Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2019
Град Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и седми май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 5374
по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Р.5“ЕООД против НП № 03-010402 от 19.09.2018г. на ИД Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, на осн.чл.416 ал.5 от КТ, на „Р.5“ЕООД
е наложено наказание имуществена санкция в размер на
5000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена
в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна и е приета от съда за
разглеждане. Видно от писмо на български пощи от 14.12.2018 г. НП е било
връчено с писмо с обратна разписка на лицето П.А.„баща“, като не било изискано
пълномощно. Адресат на НП, съответно- на
пратката, е дружеството „Р.5“ЕООД, поради което не може а се приеме, че
връчването на “баща“ е редовно. Няма
доказателства за това, лицето П.А.да е бил упълномощен да получава книжа за
дружеството, поради което съдът приема, че НП не е редовно връчено и че жалбата
е депозирана в законен срок.
С жалбата се иска отмяна на
НП. Същото било издадено от лице, което нямало материалната компетентност
за това. Описаната фактическа обстановка не била реалната. М.А. не престирал
труд по трудов договор, а по силата на
договор за изработка и монтаж на кофражи. Между лицата нямало постигната
договореност относно елементите на трудово правоотношение - месторабота,
длъжност, срок на договора, възнаграждение, продължителност на работния ден и
седмица. Нямало императивно задължение за сключване само на трудови договори с физически лица. От
НП неставало ясно и недвусмислено в какво се състои нарушението. Не били
изложени мотиви за размера на наказанието и същото било прекомерно.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Р.,
която поддържа жалбата и моли отмяна на НП. Алтернативно моли размерът на
наказанието да бъде намален до минимално предвидения.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Ошавкова, която
изразява становище НП да бъде потвърдено. Нарушението се потвърждавало от
декларацията, подписана от лицето М.А. и от показанията на св.Райна Петкова.
В хода на съдебното производство съдът установи от
фактическа страна следното:
На 27.08.2018 г.в гр.Варна г. била извършена проверка на строителен обект в гр.Варна, СУ“Димчо
Дебелянов“. На обекта бил установен св.М.А.,
който пълнил кофи с лепило за изолация и
ги закачвал с въже до скелето. Декларирал писмено, че работи за „РИЧ 5“ от
същия ден – 27.08.18г. с работно време от 09-11.00ч. и че получава дневно
възнаграждение. Не попълнил графите за размер на възнаграждението, нито кога е
получил последно такова, нито договорени почивни дни, нито почивки в работния
ден. Изрично в графа „Други обстоятелства декларирани от лицето“, написал :“
Днес. Дойдох пробно“.
За нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ - допускане до работа на
лице без писмен трудов договор, бил съставен АУАН и започнало настоящото
административно-наказателно производство. Срещу АУАН било подадено
възражение, но същото било преценено
като несъстоятелно и било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Като конкретни,
подробни и логични съдът кредитира изцяло показанията на св. Петкова.
Писмените доказателства са събрани по реда на НПК. Съдът кредитира АУАН,
декларация, идентификационна карта, протокола за проверка, заповед за компетентност и др., както и приобщената
в хода на с.з. заповед за компетентност.
Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Описани са съставомерните признаци на нарушението
по чл.62 ал.1 от КТ, описани са и фактите относими към съставомерните признаци
на нарушението - престиране на труд, работно време, работна заплата, работно
място. Посочени са и дата и място на нарушението, направена е съответната
правна квалификация и обстоятелствената част на НП кореспондира с
диспозитивната.
Предвид горното, нарушението е описано по начин, че на
въззиввната страна е могло да стане ясно в какво се изразява и срещу какви
факти се защитава.
Съдът, обаче, намира че материалният закон е приложен неправилно, тъй
като дружеството е наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е
извършило. Установено е от обективна страна, че М. А. е работил за първи ден на
обекта, като имал договорено дневно възнаграждение. В декларацията си той е
посочил че е за първи ден „пробно“ с работно време от 09.00-11.00ч. Такова
„работно време“ с продължителност от два часа, което е и „пробно“, е напълно несъвместимо с представата за
трудово правоотношение и за престация на труд на строителен обект. За да не е
изпълнено изискването на закона да е налице писмен трудов договор и същият да е
регистриран в НАП, първо следва между страните да има договореност по клаузите
на трудово правоотношение. В конкретния случай не е установено по категоричен
начин, че между страните е имало
съгласие за трудово правоотношение и че на
практика е имало такова правоотношение, което не е било облечено в
писмената форма на трудов договор. Присъствието на обекта на лицето,
включително и това, че качвал кофи със строителен материал /което, впрочем, не
е описано в АУАН и НП/, това, че имал време за работа два часа и дневно възнаграждение, не е достатъчно да
се направи единствен, безспорен и категоричен извод за осъществен състав на
административно нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ.
Предвид презумпцията за невиновност, в тежест на АНО е да докаже
извършеното нарушение. Липсата на граждански договор и положеният труд в рамките на
два часа срещу възнаграждение не са достатъчни да се приеме, че правоотношението е трудово. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, от които
да се направи категоричен и безспорен извод за наличието на прикрито трудово
правоотношение. Не с тава ясно, между страните да е
имало договорено работно време и почивки. На практика М.А. е работил пробно два
часа и даже не е декларирал да се е споразумял за конкретно възнаграждение,
нито за какво му се дължи то. Ако даденото
лице се е задължило да идва всеки ден на работа за определен продължителен, или
неопределен срок, може да се говори за трудов договор, но в случая не се
установи св.М. А. да се е задължил да се явява всеки ден на работа за
неопределен период от време. Не се установи
да се е задължил да ходи, нито да си тръгва в конкретно определен час,
поради което не може да се говори, че между страните е имало установено работно
време. Не се установи и между тях да е договорено какво възнаграждение ще
получава.
Предвид горното, съдът намира, че материалният закон е
приложен неправилно, тъй като дружеството е наказано за нарушение, което не е
безспорно доказано да е извършено. Това налага НП да бъде отменено.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-010402 от 19.09.2018г. на ИД Директор на Дирекция “Инспекция
по труда”- Варна, с което за нарушение по чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 от КТ, на осн.чл.416 ал.5 от КТ, на „Р.5“ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: