№ 166
гр. Плевен, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1483/17.12.2021г. Пл.РС , по гр. дело № 5268/2021 г. по
описа на същия съд ,е признал за установено на осн.чл.422,ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.124 от ГПК,че ЦВ. М. Л., ЕГН**********,гр.П. дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ БУЛСТАТ ***,
гр.София, сума в размер на 380,00лв.-главница , сумата от 9,85лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.09.2014г. до 03.12.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2016г. до
окончателното изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед
№2658/06.06.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №4084/2016г. по описа на Пл.РС.
Осъдил е на осн.чл.78,ал.1 от ГПК Ц. М. М. Л., ЕГН**********,гр.П. да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“БУЛСТАТ ***,
гр.София, направените от деловодни разноски в заповедното производство
и в исковото производство общо в размер на 50лв.
1
Постъпила е въззивна жалба от Ц. М. М. Л., ЕГН**********,гр.П.
против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Твърди се,че е
налице влязъл в сила стабилен административен акт-Решение№94ЦЦ-0011-
063/21.11.2014г.,с което е отменена Заповед №05-034/14.10.2014г. на
Директора на „Дирекция социално подпомагане“ гр.Плевен за възстановяване
на отпусната целева помощ в размер на 380лв. за закупуване на два чифта
ортопедични обувки и законовата лихва за забава.Травмата е получена по
време на отбиване на редовната военна служба на въззивника в периода
1961г.-63г. ,като има решение на ЛКК-Плевен. Въззивникът моли окръжния
съд да отмени решението на Пл.РС , постановено по гр. дело №5268/2021г.
по описа на същия съд като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
решение по съществото на спора,с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата
страна „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ БУЛСТАТ ***,
гр.София,представлявана от Изп.директор Р. П.,чрез пълномощника М. М. за
Директор на ДСП-Плевен. В писмения отговор се излагат подробни доводи за
неоснователност на подадената жалба.Соченото в жалбата Решение №94ЦЦ-
0011-063/ 21.11.2014г. на Директора на „Дирекция социално подпомагане“
гр.Плевен е неотносимо,тъй като с него е отменена заповедта за
възстановяване на отпуснатата целева помощ и преписката е върната на
ДСП-Плевене за ново произнасяне по същество.Издадена е нова заповед за
възстановяване на отпусната целева помощ №РД05-0411/05.12.2014г.,която е
обжалвана от Ц.Л. по административен ред. Жалбата е отхвърлена с решение
от 19.01.2015г. на Директора на РДСП-Плевен и е влязла в сила.Въз основа на
тази втора заповед е подадено заявлението пред РС-Плевен по реда на чл.417
от ГПК,като е образувано ч.гр.д.№4084/2016г. по описа на Пл.РС и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК на
06.06.2016г.
Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като правилно.
Претендират се разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
2
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд-Плевен е неправилно и
незаконосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.№4084/2016г. по описа на Пл.РС
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ,гр.София е подала Заявление
по реда на чл.417 от ГПК на 06.06.2016г. за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист против ЦВ. М. Л., ЕГН**********, гр.П. за
парично вземане в размер на 380 лв.-главница и в размер на 9,85лв.-лихва за
забава,представляващо стойността на отпусната целева помощ за два чифта
ортопедични обувки на осн.чл.42,ал.2 от ППЗИХУ вр.чл.44,ал.2 ЗИХУ. В
полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ №2658/06.06.2016г. по ч.гр.д.№4084/2016г. по описа
на Пл.РС за следните суми: 380лв.-главница, сумата от 9,85лв.- лихва за
забава за периода от 02.09.2014г. до 03.12.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК-06.06.2016г., до окончателното
погасяване на задължението,както и разноски в заповедното производство-
25лв. ДТ .
Въз основа на така издадената Заповед за незабавно изпълнение е издаден
и изпълнителен лист на 08.06.2016г.,за което е извършено отбелязване на
заповедта за изпълнение.
Изпълнителното дело е образувано едва през 2021г.,като на 05.07.2021г. е
изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника Ц.Л. от ДСИ при
РС-Плевен З. Н.
Длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК на 13.07.2021г.,като с
разпореждане от 14.07.2021г. Пл.РС е дал указания на заявителя да предяви
иск относно вземането си по отношение на длъжника ЦВ. М. Л.,
ЕГН**********, гр.П.,като в противен случай издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
В изпълнение на указанията на съда ,заявителят в законовия преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника ЦВ. М.
Л., ЕГН**********, поради което предявеният иск с пр.основание чл.422,ал.1
3
от ГПК вр.чл.415 от ГПК,е допустим.
В подадения писмен отговор пред РС ответникът е оспорил исковата
претенция и е направил възражение за погасяване вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ,гр.София поради изтекла петгодишна
погасителна давност.В производството по иска по чл.422 от ГПК са
допустими правопогасяващите възражения,тъй като това не може да бъде
сторено в заповедното производство.
За да уважи предявеният иск Пл.РС е приел,че ответникът Л. е получил
неправомерно социална помощ и дължи възстановяване на получената сума в
размер на 380лв.,ведно с лихвата за забава.Приел е ,че ответникът е закупил
два чифта ортопедични обувки от лице,което не е вписано в Регистъра на
лицата,осъществяващи дейност по предоставяне на медицински изделия и
помощни средства за хора с увреждания,вкл.не фигурира в списъка на
заличените специализирани предприятия,обявен на страницата на Агенцията
за хора с увреждания.Също така е приел за неоснователно възражението на
ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност,тъй като докато
трае съдебния процес относно вземането,давност не тече съгласно
чл.115,б.“ж“ от ЗЗД.
Окръжният съд намира,че предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК е неоснователен поради погасяване на вземането на ищеца
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ,гр.София по давност и като
такъв следва да бъде отхвърлен,а решението на Пл.РС отменено като
неправилно.Съображенията за това са следните:
Заявителят и ищец по предявения иск пр.основание чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК,основава своето вземане на издадена Заповед №РД05-
0411/05.12.2014г. на Директора на „Дирекция социално подпомагане“
гр.Плевен Т. Д.,с която е наредено на ЦВ. М. Л., ЕГН**********, гр.П. да
възстанови сумата в размер на 380,00лв.-отпусната целева помощ за
изработване на два чифта ортопедични обувки на осн.чл.42,ал.2
ППЗИХУ,като главница и 9,85лв.-законоустановено лихва за периода от
02.09.2014г.-03.12.2014г.,в 7-дн.срок от влизане в сила на заповедта.В същата
се посочва,че лицето не е ползвало по предназначение отпуснатите му целеви
помощи,както и не е представило в 90-дневния срок,считано от 03.06.2014г.
до 01.09.2014г. документи, удостоверяващи закупуването на обувките.
4
С въззивната жалба е представено Решение №94ЦЦ-0011-063/
21.11.2014г. на Директора на „Дирекция социално подпомагане“ гр.Плевен е
неотносимо,с което е отменена първоначално издадената Заповед №РД05-
0349 от 14.10.2014г. на Директора на ДСП-Плевен за възстановяване на
отпуснатата целева помощ и преписката е върната на ДСП-Плевен за ново
произнасяне по същество.Издадена е нова заповед за възстановяване на
отпусната целева помощ,а именно процесната Заповед №РД05-
0411/05.12.2014г.,която също е обжалвана от Ц.Л. по административен ред. С
решение №94ЦЦ-0001-0003 от 19.01.2015г. на И.д.Директора на
РДСП-Плевен е отхвърлена жалбата на Ц.Л. срещу Заповед №РД05-
0411/05.12.2014г. на Директора на „Дирекция социално подпомагане“ ,като
последната е влязла в сила.
Въз основа на влязлата в сила Заповед №РД05-0411/05.12.2014г. на
Директора на „Дирекция социално подпомагане“ е подадено и заявлението
пред Пл.РС по реда на чл.417 от ГПК на 06.06.2016г.Издаден е изпълнителен
лист за процесните суми на 08.06.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност
се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок,а
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на 3-годишен срок.
Също така съгласно чл.115,б.“ж“ от ЗЗД давност не тече докато трае
съдебния процес относно вземането,а съгласно чл.116 ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Заповедното производство е уредено в глава 37 от част пета
„Изпълнително производство“ на ГПК .Самото заповедно производство е
факултативно,строго формално и едностепенно.Разпоредбата на чл.422 от
ГПК има систематическо място в глава 37 от ГПК,но тя е процесуална и
урежда исковия път за удовлетворяване на кредитора чрез установяване
съществуването на оспореното от длъжника вземане.Както е известно в
правната теория самото заповедно производство не е исково такова и не
представлява „съдебен процес“ по см. на чл.115,б.“ж“ от ЗЗД Въззивната
инстанция намира,че макар и искът по чл.422 от ГПК да се счита предявен от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,по
отношение на давността не може да се приеме,че същата не тече до подаване
на исковата молба в съда,тъй като заповедното производство не представлява
5
същински „съдебен процес“ и следва да се счита,че давността не тече само
докато трае същинското исково производство.Същевременно в заповедното
производство е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.В това производство длъжникът е имал възможност да обжалва
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК,както и да иска
спиране на принудителното изпълнение в случаите по чл.417,т.1-9 от ГПК.Не
е обжалвано разпореждането за незабавно изпълнение,а спиране на
изпълнението не е искано ,тъй като не е било образувано изпълнително
производство до 2021г.Едва на 05.07.2021г. е изпратена Покана за доброволно
изпълнение до длъжника от ДСИ,получена на 08.07.2021г. по изп.д.
№20214430400481 по описа на ДСИ З.Н. при РС-Плевен.
ИМ е подадена на 13.08.2021г.,когато е започнало и същинското исково
производство –„съдебен процес“ относно вземането.Тъй като заповедното
производство е в глава“Изпълнително производство“съдът намира,че относно
прекъсването на давността следва са важат правилата за изпълнителния
процес,а именно,че давността не се прекъсва по принцип,а се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие/ТР№2/2015г. на ВКС/.Заявителят не е
предприел никакви действия от снабдяването с изпълнителен лист на
08.06.2016г. до образуването на изп.д.№20214430400481 по описа на ДСИ
З.Н. при РС-Плевен ,като на 05.07.2021г. е изпратена Покана за доброволно
изпълнение до длъжника от ДСИ,получена на 08.07.2021г.,която не
представлява същинско изпълнително действие.Съгласно чл.420 от ГПК
възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл.417,т.1-9 от ГПК,както и обжалването на
разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.
Следователно не е имало пречки за кредитора да инициира изпълнително
производство и да предприеме действия по принудително изпълнение в
периода 08.06.2016г.-08.06.2021г.Дори самото разпореждане на съда,с което е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си е с дата
14.07.2021г.,а възражението на длъжника е с дата 13.07.2021г.При това
положение към датата на изпращане/05.07.2021г./ и получаване /08.07.2021г./
на Поканата за доброволно изпълнение до длъжника,вече е изтекла
петгодишната погасителна давност на вземането на заявителя,както и
вземането е погасено по давност още преди подаване на ИМ и започване на
6
същинския съдебен процес по см. на чл.115,б.“ж“ от ЗЗД.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира,че предявеният иск с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.124 от ГПК против
ЦВ. М. Л., ЕГН**********,гр.П. ,се явява неоснователен поради погасяване
на вземането на ищеца по давност и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение на Пл.РС
№1483/17.12.2021г. ,постановено по гр. дело № 5268/2021 г. по описа на
същия съд ,като по съществото на спора следва да бъде отхвърлен като
неоснователен предявеният иск с правно осн.чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК вр.124 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“
БУЛСТАТ ***, гр.София против ЦВ. М. Л., ЕГН**********,гр.П.,за
признаване за установено,че ответникът Л. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ БУЛСТАТ ***, гр.София, сума в размер на
380,00лв.-главница и сума в размер на 9,85лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.09.2014г. до 03.12.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
вземането,за които суми е издадена Заповед №2658/06.06.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. №4084/2016г. по описа на Пл.РС.
При този изход на делото „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ БУЛСТАТ ***, гр.София, следва да заплати на ЦВ. М.
Л., ЕГН**********,гр.П.,направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 12,50лв.-ДТ .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №1483/17.12.2021г. на Пл.РС , постановено по гр.
дело № 5268/2021 г. по описа на същия съд,КАТО ВМЕСТО НЕГО И НА
ОСН.ЧЛ.271 ОТ ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ БУЛСТАТ ***, гр.София против ЦВ. М. Л.,
7
ЕГН**********,гр.П.,за признаване за установено,че ЦВ. М. Л.,
ЕГН**********, гр.П. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ БУЛСТАТ ***, гр.София, сума в размер на 380,00лв.-
главница и сума в размер на 9,85лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.09.2014г. до 03.12.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
вземането,за които суми е издадена Заповед №2658/06.06.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. №4084/2016г. по описа на Пл.РС,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ БУЛСТАТ
***, гр.София ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. М. Л.,
ЕГН**********,гр.П.,направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 12,50лв.-ДТ .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8