не е погасено
до 5 – то число на следващият месец текущо задължение.Поради трайна забава от
страна на ответника цялото му задължение
е станало изискуемо на и обявено на 06.08.2016г.В ОУ страните са уговорили и
задължение на заемателя при забава да погаси задължението си, да заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от 06.08.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда на 12.07.2017 г. е в размер на 47.07
лева.
По делото е безспорно и страните не спорят,
че кредитора е изпълнил задължението си по договора като е превел на ответника
дадената в заем сума от 500.00 лева, от където следва и задължението на
ответника да върне тази сума в срока и при условията посочени по-горе.Ответника
чрез особеният представител не оспорва, че не изпълнил задължението си и не е
върната нито в срок на договора, нито към момента на разглеждане на делото.
По делото безспорно се доказа от ищеца и
факта, че вземането на „Аксес Файнанс” ООД ЕИК ********* към ответника О.Д.И.,
ЕГН ********* е било прехвърлено с Рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. на
основание чл.99 ЗЗД и Приложение №1 към него от 10.05.2017г. между „Аксес
Файнанс” ООД ЕИК ********* и н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, по силата на
който вземането е прехвърлено н.н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в
производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му
дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение,която не е влязла в сила, поради връчване при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Ищецът основава /с оглед заявените
фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между
ответника в качеството на кредитополучател и на „Аксес Файнанс” ООД ЕИК
********* в качеството на кредитор договор за ”Бяла карта” №448631 от
13.01.2016г. вземането по който е цедирано на ищеца.
По делото безспорно се установи, че е налице
твърдяната договорна връзка, черпеща правното си основание в договора за
паричен заем. Безспорно се установи, а и това релевантно
обстоятелство не бе оспорено, че „Аксес Файнанс” ООД ЕИК ********* е
изпълнило договорните си ангажименти към ответника по делото, като е дадената в
заем сума в размер на 500.00 лева по
уговорения в договора начин.Безспорно се доказаха и останалите санкционни
клаузи в договора за неустойка при неплащане в срок и за лихва за забавено
плащане. При това положение заемодателят „Аксес Файнанс” ООД ЕИК ********* се
доказа, че е бил изправна страна, като е изпълнил поетите задължения по облигационното
правоотношение и е дал в заем на ответника сумата от 500.00 лева.
За
да бъде уважен така предявения положителен установителен иск следва да се
установи, че между „Аксес Файнанс” ООД ЕИК ********* в качеството му на
заемодател и ищеца в качеството му на купувач е сключен валиден договор за
продажба и прехвърляне на вземането по процесния договор. Установи
се след анализ на доказателствата, че вземането по процесния договор
е измежду прехвърлените вземания с с Рамков договор з.цесия от 11.11.2016 г. на
основание чл.99 ЗЗД и Приложение №1 към него от 10.05.2017г. между
„Аксес Файнанс” ООД ЕИК ********* и н. „А.за к.н.п.з.” ООД, ЕИК
*********.
Със
сключването на договора за цесия, тоест с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. С постигане на съгласието цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права/ по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно
чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на
длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. То е предвидено в
интерес на новия кредитор и третите лица, а до уведомяването длъжникът може
валидно да погаси задължението си.В конкретния случай безспорно се
установи, че ответника не е извършвал плащане на прехвърлената с цесията сума,
поради което ищецът се явява носител на цялата сума на процесното
вземане.Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада
по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно
недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая
плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната
страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в
производството. Съгласно Общите условия към договора за паричен кредит, при
забава на една или повече месечни вноски от страна на кредитополучателя същият
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при забава на две или
повече месечни вноски от страна на кредитополучателя вземането става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени с договора надбавки
и обезщетение за забава
С оглед на изложените по-горе
правни изводи следва да се приеме за установено съществуване
вземането на ищеца против ответника за сумата 498,67 лева главница; 54,07 лева
за периода от 16.02.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта
до 06.08.2016 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост; 99,74 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47,07 лева за периода от
06.08.2016 г. - датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната
изискуемост до 12.07.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №636/26.07.2017
г. по ч.гр.д. №940/2017 г. на КРС и съдът следва да уважи изцяло иска като
основателен и доказан.
С оглед изхода на спора
ответника следва да заплати на ищеца разноските направени в заповедното
производство, представляващи 25.00 лева платена държавна такса и 100.00 лева
юристконсулско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото исково
производство разноски, които са платена държавна такса в размер на 150.00 лева,
350.00 лева юристконсулско възнаграждение и 300.00 з.особен представител.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение н.О.Д.И., ЕГН **********,***, че дължи н. „А.за к.на п.з.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Росен
Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуален представител юрисконсулт
Н.А.С., със съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, бул. „Васил Левски”
№ 114, етаж „Мецанин”, сумите от: 498,67 лева главница; 54,07 лева за периода
от 16.02.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до
06.08.2016 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост; 99,74 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47,07 лева за периода от
06.08.2016 г. - датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната
изискуемост до 12.07.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена Заповед з.изпълнение №636/26.07.2017
г. по ч.гр.д. №940/2017 г. н.КРС .
ОСЪЖДА О.Д.И., ЕГН **********,***
да заплати н. „А.за к.на п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев,
чрез процесуален представител юрисконсулт Н.А.С., със съдебен адрес за
получаване на книжа гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж „Мецанин”, направените
в заповедното производство по ч.гр.д. №940/2017 г. на КРС разноски в размер на
общо 125.00 лева и направените в настоящото исково производство разноски в
размер на общо 800.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: