Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 01.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 5304/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – М.М.С., твърди, че по предявен
от него иск срещу ЦПЗ – С.З. е образувано гражданско дело № 747/2017 г. по
описа на РС – гр. Г., като сочи, че пред въззивната инстанция, след
постановяване на въззивното решение и във връзка с касационното обжалване, направил
искане да му бъде предоставена правна помощ и да му бъде съобщено името и
координатите на адвоката, за да може да консолидира защитата си с него, тъй
като бил задържан в затвора в гр. София. Сочи, че искането му било уважено с
определение от 07.11.2018 г. по в.гр.д. № 1195/2018 г. на ОС гр. С.З., но не му
било съобщено името на адвоката, назначен да му предостави безплатна правна
помощ. Твърди, че поради липса на осъществена връзка с назначения му адвокат,
подадената от последния касационна жалба не била съгласувана с него, поради
което постигнала ограничени резултати. Сочи, че не връчването
на определение от 07.11.2018 г. по в.гр.д. № 1195/2018 г. на ОС гр. С.З. и не
уведомяването за назначения му защитник и неговия телефон от страна на ОС гр. С.З.
били грубо нарушени правата му по чл. 6, §1 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, тъй като
това не му позволило да участва в производството и да защитава каузата си. Сочи,
че това било извършено от окръжните съдии и поради лични мотиви, тъй като
искането се касаело до обжалване на техен акт. Твърди, че тъй като бил в
затвора, Окръжен съд гр. С.З. бил длъжен да провери дали назначеният от него
служебен адвокат се е свързал с подзащитния си и дали е изпълнил задълженията
си по чл. 40, ал.3 и чл. 44 от Закона за адвокатурата. Твърди, че почувствал стрес, страх, чувство на незащитеност и безсилие срещу
незаконните действия на ОС С.З., които са го лишили от справедлив процес и
справедливо обезщетение, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000,00 лева, както и за имуществени вреди в размер на
отхвърлената част от предявения в предходното производство иск от 4 600,00
лева, разликата до пълния предявен като частичен размер от 24 900,00 лева,
както и лихва за забава върху претендираните суми за
периода 09.01.2014 г. – 18.05.2019 г. в размер на 18 229,59 лева.
Ответникът Окръжен съд гр. С.З. оспорва
иска. Претендира
разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
следното:
Съдът не е
обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца в исковата молба. Видно от твърденията в исковата молба
се иска ангажиране деликтната отговорност на държавата, чрез процесуалния й
субституент Окръжен съд гр. С.З., за не уведомяването му от страна на съда и то
умишлено, за това, че му е назначен адвокат, който да му предостави правни
помощ, както и неговия телефон.
В
чл. 7 от Конституцията на Р. България е уредено общото правило за пряка
отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните
органи и длъжностни лица. Отговорността на държавата може да бъде ангажирана по
реда на специалния закон – ЗОДОВ, като извън изрично предвидените в него
хипотези може да се ангажира по реда на общото гражданско законодателство – чл.
49 ЗЗД. В ЗОДОВ са уредени специални хипотези
на обективна отговорност на държавата, като в останалите, непредвидени в този
закон случаи за вреди, причинени от действия/бездействия на нейните органи тя
отговаря на основание на основание чл. 49 ЗЗД. Няма пречка и в такива случаи
държавата да участва по делото чрез процесуален субституент / в този смисъл решение
№ 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.
Заявените
в исковата молба основания за ангажиране отговорността на държавата съдът намира,
че не попадат в нито една от изброените хипотези на ЗОДОВ и конкретно на чл. 2в ЗОДОВ. В чл. 2в ЗОДОВ се предвижда специален процесуален ред за разглеждане на
исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз. Твърденията на ищеца в настоящия случай се свеждат до не уведомяването
му, че по делото му е назначен служебен адвокат и неговия телефон, което не
представлява твърдение за съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Правото
на адвокатска защита е право уредено и гарантирано и във вътрешното национално
право, като настоящият състав намира, че представлява недопустимо заобикаляне
на закона позоваването на облекчения процесуален ред на чл. 2в ЗОДОВ във всеки
случай, в който правото на частноправен субект е защитено и от правото на
Европейския съюз /какъвто е обичайният случай/, без да са налице надлежни
твърдения за съществено нарушение на правото на Европейския съюз с акт на
държавен орган.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е по чл. 49 ЗЗД.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да
бъде установено нарушение на правото на адвокатско защита на ищеца по гр.д. №
747/2017 г. по описа на РС гр. Г.; че ищецът е претъпял неимуществени вреди и
имуществени вреди в претендирания размер, както и наличието на пряка причинна
връзка между това нарушение и претърпените вреди.
Установява
се от представените по делото материали по гр.д. № 747/2017 г. по описа на РС
гр. Г., че същото е образувано по предявен от ищеца М.М.С. срещу „Център за П.З.гр.
С.З.“ ЕООД с правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
неимуществени вреди от престоя на ищеца при ответника в периода 08.01.2014 г. -
09.01.2014 г. в размер на 5100,00 лева,
като искът е предявен като частичен от 30 000,00 лева. С решение по в.гр.д. №
1195/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. С.З. е отхвърлен изцяло като
неоснователен предявеният частичен осъдителен иск.
На
05.09.2018 г. ищецът М.М.С. е депозирал молба по делото за предоставянето на
правна помощ, като в молбата е посочено, че защитата му по делото е затруднена,
тъй като е в затвора в гр. София, като изрично е посочил, че моли името на
назначения му адвокат да бъде изпратено на адрес гр. С.З., ул. ********
С
определение от 05.11.2018 г. на ищеца М.С. е предоставена правна помощ, а с
определение от 07.11.2018 г. за процесуален представител на ищеца по Закона за
правната помощ е назначена адв. К.Н.В.– Д., като е разпоредено определението да
се връчи на ищеца в затвора в гр. София, където е последният адрес, за което
съдът е уведомен от страната. Съобщение, придружено с определението за
назначаване на адв. В.-Д. е изпратено на ищеца по адреса, на който той е
посочил, че пребивава – Централен софийски затвор, като съобщението е оформено
при отказ на адресата да го получи, тъй като администрацията на затвора
отказвала да разнася кореспонденцията му със съдилищата.
На
18.12.2018 г. от адв. В.-Д. е депозирана касационна жалба, като с определение
от 28.05.2019 г. по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС е допуснато касационно
обжалване на решение № 234/10.07.2018 г. по гр.д. № 1195/2018 . по описа на
Окръжен съд гр. С.З., а с решение № 260/14.02.2020 г. въззивното решение е
частично отменено, като предявеният от ищеца иск по чл. 49 ЗЗД е уважен за
сумата от 500,00 лева, а в останалата част въззивното решение е отменено.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че по делото не се установява
противоправно поведение на лица, за чието действие или бездействие държавата
отговаря. На ищеца е изпратено съобщение с име и координата на назначеният му
процесуален представител до адреса, на който самият той е уведомил съда, че се
намира, като ищецът изрично е отказал получаването му. Следва да се
отбележи, че по отношение на актовете на съда, които не подлежат на
самостоятелно обжалване, каквото е определението за назначаване на адвокат,
който да осъществява правна помощ по делото, за
съда не съществува задължение за уведомяване на страните /арг. чл. 7,
ал.2 ГПК/. С назначаването на ищеца на адвокат, който да му бъде процесуален
представител по делото и уведомяване на адвоката за това, за него възникват
задълженията по чл. 40, ал.2 вр. с чл. 44, ал.2 ЗАдв. за защита правата и
законните интереси на клиента по най-добрия начин. Настоящият състав намира, че
правото на ищеца за реален достъп до правосъдие е обезпечено, като с
определянето на адвокат, който да осъществява същата по отношение на ищеца и
уведомяването на адвоката за това назначаване, се изчерпват задълженията на
съда за координацията им. Съдът намира, че това тълкуване на закона съответства, както на чл.6, ; 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи /КЗПЧОС/, така и на чл.
47 и Хартата на основните права на
ЕС /Хартата/, така и на
практиката на европейските съдилища. Пасивно легитимиран да отговора за вреди от това, че не е
осъществена по най-добрия начин защитата, в това число, че не е осъществена
връзка и съвет с лицето, на което е предоставена правната помощ не е държавата,
а съответният адвокат, дължащ това съдействие. За пълнота следва да се
отбележи, че във връзка с предоставената адвокатска защита на ищеца по
касационната жалба, подадена от адв. В. е допуснато касационно обжалване, като
предявеният иск е уважен по основание, но не и по размер. Въпросът за размера,
за който следва да се уважи иска за неимуществени вреди по чл. 49, вр. с чл.
45, ал.1 ЗЗД е такъв, който се преценява от съда по справедливост на основание
чл. 52 ЗЗД. До момента на предоставяне на правна помощ на ищеца гражданското
дело е преминало през двете инстанции за събиране на доказателства, поради
което следва да се приеме, че дори и при наличие на противоправно поведение,
липсва доказана причинна връзка между твърдяното от ищеца противоправно
поведение и посочените от него имуществени вреди. От страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест в процеса не са ангажирани и доказателства за претърпените
от него неимуществени вреди, въпреки дадените му указания в тази връзка.
Предвид
изложеното предявените от ищеца главни искове следва да бъдат отхвърлени, а
поради този правен извод следва да бъде отхвърлен и искът по чл. 86 ЗЗД за
акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските:
Ответникът е представляван по делото от
председателя на съда, поради което не е дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
М.М.С., ЕГН: **********,*** искове
с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
30 000 лв. (тридесет хиляди), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - стрес, страх, чувство на незащитеност и
безсилие срещу незаконните действия на ОС гр. С.З., изразяващи се в не връчването
на определение от 07.11.2018 г. по в.гр.д. № 1195/2018 г. на ОС гр. С.З. и не
уведомяването за назначения му защитник и неговия телефон, поради което не била
осъществена ефективна консолидирана защита от назначения му адвокат в
касационното производство по гр.д. № 449/2019 г. на ВКС, както и за сумата в
размер на 4 600,00 лева – имуществени вреди от горния деликт, представляваща
сумата, за която предявеният по гр.д. № 747/2017 г. на
РС – гр. Г. е отхвърлен, поради несъгласуваната с него защита пред
касационната инстанция, както и сумата от 24 900,00 лева – имуществени вреди,
представляващи разлика над предявения частичен размер на иска по гр.д. №
747/2017 г. на РС – гр. Г. до заявения пълен размер, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата в
размер на 18 229,59 лева лихва за забава на горните главници за периода
09.01.2014 г. – 18.05.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: