МОТИВИ към ПРИСЪДА № 107/11.11.2013г.
по нохд №858/13г. по описа на
По отношение на подсъдимия М.М.П. ***, ЕГН **********,
са предявени обвинения както следва :
- по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр.
чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за това , че на 17.06.2013 год. в
гр. Варна при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 бр.
черна кожена чанта, 1 бр. мъжко портмоне, 1 бр. лична карта, свидетелство за
управление на моторно превозно средство, 1 бр. контролен талон, свидетелство за
регистрация - част 2, 1 бр. карта „България Еър",
1 бр. карта на „Си банк", 17 бр. ключове за
секретни брави, 7 бр. ключове за касови брави, 1 бр. френски ключ, 1 бр. клещи,
1 бр. фазомер, 1 бр. джобно ножче, 1 бр. компас, 1 бр. рулетка и паричната сума
от 1600 /хиляда и шестстотин / лева всичко на обща стойност 1753 /хиляда
седемстотин петдесет и три/ лева от владението и собственост на Х.Д.З., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като откраднатите вещи
не са били под постоянен надзор;
- по чл. 304а
пр. 1 от НК, за това, че на 17.06.2013 год. в гр. Варна предложил подкуп в
размер на 1600 /хиляда и шестстотин / лева на длъжностни лица - полицейски
органи Г.Г.П. и А.Г.А. - и двамата полицаи OOP при
Първо РУП - ОД на МВР - Варна, за да не извършат действия по служба - да не
предприемат действия по реда на ЗМВР, отвеждане и задържане на лицето в Първо
РУП - Варна с цел търсене на наказателно преследване срешу
него за извършено престъпление от общ характер.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от
представителя на Окръжна прокуратура така както е предявено.
Пред съда в производство по реда на
чл.371 т.2 НПК подсъдимият признава
изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
изразява съгласие по отношение на тези факти да не се събират доказателства.Разпитан
пред съда и в последната си дума се разкайва и изказва съжаление за стореното.
След преценка на събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, както и на самопризнанията на
подсъдимия , съдът прие
І.От
фактическа страна
Свидетелят Х.Д.З. живеел в апартамент № 4 на втория
етаж в жилищна сграда находища се на улица „Генерал Столипин"
№24 в гр. Варна. На 17.06.2013 г. сутринта около 09,30 часа слязъл по стълбите
до първия етаж където се помещавал офиса на фирма „М проект" в която
работил. Установил, че същият е заключен, закачил на дръжката на входната врата
мъжката си чанта, черна на цвят, и се върнал в жилището си за да вземе
ключовете. След не повече от около 30 секунди се върнал и установил липсата й.
Огледал коридорите на етажа но не забелязал хора, след което запитал трима от
съседите си дали те не са я прибрали. След получен отрицателен отговор се
убедил, че същата е открадната, излязъл извън сградата и претърсил намиращите
се в близост контейнери за смет с мисълта, че документите му може да са
изхвърлени в тях. Търсенето не дало резултат и отишъл до офис на „Си Банк" и блокирал дебитната си карта. За случилото се
не подал жалба до полицейските органи.
На 17.06.2013 г. свидетелите Г.Г.П. и А.Г.А.,
полицейски служители в Първо РУП-Варна застъпили дежурство по охрана на обществения
ред на територията обслужвана от управлението, като автопатрул с позивна 112,
за времето от 07,00 часа до 19,00 часа. Около 10, 00 часа забелязали, че по улица
„Цар Иван Срацимир" вървял М.М.П., известен им
като лице от криминалния контингент. Те възприели, че продължил движението си
по улица „Професор Параскев Стоянов" в посока на улица „Капитан
Райчо" и решили да го спрат за проверка. П. им представил документ за
самоличност. Полицейските служители го запитали относно съдържанието на
носената от него чанта и поискали да я отвори. Те възприели черен нагънат сак и
две найлонови торбички, а под тях се намирала мъжка черна кожена чанта. За нея
им обяснил, че е на приятел на майка му и се казвал Иван Захариев. При нейната
проверка се установило наличието на лична карта на името на Х.Д.З., голяма сума
пари, връзка с клюючове и други вещи. Това
обстоятелство усъмнило свидетелите П. и А. и те задържали П. и го качили в
служебния автомобил за да го отведат в полицейското управление за последващо
изясняване на случая. Непосредствено след потеглянето на автомобила задържаният
им предложил да спрат и да се разберат помежду си. Свидетелят А. изрично
заявил, че той е задържан и ще бъде отведен в районното управление. Независимо
от това М.П. им предложил да вземат по 700 лева, а останалите 100 или 200 лева
да останат за него и да го пуснат, а той щял да изхвърли вещите и документите.
