№ 120
гр. Варна, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря М. Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900275 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, срещу А. К.
К. от гр.Варна, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следните
суми както следва: сумата от 140217,10лв, представляваща главница по
договор за банков кредит №HL71027 от 17.03.15г., ведно със законната лихва
от 06.01.23г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3930,89лв,
представляваща възнагр.лихва за периода 10.06.22г. - 08.09.22г.; сумата от
6796,61лв,представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.22г. -
04.01.23г.; сумата от 321,50лв,представляваща такси по договора за периода
от 12.05.22г. - 04.01.23г., за които вземания по ч.гр.д. №129/2023г. по описа на
ВРС, е издадена заповед №92/11.01.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника като
кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит №HL71027 от
17.03.15г., по силата на който банката се задължила да предостави кредит от
169600лв. за целите на предсрочно погасяване на задълженията по договор за
1
кредит №HL33874. Сочи, че по силата на Приложение №1/03.04.15г.
задълженията по договор за кредит №HL33874 към датата на откриване на
заемната сметка възлизали на 88135,80 шв.франка, като размерът на
предоставения и усвоен кредит в лева възлизал на 167017,34лв, от които
олихвяемата главница е в размер на 80% или 133613,87лв, а неолихвяемата
главница е 20% или 33403,47лв. Излага, че със сумата от 167017,34лв са
погасени задължения по договор за кредит в шв.франкове №HL33874, както
следва- 84682,34ш.ф.-главница, 417,13ш.ф.-лихви, 0,35ш.ф.-лихви и 4,23ш.ф.-
разноски, като сумата от 5745,17лв била върната като бонус след
извършеното погасяване. Излага, че съгласно чл.2а от договора върху
неолихвяемата главница не се начислявала лихва,като ако на падежната й
дата имало непогасен остатък тя ставала изцяло дължима. Сочи, че на осн.
чл.3, ал.1 от договора кредитополучателят дължал възнагр.лихва върху
олихвяемата главница, която се определяла като сбор от референтен лихвен
процент 6-месечен индекс СОФИБОР плюс догов.надбавка от
6,529%.Твърди, че на осн. чл.4 от договора ответникът дължал при просрочие
лихва за забава за времето на забавата като размерът й бил равен на размера
на законната лихва. Излага, че на осн. чл.6, ал.1 от договора
кредитополучателят дължал ежемесечно такси по договора за обслужване на
разпл.сметка, по която се обслужва кредита, и за администриране на
просрочен кредит, както и разноски, свързани с кредита. Сочи, че съгласно
чл.8, ал.1 от договора ответникът ползвал гратисен период, в който дължал
само лихви върху усвоената и непогасена част от олихвяемата главница, като
в чл.9 бил договорен погас.план за погасяване на последната. Сочи, че
съгласно чл.17, ал.1 от договора ответникът е длъжен да направи застраховка
на дадения като обезпечение имот, като съгл. чл.17, ал.6 вр. с ал.7 когато
банката плаща за негова сметка дължима застр.премия, с тази сума се
увеличава задължението на кредитополучателя. Излага, че съгласно чл.5 от
допълн.споразумение от 29.09.17г., считано от подписването му ответникът
не дължал за първите 12 м. от периода на облекчено погасяване лихва, а
погасявал дълга на равни месечни вноски от 700лв, като от 13м. до 36м. върху
общия дълг се начислявала годишна лихва в размер, равен на сбора от
референтен лихвен процент 6-месечен индекс СОФИБОР плюс
догов.надбавка от 1,737%, а след изтичане на периода на облекчено
погасяване се дължала годишна лихва, определена като сбор от референтен
лихвен процент 6-месечен индекс СОФИБОР плюс догов.надбавка от
5,137%.Твърди, че ответникът е допуснал просрочие в плащането на
погас.вноски, като банката упражнила потестативното си право по чл.22 от
договора и обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът бил
уведомен на 08.09.22г. Излага, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била
издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело №129/2023г. на ВРС
срещу длъжника, срещу която последният възразил.
В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът А. К. К. от гр.Варна,
2
чрез адв.В.Т., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че клаузите на чл.3, ал.1 и 5, чл.6, ал.2 и 3, чл.13
и чл.23 от договора за кредит от 19.03.08г. са неравноправни, евентуално
нищожни поради липса на съгласие, липса на основание и противоречие на
закона. Излага, че в договора не са посочени правила за определяне на БЛП,
като липсвала и препращаща разпоредба към подобна методология, а клаузата
на чл.3, ал.5 не съдържала посочване на обективни критерии за промяна на
лихвения процент и била бланкетна. Намира клаузата на чл.6, ал.2 за
неизразена по ясен и разбираем начин, тъй като на кредитополучателя не била
предоставена достатъчна информация, която да му позволи да вземе решение,
основано на добра информираност и благоразумие, както и да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск. Счита, че тарифата
на банката по естеството си съставлявала общи условия, като липсвали
доказателства за приемането й. Намира, че поради тази неравноправност на
клаузите кредитополучателят е обвързан само от първоначалния размер на
уговорената лихва, като нищожността на клаузите от договора водела до
нищожност и на тези от допълн.споразумения и на последващия договор от
17.03.15г. и допълн.споразумения към него. Счита, че с допълн.споразумения
се капитализира лихва, което съставлявало анатоцизъм. Оспорва клаузите на
чл.1, ал.1 и ал.3 от договора от 17.03.15г. и чл.2 и чл.3 от Приложение №1
към него като нищожни, тъй като са сключени във вреда на потребителя.
Счита за нищожни и клаузите на чл.9, ал.1 от договора от 2008г. и чл.11,
ал.14 от договора от 2015г., тъй като не била приложима опцията за
намаляване срока на кредита при частично предсрочно погасяване.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№129/23г. на ВРС по
подадено от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД заявление е издадена заповед
№92/11.01.23г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, като е разпоредено длъжникът А. К. К. да заплати на
заявителя както следва: сумата от 140217,10лв, представляваща главница по
договор за банков кредит №HL71027 от 17.03.15г., ведно със законната лихва
от 06.01.23г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3930,89лв,
представляваща възнагр.лихва за периода 10.06.22г. - 08.09.22г.; сумата от
3
6796,61лв, представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.22г. -
04.01.23г.; сумата от 201,50лв,представляваща такси по договора за периода
от 12.05.22г. - 04.01.23г., сумата от 120лв,представляваща нотар.такси за
периода от 24.08.22г. - 04.01.23г, както и сторените разноски по делото, а
именно 3025,32лв- д.т. и 6286,58лв-адв.възнаграждение.
Срещу така издадената заповед от длъжника по делото е
постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, което настоящият състав
намира, че е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Видно от приложения по делото договор за кредит за покупка на
недв.имот HL33874/19.03.08г., сключен между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и
А. К. К., банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 47700 евро както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 20875 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за
покупка на недв.имот, и равностойността в швейцарски франкове на 26825
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на
кредита за други разплащания, със срок на издължаване 420 месеца от датата
на усвояване на кредита.
Съгласно договор за банков кредит HL71027/17.03.15г., страните
са постигнали съгласие да сключат настоящия договор, с който да
рефинансират и превалутират задължението на кредитополучателя във връзка
с горецитирания договор за жилищен кредит. По силата на този договор на
последния е предоставен кредит, обезпечен с ипотека върху недв.имот, в
размер на 167017,34лв, от които 133613,87лв – олихвяема главница и
33403,47лв-неолихвяема главница. Посочен е срок за усвояване на суми по
кредита до 06.04.15г. Договорен е срок на договора 338 месеца. Договорено е
в чл.2а, ал.1 от договора, че 20% от главницата е неолихвяема, като върху нея
не се начислява лихва, а останалата част от 80% се олихвява с променлива
годишна лихва, формирана от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер
на 6,529%, като към момента на договора приложимия лихвен индекс бил
1,181%, или към датата на договора приложимия лихвен процент бил 7,71%.
В чл.4 от договора е уговорено още, че при просрочие на вноски по кредита и
при обявяването му за предсрочно изискуем върху просрочените суми за
времето на забавата кредитополучателят дължал лихва в размер на законната
4
лихва. Изрично в чл.6 от договора е предвидено и задължението на
кредитополучателите да заплащат съответните такси, свързани с договора,
сред които такса за обслужване на разпл.сметка и за администриране на
просрочен кредит. Представено е и приложение №1/03.04.15г. към договор
HL71027/17.03.15г., с което страните удостоверяват, че към датата на
откриване на заемната сметка задълженията по договор за кредит
HL33874/19.03.08г. са 88135,80шв.франка, а размерът на предоставения
кредит е 167017,34лв.
С допълн.споразумение от 29.09.17г. страните са предоговорили
условията на договора, като са предвидили 36 месечен период на облекчено
погасяване на дълга, както следва-за първите 12м. не се дължи лихва, а след
това се начислява годишна лихва, формирана от 6 месечения Софибор плюс
надбавка в размер на 1,737%, като към момента на договора приложимия
лихвен индекс бил 0,263%. Договорено е, че след изтичане на срока на
облекчено погасяване се начислява годишна лихва, формирана от 6
месечения Софибор плюс надбавка в размер на 5,137%.
С допълн.споразумение от 26.05.20г. страните са договорили
отсрочване плащането на главница и лихви за срок от 6 месеца, като
плащането се възобновява от падежната дата на вноската, дължима през
м.10.20г., както и че срокът на договора се удължава с периода на отсрочване.
От гореизложеното се установява, че договорът от 17.03.15г.
съставлява съглашение, което включва установителна част с характера на
спогодба по размера на текущия дълг по кредита по първоначалния договор
от 19.03.08г. и съответно уговорки за изменение на условията за погасяване с
новационен характер по превалутиране и погасяване на вече усвоена
главница. Не се установява обаче да е постигнато общо съгласие и воля за
изцяло ново кредитиране, а страните са изразили съгласие за преуреждане на
своите правоотношения чрез преструктуриране на поетите от ответника
задължения като същите занапред се погасяват в друга валута и при нов
погасителен план. Предвид това договорът от 17.03.15г. следва да се
разглежда във връзка с предхождащото го съглашение, това от 19.03.08г.,
каквато зависимост е изведима и от клаузите на самия договор и
приложението към него.
От ответната страна са наведени възражения за неравноправност
5
на клаузи от договора от 19.03.08г. и допълн.споразумения, касаещи начина
на формиране на дължимата лихва и превалутирането.
В разглеждания случай кредитополучателя – физическо лице се явява
потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като
договорите за кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с
ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на
проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически
състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят
установява различни хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не
са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи,
върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както
и в случаите на договор при общи условия.
В чл.1, ал.1 от договора от 19.03.08г. е уговорено, че на
кредитополучателя се предоставя потребителски кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 47700 евро както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 20875 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за
покупка на недв.имот, и равностойността в швейцарски франкове на
26825евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на
усвояване на кредита за други разплащания. Тъй като тази клауза съдържа
уговорката на страните относно основния предмет на договора и същата е
ясно изразена и разбираема, то същата не се преценява като неравноправна.
Оспорените клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са взаимно обусловени и
са свързани с превалутиране на кредита и прехвърляне на валутния риск. В
процесния договор е предвидено, че кредитът се предоставя в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 47700 евро
и че се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя, след което служебно се превалутира от банката в евро и
се превежда по сметка на кредитополучателя. Т.е. реалното усвояване на
кредита от потребителя е именно в евро и липсва реален паричен поток към
6
кредитополучателя в швейцарски франкове. По делото не са събрани
доказателства, че към момента на сключване на договора, на потребителя е
била предоставена информация за икономическите последици от клаузата за
валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. След като не се установява клаузата
на чл.23 да е индивидуално договорена, и с нея валутният риск е изцяло
прехвърлен върху потребителя, създавайки във вреда на последния
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора, то същата се явява неравноправна. Такава се явява
и свързаната с нея клауза на чл.6, ал.2 от договора. Видно от чл.3, ал.1 от
договора страните са уговорили размерът на дължимата годишна лихва и
начина на нейното сформиране, като изрично е посочен и размерът на БЛП.
Същевременно в ал.5 на същия член е предвидено, че действащият БЛП не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Аналогично в чл.6, ал.3 е предвидено, че в случай на промяна на
БЛП размерът на погас.вноска се променя автоматично в съответствие с
промяната.
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по
принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В
разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил
изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта
на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи
от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий
7
за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително
да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-
уместния начин / в този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г.
на ВКС/. Видно от договора същият не съдържа конкретни основания или
критерии, даващи право на банката едностранно да променя БЛП, съответно
липсва и ясно разписана конкретна методика или формула за тази промяна,
обосноваща извод за наличие на основателна причина по чл.144, ал.2 ЗЗП или
зависимост от външни фактори съгласно чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. Ето защо
клаузите от договора, които дават възможност на банката да извършва
едностранна промяна в условията на договора, съдът намира, че не отговарят
на изискването за добросъвестност, тъй като не е указано в договора поради
какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи
БЛП, липсват каквито и да било критерии, по които банката следва да
увеличава възнаградителната лихва.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че
клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от договора от 19.03.08г., се
явяват неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като дават
възможност на ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание, което води и до
тяхната нищожност съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така
установената нищожност предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче
съдът не намира, че обуславя извод за нищожност на целия договор.
Основателно се явява възражението на отв.страна за нищожност
на клаузите от допълн.споразумения, предвиждащи прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихва, като противоречащи
на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
Решение №60091/27.09.21г. по т.д.№1345/19г. на ВКС, Решение
№118/11.12.20г. по т.д.№2278/19г. на ВКС, Решение №132/13.01.2021г. по т.
д. № 2195/2019 г. на ВКС и др., уговорката в допълнителни споразумения към
договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.2
ТЗ. В конкр.случай кредитополучателят не е участвал в кредитното
8
правоотношение в качеството на търговец, а е сключил договора за кредит
като физическо лице, поради което и разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ е
неприложима. Отделно от това следва да се отбележи, че действащата през
процесния период Наредба №9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии
за кредитен риск (Обн., ДВ, бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.,
отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.) не съдържа правило за начисляване на лихви
върху лихви и тя не се явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД,
която да установява възможност за олихвяване на изтекли лихви. Предвид
това съдът намира, че клаузите на чл.4 от допълн.споразумение от 05.03.09г.
и чл.3 от допълн.споразумение от 30.05.12г. се явяват нищожни и не са
породили правни последици. Така установената нищожност от своя страна
води до нищожност и на обусловените от нея клаузи на допълн.споразумения
относно приетите с тях нови погасителни планове и възнаградителна лихва.
Тъй като посочените в договора от 17.03.15г. и приложение №1
към него като дължими суми по договор за кредит HL33874/19.03.08г. са
определени въз основа на неравноправни клаузи, съобразно гореизложеното,
то договарянето в тази част се явява нищожно и не обвързва страните. В
останалата част, вкл. в частта за превалутиране на задълженията, уговорките
в договора от 17.03.15г. са валидно договорени и следва да бъдат зачетени в
отношенията между страните. Що се касае до клаузата на чл.3, ал.2 от
допълн.споразумение от 29.09.17г., предвиждаща прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихва, съдът намира, че
същата се явява нищожна и не е породила правни последици по изложените
по-горе вече съображения.
Съгласно клаузата на чл.21, ал.1 от договор №HL71027 при
непогасяване в срок на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора,
банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем. Видно от заключението на вещото лице последното извършено
плащане по кредита е на дата 07.10.22г. По делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на дължимите след тази дата месечни вноски,
нито са наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това неизпълнение,
представляващо основание по чл.21, ал.1 от договора за кредит ищецът е
9
упражнил правото си да трансформира цялото задължение по договора за
кредит в предсрочно изискуемо, което в случая е извършено с уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено лично на ответника на
08.09.22г. Уведомяването на длъжника има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, доколкото са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване / така Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. 362/2015 г. на ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото
редовно връчване на уведомлението на ответника към 08.09.22г. и
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите
суми, съдът намира, че считано от 08.09.22г. вземанията на банката по
договора следва да се считат за предсрочно изискуеми, предвид
осъществяването на изискуемите за това предпоставки, който момент
предхожда подаването на заявлението по чл.417 ГПК.
Съгласно заключението на вещото лице към датата на сключване
на договора от 17.03.15г. задълженията на ответника са възлизали на общо
76519,97 шв.франка, равняващи се на 95094,43лв, съгласно курса на БНБ към
датата на първоначално усвояване /01.04.08г./. Съобразно изчисленията,
извършени от вещото лице във варианта по т.7.1 от уточн.част на
заключението, се установява, че към 08.09.22г. общият размер на
непогасената изискуема вече в цялост главница възлиза на 72485,27лв,
дължимата възнагр.лихва възлиза на 409,56лв. за периода 10.08.22г. -
08.09.22г., а лихвата за забава за периода 10.08.22г. - 04.01.23г. е в размер на
45,37лв. Съдът възприема именно този вариант на заключението на вещото
лице, тъй като при него е съобразена стойността на задължението, определена
към момента на предоговарянето.
Предвид изложеното предявеният иск за установяване на
дължимостта на главницата се явява основателен до така посочения размер от
72485,27лв и следва да се уважи, като в останалата част за горницата до
претендирания от кредитора размер /140217,10лв/ претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за възнаградителна лихва съдът, съгласно
заключението на вещото лице, намира, че е основателна в рамера от 409,56лв.
и за периода 10.08.22г. - 08.09.22г., тъй като по- делото бе установен факта на
настъпване на предсрочна изискуемост, считано от 08.09.22г., и именно до
10
този момент са явява и дължима уговорената възнагр.лихва / в този насока е
ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС/. За горницата над
409,56лв до пълният претедиран размер от 3930,89лв претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията за лихва за забава, съдът, съгласно
заключението на вещото лице, намира, че е основателна в рамера от 45,37лв.
и за периода 10.08.22г. - 04.01.23г., и в този размер и за този период искът
следва да се уважи. За горницата над 45,37лв до пълният претедиран размер
от 6796,61лв и за периода от 10.06.22г. – 09.08.22г. вкл. претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до претенцията за такси по договора, вещото лице
установява при варианта, възприет по-горе от съда, че такава е дължима само
за периода, начиная от 10.09.22г. и в размер от 88лв., като същата включва
само такса за администриране на просрочен кредит, съгласно уговорката в
чл.6, ал.1, т.2 от договора. Като неоснователна се преценява претенцията за
сумата от 120лв– разноски за адв.хонорар за изготвяне на уведомление и
връчване на нотар.покана. Няма клауза, която да вменява в задължение на
кредитополучателя да заплаща разноските на кредитора за връчване на
уведомления за предсрочна изискуемост. От доказателствата по делото се
установява, че такова е връчено, но този разход е направен изключително в
интерес на ищеца, за да упражни своето потестативно право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Ето защо при липса на основание за заплащането на
тези разходи от страна на длъжника те следва да останат за сметка на
кредитора. Ето защо претенцията за такси по договора следва да се уважи до
размера от 88лв. и за периода 10.09.22г. - 04.01.23г., като за горницата над
88лв до пълният претедиран размер от 321,50лв и за периода от 12.05.22г. –
09.09.22г. вкл. претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че
ответнкът дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№129/23г. на ВРС в съда - 06.01.23г. до окончателното й изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели
11
от съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът
дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство.
Съдът като съобрази установения по-горе основателен размер на
вземането, както и размера на сторените в заповедното производство
разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното производство
разноски са в размер на 4495,60лв.
Предвид изхода от спора съдът дължи произнасяне и по
направените от двете страни искания за присъждане на разноски на осн.
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Съобразно с уважената част от исковете в полза на ищеца се
следват разноски в размер на 1653,67лв.- държ.такса и разноски за вещо лице.
Ответникът от своя страна претендира разноски за заповедно
производство, които включват заплатена д.т. за частна жалба и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и 3 от ЗАдв. за
предприети действия по обжалване на заповед, подаване на отговор по частна
жалба и за подаване на молба за спиране. В заповедното производство е
представен договор за правна помощ, в който е уговорено осъществяването на
безплатно процес.представителство по подадена частна жалба. Предвид това
съдът намира, че в случай, че страната е сторила разноски за
проц.представителство в други частни производства, то е следвало там да
отправи искането си за присъждане на разноски. Доказателства, които да
сочат осъществяване на безплатна правна помощ по молба за спиране
липсват, доколкото това не е отразено и в представеното към молбата
пълномощно. Ето защо и претендираните разноски за заповедно
производство не следва да се присъждат.
Предвид изхода от спора и съобразно отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 5611,84лв - депозит за експертиза и адв.хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, и А. К. К., ЕГН
**********, с адрес г****, че А. К. К. ДЪЛЖИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК *********, следните суми както следва: СУМАТА от 72485,27лв /
седемдесет и две хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и 27ст/,
представляваща главница по договор за банков кредит №HL71027 от
17.03.15г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 06.01.23г. до окончателното изплащане на вземането;
СУМАТА от 409,56лв / четиристотин и девет лева и 56ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода 10.06.22г. - 08.09.22г.; СУМАТА от
45,37лв / четиридесет и пет лева и 37ст./, представляваща лихва за забава за
периода 10.08.22г. - 04.01.23г.; и СУМАТА от 88лв./ осемдесет и осем лева/,
представляваща такси по договора за периода от 10.09.22г. - 04.01.23г., за
които вземания по ч.гр.д. №129/2023г. по описа на ВРС, е издадена заповед
№92/11.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415
ГПК вр. чл.430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за
разликата над 72485,27лв до пълния претендиран за установяване размер на
вземането от 140217,10лв; за възнаградителна лихва за разликата над
409,56лв до пълния претендиран за установяване размер на вземането от
3930,89лв; за лихва за забава за разликата над 45,37лв до пълния претендиран
за установяване размер на вземането от 6796,61лв и за периода от 10.06.22г. –
09.08.22г. вкл.; за такси по договора за разликата над 88лв до пълния
претендиран за установяване размер на вземането от 321,50лв и за периода от
12.05.22г. – 09.09.22г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН **********, с адрес г****, ДА
ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260,
СУМАТА от 4495,60лв / четири хиляди четиристотин деветдесет и пет лева
и 60ст./, представляваща направените в заповедното производство разноски,
за които е издадена заповед №92/11.01.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №129/2023г.
13
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН **********, с адрес г****, ДА
ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260,
СУМАТА от 1653,67лв / хиляда шестстотин петдесет и три лева и 67ст./,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път
№260, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К., ЕГН **********, с адрес г****, СУМАТА
от 5611,84лв / пет хиляди шестстотин и единадесет лева и 84ст./,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14