Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..06.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №11863 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №171460/07.08.2020г.,
постановено по гр.д. №73983/2019г. по описа на СРС, 61 състав, са отхвърлени
предявените от „С.в.“ АД срещу В.М.М. обективно кумулативно съединени искове за
установяване вземането на „С.в.“ АД за сумата 746,27 лева, представляваща
питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ул. „****, за периода
от 17.11.2017г. до 19.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.08.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, сумата от 42,95 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.12.2017г. до 19.07.2019г. на основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.09.2019г. по
ч.гр.д. №48294/2019г. по описа на СРС, 61 състав. Осъден е ответникът „С.в.“ АД
да плати на В.М.М. сумата от 400 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. №48294/2019г. по описа на СРС, 61 състав, разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, и сумата от 400 лева, представляваща направени в
производството пред първата инстанция разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца в производството „С.в.“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт Петя Иванова, срещу първоинстанционното решение в цялост. Излагат
се оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че
не е установено спазването на процедурата за отчет на количеството доставени В
и К услуги за процесния период, като се поддържа, че от приетото по делото
неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че в
имота на ищеца за процесния период е доставена вода в размер на 311.864 куб.м.
на стойност 746,27 лева. На вещото лице били предоставени всички относими
технически и счетоводни документи във връзка с отчитането, начисляването и
фактурирането на В и К услугите, доставяни от ищеца до имота през процесния
период. Въз основа на оглед на място и на предоставените документи, вещото лице
направило обоснования извод в неоспореното от страните заключение, прието от
съда, че предоставените В и К услуги до имота на ответника през процесния
период възлизат на претендираната от ищеца в исковата молба стойност. Поради
това поддържа, че изводът на съда, че ищецът не е доказал реалното количество
доставени В и К услуги до имота на ответника за процесния период, изцяло
противоречи на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не В.М.М. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна. Със становище от 22.04.2021г. въззиваемата страна, чрез
пълномощника си адв. Е.Г., оспорва изцяло подадената въззивна жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „С.в.“ АД срещу В.М.М.
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №48294/2019г. на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „****, бл.****, както и, че не е заплатил
предоставените му услуги в установения за това срок.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел за
установено по делото, че ответникът притежава правото на собственост върху
процесния недвижим имот, поради което същият е потребител на В и К услуги по
смисъла на нормативната уредба, но не е доказано от ищцовото дружество спазване
на процедурата за отчет на количеството доставени В и К услуги за заявения
период.
Съгласно
законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
аналогична с тази на чл.
3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане
цената на доставени такива във връзка с чл. 203
от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се
извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено
от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително
публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и
най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях,
като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник - арг. чл.
8, ал. 1 - ал.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че
между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно
ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на
процесното жилище, за което са предоставени В и К услугите.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот, до който
водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период. По
делото е представена справка за лицето В.М.М., ЕГН **********, от Служба по
вписванията – София за периода 01.01.1992 г. – 06.12.2019 г. относно
вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 293376, от
която се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот, намиращ се в гр. София, ул. „Бурел“ , бл.****, на
17.12.2013г., като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на
правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице,
а само вписване на ипотеки и възбрани върху процесния недвижим имот.
Следователно, по делото е установено обстоятелството, че ответникът за
процесния период е била собственик на водоснабдения имот, съответно същият има
качеството на потребител на ВиК услуги. Ответникът не е направил конкретни
оспорвания на вписаните в справката обстоятелства и не е представил
доказателства за оборването им, като съдът намира представената справка за
достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. На
следващо място, съгласно чл.
2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния
регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията
на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите
на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в
ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал.
1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят
хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.
От изслушаното и прието по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което
въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно дадено, се установява,
че количеството питейна вода, доставено в процесния имот през процесния период
е 324.099 куб.м., а при изключване на последната фактура, издадена в процесния
период, която не е включена при формирането на претендираната сума,
количеството питейна вода, доставено в процесния имот, до издаването на фактура
от 19.06.2019г. е 311.864 куб.м. Вещото лице посочва, че за процесния период
количеството доставени В и К услуги е измервано по монтираните два броя
водомери с фабрични номера 05212247 и 05456616, като няма данни за изтичане на
валидността на метрологичната проверка на монтираните в имота водомери. Вещото
лице е изчислило, че при съобразяване на цените на ДКЕВР към процесния период
стойността на отчетеното количество вода за исковия период е 777,78 лева, а при
изключване на последната фактура, издадена в процесния период, която не е
включена при формирането на претендираната сума до издаването на фактура от
дата 19.06.2019г., включително и при съобразяване на цените на ДКЕВР към
процесния период, стойността на отчетеното количество вода е 746,27 лева, която
стойност съвпада с размера на претендираните задължения в частта за доставена и
потребена вода, без мораторната лихва за процесния период. Вещото лице посочва,
че е работило по данни и документи, подадени от ищеца по партида с клиентски №**********
с титуляр В.М.М. за имот на адрес ***, по издадени фактури в периода
17.11.2017г. до 17.07.2019г.
При преценката на посочените доказателства
и доказателствени средства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият
въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, респ. ответникът притежава качеството потребител на В и К
услуги, като от кредитираното заключение на изслушаната съдебно-техническа, се
установява, че в процесното жилище реално са били предоставяни от ищцовото
дружество В и К услуги, като количеството доставена питейна вода в имота възлиза
на 311.864 куб.м. на стойност от 746,27 лева за периода от 17.11.2017г. до
19.07.2019г.
Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът намира за неоснователно. Според становището,
възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ
вземанията за ползваните В и К услуги са такива за периодични плащания, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно
чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. В случая
вземанията за потребена вода се претендират за периода след 17.11.2017г., а
заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 21.08.2019г. и към тази дата не е
изтекла предвидената тригодишна давност.
Съобразно чл. 31,
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор „С.в.“ АД падежът на всяко от задълженията за плащане на потребените
В и К услуги е в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 42 от
Общите условия от 2006 г., респ. чл. 44 от Общите условия от 2016 г., при
неизпълнение в срок на задължението за плащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
считано от първия ден след настъпване на падежа. Следователно след изтичане на
30-дневния срок и считано от следващия ден длъжникът изпада в забава и върху
задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за
да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Поради
изложеното претенцията за мораторна лихва се явява установена в своето
основание за посочения в исковата молба период, а именно от 18.12.2017г. до
19.07.2019г. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на законната
лихва върху главницата от 746,27 лева за посочения период, съдът с оглед
правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен
калкулатор, като предвид дипспозитивното начало в процеса намира, че искът
следва да бъде уважен за предявения му размер от 42,95 лева.
Ето защо, поради
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на
спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника –
ищец в производството направените разноски както следва: 150 лева за въззивното
производство, 475 лева за първоинстанционното производство и 75 лева за
заповедното производство.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№171460/07.08.2020г.., постановено по гр.д. №73983/2019г. по описа на СРС, 61
състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че В.М.М.
дължи на „С.в.“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №48294/2019г. по описа на СРС,
61 състав: 746,27 лева за доставена и потребена питейна вода за периода от
17.11.2017г. до 19.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019г. до изплащане на вземането, и 42,95 лева – мораторна лихва за
периода от 18.12.2017г. до 19.07.2019г.
ОСЪЖДА В.М.М.
да заплати на „С.в.“ АД разноски за въззивното производство в размер на 150
лева, разноски за първоинстанционното производство в размер на 475 лева, и
разноски в размер на 75 лева за заповедното производство.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.