№ 1228
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500562 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261592 от 04.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 11105/2018 год. по описа на
СГС, I-12 състав съдът, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е прогласил нищожността на чл.6,
ал.2, чл.22, чл. 3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за банков кредит, сключен на 12.06.2008 год.
между Б. П. Б. и „Юробанк България” АД, както и е осъдил „Юробанк България” АД да
заплати на Б. П. Б. на правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД сумите от 39 616.79 лева
и 10 545.02 швейцарски фрака, заедно със законната лихва върху сумите от 15.08.2018 год.
до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД, както и са разпределени разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника „Юробанк България” АД в частта в която е прогласена
нищожността на клаузите по договора и въз основа на това са реституирани суми на ищеца,
като се излагат твърдения за неправилност. Правят се оплаквания, че неправилно съдът е
приел, неравноправност на клаузите, тъй като същите са били индивидуално определени,
кредитолопучателя изрично е дал съгласието си по тях, а банката е действала
добросъвестно. Отделно от това ищецът изрично се е съгласил и с превалутирането на
кредита, т.е. приел е съществуването на валутен риск от това превалутиране. В този смисъл
неправилно е прието, че изначално е заложено оспорваните клаузи да са в ущърб на
кредитополучателя. Моли се съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него
постанови ново с което исковите претенции да бъдат отхвърлине изцяло. Претендира
1
разноските по делото.
Въззиваемият Б. П. Б. оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен от Б. П. Б. против „Юробанк България” АД иск с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласуване нищожността на чл.6, ал.2, чл.22, чл. 3,
ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за банков кредит, сключен на 12.06.2008 год. между страните,
както и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на суми, представляващи
недължимо платени лихви и валутни разлики за периода 20.08.2013 год. до 20.07.2018 год.
Ищецът твърди, че оспорените клаузи са неравноправни и като такива изначало не са
породили правни последици между страните и вследствие на това банката неоснователно се
е обогатила за негова сметка. Моли прогласяването на клаузите за недействителни и
рестируиране на недължимо платените суми.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че клаузите са съставени и разписани на
разбираем за ищеца език, лихвите са определени съгласно Методологията на банката, а
месечните вноски са били дължими във франкове и не е било налице задължение на
кредитополучателя да превалутира левове към швейцарски франкове, от което да търпи
загуба от валитния курс. Моли за отхвърляне на исковете.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на основания за прогласяването на
оспорените клаузи за нищожни, като неравноправни и вследствие на това реституиране на
получените без основание парични средства.
Установява се от приетите доказателства по делото от първоинстанционният съд, че на
12.06.2008 г. е сключен договор за кредит за строеж/довършване на недвижимимот № HL
36497 по силата на който „Юробанк Балгария” АД предоставя на Б. П. Б., като
кредитополучател, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 198 100 евро по курс „купува” за швейцарския франк към лева на
Банката в деня на усвояване на кредита за строеж/довършване на недвижим имот. В чл. 1,
ал. 2 е договорено, че общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски
франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора,
а в ал. 3 е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №
1, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата
курс „купува“ за швейцарския франк на Банката, както и конкретно определения съобразно
този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са
уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в
швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 5 е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс
2
„купува” на швейцарския франк към евро на Банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка нa кредитополучателя в
съответната валута, както и че с подписване на договора кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на
описаните действия. В чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65
пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредит в
швейцарски франкове е в размер на 4.5 %. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП
на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на
видно място в банковите салони, като договорената в договора надбавка не се променя.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В чл. 6, ал. 3 от е предвидено, в
случай, че по време на действието на договора Банката промени БЛП, то размерът на
погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие. В чл. 12, ал.1 е договорено, че Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
Банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20.
Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че
за промените по чл. 12, ал. 1 Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата й. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора
кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му
кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да
заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането
Тарифа на Банката. В чл. 20, ал. 2 е предвидено, че с подписването на договора
кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1, Банката да превалутира кредита в лева
по обявения курс „купува“ на Банката за швейцарски франкове за датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените
проценти, обявени от Банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.
В чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на
швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
3
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В чл. 22, ал. 2 кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че общата сума за
валутната разлика за периода 20.08.2013 год. до 20.07.2018 год. е в размер на 39 616.79 лева,
а събраната в повече сума, вследствие увеличение на лихвения процент от 6.15 % на 7.40 %
за посочения период е общо 10 198.01 швейцарски франка.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,
измежду които: т. 3 - която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
т.9 - при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора; т.10 - при предвидена възможност на
търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в
него основание; т.11 - при възможност за търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата и т.12 - при предвиждане цената да се определя
при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът
на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на
друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 от ЗЗП/. Клаузи, които не са уговорени
индивидуално, са дефинирани в чл.146, ал.2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен
пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването
не е изчерпателно. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в
чл.143 от ЗЗП, са неприложими. Така според чл.144, ал.3 от ЗЗП нормите на чл.143, т.7, 10 и
12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или
с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги.
Следователно съобразно разпоредбите на ЗЗП, действащ към момента на сключване на
4
договор за кредит № HL 36497/12.06.2008 г. и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. неравноправна е всяка клауза в договор с потребител, която не е индивидуално уговорена,
води до нарушаване на принципа за добросъвестност и до значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, и е в ущърб на потребителя като предпоставките следва да
са налице кумулативно. Клаузата следва да осъществява някой от фактическите състави на
чл.143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП.
Освен това неравноправна е и всяка клауза от договора, която не е съставена на ясен и
разбираем език, което означава, че същата е неправилна от формална и граматическа страна,
не е представена достатъчно информация на потребителя за условията по договора и
последиците от поемането на задължението, не е представен ясен механизъм за
осъществяване на промени в договора, които да могат да бъдат разбрани от средния
потребител и той да може да предвиди икономическите последици за себе си от
сключването на договора.
Съобразно заявеното с исковата молба в предметния обхват на проверката за
неравноправност по смисъла на ЗЗП са клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 22 от
договора. В тази връзка съдът намира, че посочените клаузи от договора не се явяват
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни,
изготвени предварително и типови условия на Банката и кредитополучателият не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. По делото липсват данни, че включването на
спорните клаузи в договора е в резултат на изричното им предварително обсъждане и
съгласие на потребителите по отношение на тяхното съдържание, а доказателствената
тежест в тази насока е била на Банката с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В този
смисъл ищеца може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, в частта,
касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори и
разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Кредитополучателят /потребителят/ е
в положението на по-слаба страна в отношенията си с Банката, както от гледна точка на
позицията му в преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от Банката условия, без да може
да повлияе на съдържанието им. Клаузите на договорите за банкови кредити /както и
Общите условия към тях/ не следва да нарушават основни принципи, в т.ч. и този на
равнопоставеност, на който се основават отношенията между банката и потребителя, както
и императивни разпоредби на закона. Законът за кредитните институции /ЗКИ/, при
действието на който е сключен процесният договор, въвежда редица задължения на
кредитните институции в процеса на отпускане на банкови кредити с оглед защита правата и
задълженията на длъжниците. Съгласно чл. 58 ЗКИ при отпускане на кредити Банката
задължително предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по
кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита /такси, комисионни
и други разходи, пряко свързани с договора за кредит/ и за обективните критерии, въз основа
на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
5
променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с
разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита. От
събраните доказателства по делото не се установяват факти, че страните по процесната
сделка са обсъждали, която и да било от клаузите по договора, като и да са постигнали
изрично съгласие по отношение на нея. Следователно, след като по делото не е установено
от страна на Банката, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, то за същата са
неблагоприятните последици от този факт, поради което съдът приема, че същите са били
изготвени от Банката предварително и кредитополучателя не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им при сключването му, поради и което същите не са индивидуално
определени. В тази връзка съдът намира, че е налице първият критерий за обявяване на
тяхната нищожност. На следващо място като неиндивидуално уговорени, клаузите биха
могли да са нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП и договорът
не попада в изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП.
Оспорените договорни клаузи са неясни и неразбираеми за средния потребител по смисъла
на чл. 147 ЗЗП. На първо място, в тях не е посочена методиката, по която ще се осъществи
евентуална бъдеща промяна, независимо дали тя ще е в посока понижаване или повишаване
на дължимата възнаградителна лихва. Постигнатото съгласие между страните в чл. 3, ал. 1
от процесния договор е за променлива годишна лихва, представляваща сбор от БЛП на
Банката в размер на 4.5 % плюс договорна надбавка от 1.65 пункт, като в чл. 3, ал. 5 е
прието, че промените в БЛП не подлежат на договаряне и стават незабавно задължителни за
страните. Съдът намира, че никъде в договора не е посочено как и по каква причина е
допустимо изменението на БЛП. В договора не е направена препратка към някакви правила
или методология за определяне на БЛП, не е посочено и от какви вътрешно
институционални или външни признаци се влияе този БЛП. Доколкото в договора не е
посочено, че изменението на БЛП зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги, то не може да се приеме, че е налице и изключението
на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. По делото е налице Методика, за която се твърди от ответника, че
е действаща към момента на сключване на договора, но не са представени никакви
доказателства от страна на Банката, че същата е предоставена на потребителя и той се е
запознал с нея. По този начин не би могло да се направи извода, че същият е бил наясно с
икономическите последици, които ще има за него сключването на договора и съответно да
може да направи извод дали при евентуална промяна би могъл да си позволи тежестта на
задълженията по кредита. Освен това дори и да се приеме, че методиката е била
предоставена на потребителя, това не променя извода за неяснотата на клаузата доколкото
от самата методика не може да се направи извод за обвързаностите и отражението на
промяната на всеки един от посочените в нея фактори и конкретното процентно повишаване
на лихвата съответно намаляване, което от своя страна води до извода, че банката е
свободна по собствена преценка да определя какво да е увеличението на лихвата съобразно
собствените си интереси, без това да е обвързано с конкретика и предвидимост на
последиците спрямо потребителя. По отношение специално на чл. 22 от процесния договор
6
съдът намира, че същият е неясен и неразбираем за средния потребител доколкото
последният не е запознат с икономическите фактори, водещи до промяна на курса при
обмен на валута на световно и/или локално ниво, което от своя страна води до извода, че
няма как реално да прецени иконимическата тежест на поетото задължение да носи целия
риск от тези промени. Добросъвестното поведение от страна на банката в такъв случай би
било да се предостави на потребителя пълна информация за определянето на курсовете на
валутите и съответно за факторите, които влияят на определянето им, същата да се разясни
от специалист до нивото на средностатистически потребител и едва след това последният да
вземе решение какво да е поведението му въз основа на договорната свобода. По делото
обаче не са представени доказателства това да е било направено от страна на банката, а е
било в нейна тежест да го докаже.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал.3 от договора,
дават възможност на Банката, като икономически по-силната страна в договорното
правоотношение, едностранно да промени БЛП в посока повишаването му, без да се
позовава на ясно разписани в договора правила за това. С тях е предвидена възможност за
Банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да
промени размера на БЛП, таксите и комисионните, приложими към сделката, с оглед на
което да измени и размера на дължимата от ищеца възнаградителна лихва и съответно на
месечната анюитетна вноска. В нито една от оспорените договорни клаузи не са посочени
условията, при които банката ще извършва тази промяна на базовия лихвен процент,
представляващ един от компонентите при изчисляване размера на дължимата от
кредитополучателя годишна лихва. Твърденията на ответната страна са, че основанията, при
настъпване на които Банката извършва промяна на базовия лихвен процент, са предвидени в
Методологията за определяне на базисен лихвен процент и стойностите на БЛП на Банката,
която е публикувана на интернет страницата на Банката и всеки има свободен достъп до нея.
Безспорно в посочената от ответника Методология са определени кои компоненти влияят на
размера на базисния лихвен процент, като с нея е прието и това, че при промяна на някой от
тях е налице основание за неговата актуализация. Тези положения, обаче, не са част от
съдържанието на сключения с ищците договор за кредит, тъй като не са възпроизведени в
нито една негова клауза. Освен това по делото не са представени и други доказателства за
това, че към датата на сключване на процесния договор кредитополучателите са били
запознати с Методологията, на която се позовава ответникът и която е едностранно издадена
от него, както и че са изразили съгласие условията, предвидени в нея, да станат част от
съдържанието на възникналите между страните облигационни отношения. Дори да се
приеме, че цитираната Методология, представлява по своята същност общи условия, при
които Банката сключва договори за кредит с физически лица, то съдът приема, че доколкото
