Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 3245/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Производството
по делото е образувано по искова молба на П.Д.Х.,***, чрез адв. А.Д., съдебен
адрес *** против ОД на МВР - Варна. Правното основание на предявения иск е с
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска в размер на 300лв., ведно със законната
лихва, считано от 16.11.2019г. – датата на която е влязло в сила решението на
ВРС до окончателното заплащане на сумата. Претендираната сума представлява имуществени вреди
произтичащи от установяването на незаконосъобразността на административен акт – Наказателно
постановление № 19-0819-001874/17.05.2019г., което
е отменено с Решение № 1908/25.10.2019г. постановено по нахд № 3326/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
Претендираните имуществени вреди в размер на 300лв. представляват платено адвокатско
възнаграждение за производството пред районния съд. В съдебно заседание и по съществото на спора, ищецът чрез
пълномощника си поддържа предявения иск. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава
заключение за основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен,
така както е предявен.
Съдът след като прецени доводите на
страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото НАХД № 3326/2019г. по описа на Районен съд-Варна
е видно, че срещу ищеца е издадено Наказателно постановление № 19-0819-001874/17.05.2019г.
на ОД на МВР – Варна,
с което на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“
в размер на 200лв. С влязло в сила Решение № 1908/25.10.2019г. по нахд №
3326/2019г. на РС - Варна, процесното наказателно постановление е отменено. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 21.10.20198г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по обжалване на процесното
наказателно постановление, като е посочена сумата от 300лв., както и че същата
е платена в брой. С Решение № 1908/25.10.2019г. по нахд № 3326/2019г. на Районен
съд – Варна обжалваното наказателно постановление е отменено. Решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Тези факти не са спорни между
страните, а и се установяват от приложените по делото доказателства.
Предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Безспорно е налице първата предпоставка –
ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. В случая са налице
вреди, които са произтекли от незаконосъобразен акт на административен
орган при изпълнение
на административна дейност. Ето защо разноските представляват вреди, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, за които държавата
носи отговорност не само съгласно вътрешното си законодателство, но и с оглед
поетите ангажименти като страна членка на
Европейския съюз.
Съгласно т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС, налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно
наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези
органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по
смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и
представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки, че
поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателни постановления,
се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение
по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в
този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателни
постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намира, че в
случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на
ОД на МВР - Варна, а именно – издаденото от ОД на МВР – Варна наказателно
постановление представлява акт, постановен при или по повод изпълнение на
административна дейност. Този акт е незаконосъобразен – отменен е с влязло в
сила решение на Районен съд - Варна.
Налице е и втората
предпоставка, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - причинени са имуществени вреди,
видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие се
установява, че ищеца е извършил разходи /договорено възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
Налице е и третата предпоставка за
отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - пряка и непосредствена
причинна връзка между отменения акт /в случая наказателно постановление/ и
настъпилите имуществени вреди, доколкото тези вреди са пряка и непосредствена
последица от издаването на НП, отменено с решение на Районен съд - Варна.
Искът е предявен срещу
ответник, притежаващ пасивна материално-правна легитимация по настоящия спор.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая претендираните вреди са причинени от
акт на ОД на МВР - Варна, поради което юридическото лице, което дължи
претендираното обезщетение, е именно ОД на МВР – Варна.
В производствата по
чл.203 от АПК, връзка с чл.1 от ЗОДОВ съдът установява дали исковата претенция
се основава на действително настъпил правно релевантен факт - издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред,
заплатено ли е до приключване на устните прения по спора договореното
възнаграждение за адвокатска защита и размера на заплатеното възнаграждение за
адвокат.
В този смисъл
основателна се явява претенцията за присъждане на имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд - Варна по
обжалване на издаденото наказателно постановление.
Договорът за правна
защита и съдействие е представен в производството пред първата инстанция, преди
обявяване хода по същество, посочено е в него, че адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой / договорът е от кочан от адвокатска колегия, съдържащ всички
изискуеми реквизити на първичен счетоводен документ по ЗСч и Наредба № Н – 18/2006г.
на МФ/, което обосновава извод за действително извършени разходи за ищеца,
както и датата на издаване на договора съответства на момента на образуване на
делото преди неговото приключване – произнасяне със съдебен акт и обосновава
извод за осъществено процесуално представителство по делото, както извод за осъществено изготвяне на
възражение/писмен отговор/. Договорът за правна помощ от 21.10.2019г. е за
процесуално представителство по нахд № 3326/2019г. на ВРС, като сумата от
300лв. е посочено, че е заплатена в брой.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
в размер на 300лв., поради което следва да бъде уважен. Предвид
основателността на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300лв., съдът приема за основателна и претенцията за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото
и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, от които 300лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса
в размер на 10лв.
Водим от горното и на основание
чл.172 от АПК, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати
на П.Д.Х.,
ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли
от възнаграждение на адвокат за обжалване пред съда на Наказателно постановление
№ 19-0819-001874/17.05.2019г. на ОД на МВР – Варна и процесуално представителство по нахд № 3326/2019г.
по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.11.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на П.Д.Х., ЕГН ********** *** сумата от 310лв. /триста и десет/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: