Решение по адм. дело №718/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на ““А. П.“ ООД , представлявано от управителя Р. Ш. М. , против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000324002228-091-001/18.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] , потвърден с Решение /Р/ № 13/13.03.2025 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] /ОДОП/, с който за дружеството-жалбоподател са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.02.2024 г. в размер на главницата от 97 076,10 лв. и размер на лихвата от 10 301,27 лв. , както и за данъчен период м.03.2024 г. в размер на главницата от 1 191,16 лв. и размер на лихвата от 112,25 лв.

С жалбата са наведени доводи за материална незаконосъобразност на оспореният РА, като се твърди, че противно на направените от приходните органи изводи, реалността на доставките по процесните фактури № 1222/14.02.2024 г. , № 1225/19.02.2024 г. и № 1226/19.02.2024 г. била установена с представените в ревизионното производство извлечения от GPS-система.

Иска се отмяна изцяло на обжалвания РА и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 16517/13.10.2025 г., жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П. М..

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП”-Варна, в съдебно заседание и с представената от упълномощения юрисконсулт Ел. Е. писмена защита с.д. 16560/14.10.2025 г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователа и претиндира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 832,93 лв.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи , съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

 

І. По допустимостта на жалбата :

 

РА № Р-03000324002228-091-001/18.12.2024 г. е бил обжалван изцяло по административен ред с подадената от “А. П.” ООД жалба с вх. № Ю-13/22.01.2025 г. , като с постановеното от директора на дирекция “ОДОП”- Варна решение № 13/13.03.2025 г. същият е потвърден в частта му за установеното задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.02.2024 г. в размер на главницата от 97 076,10 лв. и размер на лихвата от 10 301,27 лв. , а по отношение на същото установено задължение за данъчен период м.03.2024 г. в размер на главницата от 1 191,16 лв. и размер на лихвата от 112,25 лв., липсва изрично произнасяне от компетентния адм. орган. Това решение е било съобщено на дружеството-жалбоподател на 13.03.2025 г. , а жалбата до АС-Варна е заведена в дирекция “ОДОП”-Варна на дата 27.03.2025 год. Последното установява спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване на РА. Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от адресат на оспорения РА и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради което съдът намира същата за процесуално допустима, включително и по отношение на частта от РА касаеща установеното задължение за данъчен период м. март 2024 г. – за тази част от РА директорът на дирекция „ОДОП“-Варна не се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, поради което съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК установеното с нея задължение за ДДС по ЗДДС в размер на главницата от 1191,16 лв. и размер на лихвата от 112,25 лв. се смята за потвърдено.

 

ІІ. По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на РА :

 

Ревизията на “А. П.“ ООД обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2024 г. и е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000324002228-020-001/8.05.2024 г. , издадена от М. Т. Г. на длъжност “Началник на сектор” при ТД на НАП-Варна. Г. е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с т.2 от издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-752/3.04.2024 г. /л.1 от преписката/. С така издадената ЗВР е определен срок за извършване на ревизията три месеца от датата на връчването й, което е било сторено на 14.05.2024 год. Преди изтичането на определения срок е издадена от Г. заповед за изменение на ЗВР № Р-03000324002228-020-002/12.08.2024 г. /л.231/, с която е определен срок за извършване на ревизията до 14.10.2024 г. – заповедта е връчена на РЛ на 2.09.2024 год. С издадената от Г. заповед № Р-03000324002228-023-001/10.10.2024 г. /л.234/, производството по извършване на ревизията е спряно, като впоследствие е възобновено с издадената от същият орган по приходите заповед № Р-03000324002228-143-001/15.11.2024 г. /л.236/ ,с която е определен срок за завършване на ревизията до 19.11.2024 г. - заповедта е връчена на РЛ на 18.11.2024 год. С така издадените заповеди е определено ревизията да бъде извършена от главен инспектор по приходите Е. Н. Г. /ръководител на ревизията/ и главен инспектор по приходите П. П. И.. От последните е съставен на 3.12.2024 г., т.е. в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, ревизионен доклад /РД/ № Р-03000324002228-092-001 /л.354-372/. РД е връчен на РЛ на 5.12.2024 г. , като в срока по чл.117,ал.5 от ДОПК е подадено от ревизираното лице на 17.12.2024 г. писмено възражение срещу ревизионния доклад - л.375. На 18.12.2024 г., т.е. в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден процесния ревизионен акт № Р-03000324002228-091-001 /л.380-383/ от органа възложил ревизията – началник сектора М. Т. Г. и ръководителя на ревизията Е. Н. Г..

Видно е от гореизложеното, че оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната компетентност по чл.119, ал.2 от ДОПК , поради което съдът намира същият за валиден адм. акт.

Установява се , че ревизионния акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК , с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма.

Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове, поради което съдът приема, че не са налице допуснати от приходните органи съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.

 

С оспореният РА е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „К. У. Т.“ ЕООД , издадени през данъчен период м.02.2024 г., а именно :

1. Фактура № 1222/14.02.2024 г. с данъчна основа в размер на 198 565,52 лв. , ДДС в размер на 39 713,10 лв. и предмет – 180,56 куб.м. иглолистни греди, 12,14 куб.м. иглолистни летви, 144 бр. шперплат и 5,618 куб.м. талпи дъб

2. Фактура № 1225/19.02.2024 г. с данъчна основа в размер на 198 594,60 лв. , ДДС в размер на 39 718,92 лв. и предмет – 223,14 куб.м. иглолистни дъски.

3. Фактура № 1226/19.02.2024 г. с данъчна основа в размер на 199 199,18 лв. , ДДС в размер на 39 839,84 лв. и предмет – 356 бр. шперплат, 14,382 куб.м. талпи дъб, 119,44 куб.м. иглолистни греди, 27,86 куб.м. иглолистни летви и 1,86 куб. м. иглолистни дъски.

 

 

Изложените от органите по приходите в РА мотиви за отказа са следните : Въпреки надлежното осчетоводяване на всички фактури и наличните данни за извършени плащания по банков път по всички тях, то липсват доказателства за реалност на доставките – няма сключен договор за доставка между „К. У. Т.“ ЕООД и „А. П.“ ООД ; получателя „А. П.“ ООД няма търговски обекти, а стоката е транспортирана от превозвача „О.“ ЕООД директно от складовата база на доставчика в [населено място] до производствената база на крайния получател „Р. У. Е.“ ЕООД в [населено място], местност „Мъзгите“ ; доставчика „К. У. Т.“ ЕООД и получателя „А. П.“ ООД са свързани лица по смисъла на пар.1, т.3, б. “д“ от ДР на ДОПК, тъй като лицето Ф. Ш. М. е управител и собственик на капитал в тези две дружества ; на същото основание свързани лица са „А. П.“ ООД и „О.“ ЕООД , тъй като управител и собственик на капитала в двете дружества е представляващия РЛ Р. Ш. М. ; от извършената в АПИ справка се установява, че на описаните в товарителниците дати посочените в тях МПС не са преминавали през съответните населени места или ако е регистрирано преминаване, то ППС е било ненатоварено ; в същите товарителници като получател на стоката е отразено „Ф.г. 2010“ ЕООД , а не „ Р. У. Е.“ ЕООД , както се твърди от РЛ ; издадената от превозвача „О.“ ЕООД фактура № 10000749/16.02.2024 г. за транспортната услуга има дата предхождаща датите на вписаните в нея товарителници, чиито дати на съставяне освен 16.02.2024 г. са и 21.02., 22.02. и 23.02.2024 г. ; при извършените проверки и отправени искания до дружествата „Р. У. Е.“ ЕООД , „Ф. Г. 2010“ ЕООД, „К. У. Т.“ ЕООД , „А. П.“ ООД и „О.“ ЕООД не са представени доказателства за реално извършена товаро-разтоварна дейност на стоката дървен материал – кога, от кои лица и на каква длъжност е извършена тази дейност ; така установените данни сочат на префактуриране с ниска надценка на стоката между „Р. У. Е.“ ООД , „Ф. Г. 2010“ ЕООД , „К. У. Т.“ ЕООД и „А. П.“ ООД.

На основата на така приетата от приходните органи фактология не е признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните три фактури в общ размер на 119 271,86 лв. , при което от декларирания от РЛ за данъчен период м.02.2024 г. данъчен кредит в размер на 119 532,76 лв. е признато право на приспадане само в размера от 260,90 лв. /119 532,76 – 119 271,86/. По този начин след приспадане на сумата от 260,90 лв. от начисления от РЛ за същият данъчен период ДДС в размер на 121 048,56 лв. е установен ДДС за внасяне в размер на 120 787,66 лв. /121 048,56 - 260,90/. Така, след приспадане на декларирания от РЛ за м.01.2024 г. данъчен кредит в размер на 23 711,56 лв. , с оспореният РА е установен за данъчен период м.02.2024 г. ДДС за внасяне в размер на главницата от 97 076,10 лв. /120 787,66 – 23 711,56/.

В подадената от РЛ за данъчен период м.03.2024 г. справка-декларация е посочен ДДС за внасяне в размер на 1191,16 лв. , който е приспаднат от декларирания за м.01.2024 г. ДДС за възстановяване. На базата на тази справка-декларация, за приходните органи при установяването за данъчен период м.02.2024 г. на ДДС за внасяне в посоченият размер от 120 787,66 лв. става ясно , че декларирания за м.01.2024 г. ДДС за възстановяване в размер на 23 711,56 лв. е изцяло изчерпан , поради което с РА се установява , че възстановяването през данъчен период м.03.2024 г. на сумата от 1191,16 лв. е правно невъзможно , по причина на което за този данъчен период е установен ДДС за внасяне именно в размер на главницата от 1 191,16 лв.

 

За опровергаване на горепосочените приети с РА фактически констатации , в хода на съдебното производство жалбоподателят се позовава на извършените по негово искане съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи , по които са дадени заключения съответно от вещите лица М. М. Д. и С. Я. М.. Други доказателства за установяване наличието на реалност на процесните доставки , за което доказателствената тежест е изцяло негова, както му е указано от съда с разпореждане № 4233/15.04.2025 г. /л.20 от делото/ , жалбоподателят не представя.

Заключението по съдебно-счетоводната експертиза се приема от съда за правилно и обосновано, но установените с него факти за редовно осчетоводяване на процесните фактури и за действително извършени плащания по тях , са такива които не са в състояние да установят наличието на реално физическо движение от доставчика „К. У. Т.“ ЕООД към получателя „А. П.“ ООД на стоката предмет на процесните три фактури. В случая предмета и характера на описаните в процесните фактури доставки не е спорен , т.е. той е такъв какъвто е посочен във фактурите , а именно касае се за родово определени вещи. По отношение на такива вещи нормата на чл.24, ал.2 от З-на за задълженията и договорите определя , че прехвърлянето на собствеността настъпва щом вещите бъдат определени по съгласие на страните , а при липса на такова когато бъдат предадени. Установяването на релевантните за тази норма факти е част от вече споменатата като съществуваща за РЛ доказателствена тежест за пълно и главно доказване на реалността на доставките. С последната , жалбоподателят не се е справил – няма сключен писмен договор между доставчик и получател или друго представено по делото доказателство за индивидуализиране на стоката по процесните три фактури , нито пък са представени доказателства за реалното й отделяне и предаване от доставчика „К. У. Т.“ ЕООД на получателя „А. П.“ ООД – липсват в тази връзка данни за осъществяването на каквато и да било товаро-разтоварна дейност , за извършването на която предвид обема и характера на стоката са необходими както специфична техника, така и боравещ с нея работен персонал. Нещо повече , данните от събраните по делото доказателства съвсем не са в съответствие с релевантния факт за предаване на процесната стока във владение на РЛ, тъй като сочените от жалбоподателя данни са за товарене на стоката от превозвача „О.“ ЕООД директно от базата на доставчика „К. У. Т.“ ЕООД и транспортирането й до базата на „Р. У. Е.“ ЕООД , за което дружество се твърди, че купува същата стока от „А. П.“ ООД – в противоречие с това твърдение са представените товарителници, според които получател на транспортираната стока е „Ф. Г. 2010“ ООД.

Назначената по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза има за предмет да изследва достоверността на маршрута на движение посочен в събраните в ревизионното производство товарителници, както и да опровергае данните в приетата от приходните органи справка, издадена от Агенция пътна инфраструктура. В тази връзка, въпросните товарителници са представени от РЛ като доказателство установяващо реалното физическо движение на стоката по процесните фактури. Въпреки, че заключението по съдебно-техническата експертиза се приема за правилно и обосновано , то установените чрез него данни за съответствие на данните от GPS устройствата на съответните товарни автомобили с посочените в товарителниците маршрути на тяхното движение , съвсем не са достатъчни за да се приеме от съда , че от страна на жалбоподателя е осъществено пълно доказване на факта за реално движение на стоката в посоченото направление - съображенията са тези, че товарителниците като частни писмени документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила , при което преценката за тяхната достоверност в смисъл за наличие на натоварено, а не за празно движещо се ППС , е обвързана с наличието на доказателства за осъществена товаро-разтоварна дейност , а такива в случая липсват – чл.57 от З-на за автомобилните превози.

Същите товарителници са събрани и подложени на анализ от страна на ревизиращите органи – те са описани на стр. 7-10 от РД и са приложени на л.301-309 от преписката , като в горния ред на страницата са показани процесните товарителници в които като изпращач е посочен „К. У. Т.“ ЕООД , а като получател е посочен „Ф. Г. 2010“ ООД , а не „Р. У. Е.“ ЕООД както се заявява от РЛ, съответно на долния ред на същата страница са показани други товарителници по които изпращач е „Ф. Г. 2010“ ООД , а получател е „ К. У. Т.“ ЕООД. Видно е от съдържанието на тези товарителници , че те са издадени на една и съща дата и имат за предмет абсолютно една и съща стока – напр. в приложената горе на л.309 товарителница № 491309/16.02.2024 г. с изпращач „К. У. Т.“ ЕООД и получател „Ф. Г. 2010“ ООД стоката е иглолистни греди обработени 36 м3 , а в приложената под нея товарителница с изпращач „Ф.Г. 2010“ ООД и получател „К. У. Т.“ ЕООД стоката също е иглолистни греди обработени 36 м3 - същото е и при приложените на следващите страници товарителници.

Процесните фактури № 1222/14.02.2024 г. , № 1225/19.02.2024 г. и № 1226/19.02.2024 г. са приложени на л.165 - 167 от преписката , а на л.125 - л.126 от преписката са приложени фактури № 1000005/20.02.2024 г. , № 10000004/19.02.2024 г. и № 1000002/14.02.2024 г. , по които доставчик е „А. П.“ ООД , а получател е „Р. У. Е.“ ЕООД. Видно е от съдържанието на тези фактури , че е налице пълна идентичност на стоката предмет на фактурите, както следва : стоката по фактура № 1222/14.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1000002/14.02.2024 г. ; стоката по фактура № 1225/19.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1000004/19.02.2024 г. ; стоката по фактура № 1226/19.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 10000005/20.02.2024 г. Наличните в тези фактури данни за идентичност показват, че процесната получена от „А. П.“ ООД стока по доставките от „К. У. Т.“ ЕООД би следвало веднага да е препродадена с малка надценка от „А. П.“ ООД на „Р. У. Е.“ ЕООД – това дружество се сочи от жалбоподателя като краен получател на стоката. В противоречие обаче с това твърдение на жалбоподателя се намират данните в представените от самите него товарителници, за които от негова страна се твърди, че установявали движението на стоката от доставчика „К. У. Т.“ ЕООД до крайния получател „Р. У. Е.“ ЕООД – както бе посочено по-горе, посоченият в товарителниците получател е друг, а именно „Ф. Г. 2010“ ООД.

Във връзка с последното , на л.119-120 от преписката са приложени фактури № 33/19.02.2024 г. № 32/19.02.2024 г. и № 31/15.02.2024 г., по които т. нар. краен получател „Р. У. Е.“ ЕООД се явява доставчик, а получател е „Ф. Г. 2010“ ООД. При съпоставяне съдържанието на тези фактури със съдържанието на процесните три фактури относно се установява пълна идентичност на стоката – стоката по фактура № 33/19.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1226/19.02.2024 г. , стоката по фактура № 32/19.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1225/19.02.2024 г. , стоката по фактура № 31/15.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1222/14.02.2024 г. Данните по тези фактури сочат, че т. нар. краен получател „Р. У. Е.“ ЕООД би следвало да е препродал купената от „А. П.“ ООД стока на „Ф. Г. 2010“ ООД.

На л.246-248 от преписката са приложени фактури № **********/16.02.2024 г. , № **********/20.02.2024 г. и № **********/21.02.2024 г. , по които продавач е „Ф. Г.2010“ ООД , а купувач е „К. У. Т.“ ЕООД. При съпоставяне съдържанието на тези фактури със съдържанието на процесните три фактури се установява пълна идентичност на стоката, предмет на фактурите - стоката по фактура № **********/16.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1222/14.02.2024 г. , стоката по фактура № **********/20.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1225/19.02.2024 г. , стоката по фактура № **********/21.02.2024 г. е идентична със стоката по фактура № 1226/19.02.2024 г.

При анализа на датите и цената в така посочените фактури се установява , че една и съща стока е предмет на фактуриране в следната верига на последователност : от „К. У. Т.“ ЕООД към дружеството-жалбоподател „А. П.“ ООД , от последното към „ Р. У. Е.“ ЕООД , от Р. У. Е.“ ЕООД към „Ф. Г. 2010“ ООД и от „Ф. Г. 2010“ ООД отново към „К. У. Т.“ ЕООД , т.е. налице е затворен кръг , в който освен горепосочената свързаност между доставчика „К. У. Т.“ ЕООД и получателя „А. П.“ ООД и между последния и превозвача „О.“ ЕООД е налице съгласно протокол за извършена насрещна проверка № П-03000324171100-141-001/29.10.2024 г. /л.262-264/ и наемно правоотношение между „К. У. Т.“ ЕООД и „Р. У. Е.“ ЕООД относно складовата база в [населено място], местност „Мъзгите“, посочена като място на доставката по процесните три фактури.

Така установените факти за префактуриране при ниска надценка на една и съща стока , при което същата се завръща при първоначалния доставчик, т.е. при „К. У. Т.“ ЕООД , който при тези обстоятелства се явява едновременно доставчик в началото на веригата и получател в края на същата верига, съчетани с липсата на доказателства за установени факти за реално извършена товаро-разтоварна дейност, налагат фактическия извод за липсата на реално движение на стоката по цялата спомената верига, а не само по част от нея, включваща издаването на процесните три фактури от „К. У. Т.“ ЕООД към „А. П.“ ООД.

След като тази установеност несъмнено сочи, че „А. П.“ ООД има участие във въпросната верига, то обективния факт за липсата на реално движение на стоката е бил добре известен на получателя по процесните доставки , т.е. на РЛ, при което възраженията на жалбоподателя относно изводите на приходните органи за липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчика „К. У. Т.“ ЕООД са без значение, тъй като от страна на същите органи е доказано , че получателят е знаел или е трябвало да знае , че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурите или от друг стопански субект нагоре по веригата. Многобройна е в тази насока съдебната практика по тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО – така, решение на СЕС по дело С-18/13, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия – тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката с която обосновава правото на приспадане е част от тази измама.

 

Съобразно тези обстоятелства, при правилно приложение на материалния закон от приходните органи е отказано да признаят право на данъчен кредит по процесните фактури № 1222/14.02.2024 г., № 1225/19.02.2024 г. и № 1226/19.02.2024 г. в общ размер на 119 271,86 лв. /сбора от ДДС по трите фактури/ - съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС , правото на приспадане на данъчен кредит се полага само и единствено за реално получени стоки или услуги по облагаеми доставки, каквито по гореизложените съображения тези по процесните фактури не са.

С оглед последното, начисления по тях от дружеството-жалбоподател ДДС се явява неправомерно начислен по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС , което обуславя неговата дължимост , съответно правилно размерът от 119 271,86 лв. е приспаднат от декларирания от самото РЛ данъчен кредит в размер на 119 532,76 лв. , в резултат на което правилно с РА е признато за данъчен период м.02.2024 г. право на данъчен кредит само в размер на 260,90 лв. / 119 532,76 – 119 271,86 лв./.

По делото няма спор, че декларираните от РЛ данни са правилно отразени в РА – за м.02.2024 г. е декларирана данъчна основа на облагаеми доставки в размер на 605 242,80 лв. по които е начислен ДДС в размер на 121 048,56 лв. , съответно за данъчен период м.01.2024 г. е деклариран данъчен кредит в размер на 23 711,56 лв. При тези данни, правилно от декларирания като дължим ДДС в размер на 121 048,56 лв. е приспаднат признатия в размер на 260,90 лв. данъчен кредит, при което в съответствие с правилното приложение на материалния закон е установен с оспорения РА ДДС за внасяне в размер на 120 787,66 лв. / 121 048,56 – 260,90 лв./.

Признавайки декларирания от РЛ за данъчен период м.01.2024 г. данъчен кредит в размер на 23 711,56 лв. , същият правилно е приспаднат от приходните органи от установения ДДС за внасяне в размер на 120 787,66 лв. , при което в съответствие с правилното приложение на материалния закон е установено с РА задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.02.2024 г. в размер на главницата от 97 076,10 лв. /120 787,66 – 23 711,56 лв./ с дължима върху нея лихва в размер на 10 301,27 лв., считано от датата на издаване на оспорения РА.

 

При правилно приложение на материалния закон е установено с РА и задължението за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 03.2024 г. в размер на главницата от 1 191,16 лв. и размер на лихвата от 112,25 лв. По делото няма спор, че за данъчен период м.03.2024 г. РЛ декларира ДДС за внасяне в размер на 1 191,16 лв. , който изцяло приспада от ДДС за възстановяване за данъчен период м.01.2024 г. Както вече бе посочено, данъчния кредит за м.01.2024 г. в размер на 23 711,56 лв. е признат от приходните органи, но след като той е изцяло изчерпан при установяване на задължението за данъчен период м.02.2024 г. / изцяло приспаднат от дължимия за внасяне ДДС в размер на 120 787,66 лв./ , то приспадането на дължимия за м.03.2024 г. ДДС в размер на 1 191,16 лв. от изчерпан и несъществуващ поради това данъчен кредит за м.01.2024 г. е обективно невъзможно, поради което така начисленият ДДС в размер на 1 191,16 лв. се дължи от РЛ. С оглед последното, посоченото в РА за данъчен период м.03.2024 г. задължение за ДДС по ЗДДС е правилно установено по основание и размер, както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата.

 

Предвид отсъствието по гореизложените съображения на всички основания за оспорване , жалбата следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход от делото разноски на жалбоподателя не се дължат, а съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Е. процесуално представителство. Имайки предвид целия спорен материален интерес / главница + лихва/ , чийто размер е 108 680,78 лв. , то съгласно чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, дължимите от жалбоподателя на ЮЛ на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение са в размер на 8 997,23 лв.

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователна жалбата на „А. П.“ ООД , срещу издадения от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03000324002228-091-001/18.12.2024 г., с който на същото дружество са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчен период м.02.2024 г. в размер на главницата от 97 076,10 лв. и размер на лихвата от 10 301,27 лв. и за данъчен период м.03.2024 г. в размер на главницата от 1191,16 лв. и размер на лихвата от 112, 25 лв.

ОСЪЖДА “А. П.” ООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], обл. *, представлявано от управителя Р. Ш. М. да заплати на Националната агенция за приходите за разноски по делото сумата от 8 997,23 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.