Решение по КНАХД №461/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от С. В. Б. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №95/13.06.2025 г., постановено по анд №217/2025 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че не било установено да е извършил вмененото му нарушение, като в тази връзка твърди противоречия в показанията на свидетелите-очевидци, по отношение на относими за спора факти. Сочи, че отразените в АУАН и в НП фактически констатации относно мястото на извършване на нарушението, не кореспондират с показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Така, в акта и в НП било посочено, че нарушението е извършено след завиване наляво, а според свидетелските показания, управляваният от жалбоподателя автомобил е завил надясно. На следващо място излага съображения, че в НП е посочен лек автомобил, различен от описания в съставения АУАН. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кърджали, оспорва касационната жалба. В писмено становище, подадено от пълномощник, са изложени съображения за законосъобразност на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора..

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №217/2025 г. по описа на РС-Кърджали, а по същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №25-1300-000227/04.02.2025 г. издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на С. В. Б. е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. С горното решение С. Б. е осъден да заплати на ОДМВР- Кърджали и разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.

За да постанови решението си въззивният съд приел, че на посочената в наказателното постановление дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС, като използвал пътя за други цели, освен в съответствие с предназначението му, тъй като форсирал двигателя, предизвиквал превъртане на задвижващите задни колела на превозното средство и го извеждал извън контрол, при което задната част на автомобила поднасяла наляво и надясно по платното за движение, а това създавало опасност за останалите участници в движението. Тази фактическа обстановка била установена от показанията на свидетелите – очевидци М. М. и Т. Т., които лично възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя и подробно описали поведението му на инкриминираната дата, час и място. Съдът кредитирал горните показания като обективни, безпристрастни и кореспондиращи си с другите доказателства по делото. При извършената служебна проверка не констатирал и съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и обжалваното наказателно постановление били съставени от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като от изложените в акта и в наказателното постановление факти, било ясно деянието, осъществено от жалбоподателя. Описаното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответствали на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Във връзка с възраженията на жалбоподателя са изложени съображения, че в АУАН моторното превозно средство, управлявано от нарушителя е правилно индивидуализирано с рег. № [рег. номер], докато в наказателното постановление то било посочено с рег. № [рег. номер], което според съда не представлявало порок от категорията на съществените, тъй като не ограничило правото на защита на наказаното лице. Посочено е също, че мястото на нарушението е подробно описано, при което няма никакво съмнение къде е било осъществено деянието. Относно твърденията за наличие на разминаване на свидетелските показанията е посочено, че същите са еднопосочни и по идентичен начин установяват обстоятелствата от предмета на доказване. Въз основа на горното, районният съд стигнал до извода, че водачът е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и че наложеното наказание е съответно на закона и справедливо.

Настоящия състав намира постановеното съдебно решение за законосъобразно. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

С разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При нарушаване на горната забрана, разпоредбата на чл.175а, ал.1 ЗДвП предвижда за водачите наказание лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв.

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, същото е било издадено срещу касатора за това, че на 25.01.2025 г., около [часа] в [населено място], на [улица], в посока към [улица], касаторът използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен за превоз на пътници и товари, като при управление на автомобила умишлено форсирал двигателя, предизвиквал приплъзване на задните колела и поднасяне вляво и вдясно на задната част на автомобила по посоката му на движение, с което създал опасност за останалите участници в движението /дрифт/. Идентично е описанието на нарушението и в съставения акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е извършил преценка на показанията на свидетелите-очевидци М. М. и Т. Т., които съдържат подробно описание на възприетите от тях факти. Обратно на сочените в касационната жалба възражения, показанията на двамата свидетели са единни и непротиворечиви по отношение на всички относими за спора факти, в т.ч. и начина, по който е шофирал водачът – при управление на автомобила от [улица], до ***, завивайки наляво, подавал рязко газ, форсирал двигателя, предизвиквал приплъзване на задните гуми на автомобила. В резултат, автомобилът поднасял вляво и вдясно по платното за движение и създал опасност за останалите участници в движението. Тези действия безспорно не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - за превоз на хора и товари, като реализират състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП, поради което неоснователно е твърдението на касатора, че не е извършил вмененото му нарушение.

Не се споделят от настоящия касационен състав и доводите в жалбата, че не е безспорно установено мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като в АУАН и в НП било посочено, че нарушението е извършено при завиване наляво, а според свидетелските показания, управляваният от жалбоподателя автомобил е завил надясно. В случая, видно и от съдържанието на акта и на издаденото НП, в същите е надлежно посочено мястото на извършване на нарушението - [улица], до *** в посока към [улица], както и обстоятелството, че водачът, завивайки наляво към [улица], подавал рязко газ, форсирал двигателя и предизвиквал приплъзване на задните гуми на автомобила. От това описание на нарушението е пределно ясно къде е извършено деянието и какво нарушение се твърди да е извършило санкционираното лице. Обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя впоследствие е завил надясно по [улица], каквито са показанията на свидетелите-очевидци М. М. и Т. Т., не е относимо към деянието, тъй като касае маневра, извършена малко след изправяне на автомобила от предизвиканото преди това поднасяне, т.е. след извършване на процесното нарушение.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че не всяко нарушение на изискванията за съставяне на акта или издаване на НП е съществено и води до незаконосъобразност на НП. Съществено е това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации относно нарушението, нарушителя и неговата вина. Такива нарушения са налице и когато създават пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В конкретния случай, съдът преценява като несъществено нарушение погрешното посочване в НП на последната буква от регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, тъй като се касае за техническа грешка при изписване на тази буква, а именно: [рег. номер], вместо [рег. номер]. Също така, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение и отразяването в НП, че касаторът е водач на лек автомобил [марка] [модел], доколкото в обстоятелствената част на същото точно и ясно е посочена марката на управлявания автомобил: [марка] [модел]. Освен това, процесното МПС е правилно индивидуализирано в АУАН - [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], поради което според настоящия касационен състав не съществува съмнение относно автомобила, с който е извършено соченото в АУАН и НП нарушение, респ. твърдените в НП пороци са несъществени, тъй като не са довели до реално ограничаване на правата на наказаното лице.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ОД на МВР - Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/13.06.2025 г., постановено по анд №217/2025 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА С. В. Б. от [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], да заплати на ОДМВР – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.