Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
въз основа на доказателствата и на основание чл.301, във вр. с чл. 304 НПК, СЪДЪТ П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Б. С. – [дата на раждане] в Б., живущ в същия град, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на 26.06.2014 г. около 17.00 часа на улица в [населено място], Община Б. в следствие на нанесени удари по главата и тялото, в областта на ребрата от ляво е причинил лека телесна повреда на И. С. К. с ЕГН [ЕГН], като му е причинил травматични увреждания изразяващи се в множество малки ивицести охлузвания около ляво око и по лява мишница, кръвонасядане в долната част на гръдния кош в ляво, причинили му болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева. ОСЪЖДА подсъдимия Л. Б. С., с установена по делото самоличност, да заплати на И. С. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 500,00 (петстотин) лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 25.06.2014 година до окончателното изплащане, като отхвърля, като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният граждански иск за сумата над уваженият размер до 3000 (три хиляди) лева. ОСЪЖДА подсъдимия Л. Б. С., с установена по делото самоличност, да заплати на И. С. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 492,00 (четиристотин деветдесет и два) лева, представляващи сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА подсъдимия Л. Б. С., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата 50,00 (петдесет) лева, представляващи държавна такса върху разгледаният и уважен частично граждански иск, както и сумата 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Окръжен съд Благоевград, считано от днес за всяка от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството по делото е образувано по частна тъжба на И. С. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.210 вх.Б ет.3 ап.11 срещу Л. Б. С., ЕГН [ЕГН], с която на последния е повдигнато обвинение за това, че на 25.06.2014 г. около 17.00 часа на улица в [населено място] вследствие на нанесени от С. удари по главата и тялото, в областта на ребрата от ляво на К. му е причинил травматични увреждания изразяващи се в множество малки ивицести охлузвания около ляво око и по лява мишница, кръвонасядане в долната част на гръдния кош в ляво, причинили му болка и страдание и представляващи лека телесна повреда. Деянието е квалифицирано от тъжителя в частната тъжба като престъпление по чл.130от НК. В хода на делото преди даване ход на съдебното следствие тъжителят К. е конституиран, като граждански ищец по делото, като е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия С. за сумата 3 000 /три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от процесното престъпление, изразяващи се в болки и страдание, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на увреждането – 25.06.2014 г. до окончателното й изплащане Претендира се подсъдимият да изплати и направените по делото разноски. Частният тъжител, редовно призован, явява се лично и с повереник по делото – адв. В. У., която поддържа тъжбата, сочи доказателства в подкрепа на тезата си, намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин и моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение и му наложи справедливо наказание, както и уважи и предявения граждански иск. Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от защитник – адв. П. Н.. Последният оспорва повдигнатото обвинение, като твърди, че авторството на същото не доказано по безспорен и категоричен начин. Излага аргументи, че травматичните увреждания на тъжителя са причинени най-вероятно от претърпяно пътно транспортно произшествие, но не и от физическа саморазправа на подсъдимия с него. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитният му за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинени. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното: От фактическа страна: Жалбоподателят И. С. К. ползвал със семейството си наследствен недвижим имот, който се намирал в землището на [населено място], общ.Б., махала „К.. В непосредствена близост до неговата вила се намирала наследствена къща, обитавана и стопанисвана от Б. Н. С. и неговото семейство, включително и неговия син - Л. Б. С.. Отношенията между К. и С. първоначално били добри, но в последствие се влошили, като поводът бил спор между двете фамилии за изградена входна врата, която ограничавала достъпа до имотите им. На 25.06.2014г. късния след обяд жалбоподателят И. С. К. се придвижил с лек автомобил с марка и модел „Опел Астра" с рег. [рег.номер на МПС] към землището на [населено място], общ.Б., махала „К.. Там по същото време, но в собствения си наследствен имот се намирали Л. Б. С., който от дълго време живеел в Англия, но се прибирал в страната периодично, неговия приятел К. В. Ю. и баща му Б. Н. С.. Около 17.00 часа на 25.06.2014г., Л. Б. С., който имал шина на единия си крак, бил на двора на вилата си заедно със баща си Б. С. и приятеля му К. Ю.. Свидетелят Б. С. тръгнал към старата си къща в същото село, тъй като там имал стопанство и трябвало да го наглежда. Не след дълго по пътя пристигнал автомобила с марка и модел „Опел Астра" с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от тъжителя И. К.. Тъй като пътят между къщите на страните бил стеснен от паркиран друг автомобил тъжителят не можел да премине и спрял. В този момент към него, след като излязъл от двора на къщата се приближил подсъдимия Л. С., който държал в ръцете си бухалка и без да има някаква причина нанесъл удари с бухалката по предното стъкло, тавана и страничните огледала на автомобила на тъжителя, а след това отново с бухалката нанесъл удари в областта на главата и в тялото, от лявата страна на тъжителя И. К.. Незабавно К. сигнализирал в 01 РУП – Б., като на мястото на инцидента в [населено място], общ.Б., махала "К." били изпратени автопатрул в състав - полицаи А. А. и П. К. и екип от ЦСМП - Б.. Полицейските служители задържали Л. Б. С., а И. К. бил отведен от екипа на ЦСМП за извършване на преглед. На 26.06.2014 г. пострадалият К. посетил съдебен лекар, който при прегледа установил обективни находки, които описал медицинско свидетелства № 131/26.06.2014 г., като ивицести охлузвания, покрити с тънка червеникава коричка около 10 на брой с размери 1/5 мм, същите ивицести охлузвания се виждат и по външната повърхност на лявата мишница, бледосинкаво кръвонасядане с размери 5 / 8 см в долната част на гръдния кош вляво на нивото на Х-то и ХІ-то ребра. Съдебният лекар заключил, че предвид описаните травматични увреждания на К. е причинена болка и страдание. По делото е назначена и приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза от заключението на която се установява, че установените от съдебният лекар травматични увреждания – множество малки ивицести охлузвания около окото и по мишницата вляво се дължат на директни и коси удари с малки твърди предмети с остри ръбчета, каквито са и парченца от счупено стъкло. Установеното кръвонасядане в долната част на гръдния кош вляво се дължат на удар с твърд тъп предмет, контактна повърхност около 5/8 см., какъвто може да е и бухалка. Вещото лице установява, че по механизъм на получаване установените травматични увреждания добре отговарят да са получени по начина и по време, за който съобщава тъжителя в частната тъжба. Свидетелката К. установява, че е майка на И. К. и с подсъдимият живеят в две съседни къщи, като къщата на подсъдимия е преди къщата на частния тъжител. В процесния ден Л. К. е изблъскал вратата, която нейният съпруг е сложил между двата имота. Същият този ден тя е чакала да дойде синът й И. К. за да я вземе, но от нейна близка е разбрала, че синът й е пострадал вследствие на удари от Л. С.. Излязла на пътя, видяла, че синът й е окървавен, извикали линейка и полиция, след което са се качили в линейката и са отишли в Спешния център. Там синът й е прегледан, след което му е направена рентгенова снимка. На следващия ден свидетелката К. и частния тъжител са посетили съдебен лекар, който е издал медицинско свидетелство. Свидетелят Ч. установява в показанията си, че е получил обаждане от майка си Ю. К., че братовчед му И. К. е нападнат в [населено място]. Свидетелят взел леля си А. и тръгнали за [населено място]. На спирката в селото видели частният тъжител И. К. с А. С.. Свидетелят сочи, че И. е бил целия с кръв по лицето и то двете страни и бил много уплашен. Отишли до къщата на частния тъжител, където вече били полицаите и нападателят, който е нападнал И.. Свидетелят сочи, че след като И. К. е заминал с линейката в ЦСМП той е прибрал автомобила на К. в дома на К.. Свидетелят сочи, че познава Л. С., но не лично, а по автомобила на К. имало повреда от страната на шофьора стъклото било счупено, огледалото също, а отгоре била свит капака. Свидетелят Б. С. установява, че е баща на подсъдимия Л. С. и със семейството на К. са съседи в [населено място]. Там имало врата, която е монтирана на пътя и пътят е затворен, като всеки път се налага минавайки към овощната градина да отваря тази врата, както и всички, които минават оттам. Установява, че подсъдимия Л. С. от 12 години е в Л., но идва в отпуск по един път в годината за една-две седмици, като въпросният ден отново се бил прибрал. Същият в следствие на операция имал шина на крака. Въпросният ден подсъдимият бил в имота им в [населено място] заедно с негов приятел, който му бил на гости. Свидетелят сочи, че по-късно отишъл до старата си къща в същото село, където имал стопанство и оставил сина си и неговия приятел да си седят на пейката. Малко по-късно видял, че в двора му има полицаи, които го извикали и тогава видял, че колата на съседите била там. Също тогава разбрал, че обвиняват сина му, че е бил И. К.. Свидетелят установява, че за да се стигне от пейката, на която седял синът му до мястото, където се твърди, че е ударен частният тъжител има стълби около 12-13 стъпала, а след тях още около 10-15 метра. Сочи, че не е виждал сина си или неговия приятел да нанасят удари по автомобила или по самия И. К.. От показанията на свидетелят А. се установява, че същият е полицай и въпросния ден бил на смяна с колегата си К.. Екипът им получил сигнал, че в [населено място] е бито момче и се отправили към селото. На път за селото на автобусната спирка видели спрял лек автомобил, на който предното стъкло откъм страната на шофьора било счупено. Там било и пострадалото момче, на което от главата по лицето му течало кръв. Пострадалият обяснил, че негов комшия му нанесъл побой, тъй като имали спор за ограда. На място установили и другото лице, което било с патерица и шина на крака, както и още едно лице. Лицето с патерица било отведено в 01РУП Б. за установяване на случая и задържано за 24 часа. Свидетелят установява, че къщата където установили лицето с шината и къщата на пострадалия се достига до стръмен път, като имота е на равно място, но там имало портал, който бил съборен. До къщата на задържаното лице се стигало по стълби, тъй като тя била малко по-ниско и трябвало да се слезе. Свидетелят установява също, че по въпросния път е трудно да се разминат две коли, като е посочено, че инцидентът се е случил на пътя. Свидетелят К. установява с показанията си, че е бил на работа със свидетелят А. и отишли в [населено място] по сигнала за нанесен побой на лице. Малко преди селото по пътя на спирката вляво имало лек автомобил със счупено ляво предно стъкло и до него имало едно момче, което имало рани и му течало кръв по главата. Момчето обяснило, че е било бито от друго лице в близост до неговата къща. Качили го в полицейския автомобил и го отвели до местопроизшествието. По данни на пострадалия, че друго лице с шина на крака му е нанесло побой, като го удрял по главата. На място имало и друго момче, което карало А.. Момчето с шината на крака се намирало в двора на къщата си, като без да му обясняват случая той сам се качил в полицейския автомобил, движейки се сам. Свидетелят установява, че пътят до имота на пострадалия и този на момчето с шина е бил тесен чакълиран път, както и че на място е имало и друг мъж, който останал там. Свидетелят К. установява, че към момента на инцидента бил дежурен в 01РУП Б. и бил подаден сигнал за възникнал побой в [населено място]. Колегите му били изпратени на място, отишли, взели отношение и му докладвали, че има счупено стъкло на автомобил. По-късно в полицейското управление били доведени лицата и им били снети обяснения, а С. бил и задържан. Тогава С. имал шина на крака, но лекарят преценил, че може да бъде задържан, както и си помагал при придвижването с патерица. Свидетелят установява, че С. е дал обяснения пред колегите си какво е станало, като е казал, че е възникнал конфликт и саморазправа. Свидетелят Ю. установява, че въпросния ден през м.юни бил на гости на Л. С., седели на верандата и пиели кафе в тяхната къща в [населено място]. През това време чул форсирането на автомобилен двигател и шум от кола, която се ускорявала, както и силен шум. Тъй като от двора на къщата до пътя е трябвало да се качват по стъпала Ю. помогнал на Л. С. да се качат и там видели в дерето един автомобил, като зад волана било младо момче. Попитали момчето дали е добре, тъй като автомобилът бил в дерето, след което се върнали на верандата. След 15-20 минути дошла полицията и слязла на двора при тях, попитали какво е станало, като свидетелят и С. им обяснили. Полицаите ги помолили да отидат с тях в полицейското управление, където по-късно и двамата дали обяснения. Свидетелят сочи, че бащата на Л. С. бил с тях, но в момента не бил при тях, а някъде в района, както и че не е виждал Л. С. да се саморазправя с пострадалия. Свидетелят Г. установява, че е кметски наместник на [населено място] и за инцидента си спомня, че около пет часа същия ден се прибирал посока Дъбрава-Б.. Пострадалият И. К. заедно с придружител стоял на спирката на градския транспорт в селото и имал белези от наранявания по главата, както и кръв по главата. Свидетелят сочи, че е спрял веднага при тях и се осведомил за случващото се, като те му казали, че са извикали линейка. След малко на мястото пристигнали и органите на МВР и установили какво се е случило. Сочи, че на спирката е имало лек автомобил „Опел Астра“. Свидетелят сочи също, че предишната седмица преди инцидента имало спор между Б. С., който е баща на Л. С. и вуйчото на пострадалия И. К., за който бил осведомен от С. по телефона. Свидетелят посъветвал последния да подаде жалба по каналния ред, за да се вземат мерки, но той му обяснил, че жалба няма да подава, а ще вземе правосъдието си в свои ръце. Сочи също, че пътят пред къщата на Б. С. е черен път, тесен около три метра и две коли не могат да се разминат, като това може да стане само на определени места от пътя. Посочва също, че около този път няма дерета. В хода на делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал. Вещото лице приема въз основа на медицинските документи и свидетелските показания , че по отношение на пострадалия И. К. са установени и отразени в медицинско свидетелство следните увреждания: множество малки, ивицести охлузвания около ляво око и по лява мишница, бледосинкаво кръвонасядане в долната част на гръдния кош вляво с размери 5 / 8 см. Установените в медицинското свидетелство травматични увреждания не са наложили квалифицирана медицинска обработка или увредили функция или орган у пострадалия и по своя медико биологичен критерии са му причинили болка и страдания, постепенно отзвучаващи за около една седмица. Описаните множество малки ивицести охлузвания около окото и по мишницата вляво се дължат на директни и коси удари с малки твърди предмети с остри ръбчета, каквито са и парченца от счупено стъкло. Установеното кръвонасядане в долната част на гръдния кош вляво се дължат на удари с твърд тъп предмет, с контактна повърхност около 5 / 8 см, какъвто може да е бихулка. Същите отговарят да са причинени по начин и време, посочени от пострадалия в частната тъжба и предварителните сведения. Вещото лице в допълнителните разяснения пред съда уточнява, че при удари с бухалка в главата по главата излизат най-често травматични увреждания, но рядко дори при нанасяне на удар в областта на главата не се виждат травматични увреждания, което не изключва възможността да е нанесен такъв удар с неголяма сила. Сочи също, че установените травматични увреждания в областта на гръдния кош в лявата му част да са причинени от автомобилна травма, но е възможно и да са причинени с твърд тъп предмет с характеристиките на бухалка. От представеното медицинско свидетелство № 131/2014 г. се установява, че по отношение на И. С. К. са установени множество малки ивицести охлузвания около лявото око, по лявата мишница, кръвонасядане в долната част на гръдния кош вляво, които са му причинили болка и страдания. Същото лице е преглеждано на 25.06.2014 г. в 17.50 часа в Спешно отделение при МБАЛ Б., за което му е бил издаден лист за преглед на пациент в неотложен кабинет № 5910 от 25.06.2014 г., като от анамнезата на същия е видно, че пострадалият се оплаква от болки в областта на гърдите и корема и има разкъсно-контузна рана на главата. Видно от постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.07.2014 г. на Районна прокуратура Б. е, че по жалба на пострадалия И. К. е отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер от компетентността на Районна прокуратура Б., тъй като е прието, че в случая се касае за извършени деяния от частен характер. От представените два броя разпореждания на полицейски орган от 26.06.2014 г. издадени от полицай П. К. при 01РУП Б. се установява, че по отношение на лицата Б. Н. С. и Л. Б. С. е разпоредено на основание чл.55 от ЗМВР да не се саморазправят със съседа си И. С. К. и неговото семейство и всички спорове и относно имотни въпроси да решават по установения от закона ред. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Л. Б. С. е, че същият е неосъждан и няма наложено административно наказание по реда на чл. 78 а от НК. Горната фактическа обстановка съдът възприе след обстоен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като необсъдените такива съдът намира за неотносими към разглеждания случай. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се подкрепят и от писмените доказателства. От правна страна: Повдигнатото срещу подсъдимия С. обвинение е за осъществяване състав на престъплението причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки без разстройство на здравето, представляващо престъпление по чл.130 ал.2 от НК. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Л. Б. С. е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Обект на престъплението по чл.130, ал.2 от НК са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което макар и да не се е стигнало до разстройство на здравето, а само до ограничено смущение, изразяващи се в болка – краткотрайно неприятно усещане от физически контакт или страдание – една продължаваща болка, законодателят е квалифицирал тези състояния като нарушена телесната неприкосновеност изразена в причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице въпросната квалификация, следва да е налице такова увреждане на здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Съставомерно по чл.130, ал.2 от НК е всяко причиняване на болка и/или страдание без разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието (Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС). От субективна страна деянието е наказуемо само, когато причинената болка и страдания са причинени умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален умисъл. В настоящият случай и при така установената фактическа обстановка и от събраните доказателства се установи от обективна страна, че на инкриминираната дата и час (25.06.2014 година около 17.00 часа) и на установеното място (на улица в [населено място], Община Б.) подсъдимият Л. Б. С. е причинил на И. С. К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание (множество малки ивицести охлузвания около ляво око и по лява мишница, кръвонасядане в долната част на гръдния кош в ляво) без разстройство на здравето. За да направи този си извод съдът съобрази показанията на свидетелите В. К., Б. Ч., А. А., П. К. и Р. Г., които са имали преки и непосредствени впечатления от пострадалият непосредствено и малко време след нанасяне на ударите, респ. травматичните увреждания от страна на подсъдимия и свидетеля П. К., който е работил по полицейската проверка на случая и предвид обясненията взети от страните установява, че подсъдимият и баща му са имали спорове с пострадалият и неговото семейство, като при инкриминирания случай Л. С. е нанесъл удари с бухалка по главата и тялото на И. К., като го нападнал. Именно в тази насока на последователност на събитията е и описаната от свидетеля фактическа обстановка в нарочна докладна записка, като същият е категоричен, че очевидци на случая не е имало установени. Именно тези, макар и косвени доказателства, разгледани във взаимна връзка помежду си и със представеното медицинско свидетелство, с описаните травматични увреждания на И. К. и възприетите изводи на заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза обуславят извода, че именно Л. С. е извършител на престъплението в което е обвинен и именно той е нанесъл ударите по пострадалия, причинили му увреждания, респ. болка и страдания. Като нормална и логична реакция на тези удари, съдът намира поведението на пострадалия да избяга от местоизвършването им непосредствено след като са му били нанесени, за което самият той е съобщил на свидетелите Ч. и К.. Именно за травматичните увреждания, налични върху лицето на тъжителя непосредствено след инцидента, а впоследствие и установени при прегледа в Спешно отделение на МБАЛ – Б. и от съдебният лекар и описани в издаденото по този повод медицинско свидетелство съобщава свидетелите Г., К. и А.. Същите още същият ден, непосредствено след пристигането си на място и срещане на тъжителя на спирката преди [населено място] са възприели, че от главата на И. К. тече кръв и има рани, което обуславя извода, че същите са причинени и в причинно следствена връзка от ударите нанесени му от страна на подсъдимия. Този извод се потвърждава и показанията на свидетелите Ю. и Б. С., които твърдят, че не са видели нанасянето на такива удари, но видели, как автомобила на пострадалия бързо се движи на заден ход, навлиза в храсти за да може да обърне посоката си на движение и се отдалечава от мястото на което са се намирал подсъдимия Л. С.. Твърденията на защитата, че травматичните увреждания на пострадалия са причинени именно от пътно транспортно произшествие, причинено от самия пострадал обаче не могат да се потвърдят с показанията на свидетелят Ю., който не съобщава за такъв инцидент, а единствено за шум от двигател и движение на автомобил, навлязъл в храстите на заден ход, след което бързо се отдалечил от тях на преден ход, но не и за удари на автомобила в дърво или други подобни в дере, доколкото и свидетелят Г. бе категоричен, че в района няма дерета. Именно това поведение на подсъдимия Л. С. съдът намира за неправомерно, нанесените удари по пострадалия за необосновани и непредизвикани и именно с тези си действия подсъдимия е предизвикал получените от пострадалият наранявания, установени при медицинския преглед. Този извод се затвърждава и от заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, който е категоричен, че причинените травматични увреждания отговарят по механизъм на причиняване са получени по описаният от пострадалият начин и установен в хода на съдебното следствие, както и добре отговарят да са получени по давност по соченото от същия време. Вещото лице установи също, че именно тези травматични увреждания са причинили на И. К. болка и страдание, което обстоятелство квалифицира разглежданото деяние като престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Изложеното и възприето от съда становище предполага установяване извършването на престъпното деяние по един категоричен и безспорен начин и липсата по делото на каквито и да било доказателства, установяващи изводи в обратна или различна насока на така направените обуславя неоснователност на направеното от защитата възражение в тази насока. Събраният доказателствен материал, разгледан в своята съвкупност и взаимна връзка между отделните доказателства е напълно достатъчен за формиране на горните правни изводи и безусловно и непротиворечиво сочи, като извършител на разглежданото престъпление именно подсъдимия. Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел - да причини на И. К. болка и страдание от нанесените му с бухалка удари. Същият е искал да накаже К. и да демонстрира доминантно поведение над него. От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е обществено опасните последици на деянието си, като е искал да ги причини. Подсъдимият С. е съборил порталната врата на имота на К., въпреки, че като пълнолетен гражданин е бил наясно с правата и задълженията си като такъв, но въпреки това провокиран от недоволството на баща си към семейството на пострадалия е спрял автомобила на последния, за да се саморазправи с него. Л. С. е съзнавал, че нанасяйки удар в лицето и тялото на пострадалия ще му причини болка и страдание и е искал настъпването на този вредоносен резултат, като по този начин е искал да покаже доминиращо положение спрямо пострадалия. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимия са били отразени както противообщественият характер на процесното деяние, така и обществено опасните последици от него, към настъпването, на които подсъдимият се е стремял. За извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл. 130, ал.2 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от свобода” до шест месеца, пробация или “глоба” от сто до триста лева. От ангажираните по делото доказателства се установи, че подсъдимият не е осъждан до този момент и от процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди. При това положение, като съобрази, че са налице всички законоустановени кумулативни предпоставки за приложение императивната разпоредба на чл.78а от НК, съдът намира, че подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по ал.1 от този законов текст. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимият в конкретния случай, съдът не отчете отегчаващи отговорността му обстоятелства, а като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства съобрази – чистото съдебно минало и липсата на други противообществени прояви, младата му възраст. В тази насока не се установи преди разглежданият инцидент да има жалби или други оплаквания между същите страни до полицейските или прокурорски органи, свързани с други случаи на противоправно поведение на страните една спрямо друга. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства съдът счита, че наказанието за Л. Б. С. следва да се определи при известен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, като му наложи административно наказание „глоба” в минимален размер на 1 000 /хиляда/ лева. Извършването на процесното престъпление от подсъдимия Л. Б. С. е свързано с виновно причиняване на неимуществени вреди на пострадалия И. С. К. с ЕГН, които вреди по чл.45 от ЗЗД подсъдимият е длъжен да поправи. Доколкото размерът на същите следва да бъде определен от съда по справедливост, като взе предвид всички обстоятелства по делото, това, че пострадалият е в работоспособна възраст, множеството травматични увреждания по главата и тялото на пострадалия, обуславящи висок интензитет на причиняващите увреждането действия, както и установеният от доказателствата период на дисконфорт и преминаване на причинената болка и страдания, съдът намира предявения граждански иск за основателен и доказан за сумата от 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 25.06.2014 година до окончателното изплащане, като в останалата си част до предявения размер от 3 000 /три хиляди/ лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Л. Б. С. и разноските, направени в хода на наказателното производство, като осъди същия да заплати на тъжителя И. С. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 492,00 (четиристотин деветдесет и два) лева, представляващи сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение, а по сметка на Благоевградския районен съд сумата 50,00 (петдесет) лева, представляващи държавна такса върху разгледаният и уважен частично граждански иск, както и сумата 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |