Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2117 /04.12.2019 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Д. Гальов
при секретар И. Л. и прокурор Х.К.
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело №
2141/2019 година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Д.Д.
*** в качеството му на пълномощник на „Йони - 2016“ ООД – Бургас с ЕИК *********
с адрес – град Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. 32, вх. 3, ет. 4 против решение № 68/10.07.2019
година по н.а.х.д. № 160/2019 година на Районен съд – Поморие (РС), с което е
изменено наказателно постановление № 376856 – F385957/19.10.2018 година на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.
118 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.
185 ал. 2 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лева. РС е приел, че санкционната норма е приложена неправилно и е изменил
НП като е намалил санкцията от 3000 лева на 500 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
необоснованост. Поддържа, че в административнонаказателното производство е бил
установен реалния извършител на нарушението – работник на дружеството, но съдът
не отчел, че наказващият орган не го е санкционирал, а санкционирал третото
лице (настоящия касатор). Едновременно с това поддържа, че при така описаното
нарушение дружеството е следвало да бъде санкционирано за извършване на
продажба, без издаване на необходимия фискален бон, което деяние е наказуемо по
друг състав на закона, а съдът е допуснал съществено нарушение на материалния
закон, като не е отменил НП.
Иска отмяна на решението и на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран за това, че при
извършена проверка на 15.05.2018 година в стопанисван от него търговски обект – заведение
за бързо хранене в град Поморие, улица „Мусала“ № 2, е установена разлика от 49,30
лева между фактическата наличност в касата (101,05 лева) и отразената наличност
по дневен фискален отчет, отпечатан от регистрираното и работещо в обекта
фискално устройство (52,20 лева). Наказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, като
търговецът не е изпълнил задължението си, да отбележи всяка промяна на касова
наличност (извеждане на пари от касата) на ФУ, чрез операцията „служебно
изведени“.
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че
нарушението е доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни и логически
издържани мотиви по фактите, установени в производството по налагане на
наказанието и при съдебното оспорване. Обсъдил е както поотделно така и в
съвкупност всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП – в това
число и изложените повторно с настоящата касационна жалба. Тълкувал е нормата,
приета от наказващия орган за нарушена, като е обосновал правен извод за
неоснователност на жалбата. Едновременно с това, съдът е приел, че ответникът
не е представил доказателства, че нарушението, описано в НП, е довело до
неотразяване на приходи, поради което на основание чл. 185 ал. 2 изр. 2 от ЗДДС
търговецът е следвало да бъде санкциониран със санкция в границите по чл. 185
ал. 1 от ЗДДС. Затова е преквалифицирал санкционната разпоредба, намалявайки
санкцията.
По касационната жалба настоящият състав приема
следното.
Съгласно цитираната в НП приложима материална норма от
Наредбата, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В момента
на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в
касовата наличност, за която не е направено отбелязване с точност до минута от
дружеството – жалбоподател. Приложимият текст на чл.33 ал.1 от Наредбата
задължава адресатите да отразяват всяка промяна в наличността.
Съгласно разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице,
което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по
чл.185 ал.1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е
посочил за нарушение нормата на чл.33 ал.1 от Наредбата.
В настоящия случай е констатирано, че електронния
касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) има заложени опции „служебно въведени” и
„служебно изведени” на суми, поради което наличната парична сума е следвало да
бъде въведена. В описателната част на обжалваното НП не e посочено, че
установената наличност е резултат от продажби, а в АУАН липсват констатации за
неотчетени такива, от което може да се направи единствено извод, че
неизпълнението на задължението по чл. 33 ал.1 от Наредбата не е довело до
неотразяване на приходи. Предвид това, РС напълно обосновано е приел, че
санкцията е следвало да бъде наложена в границите посочени в чл.185 ал.1 от ЗДДС, а не съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС, поради което последната е неправилно
определена.
Не е налице твърдяната необоснованост на съдебния акт,
твърдяна от касатора. Напротив, съдът е обсъдил всички релевантни факти и ги е
съпоставил с приложимото право, като е формулирал изводи, които напълно се
споделят от настоящия съдебен състав. Нито едно от обстоятелствата, сочени от
касатора, не е основание за отмяна на решението.
Дружеството – по представения АУАН и НП не е
санкционирано за продажба, извършена, без издаването на фискален бон, а за
установено различие между парите, отчетени с фискалното устройство в обекта и
фактическата наличност. Дали при самата проверка е извършена контролна покупка,
неотчетена по съответния ред, е обстоятелство, нямащо никаква връзка с
нарушението, за което е санкционирано дружеството с обжалваното НП.
Твърденията, че нарушението е било извършено от
работник на търговеца, а не от самия търговец, поради което съдът е следвало да
отмени НП, а не го е сторил, са неоснователни. Проверката е извършена в
търговски обект на „Йони - 2016“ ООД, в който е съпоставена паричната наличност
в касата на обекта и тази по фискалното устройство. Дали и как работещият в
обекта служител е изпълнявал служебните си задължения е въпрос, който няма
връзка със спора – служителят е работил за търговското дружество, а не за своя
сметка и затова установеното несъответствие между отразеното по фискалния
апарат на „Йони - 2016“ ООД и фактическата наличност в касата, основателно е
било възприето от наказващия орган като нарушение, извършено от дружеството.
От своя страна, РС напълно уместно е констатирал, че
не е доказано, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, поради което
– в съответствие с възможностите, предвидени в закона, е извършил
преквалификация.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед на изложеното, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр.ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/10.07.2019 година по
н.а.х.д. № 160/2019 година на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: