Решение по дело №262/2023 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от И. В. П. от гр.Суворово, обл.Варна, чрез адв.К. А. от АК Хасково срещу Решение № 357/22.05.2023г. по а.н.д. № 448 /2023 г. по описа на РС-Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/ № BG17042022/4000/Р8-431/14.10.2022г., издадено от Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ за налагане на административно наказание Глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата. С НП на Плугчиев на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 1800 лева. Като касационно основание в жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията, а именно че в развилото се адм.производство, а след това и в съдебното производство не е установена по безспорен и ясен начин самоличността на нарушителя. В касационната жалба се твърди, че е налице разминаване между описанието на нарушението и числовия израз на относимата законова разпоредба, като се обосновава извод, че водачът на ППС не е адресат и не може да бъде такъв на задължението за заплащане на тол такси. Развити са съображения, че мястото на нарушението е неясно и не фигурира в нормативния акт, определящ за кои пътища се заплаща тол такса. Оспорва се техническат изправност на техническтите устройства, които са използвани, както и доказателствената сила на докладите по чл.167а от ЗДвП. Изложени са аргументи, че не е спазен принципът на пропорционалност, според който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тази цел. Посочва се, че в случая този принцип не е спазен, тъй като наложеното наказание надхвърля в пъти дължимата тол такса. Последно се посочва, че процесното нарушение представлява маловажен случай по см. на мчл.28 ЗАНН.

С протоколно определение от 04.10.2023г. касационното производство е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково.

В допълнително становище от 03.01.2025г. /след възобновяване на спряното производство/ касаторът моли съдът при постановяване на окончателния съдебен акт да се съобрази с Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, постановено по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд – Хасково, в което се посочва, че принципът на съразмерност не допуска система от наказания, която явно не отчита характера и тежестта на извършеното и по никакъв начин „компенсаторната такса“ и „освобождаването от административна отговорност“ не кореспондира с правото на Съюза.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш. Претендират се направените разноски.

Касационният ответник - Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ в писмен отговор по жалбата посочва, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

Със санкционния акт, потвърден с оспореното решение на касатора, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, е наложена Глоба в размер на 1800 лева. Наказаното лице, като водач на ППС т.а. влекач Евеко Стралис с рег.№ В 75 23НА, с техн.допустима маса 12т, на 06.04.2022г.в 18,15ч. не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – е допуснало движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване и заплащане на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС, за което липсвала валидна тол декларация или маршрутна такса за преминаване през сегмента в община Иваново по път I-1 км 7+594, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

За да потвърди оспореното НП съдът е приел, че са спазени изискванията за форма и процедура при издаване на АУАН и НП,вкл.и давностните срокове, правилно е приложен материалния закон, като нарушението е доказано с оглед събраните доказателства. С решението си въззивната инстанция е осъдила Плугчиев да заплати разноски – юрисконсулско възнаграждение в размер на 150лв.

Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно.

От приетата за установена фактическа обстановка става въпрос за незаплащане на такса за преминаване през сегмент,част от платената пътна мрежа, която такса е несъответна към наложено наказание и постановеното заплащане на такса за цялото изминато разстояние.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на касационния жалбоподател, че издателят на НП в лицето на АПИ е нарушил правото на ЕС, и действащите към него и настоящия момент разпоредби в националното и общностното законодателство. Без да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, само въз основа на това установено нарушение е достатъчно атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

АПИ е била длъжна да спази изискването на чл.2, §7 Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година в сила от 19.10.2021г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и действащото към датата на нарушението чл.4 т. 9 от Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи, относно задължението за информиране относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“/ тук липсва изискването това да е предвидено съгласно националното законодателство, въведено по късно с регламента/.Тази разпоредба не е била приложена от АПИ преди издаването на НП и действаща към датата на нарушението.

Нормите на вътрешното законодателство, установяващи състави на административни нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право, включително и относно пропорционалността на санкцията съгласно чл.9а Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. С оглед прилагането на този принцип е и предвиденото в чл.4 т.9 от Решение 2009/750/ЕО/отм./ и в сега действащия чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията. Промяната на правилата в националното законодателство е поради неприлагане на общностното законодателство, заложено и в мотивите на законопроекта за изменение на ЗДвП със сигнатура 854-01-83/2018г., с който в позитивното право са въведени нормите на чл.179 ал.3 а, ал.3б и чл.187а ЗДвП и последващото такова в сила от 01.01.2024г. Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним като правило, във всички държави членки едновременно. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци /, или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на съвета от 17 май 2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008г. Съгласно чл.2 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, както и изискването държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Наложената глоба с издаденото НП в твърд размер за извършеното нарушение при установените факти е категорично несъответна.

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз . Наложената твърда санкция и допълнителните задължителни към нея за заплащане финансови задължения не съответстват на изискването в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., за ефективност и съразмерност.

Преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-384/17 на СЕС се дължи от всички органи и предхожда издаването на НП, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него.

Изводите са и в пълен синхрон с решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 , че посоченото изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореното пред РС – Русе НП е издадено в противоречие с принципа за съразмерност, а постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, както и да се отмени издаденото НП.

Касационния жалбоподател претендира разноски за адв.възнаграждение в размер на 780 лева с ДДС във въззивното производство, платени в брой, съгласно представени списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, проформа фактура и платежно нареждане/л.169-21 от АНД №448 / 2023г. на РС Русе/ и адв.възнаграждение в размер на 780 лева с ДДС в касационното производство, платени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, проформа фактура и разписка за получена сума, платежно нареждане/л.96 - 106 в КАНД 262/2023г. АС Русе/, общо 1560лв за адв.възнаграждение.

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК във вр.чл.228 от АПК основателно се явява своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на направени разноски в производството

С оглед развитието на делото и резултата от спора основателно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид реалната правна и фактическа сложност на делото съдът определя адвокатското възнаграждението в размер на 300 лева за осъществените правна защита и процесуално представителство пред въззивната инстанция. На съда е служебно известно, че се водят множество еднотипни съдебни производства по оспорване на издадени санкционни актове – наказателни постановления и електронни фишове, с които се санкционират както физически, така и юридически лица на основание разпоредбите на чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, при които правните и фактическите съображения, изложени в жалбите, са изключително сходни. На следващо място, постановяването на решението на СЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23, решава от правна страна изхода на спора и води до липса на правна сложност на същия. Процесуалният представител не е участвал в проведените съдебни заседания във въззивната и касационна инстанция, изпращал е писмени становища и бележки.

По тази причина, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът намира, че в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдена сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП пред РС-Русе и сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на въззивното решение пред АС-Русе.

Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Така мотивиран на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 357/22.05.2023г. по а.н.д. № 448 /2023 г. по описа на РС-Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/ № BG17042022/4000/Р8-431/14.10.2022г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, и вместо него Постановява:

Отменя Наказателно постановление/НП/ № BG17042022/4000/Р8-431/14.10.2022г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ

Осъжда АПИ-София да заплати на И. В. П. с с [ЕГН] от гр.Суворово, обл.Варна, [улица]сумата от 600лв - разноски за адвокатско възнагрждение за въззивна и касационна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.