В районна на „Рибната борса" той им заявил: „Моля ви дайте да ги разделим
парите, ако трябва вземете цялата сума, всичко, само ме пуснете не ме водете в
районното." След пристигането им, М.П. с протокол за доброволно предаване
предал чантичката, ведно намиращите
се в нея:
лична карта и
свидетелство за управление на МПС
на името на Х.Д.З., контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, карта
„България Еър", карта издадена от „Си банк", 17 броя ключове за секретни брави, 7 броя
ключове за касови брави, френски ключ, клещи, фазомер, джобно ножче, компас,
ролетка и парична сума общо в размер на 1600 лева, подробно описани със серийни
номера и номинал. П. собственоръчно записал: „Намерих чантата закачена за дръжката
на една врата, забравена, взех я с цел да я върна."
С разписка от 17.06.2013 г. разследващия
производството полицай е върнал вещите на пострадалия Х.З..
Според вещото лице изготвило заключение по назначената
съдебно оценителна експертиза общата стойност на отнетите вещи възлиза на 1753
лева.
От заключението на вещото лице по назначената в хода
на досъдебното производство съдебнопсихиатрична
експертиза е видно, че подс.М.М.П. страда от „Синдром
на зависимост към хероин. Вредна употреба на марихуана и амфетамини". Към
момента на извършване на деянието е могъл да ръководи постъпките си и е
разбирал свойството и значението на деянието.
Така изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства: - гласни – самопризнания на подсъдимия, показанията на свидетелите
Х.Д.З., Г.Г.П., А.Г.А.; - писмени -
протокол за доброволно предаване, копия от наряден дневник и месечен график,
типови длъжностни характеристики, свидетелство за съдимост и др.
При така изложените
безспорно установени факти
ІІ.От правна страна
Съдът
счита, че подс.М.М.П. с действията си от обективна и
субективна страна :
- след като на 17.06.2013 год. в гр. Варна при условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи - 1 бр. черна кожена чанта, 1 бр. мъжко портмоне, 1 бр.
лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство, 1 бр.
контролен талон, свидетелство за регистрация - част 2, 1 бр. карта „България Еър", 1 бр. карта на „Си банк",
17 бр. ключове за секретни брави, 7 бр. ключове за касови брави, 1 бр. френски
ключ, 1 бр. клещи, 1 бр. фазомер, 1 бр. джобно ножче, 1 бр. компас, 1 бр.
рулетка и паричната сума от 1600 /хиляда и шестстотин / лева всичко на обща
стойност 1753 /хиляда седемстотин петдесет и три/ лева от владението и
собственост на Х.Д.З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, осъществил
състава на престъплението , визирано в текста на чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК. С оглед
начина на извършване на кражбата налице е квалифициращият елемент по чл.195
ал.1 т.2 НК. П. е осъждан общо пет пъти като последните му две осъждания са
както следва : - по нохд №3075/2008г. на СРС с протоколно
определение , влязло в сила на 02.10.2008г., е одобрено споразумение , по
силата на което П. е признат за виновен и осъден по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 НК на три месеца лишаване от свобода; - по нохд
№ 8177/2009г. на СРС с протоколно определение , влязло в сила на 25.05.2010г.,
е одобрено споразумение , по силата на което П. е признат за виновен и осъден
по чл.198 ал.1 НК на една година лишаване от свобода , отложено на основание
чл.66 НК за срок от три години. Настоящото деяние се явява извършено в
петгодишния срок по чл.30 НК по отношение и на двете предходни осъждания.
