Р Е Ш
Е Н И Е
№ 47 от 21.02.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 341 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу
Решение №374/25.10.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 1005/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 6264/30.07.2019 г., издадено от началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, упълномощен от председателя на управителния съвет на
агенцията. С посоченото наказателно постановление на Т.Х.В., с ЕГН
**********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.). В жалбата е
наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния
представител по пълномощие на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Процесуалният представител по пълномощие на Т.В. – адвокат Валентин С., в
съдебното заседание по делото и в представените писмени бележки оспорва
касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 6264/30.07.2019 г., издадено от началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” при Агенция „Пътна инфраструктура”,
упълномощен от председателя на управителния съвет на агенцията. Районният съд е
установил от фактическата страна на спора, че на
05.07.2019 г. в 15:15 часа, на път II-62, км 23+900, на разклона за с. Блато, в
посока гр. Дупница – гр. Кюстендил, Т.В. е управлявал и осъществявал движение
на състав от пътни превозни средства (ППС) с четири оси – моторно превозно
средство с две оси, марка „С.”, модел „Б.”, с рег. № ЕВ****ВВ,
и ремарке с две оси с рег. №ЕВ4153ЕА. Бил спрян за проверка от служители на Агенция
„Пътна инфраструктура”, които извършили измерване с
техническо средство ролетка 1238/18/50м/ и щрихова мярка за дължина L01, и
констатирали, че височината на процесния състав от ППС е 4.10 m, при максимално допустима височина 4.00 m съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г., и дължината на същия е 20.30 m, при максимално допустима дължина 18.75 m съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д” от Наредба №
11/03.07.2001 г. Против В. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0007050/05.07.2019 г. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
същия. Районният съд е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а по същество – че В. не е субект на административнонаказателната
отговорност по чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП, поради което е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно, макар и по различни от изложените от районния съд съображения.
Административнонаказателната
отговорност на Т.В., в качеството му на водач на извънгабаритен състав от ППС,
е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП,
съгласно която норма се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Видно от съдържанието на процесното НП, като
нарушена материалноправна разпоредба е посочена нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП,
регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение. Съгласно ал. 3 на чл. 26 от ЗП разрешенията
се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете
на съответните общини – за общинските пътища. Кои пътни превозни средства са
извънгабаритни, респ. тежки е определено
с нормите съответно на чл. 2 и чл. 3 във
вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на Наредба № 11/03.07.2001 г., като
допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при
превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като
извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В
случая от фактическа страна извършването на вмененото на В. нарушение се
основава на това, че е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с
четири оси, като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени
нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй като измерената височина на състава
от ППС е 4,10 m, при допустима максимална дължина 4,00 m съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г., а измерената дължина на същия е 20,30
m, при максимално допустима дължина 18,75 m, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б.
„д” от Наредба № 11/03.07.2001 г. Прието е, че В. е осъществил движение на
извънгабаритен състав от ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№11/03.07.2001 г. без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV „Ред за
издаване на разрешителни” от Наредба №11/03.07.2001 г.
В
настоящия случай се касае за извънгабаритен състав от ППС, който попада сред
изключенията на чл. 14, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г., поради което и издаването на нарочно
разрешително, в каквато насока е формулирано административното обвинение, не се
изисква. Разрешителният режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в чл.
8 от Наредба № 11/03.07.2001 г., като съгласно ал. 1 от тази норма движението
на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да
се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени
на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Според ал.
2 на чл. 8 от посочената наредба извънгабаритните превозни средства могат да се
движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи. Съгласно ал. 4 на цитираната норма разрешителното по ал. 2 се издава
след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В
ал. 5 на чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е уредено изключение от
изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или
тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба,
по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ, а
именно – онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона
или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери:
широчина – до 3,30 m, височина – до 4,30 m и дължина – до 22 m. В случая
управляваният от В. състав от ППС е с височина до 4,30 m, поради което и на
основание чл. 14, ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г. необходимото и достатъчно
условие за неговото движение е било заплащането на определена такса. В тази
хипотеза разрешаване движението на състава от ППС в рамките на специалното
ползване на пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него
предпоставки – изпълнение на задължението за заплащане на съответната пътна
такса. Или, същото не се разрешава чрез издаване на съответно разрешително от
администрацията, управляваща пътя.
При
изложените обстоятелства и при действие на анализираната правна уредба следва,
че не са осъществени елементите от състава на релевираното нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки
превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Движението на процесния състав от ППС с посочените
характеристики е разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за
заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително.
Съответно това движение, макар и при незаплатена пътна такса или заплатена
такава, но не за действителните размери, а за по-малки, не може да осъществи
състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП,
чийто елемент от обективна страна е именно липсата на разрешително, издадено от
собственика на пътя или администрацията, която го управлява. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление на няколко места е посочено, че движението на извънгабаритни
и/или тежки ППС се осъществява само „с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси)”, което внася неяснота относно това дали за движението
на процесния състав от ППС е било необходимо издаването на разрешително,
изискващо се от чл. 26 от ЗП, или
само заплащането на такса.
Констатираната
от настоящата инстанция неправилна квалификация на нарушението води до извод за
незаконосъобразност на процесното НП.
За
пълнота на изложението настоящият касационен състав намира за необходимо да
отбележи, че не споделя извода на районния съд, че субект на нарушението по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а”
от ЗП е само онова физическо лице, което е
заинтересовано от издаването на специално разрешение по чл. 26 от ЗП или онова
физическо лице, за което е установено, че е наредило извършването на такова
движение. Субект на нарушението по 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП може
да бъде както превозвачът, така и лицето, което фактически е извършило
дейността по ползване на пътя, каквото се явява водачът на пътното превозно
средство, който извод следва не от нормите, указващи лицата, които искат
издаване на разрешителното, а от изброените в чл. 53, ал. 1 от ЗП субекти,
чиято отговорност законодателят е предвидил да бъде ангажирана при констатирано
движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика
или администрацията, управляващи пътя.
Изложените съображения относно незаконосъобразността на процесното НП обуславят
извод за правилност на въззивното решение, макар и по различни от изложените в мотивите му съображения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 374/25.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 1005/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.