№ 1444
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110212781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД чрез управител Х. срещу
наказателно постановление № 23-2200453 /19.09.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София област, с което на
търговеца е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2 000 / две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3
КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
В жалбата се твърди, че не е извършено нарушение, за което да следва
да се ангажира отговорността на дружеството. Оспорват се фактическите
констатации в акта и последвалото го НП, както и компетентността на
проверяващия оран. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно
постановление.
На проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от адв. И.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да приеме, че не е осъществено соченото административно нарушение.
Претендира разноски.
В производството въззиваемата страна се представлява от юрк. И.. Той
оспорва жалбата и иска съдът да потвърди наказателното постановление.
1
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2022г. св. Г. Г. извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство на място в обект – магазин „Синсей“, находящ се в гр.
София, „Джъмбо плаза“, бул. „Ботевградско шосе“ № 525, стопанисван от
„М.“ ЕООД, както и последваща по документи на 11.08.2022г. и на
12.08.2022г.. В хода на проверката, било установено към 07.08.2022г. В. И. П.
да полага труд като „помощен персонал“. Тя подреждала стоката в обекта. На
П. била предоставена възможност да попълни декларация. В нея посочила, че
работи като „помощен персонал“ с работно време от 11.00 ч.-20.00 ч., с
конкретно работно място – проверявания обект и възнаграждение в размер на
600 лв., определени четири дни работни в седмица с един час почивка в
работния ден.
В Дирекция „Инспекция на труда“ гр. София дружеството работодател
представило договор за услуги, сключен с посоченото лице.
Търговецът в качеството си на работодател не бил сключил трудов
договор в писмена форма с лицето, полагащо труд преди постъпването му на
работа. Възприетите обстоятелства св. Г. описала в съставения акт и дала
правна квалификация на соченото нарушение – по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от
КТ. Така съставения акт бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на “М.“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. чл.1 ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ.
Със заповед, изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е възложил на
директорите на дирекции „Инспекция по труда” да осъществяват правомощия
на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47 ЗАНН, като издават
наказателни постановления.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства – протокол за извършена
2
проверка, декларация, договор за услуги, както и въз основа на гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Г.. Следва да се отчете,
че гласните доказателствени средства са единни и непротиворечиви, като в
хронологична последователност свидетелката дава сведение относно фактите
свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. В
изложеното от тях се съдържа сведение за направената констатация към
момента на проверката лицето да е полагало труд в обекта и да е посочил
работодателя, за когото престира труда си. Нещо повече, по делото е налична
декларация, попълнена от завареното да полага труд лице, в която същото е
отразило да престира труд като помощен персонал с конкретно работно
време, работно място, уговорено възнаграждение и почивка. Съдът обсъди и
показанията на св. П., които в своята съдържателна чест не онагледяват факти
и обстоятелства противостоящи с нужната степен на стабилност на единната
доказателствена съвкупност, събрана в производството.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административно наказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, касаещ липсата на
компетентност на контролния орган. В тази насока са всички събрани в
производството писмени доказателства – заповеди.
Трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа.
3
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които
определят характера на конкретното правоотношение – работно място,
работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или
служителя за положения труд, срок на договора и т.н. Несъмнено установено
от доказателствата по делото е лицето В. П. да е заварено на място да
престира труда си. Същата е отразила да има уговорено работно време,
работно място, почивка, възнаграждение. Всичко това сочи в процесната
хипотеза П. да е реализирала съдържанието на задължението си по трудовото
правоотношение с работодателя, но без сключен в писмена форма трудов
договор.
За „М.“ ЕООД в качеството на работодател е възникнало задължение да
уреди трудовите отношения с работника в писмена форма със сключване на
трудов договор. В процесната хипотеза работодателят не е сторил това, като
допускайки да престира труд е осъществило и състава на административното
нарушение.
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на
юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат
обсъждани.
Правилно е определена санкциониращата разпоредба на чл.414 ал.3 от
КТ и индивидуализиран размера на имуществената санкция. В този аспект и
при преценка за пропорционалност на административното наказание с
естеството и съдържанието на извършеното нарушение и неговите последици
съдът прие, че адекватно се явява административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лв. Размерът на това административно наказание
ще способства за постигане целите на наказанието, без да съставлява
необосновано негативно въздействие върху субекта на отговорността.
В този смисъл съдът прие, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на поризводството „М.“ ЕООД следва да заплати в полза
на Д ИТ СО сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2200453/ 19.09.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София област, с
което на „М.“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2 000 / две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД да заплати в полза на Д ИТ – СО сумата от 100
/сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5