РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. В., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията
на съдебния изпълнител /.
С постановление от 08.12.2021 г. на държавен съдебен изпълнител А.
А. при Районен съд- Б. е приключено изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20131310400092 по описа на Държавен съдебен
изпълнител при РС Б. на основание чл. 433, ал.2 от ГПК с оглед на
обстоятелството ,че длъжникът е издължил напълно задължението по
горецитираното дело с взискател Н. А. ЗА П. "Ч. Д. В.", с ЕИК .., с адрес ГР.
С.
Срещу постановлението е депозирана жалба от Н. А. ЗА П.,ГР.С.
ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР Р. С. чрез М. М. -
ст. експерт по приходите в отдел „Частни държавни вземания” на дирекция
„Държавни вземания”(с пълномощно № 311/22.10.2019 г.) с правно
основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Твърди се ,че със съобщение изх. № 1096/09.12.2021 г. от държавен
съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд - гр. Б. на Н. а. за п. (НАП) бил
1
връчен препис от Постановление от 08.12.2021г. по изп. д. № 92/2013 г. по
описа на Съдебно- изпълнителна служба (СИС) при РС - гр. Б., с което е
прекратено изп. д. № 92/2013г., образувано срещу О. Б.. Съобщението било
получено на 05.01.2022г. и в законоустановения срок се обжалва на
основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК посоченото постановление.
Поддържа се ,че актът е неправилен, незаконосъобразен и необоснован,
постановен в нарушение на процесуалния закон, поради следните
обстоятелства:
Сочи ,че с молба изх. № 08-Б-13/28.11.2013 г. до СИС при РС - гр. Б. от
НАП въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2013 г. по ч.гр.д. № 177/2013
г. по описа на Районен съд - гр. Б. и изпълнителен лист от 02.07.2013 г. по
ч.гр.д. № 178/2013г. по описа на Районен съд - гр. Б. било поискано
образуване на изпълнително дело срещу О. Б.. С молбата било поискано
събиране и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 783.53 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ГПК и приложимия към
2013 г. - чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на
адвокатските 1 възнаграждения.
ДСИ при РС - гр. Белоградчик образувал изп. д. № 92/2013 г. срещу
Община Белоградчик, като по делото не бил налице акт, с който да е отказано
принудителното събиране на поисканото по делото юрисконсултско
възнаграждение.
За вземанията по изпълнителен лист от 01.07.2013 г. по ч.гр.д. №
177/2013г. по описа на Районен съд - гр. Б. и изпълнителен лист от 02.07.2013
г. по ч.гр.д. № 178/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Б. НАП се била
присъединила като взискател по изп.д. № 76/2017 г. по описа на частен
съдебен изпълнител Виолета Томова, рег. № 724, образувано срещу О. Б..
След предприети по това дело действия по принудително изпълнение
задълженията по горецитираните изпълнителни титули са изцяло събрани.
Въпреки горепосоченото, разноските по изп. д. № 92/2013 г. по описа на
СИС при РС - Б. представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 783.53 лева все още били дължими, поради което не било налице
основание за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 2 от
ТПК. Същото било изрично заявено пред ДСИ при РС - Б. с молба от
22.11.2021 г., на която не бил получен отговор.
2
Следвало да бъде отбелязано, че процесуалното представителство на
НАП се осъществява от правоспособни юристи - експерти по приходите в
чиито длъжностни характеристики е заложено изискване за висше
юридическо образование и изрично била включена функцията осъществяване
на процесуално представителство по дела, свързани с установяването,
обезпечаването и събирането на частни държавни вземания. Следователно,
съответният служител отговаря на изискванията на чл. 32, т. 3 от ГПК за
лицата, имащи право да представляват страните в процеса.
Сочи се ,че възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК не целяло просто
овъзмездяване за положен труд, а се явявало от една страна санкция за
липсата на доброволно изпълнение от длъжника и необходимостта от
предприемане на принудителни действия за удовлетворяване на вземането, а
от друга – целяло равнопоставеност на страните, тъй като положеният от
процесуалния представител на държавното учреждение труд (за чиято
стойност нямало други нормативно установени правила за определяне) бил не
по-малък от този на процесуален представител - адвокат.
С оглед гореизложеното се иска да се отмени постановление от
08.12.2021г. по изп. д. № 92/2013 г. по описа на ДСИ при РС - гр. Б., с което се
прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК и да се
постанови продължаване на изпълнителното производство.
Иска се на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във връзка с чл. 13, ал. 2 и чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ да бъдат присъдени и разноските по делото
представляващи държавна такса (25.00 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (250.00 лева).
Към молбата са приложени :
1. Препис от жалба за насрещната страна;
2. Пълномощно № 311/22.10.2019 г. - заверено копие.
Депозирано е становище от съдебния изпълнител .Сочи ,че
претендираната от взискателя сума била описана само в молбата за
образуване на делото с основание чл.78 от ГПК.
Сочи ,че изп.д. 92/2013 г.по описа на СИС при БРС е със страни:
взискател Национална агенция за приходите „Частни държавни вземания” и
3
длъжник О. Б.. Делото било образувано на 03.12.2013г. по молба на Н. а. за п.
„ЧДВ” с приложени Изпълнителен лист от 01.07.2013 г. на БРС ,издаден по
ГД №177/2013 г.на Районен съд -Б. и Изпълнителен лист от 02.07.2013г. на
БРС, издаден по ЧГД № 178/2013г. на Районен съд- Б. за сумата в общ размер
на 45 976,51 лв. ,от която общо по двата изпълнителни листа имало
присъдени и изплатени юрисконсултско възнаграждение на взискателя за
сума в размер на 1211,29 лв.
На 08.12.2021 е Постановление на основание чл.433, ал. 2 от ГПК
изпълнителното дело било приключено, поради изпълнение.
Подадено е и писмено възражение от Община Б. гр.Б. представлявана
от Б. С. Н. кмет ,в което се твърди ,че жалбата е недопустима и по същество
неоснователна.
Недопустимостта на жалбата следвала от това, че същата не попада в
кръга на предвидените в чл.435 ГПК хипотези за възможност за обжалване
на прекратяване на изпълнителното дело.
Сочи ,че изпълнителното дело било прекратено поради изплащане,
което изплащане било станало чрез ЧСИ В. Т. №173/2013 година, където
настоящият жалбоподател се бил присъединил с издаденото му
удостоверения за размера на дълга още преди много години. Сумите
изплатени и настоящето дело било прекратено поради пълно изплащане на
дълга.
Счита, че искането за разноски е преклудирано, поради следното: при
снабдяване с удостоверението за размера на дълга и конституирането на
Национална агенция по приходите същата не бела възразила относно
посоченото като размер на дълга, нито били претендирали възнаграждения за
юрисконсултско възнаграждение. В образуването на делото през 2013 година
такива разноски не били приети за събиране и не били включени нито в
поканата за доброволно изпълнение, нито в размера на дълга. До 2022 година
жалбоподателят почти осем години не бил претендирал и поискал по някакъв
начин разноски и сега изведнъж след изплащане на окончателната сума
правел искане, което по съществото си било недопустимо или преклудирано
като време.
Твърди ,че в жалбата е налице и неяснота относно размера на
претендираното юрисконсултско възнаграждение- в обстоятелствената част
4
се посочвала сумата от 783,53 лева , а в искането се посочвала държавна такса
от 25 лева и 250 лева,т.е. жалбата била неясна като съдържание и не
отговаряла на изискванията на закона за ясно и точно посочване на
обжалваният акт и ясно и точно изложение на обстоятелствата и фактите
които се твърдят в нея.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Окръжен
съд-В. прие за установено от фактическа и правна страна следното :
С молба изх. № 08-Б-13/28.11.2013 г. до СИС при РС - гр. Б. от НАП
въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2013 г. по ч.гр.д. № 177/2013 г. по
описа на Районен съд - гр. Б. и изпълнителен лист от 02.07.2013 г. по ч.гр.д. №
178/2013г. по описа на Районен съд - гр. Б. е образувано изпълнително дело
срещу О. Б.. С молбата е поискано събиране и на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 783.53 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 79 от ГПК и приложимия към 2013 г. - чл. 10, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските 1
възнаграждения.
ДСИ при РС - гр. Б. образувал изп. д. № 92/2013 г. срещу О. Б. като по
делото не бил налице акт, с който да е отказано принудителното събиране на
поисканото по делото юрисконсултско възнаграждение.
За вземанията по изпълнителен лист от 01.07.2013 г. по ч.гр.д. №
177/2013г. по описа на Районен съд - гр. Б. и изпълнителен лист от 02.07.2013
г. по ч.гр.д. № 178/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Б. НАП се
присъединила като взискател по изп.д. № 76/2017 г. по описа на частен
съдебен изпълнител В. Т., рег. № 724, образувано срещу О. Б. След
предприети по това дело действия по принудително изпълнение задълженията
по горецитираните изпълнителни титули са изцяло събрани.
Разноските по изп. д. № 92/2013 г. по описа на СИС при РС -
Б.представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 783.53 лева
обаче все още са дължими, поради което не е налице основание за
прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Горното обстоятелство се удостоверява и от уведомление изх.
№2483/16.03.2022 г. на ЧСИ В.Т.
Изпълнителното производство по силата на Чл.433 ал.2 ГПК се
5
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.В конкретния случай разноските по изпълнението във вид на
юрисконсултско възнаграждение не са събрани ,поради което не е налице
основание за приключване на изпълнителното производство.
Не следва да се присъждан разноски по производството поради това ,че
длъжникът не е станал причина за завеждане на делото (аргумент от 78 ал.2
ГПК).
Водим от горното и на основание Чл.437 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 08.12.2021 г. на държавен съдебен
изпълнител А. А. при Районен съд- Б. по изпълнително дело №
20131310400092 по описа на Държавен съдебен изпълнител при РС -Б. и
разпорежда продължаване на производството по принудително изпълнение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6