Р Е Ш Е Н И Е
№ ............ /……….................. г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в открито съдебно
заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдия М. Иванова - Даскалова КНАД №1826 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на К.Д.Б. от
гр.Провадия против Решение № 260686/21.06.2021г. по НАХД №109/2021г. на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено НП № 442а-294/10.11.2020г. издадено от Началник
сектор „Общинска полиция“ в ІV РУ на ОД
на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК на основание чл.30,
ал.3 от ЗУЧК му е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 1000лв.
и е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Касаторът твърди, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1.
и т. 2 от НПК. ВРС не е взел под внимание описаната от Б. фактическа обстановка
и не съобразил събраните доказателства и актуалната съдебна практика. Неправилно
били интерпретирани показанията на свидетелите, които се разминавали по въпроса
дали на място е имало указателна табела и то паркинг ли е или дюни. Счита, че не
било доказано къде точно е бил паркиран автомобила и дали тази местност е дюни,
поради което неправилно било прието за доказано, че е осъществено нарушението
на чл.17б, ал. 1 от ЗУЧК. Оспорва се приетото от РС, че мястото където е
бил паркиран автомобила представлява дюни. Неправилно РС неглижирал факта, че
има поправена цифра в НП. Претендира се отмяна на решението на РС и вместо него
да бъде постанови друго, с което НП да бъде отменено и да бъдеат присъдени
направените разноски пред РС и пред касационната инстанция.
Ответната страна - ОД на
МВР-Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба по
съображения, изложени в писмени бележки вх. №16185/03.11.2021г. Решението на РС
било постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон.
Правилно въззивния съд заключил, че са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3
от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП; че те са в изискуемата форма и
с реквизитите посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Основателно случаят не бил
счетен за маловажен и за него не бил приложен чл.28 от ЗАНН. Претендира се
отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение. На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условие на евентуалност при присъждане на разноски на
касатора се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението
на РС намира за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и
закона и не били налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348
от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. В жалбата доводите са за наличие на всички основания за
отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
ВРС е постановил валидно и
допустимо решение. При проверката му не се установяват допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Страните са призовани редовно за
откритото съдебно заседание. Жалбоподателят е представляван от адвокат, който е
имал възможност да изрази становище по доказателствата, да участва в разпита на
свидетелите- на актосъставителя и на очевидеца на нарушението, да изрази
становище по приемането на писмените доказателства. ВРС не е ограничил
възможността на защитата на Б. да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията в жалбата и да прави доказателствени искания. В съответствие с
процесуалните правила РС приел представените от страните писмени доказателства
и на основание чл.283 от НПК приобщил материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка. Правилно съдът отчел, че процесуалният
представител на жалбоподателя изрично заявил няма искания по доказателствата, че
ответната страна също не сочи други доказателства и като намерил делото за
изяснено от фактическа страна със събраните, дал ход на съдебните прения. В
Решението е направена преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата,
изложено е установеното от тях за деянието и за отговорното за него лице, както
и по спорните факти и обстоятелства. ВРС е формирал изводи по въпросите
свързани със законосъобразността на НП, със спазване на правилата и др., както
и по основателността на всяко от оплакванията в жалбата.
Неоснователно в
касационната жалба се твърди наличие на противоречие в показанията дадени от
двамата свидетели за мястото, на което е бил паркиран автомобила на Б..
Свидетелите еднозначно сочат, че мястото, на което е бил паркиран автомобила не
е било означено като паркинг, че той не е бил на пътя, а върху територия след
него, която е заета от пясък и специфична растителност, която била отъпкана от
паркирането на превозни средства в нарушение на забраната. Не без значение е факта
отразен в документите в преписката, че конкретната проверка на 18.08.2020г. е
извършена по подаден сигнал от концесионера на плаж „Шкорпиловци-юг“ за паркирани
автомобили на плажа в нарушение на забраната. Това е потвърдено от свидетеля -
очевидец на нарушението, който заявил пред съда, че на мястото е имало поставена
от наемателя на плажа табела с информация и изображения, че това са дюни.
Поради това изцяло неоснователно в касационната жалба са развити доводи, че по
делото е останало неизяснено еднозначно и безсъмнено дали място, където е
паркирал автомобила си Б. е било означено с табела за паркинг или за дюни. Изцяло
неоснователни и в противоречие с подробните мотиви в решението са оплакванията
в касационната жалба за непълнота на мотивите, за основаването им на съждения
на съда, а не на преценка на доказателствата. ВРС е установил изцяло въз основа
на доказателствата фактите и обстоятелствата свързани с конкретното деяние и
извършителя му. Обсъдени са доводите в жалбата срещу НП за поправката в едната
цифра в номера на НП, която правилно е заключено, че не е довела до неяснота на
предявеното обвинение, нито до ограничаване на правото на защита на Б., поради
което не е довела до съществено нарушение на правилата, нито до
незаконосъобразност на НП. Този извод изцяло кореспондира с трайно възприетото
в съдебната практика, че привлеченото към отговорност лице организира защитата си
по отношение на фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на
АУАН и на НП.
С оглед изложеното не се
установи да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от
предходната инстанция, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на нарушителя или на друга страна, нито е налице липса на мотиви или протокол
за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито е
постановено от незаконен състав и не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за неговата отмяна.
Във връзка с искането за
отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, настоящият състав взе
предвид забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания от
касационната инстанция, поради което проверката за приложението на материалния
закон се извърши въз основа на установеното от предходната инстанция. След преценка на доказателствата РС установил за нарушението и за
проведеното производство по издаване на НП следното: На 18.08.2020г. около
13:30часа била извършена проверка на морски плаж "Шкорпиловци - юг"
от свидетеля М. Й.-К. - гл. експерт
„Проект за развитие на Черноморското крайбрежие“ в Община Долни чифлик съвместно
с други служители констатирали паркирани върху сиви дюни, които попадали в
поземлен имот 83404.502.36 автомобили, един от които бил л.а.„Мерцедес А 140“ с
рег.№ В **** НВ. РС установил, че резултатите от
проверката са докладвани на кмета на община Долни чифлик, който в уведомление
изх.№3760-488 от 27.08.2020г. до Четвърто РУ при ОД МВР Варна посочил данните
за марка и регистрационен номер на паркираните върху дюните превозни средства и
така били установени собствениците им. За л.а.„Мерцедес А 140“ с рег.№ В ****
НВ било установено, че е собственост на К.Д.Б. от гр.Провадия, на когото изпратили покана за
явяване в двуседмичен срок за съставяне на АУАН в IV-то РУ на ОД на МВР-Варна.
РС установил, че на Б. поканата е връчена лично на 25.09.2020г., на която дата
той попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че лично е управлявал
автомобила си на 18.08.2020г.
РС установил, че К. Б.
се явил лично на 14.10.2020г. в участък Долни чифлик към IV-то РУ и в негово
присъствие свид. Ц. М. – полицейски инспектор
му съставил АУАН №381799 за това, че на 18.08.2020г. около 13:30часа , в
КК„Шкорпиловци“, с. Шкорпиловци, обл. Варна, паркирал собствения си л.а.„Мерцедес
А 140“ с рег.№ В **** НВ върху сиви
дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци – юг“ в имот № 83404.502.36 по
кадастралната карта на с.Шкорпиловци, с което виновно нарушил чл.17а, ал.1 във
вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК.
РС установил, че въз
основа на АУАН на 10.11.2020г. началникът на сектор ОП в IV-то РУ на ОД на МВР-Варна издал
обжалваното НП, с което възприел и възпроизвел фактическите констатации в акта
и наложил на Кр. Б. административно наказание „глоба“ в минималния размер на
1000лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК за нарушение на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК.
От събраните доказателства
и приобщените по делото писмени такива: писмо от началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър – Варна, извадки (скици) от кадастралната
карта и кадастралния регистър на с.Шкорпиловци за поземлен имот 83404.502.36 и извадка от
специализираната карта на морските плажове и дюни, разположени на територията
на землище с.Шкорпиловци РС установил, че имотът в който е бил паркиран
автомобила е изключителна държавна собственост и представлява пясъчни дюни
(сиви дюни) със статут на защитена територия. В решението РС отбелязал, че тази
информация за поземления имот с идентификатор 83404.502.36 по кадастралната
карта е публично обявена и достъпна по интернет в информационна система на сайта
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Въз основа на тези
установявания от писмените и гласните доказателства РС заключил, че АУАН и НП
са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване
на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН; че в тях нарушението е описано еднакво и
безпротиворечиво. Правилно РС преценил описаните в акта и в НП факти за ясни и несъздаващи
съмнение за какво нарушение се ангажира отговорността на Б. - за това, че паркирал
автомобила си на морския плаж, в границите на "сиви дюни". Направен е
извода, че наказващият орган в НП правилно е квалифицирал описаното деяние като
нарушение на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, който разписва забрана превозни средства,
ремаркета и полуремаркета да преминават, паркират и престояват върху
територията на морския плаж.
Правилно РС отхвърлил като
неоснователни оплакванията в жалбата за нарушение на правото на защита с доводи
за неяснота и недоказаност на обвинението. Изводът, че Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението предвидено в чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за което му е наложено минималната
глоба от 1000лв. в тази административно-наказателна разпоредба е правилен и
законосъобразен. В чл.30, ал.3 от ЗУЧК е предвидено налагане на глоба от 1000
до 3000лв. на този, който в нарушение на закона премине или спре превозно
средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или
върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б"
или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Правилно в
обстоятелствената част на процесното НП е посочено, че Б. е нарушил забраната превозни
средства, ремаркета и полуремаркета да преминават, да се паркират и да престоява
върху територията на морския плаж, възведена в чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, законосъобразно
е ангажирана отговорността му на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК. Основателно
съдът преценил, че в акта и в НП достатъчно е конкретизирано мястото, на което
при проверката е бил паркиран автомобила на жалбоподателя. Б. и представителят
му не са твърдяли, нито са ангажирал доказателства МПС да е било паркирано на
друго място, което да не е в границите на ПИ 83404.502.36 по КККР на
с.Шкорпиловци. Поради това в съответствие с установеното от доказателствата, че
автомобила е бил върху пясъка и растителността на сивите дюни, попадащи в
границите на този поземлен имот, представляващ фактически и по кадастралната
карта морски плаж „Шкорпиловци – юг“ е направен извода за доказано извършеното
на 18.08.2020г. от Б. нарушение на забраната в чл.17б от ЗУЧК, за което му е
наложена глобата.
Настоящият състав изцяло
споделя мотивите в решението на РС, с които са отхвърлени доводите на защитата
на Б. за липса на яснота, че конкретното място е част от морския плаж и на указателни
табели забраняващи паркирането там, поради което препраща към тях съгласно
чл.221, ал.2 от АПК. Правилно РС се е позовал на дефиницията в чл.6, ал.2 от
ЗУЧК за морския плаж като обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита
с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на
взаимодействие на морето със сушата, вкл. и пясъчните дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж, както и на
дефиницията в §1, т. 4 от ДР на ЗУЧК на понятието "пясъчни дюни". Поради
изключителността на тези природни образувани, които се формират от насипване на
пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър и на растителността
върху някои от тях, поради рядкото им среща на континента, ги правят приоритетни
за запазване и защита, поради което в ЗУЧК са регламентирани забраните за
престой и паркиране върху тях. Поради това неоснователни са аргументите на
защитата, които са основани на правилата в Закона за движение по пътищата,
които не могат да деррогират забраните в специалния ЗУЧК.
Правилно РС е отчел, че конкретното
нарушение не е извършено поради настъпването на някакви изключителни обстоятелства,
които да обосноват извод за явна незначителност на обществената му опасност
спрямо другите такива. В случая не се касае за хипотеза на краткотрайно и
неволно попадане на част от автомобила върху територията на морския плаж.
Автомобилът не е престоявал, а е бил паркиран от собственика му изцяло върху пясъка,
върху съществуващата специфична за сивите дюни растителност, която в резултат
на такива деяния вече е била отъпкана. Това изцяло кореспондира с преценката,
че в случая чл.28 от ЗАНН не е приложим.
За разлика въведената с
разпоредбата на чл.17б, ал. 1 от ЗУЧК забрана за паркиране на морския плаж (в
чиито обхват съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК се намират сивите дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж), чл. 17а,
ал. 2 ЗУЧК въвежда по-широка забрана за паркиране - върху сиви дюни, попадащи в
границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", като видно
от мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗУЧК (№
902-01-8/26.02.2019г., 44-то НС), тази забрана е в съответствие с изискванията
на Закона за защитените територии, с оглед на опазването и съхранението на
всички видове дюни и намиращите се в тях защитени видове на флората и фауната,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А". В съответствие с тази уредба издателя на НП е квалифицирал извършеното
от Б. паркиране на морския плаж, в границите на "сиви дюни" като нарушение
на забраната по чл.17б, ал.1 от ЗУЧК. Прецизирането в НП на разпоредбата,
съдържаща нарушената в случая забрана не е свързано с различно описание на
нарушението, от описаното в АУАН, нито е довело до промяна в приложената административно-наказателна
разпоредба, каквато в случая е чл.30, ал.3 от ЗУЧК, поради което е допустимо съгласно
чл.53, ал.2 ЗАНН и не е ограничило правото на защита на наказаното лице.
По изложените съображения
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са
неоснователни. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, неправилно приложение на
материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Правилно ВРС приложил ЗАНН и ЗУЧК като
оставил жалбата без уважение, потвърдил НП и присъдил на ОД на МВР-Варна сумата
от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното Решение
№ 260686/21.06.2021г. постановено по НАХД №109/2021г. по описа на Районен
съд-Варна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на
представителя на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Своевременно
направеното искане от представителя на ОД на МВР-Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважено.
На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касатора К.Д.Б. следва да заплати на
ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260686/21.06.2021г. постановено по НАХД №109/2021г. по описа на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА К.Д.Б. от гр.Провадия с ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР-Варна сумата от 80лв.(осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.