М
О Т И В И
към
Присъда № 274 от 30.10.2019 г.,
постановена
по НОХД № 5539/2019 г. ПРС, ІII н.с.
Производството по делото е образувано по Тъжба с
вх. № 57640/10.09.2019 г. по описа на
ПРС, депозирана от П.Н.М., с ЕГН: **********, с
която е повдигнато обвинение против А.Й.Г., с ЕГН: **********, за това, че: на 08.09.2019
г., гр. Пловдив, А.Й.Г. не е изпълнил съдебно решение по упражняване на
родителски права - престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
Повереникът на частната тъжителка – адв. Т.Т.,
изразява становище, че престъплението, предмет на обвинението е безспорно
доказано, поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи справедливо наказание.
От своя страна, подсъдимият Г., не спори, че на процесната
дата е върнал детето на майка му с няколко часа закъснение, но твърди, че е
имало обективна причина за това, поради което моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия, адв. М.Д., развива
съображения, че обвинението е несъставомерно както от обективна, така и от
субективна страна, поради което пледира за оправдателна присъда.
От фактическа
страна се установява следното:
Подсъдимият А.Й.Г. е роден на *** ***, ..., български
гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, работещ, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. и
частната тъжителка М. живеели на съпружески начала в периода 2014 г. – 2018 г.,
като от съжителството им се родило дете – Н. А. Г. През 2018 г. отношенията
между подсъдимия и тъжителката се влошили и двамата се разделили, като детето
останало да живее с майка си. Въз основа на постигната и одобрена от съда
спогодба с Определение
от 28.03.2019 г., постановено по гр. дело № 16569/2018 г. по описа на Районен
съд-Пловдив, влязло в сила на 28.03.2019 г., страните постигнали
съгласие родителските
права по отношение на малолетното им дете да се упражняват от
майката, като в полза на бащата бил уговорен следният режим на лични отношения
с детето: от 10.00 ч.
в събота до 18.00 ч. в неделя, един месец през лятото, както и по един ден за
Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
На 08.09.2019 г.
(неделя) детето било с баща си - подс. Г., който го завел, заедно със свои
колеги на море за уикенда. По обяд същият предприел отпътуване към гр. Пловдив,
но поради огромните задръствания по магистралата, прибирането продължило повече
от очакваното.
Тъй като
подсъдимият и тъжителката не разговаряли един с друг, двамата общували
посредством съобщения по електронна поща. Виждайки, че няма да може да спази
часът, в който трябва да предаде детето на неговата майка, в 14.44 ч. подс. Г.
изпратил съобщение посредством електронна поща на тъжителката, с което я
уведомил, че пътуват и ще закъснеят с два-три часа. В последствие се обадил и
на своята майка – свид. М.Г., за да я уведоми, че ще закъснеят и че щом се
приберат в града, ще се отбият да я вземат, за да върнат заедно детето на майка
му. Присъствието на свидетелката се налагало, тъй като подсъдимият имал
опасения, че ако отиде сам, може да се случи нещо, което в последствие да се
използва срещу него, особено предвид заведеното дело от тъжителката за
ограничаване режима на лични отношения. Ето защо подсъдимият винаги водел
придружител със себе си при взимането и връщането на детето. Около 20.00 часа
подсъдимият стигнал в град Пловдив, отбил се през кв. Тракия, за да вземе майка
си и около 20.50 часа били пред дома на тъжителката в кв. К. П. Подсъдимият
изпратил съобщение на тъжителката, че са долу, след което същата слязла и взела
детето, което било предадено от неговата баба.
Подразнена от
факта на голямото закъснение и от обстоятелството, че не е получила повече
информация на какво се е дължало забавянето, на 10.09.2019 г. тъжителката
депозирала тъжба в РС-Пловдив, с която повдигнала обвинение против подсъдимия
за неизпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК. В резултат
на същата било образувано и настоящето НЧХД.
В хода на
проведеното съдебно следствие като свидетел е била разпитана майката на
подсъдимия – свид. М.Г., която потвърдила, че на процесната дата е получила
обаждане от сина си, че се прибира с детето от морето, но има задръствания и ще
закъснеят. Потвърдила е и обстоятелството, че детето е било предадено на
майката между 20.00 и 21.00 часа. Съдът кредитира тези показания, доколкото
същите по същество се явяват неопровергани от доказателствата по делото,
напротив – намират потвърждение както в заявените в тъжбата обстоятелства, така
и в приложените със същата писмени доказателства.
Съдът кредитира
и обясненията на подсъдимия. Въпреки че същите, освен доказателствено средство,
са и средство за защита, поради което следва да се ценят с внимание, съдът не
констатира в случая проявление на защитната функция на обясненията на
подсъдимия. Видно е от същите, че подсъдимият по същество не оспорва, че на
процесната дата е върнал със закъснение от около 2-3 часа детето на
тъжителката, посочвайки, че е имал обективни пречки да стори това на време, а
именно неочаквано големи задръствания по пътя от морето към град Пловдив.
Правни изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на
производството доказателства, намира обвинението за недоказано.
Както беше посочено по-горе, в конкретния
случай няма спор по фактите, а именно, че на визираната дата подсъдимият не е
върнал детето на тъжителката в 18.00 часа. Спорът, който се очертава в случая е
правен и касае въпроса дали с реализираното закъснение подсъдимият е осъществил
съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Настоящият съдебен състав
намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно нормата на чл.
182, ал. 2 НК, родител или друг сродник,
който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно
решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с
дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в
особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева. За да е налице от обективна страна състава на
визираното престъпление е необходимо да се установи от една страна наличието на
подлежащо на изпълнение съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете, а от друга неизпълнение на същото. От
субективна страна деянието следва да се извършено с умисъл.
В конкретния случай,
макар от обективна страна да се установяват признаците на състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, доколкото на визираната в тъжбата дата,
същият не е изпълнил съдебно решение относно упражняване на родителски права в
частта, касаеща установения час за връщане на детето, настоящият съдебен състав
намира, че деянието е несъставомерно от субективна страна, доколкото по делото
се установи, че подсъдимият не е действал умишлено, а инкриминираното
неизпълнение се дължи на обективни, непредвидени причини. Дори и това да не
беше така, изводът относно крайния изход на делото не би бил по-различен,
доколкото в случая приложение би намерила хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. В
случая се касае до неизпълнение на съдебно решение, изразяващо в закъснение
по-малко от три часа, което обосновава и извода, че макар формално да са налице
признаците на предвидено престъпление, поради своята малозначителност същото не
е престъпно.
Ето защо подс. Г. бе признат за невинен в това да е
извършил престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 304 НПК съдът го оправда по така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за разноските:
Предвид крайния изход на делото и на
основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът възложи в тежест на частната тъжителка
направените от подсъдимия разноски по делото в размер на 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.