РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Йоана
Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2496
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД против В.П.Б., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от Търговския закон.
Ищецът Б.Д. ЕАД твърди, че на
07.08.2007 г. е предоставила на ответницата В.П.Б. и съпругът й Я.Б. (солидарно
отговорни) кредит в размер на 73 000 лв. със срок на издължаване 360 месеца,
чието връщане е обезпечено с ипотека върху апартамент в гр. София, ж.к. ******.
В тежест на кредитополучателите било да заплатят първоначална лихва за период
от три години, формирана от базов лихвен процент за ипотечни кредити и надбавка
в размер на 1,9 пункта. За останалия период лихвата се формира от базов лихвен
процент (към момента на договора 3,69 %) и надбавка (от 4,6 %). Кредитът е
следвало да се погасява на равни месечни вноски на осмо число, което длъжниците
изпълнявали до месец 11.2011 г., от когато до месец 05.2017 г. не са погасени
66 вноски. Чрез нотариални покани задължението е станало предсрочно изискуемо
спрямо двамата длъжници считано от 05.06.2017 г. В полза на банката по
ч.гр.дело № 826/2017 г., РС Самоков била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК, ведно с изпълнителен лист за следните суми: 70 034,44 лв. –
главница; 39 757,74 лв. – договорна лихва за периода 02.12.2011 г. – 07.06.2017
г.; 311,88 лв. – санкционираща лихва за периода 08.12.2011 г. – 07.06.2017 г.;
1 553,65 лв. – заемни такси ( 855 лв. – годишна такса за управление за 9 г. по
95 лв. на година; 768,65 лв. – подновени застраховки за 8 г. и 120 лв. – такса
изискуемост), ведно със законна лихва от 08.06.2017 г. (датата на подаване на
заявлението) до окончателното плащане. Против заповедта за изпълнение било
подадена възражение от В.П.Б.. Моли да бъде признато за установено, че ищцата
дължи солидарно с Я.Б.Б. сумата от 70
034,44 лв. – главница; 39 757,74 лв. – договорна лихва за периода 02.12.2011 г.
– 07.06.2017 г. (по главница, формирана от главница и възнаградителна лихва);
311,88 лв. – санкционираща лихва за периода 08.12.2011 г. – 07.06.2017 г. (на
основание т.20.1 и т. 20.2 от Общите условия); 1 553,65 лв. – заемни такси,
ведно със законна лихва от 08.06.2017 г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и настоящето исково
производство.
Ответницата В.П.Б. не е представила
отговор на исковата молба. Във възражението си против заповедта за незабавно
изпълнение е посочила, че вземанията са погасени по давност на 02.12.2016 г., а
заповедното производство било образувано през 2017 г.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 07.08.2007 г.
между „Б.Д.“ ЕАД и В.П.Б. и Я.Б.Б. - кредитополучатели е сключен договор за ипотечен
кредит, по силата на който на кредитополучателите е отпуснат кредит в размер на
73000 лева, която сума са приели да върнат
в срок от 360 месеца, считано от датата на усвояване на месечни вноски с падеж
на 8-мо число на месеца. Съгласно т. 8 от договора страните са уговорили, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период от
три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта,
а за останалия срок на кредита и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма ДСК – Уют, като базовият лихвен процент се определя периодично от
кредитора, а към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 2,69
%. С подписване на договора кредитополучателите са приели като неразделна част от него Общите условия
на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. В чл. 13 от
договора кредитополучателят е поел задължение да заплаща такси съгласно Тарифа
на лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани
услуги, която е в сила към деня на плащането и с която кредитополучателите са
декларирали, че са запознати.
Съгласно
т. 20.1 от Общите условия на Б.Д. ЕАД за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица при забава на плащането на месечната вноска за главница и или
лихва от деня следващ падежната дата, определена в договора, остатъкът от
кредита се олихвява с договорната лихва плюс 3 процентни пункта. При допусната
забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта
(т. 20, т. 2) В т. 25.1 от Общите условия е предвидено, че кредитополучателят
дължи на кредитора такса за управление на кредита, която всяка година на
падежната дата, определена в договора се събира от авоара по разплащателната
сметка.
С
Нотариална покана рег. № 867/13.02.2017 г. Б.Д. ЕАД е уведомила В.П.Б., че
поради забава в погасяване на задълженията по сключен договор за банков кредит
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на адресата
на 03.04.2017 г.
Въз основа на заявление от 08.06.2017
г., подадено от „Б.Д.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 826/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, с която въз основа
на извлечение от счетоводна сметка е разпоредено на В.П.Б. и Я.Б.Б. солидарно
да заплатят на кредитора сумата от 70 034,44 лв. – главница; 39 757,74 лв. –
договорна лихва за периода 02.12.2011 г. – 07.06.2017 г.; 311,88 лв. –
санкционираща лихва за периода 08.12.2011 г. – 07.06.2017 г.; 1 553,65 лв. –
заемни такси, ведно със законна лихва от 08.06.2017 г. (датата на подаване на
заявлението) до окончателното плащане. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът
е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт било
надлежно връчено на заявителя, като искът е предявен в указания срок.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитът по Договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 г. е усвоен
на 10.08.2007 г. Установява се, че за погасяване на задълженията са постъпили
общо 27788,16 лева, като последното плащане за погасяване на кредита е на
15.12.2011 г., когато е платена сумата от 679,00, с която е погасена договорна
лихва в размер на 633,89, главница 44,96 и санкционираща лихва – 0,15 лева,
като е погасена частично дължимата вноска с падеж 08.12.2011 г. Към 08.06.2017 г.
забавата на вноските 2009 дни. Вещото лице установява, че към датата на
подаване на задължението непогасеното вземане на банката е 70 034,44 лв. –
главница; 39 757,74 лв. – договорна лихва за периода 02.12.2011 г. – 07.06.2017
г.; 311,88 лв. – санкционираща лихва за периода 08.12.2011 г. – 07.06.2017 г.;
1 553,65 лв. – заемни такси. Към датата на изготвяне на заключението –
08.05.2019 г. неплатените вноски с настъпил падеж са 90 броя.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която по гр.д. № 826/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Самоков, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа
на събраните по делото доказателства да се установи, че между страните е
сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който за ответника е
възникнало задължение да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост
на претендираното вземане, респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита като кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи
посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да ангажира
доказателства във връзка с твърденията си, че вземането на банката, възникнало
по силата на договор за ипотечен кредит е частично погасено.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен договор за ипотечен кредит на
07.08.2007 г., както и не е спорно, че е налице неизпълнение на договорни
задължения и че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
кредитополучателя на 03.04.2017 г. и съответно спорът е какъв е бил размерът на
дължимите суми към датата на възникване на твърдяната предсрочна изискуемост,
както и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Разпоредбата на чл. 432 от
Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по
договора за банков кредит банката да
може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора.
В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена възможност,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. Следователно, на страните по договора за банков кредит е предоставена
възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 20.2 от
Общите условия, приложими към договора е посочено, че банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем ако е допусната забава в плащанията на което и
да е задължение за главница или договорна лихва
над 90 дни. Законът и договорът предоставят право на банката в този
случай да обяви кредита за предсрочно изискуем, но упражняването на това право
е поставено в зависимост от преценката на кредитора и обявяването му на
длъжника. Вноските за главницата са дължими независимо дали се претендират като
такива с настъпил падеж или предсрочно изискуеми, тъй като с договора
ответникът е поел задължение да върне заетата сума. Следователно дължимата
главница с настъпил падеж и обявена за предсрочно изискуема е в претендирания
размер от 70034,44 лева.
До датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита – 03.04.2017 г. дължими са били вноски за
възнаградителна лихва съобразно приложения към Договор за ипотечен кредит
погасителен план в общ размер на 38556,56
лева. При предсрочна изискуемост на договора за кредит банката не може да
претендира заплащане на договорна лихва, тъй като с оглед разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от Търговския закон той може да търси само сумата по кредита, т.е.
предоставената сума (в този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на
ОСГТК на ВКС). Следователно за периода от 04.04.2017 г. до 07.06.2017 г.
възнаградителна лихва не е дължима.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, банката има право да иска
връщане на предоставения кредит, както и обезщетение за забава или уговореното
в договора мораторно обезщетение (т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на
ОСГТК на ВКС). В конкретния случай, обаче, увеличената лихва по т. 20.1 от Общите условия има характер на
договорна неустойка за забава. В конкретния случай, тази увеличена лихва се
начислява само върху неплатената част вноската за главница като размерът на
наказателната лихва се определя въз основа на размера на договорната лихва плюс
3 пункта. За исковия период начислената
лихва е в размер на 253,53 лева, а на 08.06.2017 г. е начислена и наказателна
лихва в размер на 58,35 лева на основание чл. 20, т. 2 от Общите условия. Претенцията
се явява основателна до претендирания размер от 311,88 лева.
Установява се, че за исковия
период е дължима и такса за обслужване на кредита в размер на 1553,65 лева.
По направеното възражение за
изтекла погасителна давност
С възражението си срещу заповедта
за изпълнение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, длъжникът В.П.Б. е направила
възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, но доколкото гр.д. № 826/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Самоков е приложено към настоящото дело решаващият съд следва да се съобрази с
мотивационната част на възражението против заповедта, доколкото в него се
съдържа изрично възражение за давност на вземанията, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 110
от Закона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишната давност се
погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок, като такъв друг
срок е определен в чл. 111, б. „б“ по отношение на вземанията за неустойки и
обезщетения от неизпълнен договор и б. „в“ по отношение на вземанията за
лихви.
Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В частност задълженията на
ответника за заплащане на вноски за главница и възнаградителна лихва са
възникнали като срочни, тъй като страните са уговорили плащанията да стават
съобразно подписан от тях погасителен план. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, петгодишния
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. До
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2017
г. не е изтекъл дължимата главница, включително и предсрочно изискуема, както и
за заемни за периода от 08.06.2012 г. до 07.06.2017 г. В този смисъл предявеният иск за установяване
съществуване на процесното вземане за главница и заемни такси следва да бъде
уважен до размер от 69757,99 лева –
главница и 851,89 лева, установен по
реда на чл. 162 от ГПК въз основа на приетите по делото доказателства и да бъде
отхвърлен за разликата до предявените размери и за периода от
08.12.2011-07.06.2012 г. като погасен по давност. До датата на подаване на
заявлението не е изтекъл тригодишния давностен срок за възнаградителна лихва и
санкционираща лихва за периода от 08.06.2014 г. до 03.04.2017/07.06.2017 г. и
размерът им, определен по реда на чл. 162 от ГПК е както следва: 21019,08 лева – възнаградителна лихва
за периода от 08.06.2014 до 03.04.2017 г. (датата на предсрочната изискуемост
на кредита) и 261,77 лева –
санкционираща лихва за периода от 08.06.2014 до 07.06.2017 г. В останалата част
исковете се явяват неоснователни като погасени по давност.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 2189,95 лева,
както и сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
направените в заповедното производство разноски в размер на 1853,51 лева и 50
лева - възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 във връзка с чл. 124 от ГПК и чл. 430 от ТЗ, предявен „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-******, със седалище и
адрес на управление *** против В.П.Б., ЕГН-**********,***,
че В.П.Б., солидарно задължена с Я.Б.Б., дължи да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата
от 69757,99 лева (шестдесет и девет
хиляди седемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и девет ст.) – главница
по Договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 г, ведно със законната лихва от 08.06.2017
г. до окончателното плащане, сумата от 21019,08
лева (двадесет и една хиляди и деветнадесет лева и осем ст.), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 08.06.2014 – 03.04.2017 г., сумата от 261,77 лева (двеста шестдесет и един лева и
седемдесет и седем ст.), представляваща санкционираща лихва по т. 20.1 и
20.2 от Общите условия към договора за периода от 08.06.2014-07.06.2017 г. и
сумата от 851,89 лева (осемстотин
петдесет и един лева и осемдесет и девет ст.), представляващи заемни такси,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда и условията на чл. 417
от ГПК гр.д. № 826/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков като отхвърля иска за разликата над
сумата от 69757,99 лева до предявения размер от 70034,44 лева – главница, за
разликата над сумата от 21019,08 лева до
предявения размер от 39757,74 лева – договорна лихва, както и за периода от 02.12.2011-07.06.2014
и от 04.04.2017 до 07.06.2017 г., за разликата над сумата от 261,77 лева -
санкционираща лихва по т. 20.1 и 20.2 от Общите условия до предявения размер от
311,88 лева и за периода от 08.12.2011-07.06.2014 г., както и за разликата над
сумата от 851,89 лева до предявения размер от 1553,65 лева – заемни такси като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК В.П.Б., ЕГН-**********,***
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 4043,46 (четири хиляди четиридесет и три лева и четиридесет и шест ст.),
представляващи направени в исковото и заповедното производство разноски и
сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: