Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.04.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12116 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.07.2020г., гр.д.60113/19г., СРС, 34 с-в
признава за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.”
ЕАД срещу В.А.Х., че В.А.Х. дължи следните суми: сумата 2 102.17 лева – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г, ведно със законна лихва от 26.07.2019г.
до изплащане на вземането; сумата 41.83 лв. – цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна
лихва от 26.07.2019г. до изплащане на вземането; сумата 283.98 лева –
обезщетение за забава за периода от 14.09.2017г. до 11.07.2019г.; сумата 8.53
лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 30.07.2016г. до 11.07.2019г., отхвърля предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 283.98 лева до пълния
предявен размер 285.16 лева, като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата
706.67 лева – разноски за исковото производство и сумата 98.70 лева – разноски
по гр. д. № 43388/2019г. по описа на СРС, 34 състав.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях В.А.Х.. Счита за недоказано количеството на
доставената топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени
документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява
становище.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът
приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от
последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с
която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2020г., гр.д.60113/19г., СРС, 34 с-в
в частта, с която се признава за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу В.А.Х., че В.А.Х. дължи следните суми:
сумата 2 102.17 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г, ведно със
законна лихва от 26.07.2019г. до изплащане на вземането; сумата 41.83 лв. –
цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законна лихва от 26.07.2019г. до изплащане на
вземането; сумата 283.98 лева – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017г.
до 11.07.2019г.; сумата 8.53 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.07.2016г. до11.07.2019г.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.