Налице е опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” НК.
- след като на
17.06.2013 год. в гр. Варна предложил подкуп в размер на 1600 /хиляда и
шестстотин / лева на длъжностни лица - полицейските органи Г.Г.П. и А.Г.А. - и
двамата полицаи OOP при Първо РУП - ОД на МВР -
Варна, за да не извършат действия по служба - да не предприемат действия по
реда на ЗМВР, отвеждане и задържане на лицето в Първо РУП - Варна с цел търсене
на наказателно преследване срешу него за извършено
престъпление от общ характер осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.304а
пр.1 НК.
Видно от писмото на ОД на МВР-Варна/л.53 дп/ към момента на извършване на деянието Г.П. е заемал
длъжността полицай в ООР при Първо РУП, а А.А. – длъжността старши полицай в
ООР при Първо РУП. Т.е. и двамата се явяват полицейски орган по смисъла на
разпоредбата на чл.304а НК. Като такива те разполагат с правомощията по чл.63 ЗМВР. Подсъдимият е бил задържан от тях на основание чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР, тъй
като след извършената му проверка са възникнали данни за извършено от него
престъпление. Подсъдимият предложил подкуп на полицейските органи да не изпълнят
именно това си задължение – да не го задържат и отведат в полицейското
управление.
От субективна страна и двете деяния са
извършени при форма на вината „пряк умисъл” – единствено възможна при тези две
престъпления.
ІІІ.Причини и условия за извършване на престъплението- незачитане установените
в страната правопорядки, съчетано със стремеж да бъде избегнато реализирането
на наказателна отговорност.
ІV.По определяне на наказанието
1.Личността на дееца
– млад човек, български гражданин, с основно
образование, неженен. Работи спорадично в строителството. Живее в
жилище, собственост на майка му. Осъждан пет пъти. Към момента на деянието
страдал от „Синдром на зависимост към хероин. Вредна употреба на
марихуана и амфетамини", но е могъл да ръководи постъпките си и е разбирал
свойството и значението на деянието.
2.Наказанията – като
смекчаващи вината обстоятелства следва
да бъдат отчетени тежкото семейно и материално положение на подсъдимия,
младата му възраст, зависимостта му към наркотични вещества, както и
сравнително невисоката обществена опасност на първото от деянията, и липсата на
вредни материални последици от него. Като отегчаващи съдът взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на дееца –осъждан три пъти
извън деянията обуславящи рецидив, както и сравнително високата степен на
обществена опасност на второто деяние. При това положение съдът определи
наказания на подс.П. както следва : - за
престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК – три
години лишаване от свобода, което с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.2 НПК намали на основание чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на две
години лишаване от свобода; - за
престъплението по чл.304а НК – две години лишаване от свобода , намалено с една
трета на основание чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК до размера на една година и
четири месеца лишаване от свобода. За второто престъпление съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание глоба в минимален размер – 500лв.
/предвид имотното състояние на лицето/.
На основание чл.23 ал.1 НК
съдът определи за изтърпяване по-тежкото измежду двете наказания , а именно –
две години лишаване от свобода, което с оглед съдебното минало на лицето следва
да бъде изтърпяно при строг режим в затвор. На основание чл.23 ал.3 НК към така
определеното наказание бе присъединено и наказанието глоба в размер на 500лв.
На основание чл.59
ал.1 НК бе зачетено и времето , през което подсъдимият е бил задържан под
стража, считано от 17.06.2013г.
В този си вид определено наказанието
съдът намира, че в максимална степен би изпълнило целите на закона съгласно
чл.36 НК.
VІ.Разноски – на основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подс.П. да заплати и сторените по делото разноски – 98 лева
за възнаграждение на вещи лица на досъдебното
производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: