Решение по дело №87/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 84, ал. 6 във вр. с ал. 2 от Семейния кодекс (СК - редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.) във вр. с § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм., бр. 26 от 2025г., в сила от 1.01.2025 г.).

Образувано е по жалба вх.№ 393 от 28.03.2025г., уточнена с молба вх.№ 421 от 07.04.2025г. от М. Р. Д., [ЕГН] от [населено място], против Заповед № 17-РДОС-0006 от 28.01.2025г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград за вписване на детето Х. И. Х. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от същата Дирекция. В жалбата и по същество, лично и чрез процесуалния представител, се поддържат съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като постановена при неизяснена и невярна фактическа обстановка. Счита, че целенасочено се извършват действия за отчуждаване на детето от майката. Твърди се настъпило съществено развитие в капацитета на жалбоподателката във връзка с отглеждането на детето й, като има осигурено жилище, реализира доходи и е способна да издържа детето, осигурила е всичко необходимо за неговото отглеждане. Проявява активност и готовност да се грижи за него, търси контакти с детето си, които необосновано били ограничавани от социалните работници. Образувала е дело за прекратяване настаняването на детето в приемно семейство и връщането му за отглеждане при майката. От съда се иска да отмени оспорената заповед, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – гр. Разград ангажира писмено становище, поддържано пред съда от процесуалния представител – упълномощен гл. юрисконсулт, като оспорва жалбата като неоснователна и претендира да бъде оставена без уважение. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалните и процесуалните правила, при наличие на всички предпоставки за вписване на детето Х. в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Твърди, че нагласата на родителите към момента на издаване на заповедта е била за дългосрочно отглеждане на детето им в приемно семейство, като са заявявали единствено желание за контакти и срещи с детето. Едва след издаването на процесната заповед започнали да предприемат действия за евентуалното му връщане в семейна среда. Счита, че вписването на детето в регистъра ще даде възможност при неуспешна реинтеграция, то да си намери осиновително семейство и да бъде отглеждано в сигурна и стабилна семейна среда.

Заинтересованото малолетно дете Х. И. Х., [ЕГН], на ** г., се представлява по делото от особен представител адв. М. Е., назначена при условията на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Поддържа становище, че жалбата следва да бъде уважена и оспорената заповед отменена като незаконосъобразна. Счита, че поведението на майката е показателно за намеренията й по отношение на детето, като проявява заинтересованост към него и желание за отглеждането му в семейна среда. При това положение счита, че вписването на детето в Регистър на деца за пълно осиновяване противоречи както на целта на закона, така и на интересите на детето. Твърди липса на доказателства за това, че на жалбоподателката е обяснено и е била наясно какви ще са последиците, ако не поиска прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство.

Заинтересованият И. И. Х., [ЕГН] от [населено място] – баща на детето Х., се явява лично пред съда, като заявява несъгласие за вписване на детето в регистър за осиновяване. Твърди, че иска да си отглеждат детето и да им бъде върнато обратно, а не да го дават на чужди хора. Обяснява, че не живеят заедно с майката на детето, но заявява готовност да помага при отглеждането му. Твърди, че били заедно с М. на последната среща с детето им през м. април 2024г., след което от Закрила на детето им казали, че повече срещи няма да имат и ще чакат дело.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Малолетната Х. И. Х., [ЕГН], на ** г., е рождено дете на жалбоподателката М. Р. Д. и заинтересования И. И. Х. (представено Удостоверение за раждане на детето - л. 30 от делото).

Същото е родено извънбрачно, от трета бременност на майката, като първородните й деца – дъщеря и двама близнаци от втората бременност, също извънбрачни, се отглеждат извън семейството. М. Х. не познава по-големите си братя и сестра. След раждането й, двамата родители изразили желание и готовност заедно да отглеждат детето си, но поради жилищни и финансови затруднения, майката и детето били насочени за ползване на социална услуга в общността „Звено майка и бебе“ – гр. Разград, където съжителят ще има възможност да ги посещава. В процеса на ползване на услугата майката е подкрепяна по отношение на адекватно полагане на грижи за детето, изграждане на умения за справяне с дейности от ежедневието, като майка и домакиня, изграждане на родителски капацитет. Срокът на услугата е продължаван неколкократно, но родителите не съумели в този период да осигурят защитена и сигурна среда за нормално отглеждане и развитие на детето Х. – не намерили жилище, в което да живеят, бащата нямал постоянни доходи, а междувременно взели и решение, че няма да живеят съвместно, нямали и подкрепяща среда от близки и роднини. В този период детето Х. е идентифицирано като „дете в риск“, чиито родители не биха могли да се справят самостоятелно с отглеждането в малката му възраст.

На 07.01.2020г. е проведена мултидисциплинарна среща във връзка с работата по случая на Х., на която взели участие представители на Община – Разград, „Звено майка и бебе“, Отдел „Закрила на детето“ и Областния екип по приемна грижа. Отчетени били рискови фактори от отглеждането на детето в семейна среда и същото спешно е настанено по административен ред със Заповед № ЗД/Д-РР-003 от 09.01.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград за отглеждане в професионалното приемно семейство на А. и И. Б. от [населено място] в., [община]. Мярката за закрила е потвърдена с влязло в сила на 11.07.2020г. Решение № 134 от 08.06.2020г. по гр. дело № 275/2020г. на Районен съд – Разград, като е определен срок на мярката – три години от влизане в сила на съдебното решение или до промяна на обстоятелствата, при които детето е настанено.

През периода от 09.01.2020г. до 09.10.2020г. по случая на детето Х. са предприети мерки за реинтеграция в биологичното семейство. Изготвен е график за срещи между детето и родителите, като последните осъществявали редовни, ежемесечни срещи с детето си, показвали загриженост към развитието му. Майката с оглед изградената емоционална връзка с детето и желанието й да го отглежда е насочена към ползване на социална услуга за подкрепа и консултиране в ЦОП – Разград.

На 06.03.2020г. майката заявила желание за отглеждане на детето Х. в семейна среда, тъй като започнала работа по трудов договор в „Пилко“ ЕООД – гр. Разград, имала постоянни доходи и изразила увереност, че ще се справи с грижите за детето. В този период личните контакти с детето са преустановени поради обявената епидемична обстановка, но родителите не престанали да се интересуват за развитието на детето си, периодично се обаждали в ОЗД и работата по реинтеграцията на Х. в биологичното семейство продължила.

Според изготвения заключителен доклад на ЦОП – Разград (л. 52 – 55 от делото) относно постигнатите резултати от социалната работата с майката за периода от 24.01.2020г. до 22.07.2020г., М. не била редовна и не спазвала графика за срещи със специалистите от услугата, не отговаряла на обаждания, не спазвала обещания и договорки. Идването и в ЦОП се осъществявало с много молби от страна на специалистите. В периода, докато работела в „Пилко“ ЕООД – гр. Разград, консултациите с нея се провеждали предимно чрез телефонни разговори, а в периода на епидемията от коронавирус – работата продължила под дистанционна форма. На 01.06.2020г. била възобновена пряката работа със специалистите. Почти на всяка среща М. се интересувала какво ще се случи с детето й Х. и дали ще може да се грижи за нея. Обяснено й било, че трябва да положат усилия с бащата на детето, да подобрят социалното си положение. В доклада е констатирано, че майката има базови умения при отглеждане на децата си докъм първата им годинка. В тази насока била запозната с нормалните физиологични процеси при малко дете, като хранене, обличане, разпознаване признаци на болестно състояние при децата, боравене с термометър, търсене на медицинска помощ. Установено е, че среща трудности при отработване на собствените си преживявания. Изпадала в изблици на гняв при конфликт и пререкания с близки, познати и непознати. Трудно овладявал гнева си. В състояние на афект отправяла закани, използвала нецензурни думи. В тази връзка била консултирана как да контролира емоциите си чрез различни техники за справяне с гнева, но тя не ги използвала. Така в периода на трудовата й ангажираност в „Пилко“ ЕООД тези нейни емоционални състояния станали повод за възникване на поредица конфликти на работното й място, вкл. била предупредена от работодателя за несправяне с трудовата дисциплина и от 01.06.2020г. трудовото й правоотношение било прекратено.

През обсъждания период често сменяла местоживеенето си, напускала дома на родителите си, като известно време живяла при брат си и снаха си, после наела самостоятелна квартира, но и нея напуснала. Известен период се сдобрила и събрала с бащата на Х., като се пренесла при него, но не за дълго, след което пак се върнала при родителите си. След около два месеца престой при тях, последвала нова промяна, тъй като те много се бъркали в живота й. Била приютена при приятелка А., чиито приятел работел в чужбина и отсъствал от дома й. Там престояла около три месеца, като живеела изцяло на разноски на приятелката си. След това останала отново без жилище.

Консултирана е за правилно управление и разпределение на финансовите средства, така че да е способна да взима рационални финансови и житейски решения. Консултираната е за взаимоотношенията с близки и роднини, по повод смяната на партньори и риска от забременяване, предвид че са постъпвали сигнали за вредни навици у нея, свързани с начина й на живот. За отношенията й с бащата на Х. е констатирано, че са нестабилни, често се карали и обвинявали взаимно, въпреки периодите на сдобряване, трайно живеели разделени. Въпреки даваните й съвети и консултации от специалистите в ЦОП, М. показвала нежелание да се промени.

Според заключението на Доклада, работата на ЦОП, насочена към повишаване на родителския капацитет на М. Д., не постигнала нужния ефект за определения в направлението срок, въпреки множеството консултации, подкрепа и съдействие. Съставеният план на действие не се осъществявал поради различни фактори, липса на сътрудничество от нейна страна и липса на подкрепяща среда от близки. Не могла да се реализира и на трудовия пазар. Начинът й на живот застрашавал както нея, така и евентуално нейното дете. В тази връзка е направен извод, че трудно би се справила с отглеждането на детето си.

На 09.10.2020г. е изготвен Социален доклад от водещия случая социален работник, който извършил преглед на оценката и плана на действие по случая на детето Х.. След анализ на изпълнението на заложените дейности и цели, в т.ч. и работата на специалистите от ЦОП, е направено мотивирано предложение работата в насока реинтеграция на детето в семейството на майката да бъде прекратена, на основание чл. 20, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция (Наредбата за реинтеграция). Констатирано е че въпреки срещите между детето и неговите родители, те не предприемат същински мерки за промяна и осигуряване на подходяща среда и доходи за отглеждането на детето Х.. Същевременно е констатирано, че детето Х. е добре отглеждано в семейството на приемните родители, като за него се полагат адекватни грижи и са задоволени всичките му потребности, като не е отчетена необходимост от промяна на мярката за закрила.

Поради изтичащия срок на мярката, обаче, е предприето ново социално проучване относно възможността на биологичните родителите да поемат отглеждането на детето Х.. По време на това проучване и двамата родители попълнили заявления, съответно вх.№ СЛ/Д-РР/646-032 от 05.07.2023г. от страна на майката, която заявила, че по финансови причини не може да поеме грижите за детето и вх.№ СЛ/Д-РР/646-033 от 05.07.2023г. от името на бащата, който също заявил липса на възможност да отглежда детето си и че е по-добре да продължи да се отглежда в приемното семейство. Попълнена била и Декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗакрД от баба на детето по майчина линия, която заявила, че поради финансови причини и липса на жилищни условия, няма възможност да се грижи за внучката си Х.. Не били открити други близки и роднини с възможност да окажат подкрепа на родителите в отглеждането на детето и да поемат лично обгрижването му. Така със Заповед № ЗД/Д-РР-056 от 11.07.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, малолетната Х. И. Х. е пренастанена по административен ред в същото професионално приемно семейство на А. и И. Б. от [населено място] в., [община]. в териториалния обхват на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разград.

Цитираната административната заповед била връчена лично на двамата биологични родители на 12.07.2023г., удостоверено ръкописно от тях върху самата Заповед. В съдържанието на същата е вписано изрично предупреждение за последиците по чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (в действалата редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.) относно вписването на настаненото им дете в регистър на деца за пълно осиновяване, без съгласието на родителите и обуславящите предпоставки за това, произтичащи от тяхното поведение.

С влязло в сила на 27.10.2023г. Решение № 543 от 05.09.2023г. по гр. дело № 1391/2023г. на Районен съд - Разград предприетата мярка за закрила спрямо детето Х. е потвърдена, като момичето е настанено по съдебен ред, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето в професионалното приемно семейство на А. и И. Б. от [населено място] в., [община], за срок от 3 години от влизане на решението в сила или до промяна на обстоятелствата, при които е настанено. Двамата родители на Х. са участвали лично във воденото съдебно производство, като заявили предпочитание детето им да продължи да се отглежда в приемното семейство, докато те устроят живота си по начин, който да им позволи да полагат необходимите грижи за детето.

На 09.12.2024г. е проведена среща на социалните работници, ангажирани със случая на детето Х., по повод преглед и проверка на плана за действие от 11.07.2023г. с краен срок до 17.10.2026г. във връзка с предприетата мярка за закрила спрямо детето Х.. Съгласно изготвения Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие (л. 63-64 от делото) са направени констатации във връзка с плана за работа с родителите, че двамата не живеят заедно и нямат други съжители. По техни данни, двамата работели и имали доходи, но не представили трудови договори. Живеели на квартира, съответно М. в гр. Разград, като отказала оглед на жилището, а бащата – в с. Ясеновец, където били установени незадоволителни хигиенно-битови условия. Установено е, че въпреки съхранената емоционална връзка с детето Х., родителите не могат да осигурят сигурна среда за детето си, не са финансово и жилищно обезпечени. Отбелязано е, че през изминалите 12 месеца няма подадено заявление от родителите за реинтеграция на детето Х. в семейна среда, няма предприети промени от тяхна страна за осигуряване на сигурна и безопасна среда за живот на детето им. Констатирано е, че за периода детето няма провеждани срещи с родителите си, като същите били преустановени поради липса на положителна промяна и възможност да полагат грижи за детето си в семейна среда. Родителите търсели информация за детето, провеждали се телефонни разговори със социалния работник от ОЗД, но те искали само да провеждат срещи по график, да виждат детето си в присъствието на социален работник, като заявявали, че към момента нямат възможност да поемат грижите за него в семейна среда. По този повод били уведоми, че детето ще бъде вписано за осиновяване и срещите между детето и родителите били прекратени. Въз основа на горното са установени предпоставки за вписване на малолетната Х. в Регистъра за деца, подлежащи на пълно осиновяване, воден от РД „СП“ - Разград, като е формулирана задача относно необходимостта от подготвяне на нужните за това документи. Изготвен бил и Социален доклад от 19.12.2024г. на Дирекция „СП“ – Разград за работа по случай на дете в риск, в който при съобразяване потребностите на детето, факторите на средата и семейството, и преценка на потенциала на биологичните родители, е направено заключение и предложение за конкретни действия за подкрепа, а именно, че с цел защита на интересите на детето и осигуряването на стабилна семейна среда за отглеждането му, е необходимо и са налице всички предпоставки същото да бъде вписано за осиновяване при условията на пълно осиновяване и продължаване на работата по реинтеграция на детето в осиновително семейство. Изготвен е и нов План за действие в тази насока от 09.12.2024г., с дългосрочна цел „Осиновяване“ (л. 65 – 66 от делото) и краткосрочни цели: Гарантиране правата, здравето и живота на детето в приемното семейство; Наблюдение, подкрепа и супервизия на приемното семейство при отглеждане на настаненото дете; Ползване на социални услуги в ЦОП – Разград с планирани дейности подготовка на детето за осиновяване и реализиране на срещи на детето с кандидат-осиновители; Социална работа и подкрепа в осиновителните процедури.

Въз основа на горното, с писмено Уведомление изх. № СЛ/Д-РР/646-057 от 20.12.2024г. (съответно вх.№ 30-105486 от 27.12.2024г.), коригирано с изх.№ СЛ/Д-РР/646-059 от 13.01.2025г. от страна на Дирекция "Социално подпомагане" – Разград по настоящ адрес на детето Х. до съответната Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Разград, била стартирана процедура по вписване на детето в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване (чл. 83, ал. 2 от СК – редакция от ДВ, бр. 47 от 2009 г.) и при условията на чл. 84, ал. 2 от СК (отново стара редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.). Към Уведомлението са приложени Социален доклад от 19.12.2024г. за социалния статус на детето (л. 30-гръб – 33 от делото) и други документи, удостоверяващи наличието на обстоятелствата за вписване на детето в посочения регистър, вкл. и отделно обосновано Становище от същата дата за интереса на детето (л. 34 – 35), изготвено от водещия случая социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" – Разград. В тях са анализирани и обобщени причините, поради които детето Х. е изоставено и се налага да бъде осиновено. Направени са изводи, че Х. от 1-годишна възраст е изведено от семейството на биологичните родители и се отглежда в приемно семейство. Детето възприема приемните родители и техните биологични деца като свое семейство, изразява привързаност към тях. От настаняването на детето биологичните родители я посещават, но няма заявено желание от тях или други близки роднини да полагат грижи за нея. Родителите не са поискали прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство или промяна на мярката за закрила. Х. познава родителите си, с които са провеждани срещи по график, провеждани са еднократни срещи и с бабата по майчина линия и непълнолетния вуйчо на детето. Поради малката възраст детето не осъзнава възможността и последиците от евентуалното му осиновяване и не може да изрази мнение по въпроса, но е запознато с процеса на осиновяване по подходящ за възрастта й начин, като е направено заключение, че лесно би се адаптирала в семейство на осиновители, след нужната подготовка от страна на приемното семейство. Направен е извод, че детето се нуждае не само от задоволяване на основните му потребности, но и от трайна и стабилна семейна среда, която може да й бъде осигурена от семейство на осиновители. По този начин е формиран извод, че интересите на детето Х. налагат същото да бъде осиновено, респ. вписано в регистър на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

С Уведомления №№ 17-94М-00-0810 и 17-94И-00-0809, двете от 31.12.2024г., родителите на Х. били уведомени, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че на 27.12.2024г., въз основа на постъпилото в Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Разград уведомление от Дирекция "Социално подпомагане" – Разград, е започнало административно производство по издаване на индивидуален административен акт за вписване на детето Х. в регистъра на деца за пълно осиновяване, поради настъпване на условията на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс. В тази връзка на родителите е определен срок от 7 дни, в който да изразят становище по събраните доказателства, както и да предявят искания, като им е посочен адрес в гр. Разград, на който могат да сторят това. Уведомленията са получени лично от родителите, както следва: М. Р. Д. – на 16.01.2025г., удостоверено с подпис върху Известие за доставяне (л. 23 - гръб от делото), а И. И. Х. – на 17.01.2025г., удостоверено с подпис върху Известие за доставяне (л. 25 от делото).

В указания срок, а именно на 21.01.2025г. и двамата родители поотделно депозирали писмени заявления, съответно вх.№ 17-94М-00-0810#1 и вх.№ 17-94И-00-0809#1, като изразили несъгласие с вписването на детето Х. в регистър за осиновяване.

Последвало издаване на оспорената Заповед № 17-РДОС-0006 от 28.01.2025г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, с която, на основание § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съгласно разпоредбите на чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс СК) и въз основа на постъпилото Уведомление вх. № 30-105486 от 27.12.2024 г. от Дирекция „Социално подпомагане"- Разград, е наредено детето Х. И. Х., да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РД „Социално подпомагане“ - гр. Разград. В мотивите на заповедта са обсъдени подробно обстоятелствата относно предприеманите мерки за закрила спрямо детето Х. и начина на отглеждането му, вкл. в периодите на реинтеграция в биологичното семейство, като е направен извод, че към момента са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в семейството на родителите или отглеждането му в семейство на близки и роднини. Обсъдено е, че съгласно чл. 3, ал. 3 (редакция от ДВ, бр. 37 от 2019 г.), сегашна ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция (Наредбата за реинтеграция), мерките за реинтеграция на детето в семейството при всеки конкретен случай имат временен характер и се прилагат за срок не по-дълъг от 18 месеца. По случая на детето Х., мерките за реинтеграция се прилагат от 09.01.2020г. По повод постигане на дългосрочна цел „Реинтеграция в биологичното семейство", родителите не са предприели нужните мерки за отстраняване на рисковите фактори, довели до извеждане на детето от семейството, като не са констатирани основателни причини за това. В срок 6 месеца от датата на последното му настаняване по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето, родителите без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. На 11.01.2024г. е изтекъл срокът по чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс. Направен е извод, че интересите на детето налагат същото да бъде осиновено, което ще му осигури възможност за отглеждане в постоянна семейна среда.

Заповедта е връчена на двамата биологични родители с Известия за доставяне (л. 22-гръб от делото), които установяват, че са я получили лично на 31.01.2025г., удостоверено с подписите им. При регламентирана от закона изборност за обжалване на процесната заповед, двамата родители заедно оспорила същата пред горестоящия административен орган - Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане – София, като заявили несъгласие за вписване на детето им Х. в регистъра на деца за пълно осиновяване. Опровергали фактите, че майката е в конфликт с близките си. Посочили, че двамата родители са в добри отношения и искат да вземат детето си при тях. Представили доказателства, че двамата са трудово ангажирани по сключени трудови договори, с постоянни доходи. Посочили, че разполагат с добри жилищни условия в жилище под наем, за което представили писмен Договор от 01.09.2024г. за наем на апартамент, находящ се в гр. Разград. Оспорили, че данните, които съобщават социалните органи са стари и неактуални, като водели целенасочена дейност за отчуждаване на детето от родителите, вкл. чрез ограничаване на контактите им с детето, за което била сигнализирана и Районна прокуратура – Разград. С Решение № РД04-0199 от 11.03.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане – София, оспорената заповед е потвърдена. Във връзка с новозаявените обстоятелства е обсъдено, че на 21.10.2024г. е извършен оглед на жилищните условия в апартамента в гр. Разград, за който родителите са представили договор за наем и снимков материал. Пред социалните работници бащата И. Х. съобщил, че живее сам в жилището, а майката оставала там понякога. По-късно, при проведен телефонен разговор на 13.01.2025г. бащата заявил пред водещия случая социален работник, че е напуснал апартамента, има нова съжителка и живее в нейната къща. При следващ телефонен разговор на 13.02.2025г. потвърдил същите факти, като заявил, че не знае какво да прави и как да постъпи. Местоживеенето на майката М. Д. към същата дата не било установено, което препятствало възможността да се извърши ново социално проучване. Така е направен извод, че родителите не разполагат с необходимия ресурс да осигурят безопасна и стабилна среда за правилното развитие на детето си, като е отчетена липса на констатирана промяна в обстоятелствата и продължаваща невъзможност за реинтеграция в биологичното семейство. Органът приел, че продължителният престой на детето в приемна грижа не предоставя необходимите условия за дългосрочна сигурност, стабилност и семейна принадлежност, които са ключови за неговото благополучие, хармонично развитие и защита на най-добрия му интерес. По тези съображения оспорената заповед е потвърдено като правилна и законосъобразна.

Решението е връчено на оспорващите на 18.03.2025г. (с Известия за доставяне на л. 83 и л. 84 от делото), след което последвало настоящото обжалване по съдебен ред с жалба от името на майката М. Р. Д. от 28.03.2025г., подадена директно пред Административен съд – Разград.

В хода на съдебното производство жалбоподателката представя доказателства, че по нейна жалба е била образувана преписка № 187300-5363/2024г. по описа на РУ на МВР – Разград, вх.№ 2108/2024г. по описа на Районна прокуратура – Разград за това, че са ограничавани срещите й с детето Х., настанено за отглеждане в приемно семейство. Преписката е приключила с Постановление от 05.08.2024г. за отказ за образуване на досъдебно производство от прокурор в РП – Разград, потвърдено с Постановление от 18.10.2024г. по осъществяване на инстанционен контрол на прокурор в Окръжна прокуратура – Разград, като е направен извод, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер. От фактическа страна в прокурорското постановление са обсъдени данни, че в интерес на детето Х. са предприети постъпки за вписването му в Регистър за пълно осиновяване, по повод на което било взето и решение от социалните органи да бъдат преустановени срещите на детето с биологичните родители с оглед защита на емоционалното и психично състояние на детето. Направен е извод, че преценката дали да бъдат допуснати лични срещи между майката и детето по време на приложена спрямо него мярка за закрила, не е от компетенциите на прокуратурата, като майката следва да защити правата си по съдебен ред в случай, че има реална възможност да отглежда детето си.

С Искания от майката, съответно от 28.03.2025г. и от 08.05.2025г. до Дирекция „СП“ – Разград, същата настоявала да й се осигури възможност за лични контакти с детето Х., които през последните месеци били ограничавани. Заявила, че обича детето си и не иска да изгубва връзката си с него, че вече има финансова възможност и жилищни условия, при които може безпроблемно да отглежда детето си.

Всички разпитани по делото свидетели дават непротиворечиви показания, че през периода на ползване на приемна грижа от детето Х., биологичните родители са поддържали трайни и постоянни лични контакти с детето си, докато личните срещи помежду им не били прекратени от страна на социалните работници. В този смисъл са показанията на А. М. М. – приятелка на М., като твърди, че М. постоянно посещавала детето Х., но от близо две години социалните не й позволявали да се среща с детето си, дори да се чува с него. Въпреки това майката не преставала да прави опити да се свърже с детето, въпреки забраната, като свидетелката лично я е придружавала до социалната служба в началото на тази година, но отново й било отказано да се вижда с детето. Свидетелката твърди, че не знае причината. Обяснява, че понастоящем М. има възможност да се грижи за детето си. Работи, намерила си жилище, където социалните работници два пъти ходили на проверка, разполага с обособена детска стая, подготвена за детето – с легло, гардероб, шкаф, играчки. Известно й е, че бащата на Х. също заявил готовност да помага за грижите към детето и да го издържа, въпреки че не живеят заедно с М.. Самата свидетелка завява пред съда, че има възможност лично да помага на М. в отглеждането на детето, да води и прибира Х. от Детската градина, ако М. закъснее от работа.

Приемните родители А. С. Б. и И. М. Б., също разпитани като свидетели, потвърждават пред съда, че Х. познава биологичните си родители и е привързана към тях. Твърдят, че откакто се грижат за Х. – от 09.01.2020г., детето постоянно и всеки месец по график се среща с родителите си. Тези срещи се провеждали в Отдел „Закрила на детето“ и продължавали около час. Детето се радвало на родителите си, гушкало се в тях, играели, понякога ходели до парка. То свикнало да се виждат и имало очакване за тези срещи, питало „кога ще отидем да видим мама М. и тати И.“. Свидетелите твърдят, че последната такава среща била през м. април 2024г, след което им било наредено от социалния работник, че срещите приключват. По изключение имало еднократна среща през м. декември 2024г. по повод рождения ден на детето. Като причина изтъкват, че не се знаело какво ще се случи с детето, дали ще се работи за реинтеграция или ще бъде вписано за осиновяване. Твърдят, че въпреки тези ограничения майката на Х. продължава да се интересува за детето си, като й давали информация за детето по телефон, но не позволявали детето да говори лично с нея, за да не се разстройва. Поради тази причина дори прикривали от детето, че разговарят с мама М., тъй като се натъжавало. Твърдят, че с детето не е разговаряно по въпроса за евентуално осиновяване и не знаят как би възприело подобна новина, че може да бъде при нови хора.

Разпитаните Х. М. К. – социален работник, ангажиран със случая на детето Х. и Г. И. К. – Началник на Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „СП“ – Разград, потвърждават пред съда факта на редовните срещи между биологичните родители и детето, които били прекратени през м. април 2024г. след множество отправени предупреждения от социалната служба към родителите, че това ще се случи ако не настъпи промяна в обстоятелства и не се постараят да създадат подходящи условия и устойчива среда за живот на детето си. Твърдят, че при работата по реинтеграция на детето, двамата родители винаги са проявявали единствено желание за срещи с детето си, като постоянно са им давани насоки и са консултирани почти при всяка среща, че това не може да продължава до безкрай и че трябва да поемат отговорността за детето си, ако искат да се грижат за него в семейна среда и да му създадат подходящи условия. Винаги казвали, че имат нужда от още време, като изтъквали различни причини, поради които не могат да поемат грижите за детето, като считали, че за него е по-добре да се отглежда в приемното семейство до 18 години и после да си го вземат. Уведомени били за последици от това тяхно бездействие и че ако не променят начина си на живот детето ще бъде вписано за осиновяване, след 5-годишна работа по реинтеграция на детето, без постигнати положителни резултати от това. Същите свидетелки дават показания и за новите обстоятелства, настъпила след издаването на процесната заповед, за което по делото е представен и нов Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на дете от 04.04.2025г., изготвен от дирекция „СП“ – гр. Разград. В същия е отразено извършено актуално социално проучване на родителите във връзка с новопостъпилата информация за отношенията помежду им и по-нататъшната робата по случая на детето Х.. Установено е, че родителите все още са разделени и живеят на различни адреси. Към момента на проучването бащата И. И. Х. живее в [населено място] с нова съжителка и нейните две деца. Обитавали къща под наем, жилището било подредено, с необходимото обзавеждане за едно домакинство и се поддържала хигиена на добро ниво. Към този момент бащата работи по трудов договор във фирма „Биовет“ на сменен режим на робата. При проведен разговор с новата съжителка, тя заявила, че е запозната със житейската история на И. и няма против да му оказва подкрепа и заедно да се грижат за детето Х. и за нейните две деца, стига майката М. да не им създава проблеми.

Майката М. Р. Д. вече обитава трайно наетия апартамент в гр. Разград (по Договор за наем от 01.09.2024г.), като при проведен разговор на социалните работници с наемодателката С. П., последната заявила, че от около месец преди този разговор, М. обитава жилището с друг мъж, тя платила наема и всички битови разходи. При посещение в апартамента наемодателката установила, че било чисто и подредено, нямало оплаквания от съседи. Установено е, че М. към този момент работи в Цех за киселина в с. Ясеновец, като общ работник. Съжителят й работи като шофьор в гр. Варна и понякога й гостувал. Помагал й финансово. Заявила, че няма близък роднински кръг, на който да разчита за помощ, но има приятелка А., която живее в [населено място] и може да разчита на нея при нужда. Заявила, че с бащата на Х. поддържат добри взаимоотношения.

По отношения емоционалната близост на родители с детето Х. е установена взаимна привързаност, но е констатирано, че от м. април 2024г. срещите помежду им са прекратени по инициатива на ОЗД – Разград, тъй като години наред, въпреки привързаността им, не предприемали постъпки за реинтеграция на детето в семейна среда и въпреки многобройните консултации относно процедурата. На 27.12.2025г. била разрешена среща между Х. и родителите по повод предстоящия рожден ден на детето. Те били подготвени с торта и подарък. Отчетена е известна дистанцираност на детето към родителите, въпреки опитите на майката за по-голяма емоционална близост, а бащата бил пасивен и не положил усилия да покаже близост спрямо детето.

По отношение на роднинския кръг е отразено, че бабата по майчина линия е попълнила Декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗакрД, в която посочила, че поради финансови причини и липса на жилищни условия няма възможност да се грижи за внучката си. Дядото по майчина линия излежавал присъда с наказание „Лишаване от свобода“. Посетен е адрес на местопребиваване на брат на Милка с оставена писмена покана за среща, на която той не се отзовал. За роднините по бащина линия е установено, че бащата на Исмет е починал през 2021г. , а с другите си близки – майка и трима братя не поддържал връзка.

Като положителни страни на семейството са отчетени заявеното желание на родителите да се срещат с детето си, представени документи за трудова заетост и добри жилищни условия. Като отрицателни страни са отчетени липсата на подадено заявление от родителите, че желая да полагат трайни грижи за дъщеря си, всичките им деца са изведени от ранна възраст от семейната среда с предприети мерки за закрила.

В Доклада са направени изводи и препоръки, че детето Х. е добре отглеждано в приемното семейство, където получава сигурна и стабилна семейна среда, задоволени са всички базови, здравни, образователни, емоционални потребности, като работа в насока реинтеграция в биологичното семейство не е възможна на този етап. Въпреки настъпилите положителни промени в социалния статус на родителите, правело впечатление, че майката манипулира обстоятелствата в нейния живот и прикрива информация от социалния работник. Направен е извод, че с предприетите от нейна страна активни действия, след вписването на детето Х. в Регистъра за осиновяване, тя не показва желание за трайно полагане на грижи за детето си, а цели да задържи детето в приемното семейство. Активизирала се след ограничаване на срещите с детето, като преди това не споделяла къде живее, каква трудова дейност изпълнява. Направена е преценка, че демонстрацията на настъпила промяна в социалния статус, не е определящ за родителските й качества и умения, тъй като единствената й заявка била да се вижда с детето. Отчетена е липса на устойчивост в начина на живот на двамата родители, като не са в състояние да осигурят стабилна семейна среда за детето си Х.. Не са подали заявление за реинтеграция на детето в семейството им. Направен е извод, че водещият мотив за вземане на решение за вписване на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване, е наличието на условията па чл. 84, ал. 2 от СК, а именно в срок 6 месеца от датата на настаняване на детето по административен ред със Заповед № ЗД/Д-РР-056 от 11.07.2023г., без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, като срокът по чл. 93, ал. 2 от СК е изтекъл на 11.01.2024г.

Пред съда, в последното съдебно заседание жалбоподателката М. Р. Д. заявява, че е завела дело за прекратяване настаняването на детето Х. в приемното семейство и връщането й за отглеждане от майката, за което представя искова молба до Районен съд - Разград с отбелязан върху нея вх.№ 6652 от 07.07.2025г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд - Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

С оглед предмета на оспорване - Заповед № 17-РДОС-0006 от 28.01.2025г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград за вписване на детето Х. И. Х., в регистъра на деца за пълно осиновяване, при условията на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс СК), то на основание § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г. изм., бр. 26 от 2025 г., в сила от 1.01.2025 г.), който регламентира, че всички процедури по глава осма („Осиновяване“), започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, при решаването на настоящия спор следва да намерят приложение цитираните разпоредби в редакцията им отпреди последното изменение от ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.

Така, съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс, в приложимата редакция от ДВ, бр.101 от 2019г., когато дете е настанено в приемно семейство (какъвто е процесният случай) и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 (6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето), Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от СК (в приложимата редакция), следва да са изпълнени три предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност:

- детето да е настанено по административен ред в приемно семейство, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД;

- в 6-месечния срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването и

- интересите на детето да налагат вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване.

Съобразно така приложимата нормативна уредба, оспорената заповед се явява валиден акт, издадена от орган с необходимата материална и териториална компетентност, съгласно изискванията на чл. 84, ал. 6 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.), а именно от Директора на съответната регионалната дирекция за социално подпомагане, в случая РД „СП“ - гр. Разград.

Заповедта е издадена в установената от закона форма и не подлежи на отмяна на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Посочени са правните и фактически основания за издаване на акта. Изложените мотиви позволяват извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност. В административната преписка са приобщени документи, които съдържат подробно изложение на фактическите обстоятелства, които са правно значими за преценка на предпоставките за вписването в регистъра.

Административното производство е проведено без допуснати нарушения на процесуалните правила. Според данните по преписката, обсъдено и в обстоятелствената част на настоящото решение, е спазена изцяло регламентираната процедура: съставено е поставящо началото на производството писмено Уведомление по чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-7-07/5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване; изготвен е Социален доклад по Приложение № 2 от същата Наредба, съдържащ пълно и в съответствие с изискванията на чл. 35 от АПК изследване на всички релевантни факти и обстоятелства, които са анализирани в тяхната цялост, вкл. е изготвено и отделно обосновано писмено становище за интереса на детето, изготвено от компетентната социалната служба по настоящ адрес на детето. На страните, вкл. и двамата родители на малолетната Х., е осигурено право на участие в производството. Както беше обсъдено по-горе, същите са били надлежно уведоми за последиците от пропускането на 6-месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК с връчването на Заповед № ЗД/Д-РР-056 от 11.07.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. за предприетото настаняване по административен ред на детето Х. в приемното семейство в [населено място] в., общ. Л. и възпроизвеждане в съдържанието на същата на текста на цитираната разпоредбата. Спазена е и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като родителите са били надлежно уведомени за започване на административното производство при настъпилите вече условия по чл. 84, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 93, ал. 2 от СК (редакция от ДВ, бр.101 от 2019г.), за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, като съвсем ясно и разбираемо им е указана възможността за ангажиране на становище по събраните доказателства и предявяване на искания в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, които да бъдат взети предвид от административния орган при произнасянето. Уведомления са изпратени поотделно и на двамата родители, в т. ч. жалбоподателката, предвид факта, че живеят разделени.

При издаването на заповедта неправилно е приложен материалния закон.

При преценка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, законосъобразно основанията за това са изследвани по отношение двамата разделени родители на Х. - арг. от чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от СК, предвид, че и двамата са носители на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие свои деца и имат еднакви права и задължения независимо дали са сключвали брак или не.

По делото не се спори, че в 6-месечния срок от последното настаняване по административен ред на детето Х. в приемното семейство на А. С. Б. и И. М. Б. от [населено място] в., [община], т.е. от 11.07.2023г. до 11.01.2024г., никой от биологичните родителите, вкл. и майката – жалбоподател в това производство, не са поискали прекратяване на настаняването на детето. Въпреки знанието за последиците от това, не са направили постъпки в тази насока нито в периода на административното настаняване на детето, нито в хода на съдебното производство пред Районен съд – Разград за настаняването по съдебен ред на детето им по същата мярка.

Спорно е, обаче, наличието на основателни причини такова искане да не бъде отправено от страна на родителите и дали интересите на детето налагат постановеното вписване на детето в регистъра за осиновяване.

Вписването на дете в регистъра за пълно осиновяване е мярка, която води до реалната възможност детето да бъде осиновено и да бъде прекъсната връзката на същото с биологичните му родители. По този начин, фактическият състав на чл. 84, ал. 2 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019г.) предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителите по отношение на детето им, каквато безспорно в процесния случай не е налице.

По делото категорично се установи, че за периода на ползваната от детето приемна грижа, биологичните родители на малолетната Х., никога не са прекъсвали личните си отношения с детето, стриктно и отговорно са спазвали графика на определените им лични срещи. Очевидна е била взаимната им привързаност, като самото дете се е чувствало добре при провеждането на тези лични срещи и е имало очакване за следващото им виждане. Установи се категорично, че тези контакти с детето не са били прекъсвани и през процесния 6-месечния период от последната административна заповед за настанява на детето в приемното семейство и въпреки прекратената работата по реинтеграция на детето.

Въпреки необоснованото ограничаване на тези лични срещи от страна на социалните органи, което тяхно действия няма законова опора, а точно обратното – законът толерира отношенията с родители по произход през времетраене на приемната грижа (арг. от чл. 33 от Закона за закрила на детето), майката – жалбоподател е продължила да търси начини, вкл. чрез институционално съдействие, за установяване на лични контакти с детето си и преодоляване на наложеното й ограничение.

При такова последователно поведение и явна заинтересованост на биологичните родители към детето Х., неоснователен е изводът на административния орган, че с поведението си двамата родители са демонстрирали единствено и само желание за срещи с детето си, без да предприемат същински мерки за осигуряване на подходящи условия и устойчива среда за живот на детето си.

Всъщност установеното по делото, отразено и в мотивирания заключителен доклад от 19.12.2024г., съобразно изискванията на чл. 19, ал. 3 във вр. с чл. 18, т. 4 от Наредбата за реинтеграция, че родителите нямат нужния родителски капацитет за отглеждане на детето в семейна среда, че не са в състояние да отговорят на нуждите му поради липса на ресурси – подходящи условия за живеене, постоянни доходи и трудова ангажираност, както и мрежа за подкрепа от близки и роднини, налагат извода, че всъщност са били налице обективни, т.е. основателни причини да не поискат прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство.

Всички данни от социалния доклад и другите събрани по делото доказателства обосновават извод относно необходимостта от продължаващо отглеждане на малолетното дете Х. в приемното семейство, но не и изпълнение на условията за вписване в регистъра за осиновяване.

Вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване е крайна мярка, която води до прекратяване на биологичната връзка на детето с неговите роднини по произход. Поради това трябва да са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в семейната му среда и след анализ на всички допустими и подходящи социални услуги, с оглед възрастта и интересите на детето да се премине към издаване на заповед за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване.

В тази връзка следва де се отбележи, че при отчетените силни и слаби страни по отношение потенциала за родителство на майката - жалбоподател, още през 2020г. е констатирана необходимостта от помощ за преодоляване на кризите, в които се е намирала, а за оказаната й в тази връзка подкрепа чрез ползване на социална услуга в ЦОП – гр. Разград е установено, че била неуспешна за определения в направлението срок. Въпреки това и след приключване поради изтичане на срока на услугата, по отношение на майката не е предлагана и не е предприемана допълнително друга услуга или други действия от страна на социалните служби с оглед постигане на целите за реинтеграция на детето.

Същевременно във всички случаи, когато майката според конкретните обстоятелства, се е чувствала финансово стабилна, започвала е работа и имала увереност, че може да се справи с отглеждането на детето, е заявявала желанието си пред социалните органи за обгрижване на детето, което не кореспондира с изводите на социалния орган, че е демонстрирала единствено желание за срещи с детето си.

При формирането на преценката относно вписването на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване, не е съобразена и третата предпоставка, а именно - интересите на детето да налагат вписването му в този регистър. При спазване на нормативно-регламентираната дефиниция за "най-добър интерес на детето", заложена в § 1, т. 5 от ЗЗакрД не може да се обоснове изводът, че интересите на детето налагат това.

Така, според съда в заключителния доклад от 19.12.2024г., изготвен по образец Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1 от Наредба №РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, в т. 4 – Информация за контактите на детето с рожденото му семейство и с други значими за него хора – не са обективно отразени действителните отношения между детето Хава и биологичните родителите, така, както бяха установени в хода на настоящото съдебно производство, вкл. и чрез свидетелските показания на самите приемни родители. Само декларативно е отразено, че контактите на детето с родителите са провеждани по предварително изготвен и съгласуван график. Всъщност от свидетелските показания се установи категорично, че става въпрос за постоянни, системни като честота (ежемесечни) и емоционално преживявани срещи на детето с родителите по произход, като детето се е чувствало добре с биологичните си майка и татко, и е имало очакване за всяка следваща среща. Факти, които са показателни, че е имало изградена емоционална връзка и привързаност помежду им. Самото обстоятелство, че родителите редовно са се явявали на тези срещи не дава основание да се направи извод за безотговорно и симулирано родителство, целящо единствено и само задържане на детето в приемното семейство, в каквато насока са изводите, направени в оспорената заповед.

Наложените ограничения на тези срещи в обслужване на предприетите мерки по подготовка на детето за осиновяване, вкл. и скритите от детето разговори с биологичната майка, когато се е обаждала на приемните родители да се интересува за детето си, категорично са в разрез с интересите на детето и въобще не са били щадящи за психоемоционалното му развитие, предвид мотивите, които бяха изтъкнати пред съда за предприемането им. Точно обратното, данните които се установиха при проведената извънредна среща с биологичните родители на 27.12.2025г. по повод рождения ден на детето, сочат, че вследствие на тези ограничения на срещите с детето, се е стигнало до отчуждаване на детето и по-различно от обичайното му поведение при личните му контакти с родителите по произход, било е очевидно дистанцирано при общуването с тях.

Според съда интересите на малолетното дете Хава налагат на този етап то да продължи да живее в семейството на приемните родители, до промяна на обстоятелствата за това и предвид предприетите от майката реални постъпки за реинтерграция в семейството по произход. Детето е добре отглеждано в това приемно семейство, продължително време е живяло единствено и само с тези приемни родители, което е благоприятен фактор за негово развитие. Случаят не от драстичните такива, при които има честа смяна на местоживеенето на детето, смяна на значимите възрастни, отглеждащи детето, които го поставят в среда на несигурност и липса на възможност да изгради пълноценни и трайни взаимоотношения на привързаност и което излага на риск психоемоционалното му развитие. Д. Х. се развива физически и емоционално добре в приемното семейство. В процесния случай детето има изградени трайни чувства и привързаност към двамата приемни родители и двамата си биологични родители, при все още неизчерпани възможности за реинтеграция на детето в семейството на родителите по произход.

Докато не бъдат изчерпани тези възможност, според съда издаването на заповед за вписване на детето в регистър за осиновяване, не съответства на целта на закона. Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контактите на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси, като следва да се осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя. Във всички случаи водещ е интересът на детето и той налага в случая да бъдат изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в биологичното семейство. Самите родители заявяват пред съда желание и готовност за това. Майката на детето – настояща жалбоподателка е предприела реални постъпки в тази насока.

По тези съображения, оспорената Заповед следва да бъде отменена, като издадена при липса на предписаните материалноправни предпоставки от специалния закон.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Заповед № 17-РДОС-0006 от 28.01.2025г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград за вписване на детето Х. И. Х. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от същата Дирекция, потвърдена с Решение № РД04-0199 от 11.03.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане – София.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.