в нея се съдържат отнапред установени от Банката условия, касаещи определянето на
размера на базовия лихвен процент и неговото изменение за срока на действие на договора,
то същата не може валидно да обвърже страните и да стане част от съдържанието на
сделката за банков кредит, сключена между тях. Кредитополучателя не е търговец и
следователно, за да станат задължителни за него общите условия, установени от Банката за
7
сключваните от нея сделки, той следва да заяви писмено, че ги приема - чл. 298, ал. 1, т. 1
ТЗ. Още повече, че договорът за банков кредит е формален и следователно по отношение на
него намира приложение и императивната норма на чл. 298, ал. 2 ТЗ, съгласно която, за да
обвържат кредитополучателя, установените от търговеца общи условия следва да са му били
предадени при сключване на договора. В случая не се доказа тази методология, която по
своята същност представлява общи условия, на която се позовава ответникът, да е предадена
на ищците, нито те писмено да са заявили, че я приемат, поради което и тя не може да ги
обвърже. След като клаузите, предвидени в Методология за определяне на базисен лихвен
процент, не представляват част от съдържанието на сключения между страните по спора
договор за кредит, то е без значение, че в тях са посочени условията, при които Банката
единствено може едностранно да промени базовия лихвен процент. За да бъде една клауза в
договор, сключен с потребител, равноправна съгласно изричната норма на чл. 143, т. 10 ЗЗП,
условието, при което за търговеца е предвидена възможността едностранно да променя
договора, трябва да е изрично предвидено в самия договор, а не в друг акт на търговеца,
който освен това не се доказва да обвързва валидно потребителите. Освен това дори и да се
приеме, че Методиката е била предоставена на потребителя или е била оповестена по
подходящ начин и следователно известна на ищеца и макар част от посочените в този акт
основания за изменение на възнаградителната лихва да са от обективно естество, съдът
намира, че това не променя извода за неяснотата на клаузата, доколкото от самата методика
не може да се направи извод за обвързаностите и отражението на промяната на всеки един
от посочените в нея фактори и конкретното процентно повишаване на лихвата. Не е
установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на съответния обективен
показател, нито е предвидена правната възможност този БЛП да бъде намаляван при
снижаване на нефиксирания индекс /променлив компонент/, формиращ възнаградителната
лихва. Следователно Банката е обезпечила за себе си правото произволно да изменя БЛП,
която го увеличава със ставка, която счита за целесъобразна /право на автономна преценка/,
за постигане на своите стопански задачи, т. е. за реализиране на търговска печалба като по
този начин по собствена преценка определя какво да е увеличението на лихвата съобразно
интересите си, без това да е обвързано с конкретика и предвидимост на последиците спрямо
потребителя.
Съдът намира, че в резултат на това се накърнява принципът на добросъвестност и е
създадено значително неравновесие между правата и задълженията на Банката и
кредитополучателя и то във вреда на последния, тъй като при неизвестни /респ.
непрозрачни/ основания той не би могъл да предвиди евентуалните промени на годишния
лихвен процент. Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът по
принцип не може да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора
потребителите ще бъдат уведомени по предвидения ред за промяната на лихвения процент и
че при поискване ще получат новия погасителен план, още повече че ако не искат да
приемат тази промяна те не биха могли да прекратят договора. Ето защо и условията,
предвидени в Методология за определяне на базисен лихвен процент, не представляват част
8
от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит, поради което е
без значение, че в същата са посочени условията, при които Банката единствено може
едностранно да промени базовия лихвен процент.
На следващо място в клаузата на чл. 6, ал. 2 е предвидено, че погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
Курсът, по който се определя левовата равностойност на дължимата във франкове
погасителна вноска се определя от Банката към деня на съответното плащане, а съгласно чл.
20 от договора Банката прилага за превалутираната вноска лихвения процент за кредити в
лева, който е неизвестен за кредитополучателя. По делото посредством експертизата се
установи, че съгласно посочените разпоредби месечните вноски на ищеца за издължаване на
кредита са осчетоводявани от Банката в швейцарски франкове. Следователно съдът намира,
че посочените клаузи попадата в хипотезата на чл. 143, т. 3 ЗЗП, съгласно която
неравноправна клауза е тази, която „поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля“. Съгласно сключения договор Банката е имала задължение да предостави кредит в
швейцарски франкове и изпълнението по договора се дължи също във франкове. Това
обстоятелство, обаче не е настъпило, поради волята на Банката, тъй като блокираната сметка
е едностранно условие на Банката, като ищеца в качеството му на кредитополучател е
получил лева, но е бил задължен и е заплащал месечните си вноски в швейцарски франкове.
По отношение на клаузите на чл.22, ал. 1 и ал. 2, които имат декларативен характер е
предвидено изразяване на съгласие от страна на потребителя да поеме всички рискове и
вреди, включително и пропуснати ползи от промени и повишаване на курс купува и/или
продава на швейцарския франк. С посочените клаузи кредитополучателите са дали
съгласието си да носят риска от превалутирането на кредита, като придобият право да
ползват сумата в лева, но да връщат взетия заем в швейцарски франкове, което при
промяната в курса на франк/лев е довело до значително надвнасяне на суми в сравнение с
първоначално уговореното. По отношение на тези клаузи съдът намира, че както вече бе
посочено клаузата не е индивидуално уговорена и не е ясна и разбираема за средния
потребител. Клаузата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 представлява пряка уговорка във вреда на
потребителя, тъй като го поставя в едно изключително неравноправно положение спрямо
това на по-силната икономически страна - Банката, като го задължава да носи изцяло риска
от промените в курсовете на банката за купува/ продава франк/евро/лев. Безспорно по
делото се установи, че тази промяна се е отразила в посока значително завишаване на
върнатата парична сума спрямо получената в евро и уговореното първоначално в договора.
В този смисъл съдът намира, че е недопустимо потребителите, а именно
кредитополучателите, да носят изцяло тежестта от тези промени, като следва да се има
предвид, че те са по-слабо информираната страна по правоотношението и не може да се
очаква, че имат наблюдения върху световната или локална икономическа обстановка и
могат да предвидят икономическите последици за себе си при поемането на едно такова
задължение. Разпоредбата на чл. 22 от договора свидетелства за формално спазване от
9
страна на Банката на принципа на добросъвестност, прогласен от чл. 143 ЗЗП, тъй като в нея
кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността промяната в курсовете на
швейцарския франк към лева и превалутирането да доведат до повишаване на размера на
погасителните вноски. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а Банката -
действително добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които потребителят
декларира информираност да следват от ясни и прозрачни условия на договора. Съдът
намира, че съществени параметри от съдържанието на договора, обаче са лишени от тези
характеристики. Когато не са ясни конкретните обстоятелства, върху които определен
фактор може да влияе, знанието за самия фактор не носи информация за механизма на
действието му и резултатите от проявлението му. Във връзка с изложеното съдът намира, че
въпреки декларираното в чл. 22 от договора съгласие, ищеца е останал неинформиран за
начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните им
задължения за погасяване на кредита. Непредоставянето на подобна информация от страна
на банката е в нарушение на изискването за добросъвестност по чл.143 ЗЗП. За да се
преодолее тази неразбираемост на клаузата, следва ответната страна - Банката да е
представила на потребителя достатъчно информация за опасностите, които крие
сключването на договора в една валута, усвояването на сумите в друга, какво отражение ще
имат промените във валутните обменни курсове като краен икономически резуртат, ако
настъпят евентуални промени (макар и да се приеме, че те не са очаквани дори от
специалистите в областта). Доказателства за тази информираност на потребителя не са
представени по делото, а доказателствената тежест е била на ответната страна. Няснотата на
клаузата е поставила потребителите в неравноправно положение и е в противоречие с
добросъвестността, поради липсата на активност от страна на Банката да запознае
кредитополучателите с опасностите, които крие сключването на такава сделка. Всичко това
е в сериозен ущърб на последните и посочената клауза отговоря на критериите, предвидени
в чл. 144, ал.1 от ЗЗП, поради което е налице основание същата да се приеме за
неравноправна. Още повече, че по договора не е предвидена възможност за потребителя да
се откаже от него след като евентуално констатира, че новите икономически условия не са
му изгодни, доколкото, както е посочено горе, не е предвидена възможност да върне
усвоената сума предсрочно и да не бъде санкциониран за това с неустойка.
Предвид всичко изложено, настоящата съдебна инстанция намира, предявените искове с
правно основание чл. 26 от ЗЗД вр. с чл. 144, 145 и чл. 146 от ЗЗП за обяваване за нищожни
на клаузите по чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 22 от договора като неравноправни е
основателен, поради което следва да се обяви тяхната нищожност.
Нищожните клаузи на договора не са породили правни последици от момента на
сключването си, поради което платеното по тях подлежи на връщане, като получено без
основание. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че общата сума за валутната разлика за периода 20.08.2013 год. до 20.07.2018 год.
е в размер на 39 616.79 лева, а събраната в повече сума, вследствие увеличение на лихвения
процент от 6.15 % на 7.40 % за посочения период е общо 10 198.01 швейцарски франка,
10
поради това до тези суми предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски в размер на 6 000 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261592 от 04.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 11105/2018
год. по описа на СГС, I-12 състав.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД да заплати на Б. П. Б. сумата от 6 000 лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11