Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива
Иванова като разгледа докладваното от
съдия гр.д. № 3185/2017 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ.
ИЩЕЦЪТ
– А.В.М., ЕГН **********, чрез адвокат Н.А.М., член на САК, адрес на
кантората: гр. София, ул. **********, твърди, че на 11.06.2016 г., около
02:00 часа, на път 111-197 км. 6+600 (между гр. Гоце Делчев и с. Дъбница), МПС
с модел „Опел“, марка „Вектра“, рег.№*****, управлявано от Р.К.Б., ЕГН **********,
при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, излиза извън
пътното платно и се блъска в дърво. Заявява, че при описаното ПТП се е возил на
предна дясна седалка на автомобила с поставен предпазен колан, но въпреки
последното е получил травматични
увреждания, изразяващи се: счупване на лява
бедрена кост; счупване на лява
подбедрица; счупване на дясна подбедрица; контузия на нерв фибуларис, две разкъсно
контузии рани 7-8 см. След проведеното лечение
му е препоръчано за
период от 2 месеца да извършва минимални движения и да не натоварва оперираните
крайници. В резултат на претърпените травми и претърпените операции състоянието
му е изключително тежко, придружено с множество болки и страдания, като и към
настоящия момент не може да се придвижва самостоятелно и денонощно при него има
човек, който да му помага в ежедневните битови и физиологични нужди. Твърди, че
и при подаването на исковата молба здравето му не е възстановено напълно и
лекарите не дават такава надежда. Вследствие на увредения нерв на крака не може
да се движи и стъпва на левия си крак. Носи обездвижваща шина вече 10 месеца.
Въпреки че провежда рехабилитация в домашни условия от специалист
рехабилитатор, резултатите не са обнадеждаващи и може да се придвижва сам
единствено на кратки разстояния с помощни средства. Получава отоци по долните
крайници при движение, затова се налага в по- голямата част от денонощието да
бъде в легнало-хоризонтално положение. След провеждане на контролни прегледи от
лекари-специалисти се установява, че с оглед влошеното му здравословно
състояние в продължение на около 10 месеца е наложително да бъдат извършени
последващи операции за възстановяване на увредения нерв фибуларис. Към
настоящият момент движенията в двете коленни стави и двете глезенни стави са
ограничени и болезнени, липсва моторика и сетивна функция на крайника в
областта на нерва. Освен горното, вследствие на процесния пътен инцидент по
тялото му са налице много белези- три големи оперативни белега на краката,
които водят до видимо загрозяване и не се очаква да се заличат с времето.
Получените травми по долните крайници му създават много неудобства и при посещаването
на учебните занятия в училище и като се има предвид, че през учебната 2016 -2017 г. е
ученик в 12 клас. Предстои му абитурентски бал. Честите отсъствия от
училище са се отразили на успеха му, като съответно ще се отразят и на
балообразуващите му оценки за кандидатстване във ВУЗ. На този етап изобщо не е
ясно дали ще може успешно да завърши средното си образование. Предстоят му още
оперативни интервенции: за възстановяване на нервус фибуларис и за
възстановяване на нормалната походка, за сваляне на плаките и пироните от
бедрото и подбедриците. Всичко това ще му причини отново силни болки и
страдания, а резултата е неясен. Вследствие на процесното ПТП здравословното му
състояние силно се е влошило, което дава отражение и на психиката му. Към днешна
дата все още се оплаква от главоболие, нарушения на съня, световъртеж, избягва
комуникацията с хора. Постоянно плаче и сънува кошмари, за което допринася и
настъпилата смърт на приятеля му Е., който се е возил на задната седалка на
автомобила. Излага, че за процесния лек автомобил към датата на настъпване на
ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за риска гражданска
отговорност на автомобилистите, предвид което е налице основание за ангажиране
на отговорността на ответното дружество. В тази връзка излага и представя
доказателства за извънсъдебното сезиране на застрахователя, като не оспорва, че
към момента същият му е изплатил сумата от 50 000 лв. като обезщетение за
претендираните в настоящето производство вреди. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от 14.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както
и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-„ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ********, с адрес: ********, представлявано от К.Ч.и Г.Д.К.в
качеството им изпълнителни директори чрез юрк. К.Г. оспорва иска по основание и
размер. Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил и признава иска до размер
от 50 000 лв., които вече е изплатил на ищеца извънсъдебно. Оспорва иска
по основание и размер в останалата част, като твърди да е налице съпричиняване
от страна на ищеца. Прави искане за спиране на производството, доколкото по
делото има данни за образуването на досъдебно производство досежно процесното
ПТП и намира, че следва да първо да се разреши въпросът за наказателната
отговорност на водача на МПС и едва след това да се възобнови настоящото дело.
Представя доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски за
производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва от ответника, че към момента на настъпване на процесното
ПТП за лекия автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно
дружество.
Представени
е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални
знания.
От заключението на СМЕ, изготвено от в.лица д-р Т.
Димитрова(ортопед
– травматолог) и д-р Хр.М.( невролог), ценено от съда изцяло като неоспорено от
страните, компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на лявото бедро; закрито счупване на дясната подбедрица; открито счупване на лявата подбедрица; разкъсно-контузни рани на лявата подбедрица
- 2 бр; разкъсно-контузна рана на десния горен
клепач; контузия на левия малкопшцялен нерв. Проведено е
следното лечение: болнично - от 11 06 2016 г до 01 07 2016 г - 20 дни, и домашно - амбулаторно – от 01 07 2016ги продължава. По време на болничното
лечение е опериран по спешност - 1. наместване и фиксация на лявото бедро с
вътрекостен застопоряващ пирон; 2. хирургична обработка на раните на лява под
бедрица; 3. наместване и фиксация на лява голямопшцялна кост с вътрекостен
застопоряващ пи рон; 4. закрито наместване под Ро контрол на дясната
голямопшцялна кост и фиксация с вътрекостен застопоряващ пирон. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходил на
превръзки, контролни прегледи и снимки и провеждал раздвижване на краката. Ищецът е
претърпял болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след ПТП за
13-14 дни, с голям интензитет за около 3 месеца, след което интензитетът на
болките е намалявал. Той изпитва болки и страдания и понастоящем. Той ще изпива
болки и в бъдеще с непостоянен характер и различен интензитет при влажно и
студено време, при по-продъжително ходене и стоене прав до около 2,5 - 3 години
от датата на ПТП. Предстоят му нови операции, които ще му причинят нови болки и
страдания за около месец след всяка операция.
Във връзка с увредата на малкопищялния нерв е възможно оперативно
лечение, но бла гоприятен изход е малко вероятен. Състоянието на лявото бедро и
дясната подбедрица ще се възстановят напълно. Пълно възстановяване на
състоянието на лявата подбедрица и ходило е невъзможно. Налице са следните
остатъчни явления — деформация на лявата подбедрица с множество обезобразяващи
белези с различна дължина и посока, липса на движения в лявата глезенна ста ва,
липса на чувствителност по предното лице на лявата подбедрица и горната
повърхност на лявото ходило, скъсяване на левия крак с 0,5 см. Вследствие на
процесното ПТП е настъпила травматична увреда на малкопищялния нерв на дясната
подбедрица с последващо трайно затруднение на движението на крайника и на
походката.
По делото са приети и още три експертизи, чийто
заключения не са оспорени от страните.
Според заключението на комлексната автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Димитрова и инж. З., лек автомобил „Опел Вектра" с per № ***** е произведен 1993г. Всички автомобили от този модел са
оборудвани с обезопасителни колани. На предната седалка са два броя триточкови
инерционни колана. На задна седалка има монтирани два триточкови инерционни и
един среден двуточков. Вещите лица посочват, че от медицинската документация се установява, че по тялото на ищеца има белези от предпазен колан, които са характерни
при използването на такъв, след настъпване на ПТП -охлузвания по
предна коремна стена от колан. Изтъкват, че с оглед мястото, на което е бил
ищецът по време на ПТП - предна дясна седалка, и характера, степента и
местоположението на травматичните му увреждания, дават основание да се приеме,
че той е бил с поставен предпазен колан. Навеждат, че ударът би бил
предотвратим, ако водачът се е съобразил с тъмнината и скоростта на движение.
От заключението на АТЕ, изготвена от вещото лице инж. З.,
се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 11.06.2016 г.,около
02:00 часа, на път 111 -197, км 6+600 с посока от гр. Гоце Делчев към с.
Дъбница се движи л.а. „Опел Вектра" с per. № *****. Непосредствено
след разклона за с. Дебрен водачът на л.а. Опел Вектра губи управление, като
пресича непрекъснатата осова линия, преминава през платното за насрещно
движение. Последва страничен удар в крайпътно дърво, след това във второ дърво и челен, леко аксиален вдясно в трето
дърво. При ударът са пострадали пътника, седящ
на задна седалка(починал), пътуващия на предна дясна седалка с контузия на
долните крайници и водачът с по - леки наранявания. Причините довели до визникване на ПТП са от субективен
характер и се изразяват в управление на л.а. Опел Вектра с несъобразени пътни
условия (тъмната част на денонощието) и висока скорост на движение, при която
водачът не е могъл да овладее управлението на авятомобила.
Вещото лице по приетото заключение на СПЕ- д-р М.- установява, че ищецът А.В.М.
не е търсил специализирана помощ. Процесното събитие и неговите последици са с
много висок стресогенен потенциал за него като се има предвид възрастта му по
време на инцидента, смъртта на приятеля му при катастрофата и получените
травматични наранявания, довели до трайно нарушение на функциите на левия долен
крайник и загрозяваща деформация на лявата подбедрица. Осв. е преживял остра
реакция на стрес в часовете след инцидента със зашеметеност, стеснение яснотата
на съзнанието, дезориентация, повишен праг на дразнимост. На фона на
провежданото лечение за телесните наранявания описва тревожно- депресивни
оплаквания, подчертана раздразнителност до гневни отреагирания, страхови
изживявания, нарушения на съня. Възможно е тежестта им да е удовлетворявала
диагностичните критерии за Разстройство в адаптацията, но няма обективни доказателства
за това/медицинска документация/. Постепенно са отзвучали в следващите месеци,
няма данни за трайни личностови промени. Не се установяват болестни симптоми у
ищеца към настоящия момент. Персистират последици в психологичен план, които
причиняват субективен дискомфорт и затрудняват възможностите му за справяне.
Свързани са основно с трайните последици от катастрофата и включват ситуативно
засилваща се тревожност, епизодични кошмарни сънища, отбягващо поведение,
чувство на непълноценност, ниска себеоценка, понижена устойчивост на стрес,
несигурност за бъдещето. Преодоляването им зависи от личностовата уязвимост и
индивидуалните възможности за справяне, подкрепата от микросредата и от
степента на подобрение на телесните увреждания след предстоящото оперативно
лечение.
Представени са писмени доказателства от наказателното
производство по процесното ПТП, които са обсъдени и използвани при изготвяне на заключенията по АТЕ.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е
основателен.
Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ и от приложените писмени доказателства. От тях се установява, че Р.К.Б., ЕГН **********, като водач на лек автомобил модел „Опел“, марка „Вектра“, рег.№*****, е станал причина
за настъпване на ПТП.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ.
Възраженията за съпричиняване от страна на ищеца не се доказаха.
Безспорно е установено и наличието на договор за застраховка “гражданска
отговорност” между ответното затрахователно дружество и виновния водач, като същото обстоятелство бе обявено за
безспорно с оглед признанието на ответника.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. По
делото се установи, че от действията на деликвента ищецът е получил телесни и
психични увреждания, подробно описани по-горе. Отчитайки травматичните
увреждания на ищеца, предстоящите
операции, които следва да се осъществят, остататъчни явления —
деформация на лявата подбедрица с множество обезобразяващи белези с различна
дължина и посока, липса на движения в лявата глезенна става, липса на
чувствителност по предното лице на лявата подбедрица и горната повърхност на
лявото ходило, скъсяване на левия крак с 0,5 см. е настъпилата травматична
увреда на малкопищялния нерв на дясната подбедрица с последващо трайно
затруднение на движението на крайника и на походката, срокът на възстановяване, младата
възраст на ищеца, установения застрахователния лимит, както и установената
практика на САС винаги да увеличава определените от първоинстанционния съд обезщетения,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер от 70 000лв.
е справедливо по размер. Съдът отчита и изплатената част от ответника, поради
което следва да присъди обезщетение в размер на 20 000лв., за колкото искът следва да се
уважи, а за разликата да се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3
от ЗЗД деликвентът
се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователя.
Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение
за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично
задължение до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с
представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че
същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съобразно уважената част от иска разноските от ищеца са- 520лв. от 5200лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 360лв. от 400лв. След
компенсация остават
да се присъдят на ищеца разноски в размер на 160лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800лв., както и разноски за възнаграждение за
вещи лица в размер на 600лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.В.М., ЕГН **********, чрез адвокат Н.А.М., член на САК, адрес на
кантората: гр. София, ул. **********, по иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер 20 000 лв. (двадесет хиляди
лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 11.06.2016г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000лв./двадесет хиляди лева/ до пълния предявен
размер от 200 000лв.(двеста хиляди
лева).
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.М., ЕГН **********,
чрез адвокат Н.А.М., член на
САК, адрес
на кантората: гр. София, ул. **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 160лв.(сто
и шестдесет лева).
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 800 (осемстотин лева), както и разноски. Направени за
възнаграждения на вещи лица в размер на 600лв.(шестотин
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: