О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.01.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 23 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по
обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска
отговорност“ пострадало лице за
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно
увреждане и психически стрес и имуществени вреди по разходи за лечение,
причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава, считано
от 30.11.2018 г.
Между страните са разменени книжата по делото: Исковата
молба вх. №349 от 07.01.2019г.,
предявена от К.Д.К., гр. Варна, чрез
адв. А.С., в частта за търсено обезщетение е редовна, съдържа изискуемите по
чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнителна искова
молба вх.№33338/11.11.19г. пълномощникът на ищеца е оспорил възраженията на
ответника.
Исковата и допълнителната
молба са връчени на насрещната страна. В срок са депозирани отговори вх.№ 30200/14.10.19г.
и вх.№ 35936/03.12.2019г. Ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, чрез
адв. Т.С. (ВАК) възразява по основанието и размера на отговорността си, като е
заявил възраженията си и е направил доказателствени искания.
Насрещните страни са
предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните
съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по
полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на
застраховано МПС. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ,
удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран
застраховател.
Претендира се реално
изпълнение на задължение по застраховка, сключена на 12.06.2018 г. за
обезщетяване на отговорност възникнала на 16.08.2018 г., съответно за това
правоотношение се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване
на претенция за обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал.3 КЗ. С оглед
съвпадащи твърдения на страните за поискано на 28.08.2019 г. и липса на изплатено
в тримесечен срок от застрахователя обезщетение
съдът преценява предявения иск за допустим.
Сезираният съд с район
съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По предварителните въпроси: Ищецът по
настоящото производство е освободен от внасянето на държавна такса и разноски
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК (т.15 от ТРОСГТК 6/2012).
Представителната власт на
пълномощниците на страните е надлежно удостоверена (л. 14 и л. 45). Ищецът е
посочил изрично като начин на изплащане
на претендирана с осъдителен иск сума банковата сметка, обявена в
извънсъдебната претенция, чийто титуляр е надлежно овластен да получи
присъдените суми.
Пострадалият като ползващ се
от задължителна застраховка търси защита
на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради
което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска
сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на
спора не е предявено. Самият ищец не е договарял пряко с доставчика на
застрахователна услуга, поради което спорът не може да се третира като иск на
потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, още повече, че за отношения породени от
застраховане на деликтната отговорност са предвидени други, също специални
правила (чл. 115 ал.2 ГПК).
Съдът констатира, че е пропуснал да изиска уточнение на размера на
претенция, съединена с исковете за обезщетението. Доколкото за разлика от
акцесорно искане за натрупани лихви след завеждане на иска, претенцията за
забава преди този момент е самостоятелен иск, нередовността на тази част от
сезирането следва да се укаже на ищеца. Предприемането на уточнение преди
окончателния доклад на съда би заличило нередовността с обратна сила, поради
което съдът следва да подготви и производството в тази част.
По доказателствените искания:
В исковата молба и отговора са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
приложени в копия, заверени за вярност, представляващи книжата, представени
пред застрахователя за установяване на застрахователното събитие, както и
книжата по образуваната щета и последвалия отговор от страна на застрахователя.
Документацията по щетата следва да бъде допусната като относима към безспорно
проведеното рекламационно производство и забавата при определяне и изплащане на
обезщетение.
Събиране на доказателства за
безспорно установено възникване на застрахователно правоотношение не се налага.
С оглед зачитането на
установени в акт с характер на присъда факти от правопораждащ отговорността на
застрахования престъпен състав не е допустимо оспорване и повторно доказване на
механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС и престъпния резултат –
средна телесна повреда. В настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен
резултат, извън съставомерното
увреждане, чието доказване от ищеца като елемент от деликта налага
събиране на поисканата от страните съдебно-медицинска експертиза. Доколкото
ответникът обосновава оспорване на част от вредоносните последиците от деликта,
представените документи за лечение и резултата от него (епикриза и фактура)
които съдът приема за допустими писмени доказателства, също следва да се
преценят от експерт травматолог. Съответно и разноските по това експертно
доказване следва да се поделят между страните.
Поисканите гласни показания на
свидетел за понесени от ищеца страдания
съдът възприема като способ за установяване на описани в исковата молба
обстоятелства относно проявленията на изживяните от него болки и страдания.
Свидетелски показания са необходими и за формиране на извод за справедливия
размер на понесените неимуществени вреди.
На ответника също следва да
бъдат допуснати поисканите гласни доказателства чрез разпита на водача на
застрахованото МПС за установяване на твърдяното наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат. Доколкото подсъдимата обвиняем не е страна в настоящия
процес, обясненията й не представляват годно доказателствено средство, което
налага и събирането на гласни показания на този свидетел от настоящия съд.
Ответникът е поискал и допускане
на автотехническа експертиза за установяване на факти по възражение за
съпричиняване на вредите. Решението на наказателния съд по чл. 78а НК, с
характер на присъдата за нуждите чл. 300 ГПК, има значение само за поведението
на виновното лице и въпросът за причиняване на средната телесна повреда с това виновно поведение (чл. 343 ал.1 б. Б НК) не може да бъде пререшаван, но не изключва установяването на фактите извън
състава на престъплението, каквито са поведението на другия участник в ПТП
(увредения велосипедист). Само
въпросите, които касаят поведението на водача- признат за виновен с решението
по чл. чл. 378 НПК, не могат да бъдат установявани отново, съответно не следва
да се допуска ново установяване на фактите относно механизма на ПТП, местопроизшествието
и движението на участниците по пътното платно.
Доказателствените искания на ответника обаче, следва да се уважат
доколкото се отнасят до възражението за съпричиняване, но изследванията на
експертите следва да се ограничат до установените с решението на наказателния
съд факти. Ето защо могат да бъдат
изследвани въпросите относно възможностите на велосипедиста да влияе върху
настъпването на събитието или резултата от него, но не и да се преценява опасна
зона, доколкото такава би изключила вина на осъдения водач.
Позоваването на съдебните
книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове,
подлежащи на зачитане в гражданското производство ( присъда с мотиви към нея,
респ. акт с характер на присъда) или писмени изявления на страните, които да
могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи
на местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската документация,
които да се ценят като официални удостоверителни документи. Доказателствата,
съставени в наказателното производство от вещи лица с прилагане на специални
знания не могат да се приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха
подменили надлежни доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд. С
оглед изложеното съдът ограничава предмета на изследване на експертизите до
тези документи от приложеното в цялост АНД № 2009/2019 г.
Доколкото с определение №3686/15.10.2019 г. съдът вече е изискал в
цялост АНД № 2009/2019 г. на ВРС, ведно с ДП № 556/2018 г. на ОД на МВР – гр.
Варна, то остава безпредметно искането в тази връзка на ищеца.
На страните следва да се укаже
и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени
по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на
страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на
съдията.
По тези съображения, на осн.
чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на
осн. чл. 129 ал. 4 ГПК ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещна страна да
отстрани неяснотата в съединената претенция за обезщетяване на забавеното
изплащане на обезщетението(предвидена в чл. 493 ал.1 т. 5 вр. чл. 429 ал.3 КЗ
като самостоятелно основание за отговорност на застрахователя) като уточни размера на съединена претенция за
лихви, начислени до предявяване на иска на 07.01.2019 г.
При неизпълнение исковата молба ще бъде разгледана само в редовната си част за претендирана главница и
акцесорно искане, съобразно ограничението по чл. 214 ал.2 ГПК, допускащо
начисляване на лихви само след предявяване на иска, а в останалата част
производството по това искане ще бъде прекратено.
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от
ГПК) предявен пряк иск на пострадал от ПТП, виновно причинено от застрахован за
риск „гражданска отговорност“ водач на автомобил, за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в
болки от телесно увреждане и психични страдания в размер на общо 50 000 лв., ведно със законната лихва за забава от предявяване на
иска на 07.01.2019 г. и имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение в размер на 1450 лв. – за закупено медицинско
изделие, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба
заверени по реда на ЗАдв.: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.08.2018
г. (л. 6), заявление за претенция (л. 12), епикриза (л. 8-9); фактура за
медицинско изделие и касов бон (л.10-11); справка за сключена застраховка
гражданска отговорност (л. 13); и приложени
към отговор по искова молба заверени по реда на ЗАдв.: искане за
представяне на допълнителни документи по щета, ведно с обр. разписка за датата
на получаване (л.34-35); протокол и доклад по щета (л.36-37); отказ за
изплащане на обезщетение, ведно с обр. разписка за датата на получване.
ПРИЛАГА
изискано АНД 2009/19 на РС – Варна.
ДОПУСКА
позоваване на налични документи от АНД 2009/19
на РС – Варна: решение за признаване на обвиняемия за виновен в извършено престъпление по
чл. 343 ал.1 б. Б, пр. 2 и чл.78а, ал.1 НК и мотивите към него (л.17-21) и съответно от досъдебно
производство №556/18 на ОД МВР – гр. Варна: протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на МПС с
фото албум и скица (л. 20-30); показания на пострадал ( л.39).
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца К.Д.К., като го ЗАДЪЛЖАВА да окаже
съдействие като се яви на преглед при вещо лице лекар (ортопед – травматолог),
назначен от съда по настоящото дело за установяване на физическо състояние и
има ли обективни данни за проведено лечение, приложени медикаменти и резултата
от тях, като при неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на
доказателства с прилагане на последици по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на К.Д.К.
от вещото лице по допуснатата експертиза, след съгласуване на посочената от него
дата за преглед, но не по-късно от една седмица от уведомяване на вещото лице
за поставена задача.
НА осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи за оглед на вещите лица личния си медицински картон, както и
други медицински документи с които разполага за проведени прегледи, лечения,
оперативни намеси.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебномедицинска експертиза с вещо лице
ортопед-травматолог Р Б М(№ 21 от списък), който след запознаване с
медицинската документация, налична по делото и книжата от преписката по АНД 2009/2019,
допълнително представени медицински документи
и личен преглед на пострадалия да даде заключение за това:
•
Какво е било общото здравословно състояние на ищеца преди инцидента,
страдал ли е от някакви заболявания, провеждано ли е било лечение за тях?
•
Какъв е характерът и степента на уврежданията, настъпили за ищеца,
вследствие ПТП от 16.08.2018г.? Има ли понесени други увреждания извън
посочената в решението средна телесна повреда (счупена подбедрица), съответства
ли медицинската документация на причиняване на допълнителни увреждания? Възможно
ли е уврежданията да са причинени от други фактори и какви?
•
какво лечение е предприето спрямо пострадалия и съответно ли е то на данните по
представената медицинска документация, какви са сроковете на иммобилизация, какви
са обичайните срокове за стабилизиране на състоянието на пациента и
възстановяване на движението му в пълен обем?
•
има ли обективни данни за провеждане на лечение с ортопедични материали и
съответстват ли те на посоченото в представените от ищеца платежни документи за
закупуването им; съответства ли издадената фактура за медицинско изделие на
приложеното лечение на пострадалия?
•
каква е стойността на поставената при извършената операция заключваща
плака? Същата заплащала ли се е от НЗОК към датата на операцията – 22.08.2018
г.?
•
свързани ли са така установените
увреждания, лечението им или рехабилитацията обективно с продължаващи
болки?
•
какво е общото състояние на пострадалия понастоящем, има ли трайни
остатъчни неблагоприятни последици, в
причинна връзка с уврежданията от процесното ПТП (неотстраними оперативни
белези и козметични дефекти, ограничение на нормални за ежедневието движения,
нарушения на възможностите за работа и спорт, болки при промяна на
метеорологични условия)?
•
необходимо ли е продължаване на лечението до пълно възстановяване,
евентуално с нова хоспитализация за оперативно лечение, рехабилитация или
физиотерапия, какви са причините за такова евентуално допълнително лечение, и
какъв би бил необходимия период на възстановяване на здравето му в цялост?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 400 лв., от които 200 лв., платими от бюджета на съда и 200
лв., вносими от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на ищеца за личен
преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението
най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДОПУСКА на осн. чл.
195 ал. 1 ГПК съдебноавтотехническа
експертиза с вещо лице А Х В (който след запознаване с посочените
по-горе като допустими за позоваване налични в приложено към настоящото
производство преписка по АНД и съответно досъдебно производство документи,
както и съобразяване с установения
от наказателен съд механизъм на настъпване на ПТП от 16.08.2018 г. и да даде заключение за това:
·
Да се изготви схема на местопроизшествието от 16.08.2018 г. с обозначение
на мястото на сблъсък, според установеното в наказателното разследване
поведение на виновния водач на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ ***, управляван от Б Д и велосипедиста К.К..
·
Имал ли е велосипедистът видимост към автомобила преди предприемане на навлизане в кръстовището и
можел ли е да възприеме като заплаха движещия се към него автомобил Мерцедес Е200?
·
Съответно на установени в мотивите на наказателния съд факти по механизма
на причиняване на увреждането, имал ли е обективна възможност велосипедиста да
избегне удара, евентуално с какви негови действия ПТП е могло да бъде
предотвратено?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в
размер на 300 лв., вносими от ответника, в 3 дневен срок от връчване на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален
срок за изготвяне на заключението след уведомяване за внасяне на депозита като
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си най-малко една седмица преди
съдебното заседание
ОСТАВЯ без
уважение искането за допускане на задачи относно механизма на ПТП от 16.08.2018 г.
и фактите по поведението на водача на застрахованото МПС непосредствено преди и
по време на сблъсъка, различни от установените от наказателния съд като
механизъм на ПТП.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението
преписката по т.д. № 23/19 г. на ВОС, ведно с приложеното АНД 2009/2019г.
ДОПУСКА до разпит
при довеждане от ищцовата страна на един свидетел за установяване на
твърденията за преживени физически и емоционални болки и страдания след
процесното ПТП.
ДОПУСКА
до разпит при условия на призоваване Б Т Д, ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр. ***, като свидетел за установяване обстоятелствата, свързани с
поведението на пострадалия при ПТП от 16.08.2018 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в тридневен срок от връчване на настоящото
определение да внесе депозит от 30 лв. за разходи за явяване на призованото пред съд
лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документи от ДП
556/2018 г. на ОД МВР – гр. Варна.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително
указва на страните да представят справка и доказателства за направени разноски
по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 12.03.2020 г. от 10.00 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на
осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за
разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата
за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници
се считат призовани. Да се призоват страните и назначените ВЕЩИ ЛИЦА ортопед и автоексперт с обявяване на задачите им - след внасяне на
депозит.
Проектът за устен доклад, представляващ, приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се
изпрати на страните, чрез пълномощника на ищеца адв. С. (на служебен адрес по
искова молба) и на ответника на адв. С. (на служебен адрес, посочен в
отговора), ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до ищеца да се приложи и
препис от допълнителен отговор
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер № 23 по описа за 2019 г.,
Производството е образувано
като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане искове на К.Д.К.,
ЕГН **********,***, , представляван от адв. А.С. (САК), със служ. адрес: ***, предявен
срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от Александър
Петров Личев и Румен Кирилов Д., чрез адв. Т.С. (ВАК) със служ. адрес ***, за
заплащане на:
обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на лява подбедрица, развило
се като сложна фрактура, наложила оперативно лечение) и психическа травма и
емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска
до окончателно изплащане на обезщетението;
обезщетение в размер на 1 450 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за медицинско изделие, приложено при операция за лечение на същото
увреждане, понесено в резултат на ПТП, причинено от водач на застраховано МПС
по застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на
престъпление, по банкова сметка *** ***;
както и за заплащане на обезщетение
за забавеното изплащане на претендираната сума от 50 000лв в периода от 30.11.2018 г. до предявяване
на иска на 07.01.2019 г. (при условие че
бъде уточнен размер на тази претенция).
Ответната страна претендира и определяне и присъждане на разноски по делото.
По
твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават
или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно
застрахователното правоотношение, признати въз основа на удостоверенa по
общодостъпен начин регистриранa полица за застраховка гражданска отговорност на
автомобилист за л.а. Мерцедес Е200 с рег. № В 3625 BН, сключена със ЗAД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с полица № BG/23/118001724630, валидна от 15.06.2018 г. до 14.06.2019 г.
Безспорен е фактът на
изпратено до ответното дружество искане за обезщетяване с вх.№ 16-698/29.08.2018г.
и липсата на предложено и изплатено от застрахователя обезщетение за последиците
от застрахователното събитие, поради постановен отказ с изх.№
99-5924/30.11.2018 г. на застрахователя в този смисъл, получен от ищеца на
04.12.2018 г.
Установени по задължителен за
гражданския съд начин с решение по чл. 78а ал.1 НК са обстоятелства от
фактическия състав на престъплението по чл. чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК
(противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на
причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на велосипедиста по
непредпазливост от водача на застраховано МПС): на 16.08.2018 г. Б Д в гр. Варна,
при управление на МПС – л.а. „***“ с рег. № ***, нарушила правилата за движение
– чл. 47, ал. 1 ЗДвП: като управлявала автомобила без да съобрази конкретна
обстановка при навлизане на велосипедиста на платното не е намалила скоростта до
възможност за спиране и пропускане на имащия предимство велосипедист и при
удара му с автомобила причинила травматично увреждане на пострадалия, явяващо
се по см. на закона средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за период не по-малък от 4-5 месеца.
За тези обстоятелства не се налага доказване.
Спорни са твърденията относно характера на всички травматични увреждания,
претърпени вследствие процесното ПТП, причинната връзка между описаните и
допълнително понесени физически и психически болки и страдания и инцидента, и
съпричиняването на крайния резултат с поведението на ищеца.
Ищецът твърди, че претърпените
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява подбедрица, са били
диагностицирани по спешност непосредствено след ПТП и се е наложило болнично
лечение, като е бил настанен в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била извършена
гипсова имобилизация. След поставяне на окончателна диагноза – множествено
счупване на подбедрицата, се наложила и оперативна интервенция за открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула със заключваща
плака. Твърди, че поради напредналата му възраст възстановяването щяло да
надхвърли обикновения период при сходни травми, като сочи, че вероятни са и
допълнителни негативни последици от уврежданията. Излага, че въпреки
проведеното лечение, нанесените физическа и психична травма не са отшумели, а
проявлението им е основание за ангажиране отговорността на отказалия изплащане
на обезщетение застраховател по процесната застраховка.
Ответникът излага, че след
като е бил уведомен за събитието е предприел установяване на щетите, но въпреки
изискването на документи за установяване основателността на претенцията, не са
били представени никакви данни от вината на застрахования (експертизи,
протоколи за оглед и разпити и резултата от провежданото разследване) вкл. и
след тяхното изискване от увреденото лице в най-кратък срок. Именно поради
липсата им застрахователят е формулирал и своя отказ.
Ответникът оспорва наличието на травматични увреждания,
вследствие процесното ПТП, за чието възстановяване да е необходим период
по-дълъг от 4-5 месеца, вкл. и остатъчни затруднения, непреодолени след
изписването на пострадалия. Сочи, че при изписването му не са били установени
усложнения, напротив лечението е адекватно и ищецът бил изписан с подобрение, в
добро общо състояние, с препоръки за превръзки през три дни и сваляне на
конците на дванадесетия ден, както и контролни прегледи, за които не били
налице данни да са извършвани. Счита, че различни предходни и последващи
болести, както и напредналата възраст на ищеца могат да доведат до нови
симптоми. Оспорва характера и
продължителността на твърдените физически болки и страдания както и посочените
от ищеца психически такива.
Оспорва заплащането на
разходите за медицинското изделие, за чието закупуване е издаден разходен
документ от 24.08.2018 г., на името на ищеца евентуално нуждата от използването
му за посочената ортопедична операция за лечение на увреждането от ПТП.
Ответникът оспорва определения от ищеца паричен еквивалент като
го счита несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени
вреди от този характер.
На следващо място ответникът
възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия.
Твърди, че ищецът се е движил по начин, който не обезпечавал неговата сигурност
и тази на другите участници в движението, тъй като е нарушил законовото
изискване за движение на велосипедистите най-вдясно на платното за движение.
По отношение на акцесорната
претенция за лихва ищецът се позовава на уредения общ тримесечен срок, считано
от датата предявяване на претенцията пред застрахователя. Самостоятелно оспорване
на това искане ответникът предприема, като сочи, че поради непредставяне на
поисканите от пострадалия доказателства за установяване основанието и размера
на претенцията му, застрахователят не дължи законна лихва за забава. Фактите
имащи значение за евентуална забава на застрахователя са посочени като
безспорно установени действия на насрещните страни по предварителното
извънсъдебно рекламационно производство.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така очертаните фактически
обстоятелства обуславят квалификацията
на иска за неимуществени вреди като пряка претенция на пострадал, останал
неудовлетворен след уведомяване на застрахователя за породеното задължение за
покритие на риска „гражданска отговорност” по задължителна застраховка на
автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от водач на застрахован автомобил.
Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение
представляват диспозитивните норми,
определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента на
твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" и ползващите се по нея лица (гл. 47 от КЗ) и по специално
правата на ползващото се лице (чл. 477 КЗ) и обема на покритата отговорност на застрахования( чл. 493 КЗ).
Застрахователното събитие се
урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на л.а. Мерцедес Е200,
покриващо фактическия състав на престъпление или деликт (чл. 45 ЗЗД), поради
което приложимост за преюдициалното отношение намират и правилата за зачитане
на присъда /респ. решението, което има силата на влязла в сила присъда/ от
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК, вр. чл. 305, ал. 5 НПК).
Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към
пострадалия. Ето защо са недопустими възраженията основани на твърдения за
механизъм на ПТП, който изключва вината на водач, нямал възможност да избегне
удара. Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат се урежда от правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство
е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да
се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението не само на
водача на автомобила, но и на самия пострадал, което само по себе си не е част
от наказателния състав и не е преклудирано с акта на наказателния съд,
доколкото не изключва вината на осъдения и приносът му за престъпния резултат. Съответно и възражението за
съпричиняване на резултата поради допринасяне с поведението на велосипедиста
преди удара не е преклудирано от задължителна сила на присъдата и следва да
бъде разгледано от настоящия съд като значимо за размера на отговорността на
делинквента.
Размерът на обезщетението за вредите, за които
застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51, ал.1 и
чл. 52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви
намира основание в нормата, уреждаща забава при непозволено увреждане ( чл. 84
чл.3 ЗЗД). Покриването на това вземане с отговорността на застрахователя обаче
е лимитирано според чл. 493, ал.1, т. 5
вр. 429, ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на застрахования, следващ
уведомяването на застрахователя и съдействието
за представяне на необходима документация. Приложение намират правилата
на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и препращаща норма на чл. 108, ал.3 , вр. чл. 496,
ал. 1 КЗ, като в тази връзка значение има и специфичното рекламационно
производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на
претенцията, уредено в чл. 498, ал. 3 КЗ
и общите правила на чл. 106 и 108 КЗ,
които уреждат реда и сроковете за произнасяне на застрахователя.
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
Доколкото настъпването на
вредите като фактически понесени болки и страдания и накърняване на
съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни негативни
изживявания (психическо страдание) представляват елемент от правопораждащ
фактически състав на претендирано вземане, ищецът носи пълна доказателствена
тежест за установяване на оспорените твърдения за тези обстоятелства.
Твърденията извън установени с медицинска документация счупвания и оздравителен
процес надхвърлящ обичайния, както и направените разходи за лечението,
причинени от ПТП, също подлежат на самостоятелно доказване. Страната се е
позовала на писмени доказателства за медицински изследвания, гласни
доказателства за търпените страдания и заключения на медицински специалисти.
Ищецът носи доказателствена
тежест за установяване на възприемани в практиката критерии (ППВС № 4/68 г. и
решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на II
т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т.
д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II
т. о), като обективно съществуващи конкретни обстоятелства имащи значение само
за формиране на извода да съда за справедливия размер на обезщетение за
неимуществени вреди.
Ответникът носи тежестта за
установяване на възражението за съпричиняване на телесното увреждане с
противоправно поведение на пострадалия ищец, с което обективно е създала
предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или само на
неговия по-значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Ангажирано е
заключение на авто-експерт и писмени доказателства, официално съставени в хода на разследването
като предмет на изследване на вещото лице.
Размер на законната лихва не следва да се доказва, с
оглед нормативното му определяне и възможността да бъде изчислен служебно от
съда чрез аритметичен калкулатор (изчислителна система на „Апис“ или https://www.calculator.bg).
Всяка от страните носи доказателствена тежест за
установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
По възможностите да уреждане
на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и
наличието на безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт, съдът
намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на постигната
спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще бъде
опростена.
Доколкото наказателното
производство е приключило със подлежащ на зачитане акт и концентрирането на
спора до размера на обезщетението, СЪДЪТ Е НАПЪТИЛ страните към медиация.