№ 326
гр. Плевен, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Х. СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 312 от 18.03.2024 г по гр. дело № 7269/23 г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ПРОГЛАСИЛ ЗА НИЩОЖНА клаузата
на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от Договор за потребителски кредит №
830451/17.03.2023г. по искане № 9187768, с която се начислява неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение на кредита по чл.5 от Договора
сключен между П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Плевен и „Сити кеш“ ООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
Славянска №29, ет.7, представлявано от Н. П., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и
чл.143 ЗЗП. ОСЪДИЛ Е „Сити кеш“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул. Славянска №29, ет.7, представлявано от
Н. П. да заплати на П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Плевен сумата от 86,51
лева, представляваща платена без правно основание неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение по Договор за потребителски
кредит № 830451/17.03.2023г., ведно със законната лихва считано от
14.11.2023г. до изплащането .
1
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
С определение № 1520/15.04.2024г по същото дело Пл РС е оставил
без уважение молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК от Сити кеш ООД за изменение
на постановеното решение в частта за разноските като неоснователна.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Сити кеш ООД, в
която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Възразява се, че П. С.
П. е сключил тринадесет договора за потребителски кредит като поведението
на кредитополучателя по всички договори е идентично – изчакал е да измине
срока за предоставяне на обезпечение от страна на клиента при неизпълнение
на което се начислява неустойка, такава е начислена и седем дни по – късно
задължението е изплатено изцяло. Възразява се, че в последствие са
образувани съдебни дела за нищожност на договорна клауза като дружеството
жалбоподател е натоварено с разноски по всички дела, а поведението на
кредитополучателя е в нарушение на чл. 3 и чл. 12 от ГПК като същият е
недопросъвестен и не може да черпи права от собственото си
незаконосъобразно поведение. Възразява се също така, че РС не е обсъдил
възражението за наличието на индивидуално определена клауза на договора с
оглед трайните отношения между страните. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете изцяло.
Постъпила е и частна жалба срещу определението на РС – Плевен по
чл. 248 от ГПК ,в която се възразява, че ищецът пред Пл РС не е материално
затруднено лице, тъй като пред дружеството при сключването на договорите
за потребителски кредит П. П. е декларирал доходи 4500 лв месечно, както и
се сочи, че по справка от Агенция по вписванията същият е страна по редица
сделки с недвижими имоти като се посочва последна продажба на негов
недвижим имот. При условие на евентуалност се твърди, че при сключването
на договора за потребителски кредит П. е имал недобросъвестно поведение и
не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение .
Възразява се, че се използва съдебната система чрез завеждането на редица
дела , за да се печелят средства от разноски за сметка на дружеството
кредитодател.
2
Въззиваемата страна оспорва жалбите като неоснователни и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилни и законосъобразни актове.
Възразява се относно честната жалба, че по делото е била
представена декларация за материалното състояние на П. под страх от
наказателна отговорност и материалите от преписката при дружеството по
отпуснатия кредит не са доказателства за материалното състояние на П..
Същият има редица кредити и към други кредитодатели, което сочи на
свръхзадлъжнялост.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на нищожни клаузи, както
и размера и дължимостта на адвокатско възнаграждение
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Пл РС е приел, че не е било спорно между страните, че на
17.03.2023г. ищецът подал искане до ответното дружество за сключване на
договор за кредит. На същата дата му е предоставен Стандартен европейски
формуляр и страните сключили договор за кредит. Видно е било от
приложения по делото Договор за потребителски кредит №830451/
17.03.2023г., ответникът в качеството на кредитодател предоставил на ищеца
сумата от 750 лева с уговорен лихвен процент 44,5% и ГПР 56,71 %. В
договора страните уговорили дата на първо плащане 24.03.2023г, като общата
сума за плащане възлизала в размер на 795,80 лева. Видно от чл.4 от договора,
същият служи като разписка за получаване на предоставената в заем сума.
Видно от договора, в чл.5 страните уговорили обезпечение на кредита с едно
от посочените обезпечения, а именно : Безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за
3
кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител -
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера
на минималната работна заплата за страната. При двама поръчители, размерът
на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-
малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да не е/са
поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е кредитора. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е
налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните са се
споразумели, видно от чл.5 ал.2 от договора, че кредитополучателят ще
предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване
на договора. В чл.11 от същия, страните договорили в случай, че не
предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка в размер на 227,20 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел за
установено от правна страна, че страните са били в облигационни отношения
възникнали от сключения между тях договор за кредит. Основното
задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставената в
заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението. По отношение на
иска за прогласяване за нищожна клаузата на чл.11 от Договор за кредит,
съдът е приел, че същата е нищожна и не е породила правни последици, както
с оглед разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП, така и с оглед разпоредбата на чл.26
ЗЗД. Съгласно чл.24 ЗПК За договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите . Разпоредбата на чл.11
от договора е неравноправна, тъй като противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП,
4
който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Санкцията, която следва неизпълнението , а
именно плащане на неустойка в размер на 227,20 лева при кредит от 750 лева
е неравноправна клауза, а безспорно в случая кредитополучателя има
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.
Касае се, според РС, за неравноправна клауза, която е част от
договора, сключен при Общи условия, изготвени предварително и върху които
потребителят не е имал възможност да влияе. Това е клауза, която не е
индивидуално уговорена и която въпреки изискванията за добросъвестност
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая е бил подписан
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено. С оглед изложеното, съдът приема, че разпоредбата на чл.11 от
Договора, сключен при Общи условия е неравноправна клауза на основание
чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП и на основание чл.146 ЗЗП е нищожна.
Според РС така уговорената клауза за заплащане на неустойка е
нищожна и на основание чл.26 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави по
следните съображения : Тази уговорка в договора въвежда изключително
кратък срок за предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да
отговаря поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума.
Съдът е приел, че ниският размер на заема очевидно не отговаря на тежките
изисквания за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта
на неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при
неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е
в значително висок размер, като в същото време не гарантира възстановяване
на вреди от неизпълнение на това основно задължение, поради което съдът
приема, че с нея не се осъществява обезщетителната функция. В случая
неустойката е предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение, т.е. тя би се дължала и в случай, че кредитополучателят
заплаща изцяло и в срок дължимите си вноски по кредита. В случай, че
кредитополучателят изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не
предостави обезпечение, то той би дължал неустойка без да е причинил вреди
на кредитодателя. Освен това кредитодателят има правомощия да изисква и
5
събира информация, с която да провери кредитоспособността на потребителя
и тези негови действия би трябвало да предхождат вземането на решение за
отпускане на кредита (чл.16 ЗПК). Едва след анализа на тази информация,
кредитодателят може да вземе решение дали да отпусне кредит.
Кредитодателят не е събрал такава информация и е прехвърлил последиците
от неизпълнението на това свое задължение на кредитополучателя. Отделно
от това житейски преценено, се явява невъзможно в тридневен срок да бъде
събрана изискваната за поръчителите информация, което нарушава принципа
на добросъвестност и равнопоставеност на страните. Всички тези аргументи
сочат, че така уговорената клауза противоречи на добрите нрави, което
безспорно я прави нищожна. С оглед на така изложеното, съдът е стигнал до
извод, че разпоредбата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № 830451
/ 17.03.2023г . се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения
за страните по заемното правоотношение, а това прави основателен
предявения иск. Отделно от това, съдъте констатирал, че в договора, страните
са уговорили ГПР в размер на 56,71 %, което е над допустимия съгласно чл.19
ал.4 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Разпоредбата на чл.19 ал.5 ЗПК гласи, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Предвид
определения ГПР над законоводопустимия размер, клаузата, която го
определя е нищожна.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, РС е приел същия за основателен като
е посочил ,че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 227,20 лева
поради непредоставено в тридневния срок обезпечение е недействителна, а
нищожното правно основание се приравнява на липса на основание. По
делото съдът е приел заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че ищецът е заплатил на преди падежа, на
23.03.2023г. сумата от 843 лева, с която е погасена, неустойка за
непредставено в тридневен срок обезпечение в размер на 86,51 лева и лихва
6,49 лева и главница 750 лева. С извършеното плащане е погасена изцяло
дължимата сума, като размерът на неустойката е 86,51 лева вместо посочената
в договора 227,20 лева, тъй като е изчислена към датата на погасяване, а не
към изтичане на договора. С оглед изложеното, съдът е приел, че предявеният
6
иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата от 86,51 лева следва да бъде
уважен до размера, в който е предявен.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивния съд и не
следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба относно непроизнасяне на РС по
възражение за индивидуална клауза от договор за кредит. Възражението е
обсъдено и са изложени мотиви в този смисъл от първоинстанционния съд.
Действията на П. по сключването на повече от един договор за кредит не
противоречат на закона и клаузите на договора като следва да се отбележи, че
въззивникът е отпускал повече от един кредит на другата страна и не е счел за
необходимо да откаже отпускането на кредити.
Пред въззивния съд не се представиха други доказателства при
спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да мотивират различен
извод от този на първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. При този изход на делото следва
да се осъди въззивника да заплати на осн. Чл. 38 от ЗА на адв. Д. М.
възнаграждение общо в размер на 240 лв като се съобразява обстоятелството,
че е подаден само писмен отговор, адвокатът не се е явил и делото е
приключило в едно заседание.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
Определението на Пл РС е законосъобразно. Съдът е изложил
съображения във връзка с предвидените минимални размери на адвокатските
възнаграждения, но не е изложил такива във връзка с възраженията за липса
на материално затруднение на П..
От доказателствата по делото се установява, че са налице
противоречиви декларации за материалното състояние на П., както и справка
от Агенция по вписванията като от нея са видни сделки за период от 7-9
години преди 2023 г, а последната сделка е от 2021 г, касае идеална част от
7
имот в с. ******, обл. Перник. По делото доказателствената тежест е на
страната на частния жалбоподател относно обстоятелствата за наличието на
средства за П.. Освен представените доказателства не са правени искания от
страна на частния жалбоподател за събиране на други доказателства в този
смисъл и съдът приема, че по делото не е установено по категоричен начин
наличието на средства у П. за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди и атакуваното
определение. В производството по чл. 248 от ГПК разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 312 от 18.03.2024 г по гр. дело №
7269/23 г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр.София, ул. Славянска №29, ет.7, представлявано от Н. П.
ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 от ЗА възнаграждение на адв. Д. М. М. в размер
на 240 лв
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1520/15.04.2024г по гр. дело
№ 7269/23 г по описа на Плевенски районен съд / в тази част решението има
характер на определение/
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8