Р Е Ш Е Н И Е
№425 23.11.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
втори ноември 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №351 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на А.Т.Т. против Заповед
№21-1228-000320/27.04.2021г издадена от Началник група към ОД МВР Стара Загора,
сектор Пътна полиция, за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 буква б“ от ЗДвП-временно отнемане на СМУПС на водача Т. до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, чрез отнемане на СУМПС
№********* и контролен талон към него №6456904 за това, че на 27.04.2021г в
20.30ч в град Стара Загора по бул Славянски на
кръстовището с бул Свети Патриарх Евтимий в посока
запад-изток управлява собствения си лек автомобил **** с рег. №*****,
като водачът категорично отказва да бъде тестван с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабричен номер ARLK-0072. Отказът е направен в
сектор Пътна полиция на 27.04.2021г в 20.50ч Издаден е талон за медицинско
изследване №0060248 и предаден със седем броя холограмни стикери, отговарящи на
номера на талона. Заповедта е издадена въз основа на АУАН №583801/27.04.2021г.
ЗППАМ е връчена на 26.05.2021г лично и
редовно срещу подпис на Т. с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен
срок по административен ред по-горестоящия орган и по съдебен ред пред АС Стара
Загора. Жалбата е подадена от адресата на принудителната мярка на 07.06.2021г,
който е 12-ти ден от 14-дневния преклузивен срок за
оспорването й. Жалбата е допустима.
Основанията за незаконосъобразност на
ЗППАМ, въведени с оспорването: На 26.05.2021г при връчване на заповедта за
прилагане на принудителната мярка е извършена поправка на номера на АУАН от
номер 375729, с който номер му е връчен екземпляр, на номер 583801/27.04.2021г
без да му е връчен повторно. В ЗППАМ е посочен АУАН с номер 583801/27.04.2021г,
но не му е връчен. Не е налице и основание по чл.171 ал.1 т.1 буква „Б“ от ЗДвП
за налагане на предвидената принудителна мярка, тъй като е изпълнил издаденото
му предписание за химико-токсикологично изследване за установяване употребата
на наркотични вещества. Жалбоподателя се е явил на указаното място и в срок,
дал е проби за изследване, които са предоставени и на органите на МВР. Ето защо
отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества не е обективиран и
ЗППАМ е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Позовава се на
чл.174 ал.3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда административно наказание за
идентичен състав на нарушение като състава на принудителната мярка по чл.171
ал.1 т.1 буква Б“ от ЗДвП, както и на чл.3а от Наредба №1/19.07.2017г за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества и техни аналози, според която при отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство, употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява с медицинско изследване, което е извършено. При тези факти отказ на водача да бъде
проверен не е доказан, а освен това отказа да бъде проверен с техническо
средство не е обществено опасен, тъй като не е препятствал органа да
установи наркотични вещества в кръвта на
водача. Жалбоподателя се е явил доброволно и е дал проби за изследване, а
полицейските служители са го съпровождали само, за да вземат материал за
извършване на тяхното лабораторно изследване, което е доказано по делото.
Претендира разноските по делото, съгласно списък, неразделна част от жалбата.
Ответника Началник група в сектор „ПП“
при ОД на МВР Стара Загора не се явява в открито съдебно заседание с ход по
същество. В хода на съдебното дирене заявява,
чрез редовно упълномощен юрисконсулт, че жалбата е неоснователна.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Посредством редовно съставен АУАН №
583801/27.04.2021г на жалбоподателя е повдигнато фактическо и правно обвинение
за извършване на нарушение по чл. 174 ал.3 предл. второ от ЗДвП- отказва да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, което е един от алтернативно изброените състави на
принудителната мярка по чл.171 ал.1 т.1 буква Б“ от ЗДвП – който откаже да бъде
проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от шест месеца. Видно от граматичното, но
най-вече от телеологичното и с оглед целта тълкуване на текста на разпоредбата,
се налага извод, че в нея се съдържа правна норма, която урежда последиците от
отклоняване на лицето от установения ред на държавно управление с повелителните
задължаващи норми на ЗДвП. Да се тълкува правната норма като предоставяща избор
и то въз основа на Наредба – под законов нормативен акт, който има за предмет
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите,
съответно употребата на наркотични вещества или техни аналози, който факт сочи
на друго деяние, чрез което се осъществява състав на административно нарушение,
е против закона и неговото ефективно приложение. Принудителните мерки
предотвратяват нарушения, преустановяват извършването му, ограничават или
предотвратяват вредните им последици. Ето защо и законодателя изисква фактическия
състав на принудителната мярка да се установява посредством акт за установяване
на административно нарушение, което в случая е повдигнато на жалбоподателя с
предявяване на АУАН от 27.04.2021г съставен срещу него за това, че на същата
дата, като има качеството на водач към 20.30ч в град Стара Загора, поради
управляване в този час на МПС по бул Славянски на
кръстовището с бул Свети Патриарх Евтимий в посока
запад-изток, отказва в 20.50ч да бъде проверен с тест за употреба на наркотични
вещества в сектор Пътна полиция. Съгласно установените форми на изпълнително
деяние, представляващи състави на принудителната мярка, необходимо и достатъчно
е водачът да осъществи която да е от формите, за да е налице основанието за
прилагане на административната принуда. Тя е предвидена с цел да се предотврати
управление на МПС от водач, който отказва да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества или отказва да бъде извършена проверка за установяване
концентрация на алкохол в кръвта. Отказа е приравнен по правни последици на
управление на МПС с концентрация на алкохол над допустимата, съответно на
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Предложеното от жалбоподателя тълкуване за съдържанието на съставите на мярката
не като форми на деянието а като форми на избор на водача как да бъде проверен
е против целта на закона, защото това означава да се позволи въпреки отказа на
водача, същият да продължи управлението на МПС, дори да е употребил наркотични
вещества и независимо, че има концентрация на алкохол в кръвта над допустимите
стойности, до момента, в който бъде извършено установяване на тези факти по
начина, по който той си е избрал. Този алтернативен начин не позволява проверка
веднага и на място, а изисква време, в което той ще управлява МПС, независимо,
че е осъществил изпълнителното деяние по чл.171 ал.1 т.1 буква „Б“ от ЗДвП.
Налагането на мярката след установяване на концентрацията на алкохол, съответно
след установяване употребата на наркотични вещества вече няма да има заложения
в чл.22 от ЗДвП ефект на предотврати извършването тъкмо на това деяние –
управление след употреба на наркотични вещества. Целта на мярката – да
предотврати управление в състояние, което законът счита за опасно за
обществения интерес се потвърждава от нейното съдържание и нейния срок, а
именно до разрешаване на въпроса за отговорността на водача, но още по-силното
основание и приравняването на отказа да бъде извършена проверка, съгласно
указанията на контролните органи с управлението на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимите норми, съответно след употреба на наркотични
вещества, което е престъпление. Никой не е длъжен да уличава себе си в
престъпление, но и никой не може да избегне принудата, която охранява
обществения интерес – при отказ да бъде проверен ще търпи ограничение на
правото да управлява до разрешаване на въпроса за отговорността му, а при
установено на място с тест наличие на наркотични вещества, водачът носи
последиците на наказателна отговорност. Твърдението, че не е препятствал
установяването на употребата на наркотични вещества, тъй като е изпълнил талона
за лабораторно изследване, което е безспорно по делото няма правно значение.
Това е факт, който е настъпил след осъществяване състава на принудителната
мярка и той няма правопогасяващ ефект за правомощието
на административния орган. Както се посочи и по-горе, принудителната мярка има
за цел да преустанови опасността водачът, който отказва да бъде проверен да
продължи да управлява МПС, точно както и водачът, за който при проверка на
място е установено, че управлява след употреба на наркотични вещества или с
по-висока то допустимата концентрация на алкохол в кръвта. Извършването на
двете деяние е приравнено по правни последици. Всяка една от формите на
изпълнителното деяние е състав на принудителната мярка, който се завършва с обективиране на отказа да бъде извършена проверка на място
с тест за употреба на наркотични вещества като дори контролните органи нямат
право на избор на средството, когато се извършва проверка на място, освен ако
състоянието на водача не позволява това. Всички посочени от жалбоподателя факти
за даване на биологични проби и извършване на изследване касаят съдействие за
доказване или отричане на състав на престъпление, което може да се установи и
чрез формите на процесуална принуда, предвидени в НПК. Разпоредбата на чл.3а от
Наредбата, възпроизвежда предишния чл.3 от същия подзаконов нормативен акт до
промяната с ДВ бр. 81 от 2018г. Изрично е казано, че при отказ на водача, а не
при избор, се издава талон за медицинско изследване и той разполага с правото
да го изпълни или не, но това са събития след сбъдване на фактическия състав на
мярката. Една проверка на място, която се прави с цел недопускане управлението
на МПС от водачи, които са употребили наркотични вещества, съответно с
концентрация на алкохол в кръвта над установените пределни норми, не може да
предостави избор на начин за проверка, който осуетява охраната на обществения
интерес, тъй като предоставя на водача възможност да се ползва от собственото
си неправомерно поведение – да управлява без да се подчинява на разпореждането
да бъде проверен на място с тест. Подобно тълкуване на административно
наказателни състави и на състави на принудителни мерки е чуждо на наказателно
правната теория и не е застъпено в съдебната практика. Опита да се извлича
право на избор от чл.3а от Наредбата, която има за предмет реда за установяване
на употребата на наркотични вещества и концентрацията на алкохол в кръвта с
оглед спазване правото и на водачите да участват в тази процедура и за проверка
на резултатите от проверките на място, не почива и на правилата на ЗНА.
Подзаконовия нормативен акт не може да изменя правните норми на закона, нито да
го допълва съществено. Той винаги се отнася до обслужващите, доразвиващи правни
норми по неговото прилагане и ето защо винаги подзаконовите разпоредби се
тълкуват в смисъла на законовите. Не може от текста на чл.3а от Наредбата,
който изрично казва при отказ на водача се издава талон, да се извежда смисъла
и съдържанието на чл.171 т.1 буква „Б“ от ЗДвП като правна норма, даваща избор.
Това означава, че контролните органи трябва да предложат всички възможни
способи за проверка и едва, когато водачът откаже на всички покани, да се
заключи, че той не желае, не упражнява правото си на избор. И тук влиза в
съображение един основен правен принцип, че права не се упражняват
принудително. След като водачът има право на избор, то тогава не може да бъде
принуден да го направи. Ето защо тезата, която се налага след изменението на
Наредбата от 2018г, че чл.3а от нея давала избор на водачите не издържа
правната критика, на нито един способ за извличане съдържанието на правните
норми от текста на разпоредбите. Противоречи и на правната теория. В този
смисъл е Решение № 14243/20.11.2018, постановено по адм.д.
№ 9029/2017г на ВАС на РБ, достъпно в практика на АПИС. В него изрично е
наблегнато, че медицинското изследване има значение само на доказателство за
установяване на концентрацията на алкохол или на употребата на наркотични
вещества, като талона се издава, за да се удовлетвори посоченото точно в чл.171
ал.1 т.1 буква Б“ от ЗДвП изискване за извършване на контролно изследване.
Отказа по чл.3, а сега чл.3а от Наредбата се третира правно в смисъла, който
законът ми придава, а именно на основание за прилагане на принудителна
административна мярка.
Довода за поправка на АУАН следва да бъде
предявен в друго съдебно производство, доколкото за настоящото правно значение
има да е предявено обвинението за нарушение, извършено чрез деяние, което
осъществява и състав на приложената принудителна мярка, но в съображение влиза
факта, че поправката е извършена поради техническа пречка, съгласно докладна
записка на съставителя, а същият АУАН е връчен на жалбоподателя и няма
съмнение, че посочените фактически основания в оспорената заповед са предявени
едновременно с предварителното й изпълнение, допуснато по закон. Поправката на номера на АУАН не е факт, който
е способен да отрече спазването на правата на жалбоподателя, нито стойността на
средството, което законът изисква за обосноваване на фактическите основания за
прилагане на принудителната мярка. Не номера на АУАН е реквизита, който го
определя като официален документ, който обективира извършените от и пред
длъжностното лице действия, а задължителните реквизити, представляващи
волеизявление на компетентното да установява нарушение лице и удостоверителното
частно изявление на привлеченото към отговорност лице, че е запознато с
обвинението срещу него и знае, че едновременно с привличането му е образуване и
производство по ЗАНН срещу него, което е особеност спрямо НПК за образуване за
престъпление. По ЗАНН се образува срещу нарушител за извършено нарушение,
поради което съставянето на АУАН изисква кумулативно и участие с привличане на
лице. Двете условия са изпълнени, а те са императивни за прилагане на мярката с
оглед чл.22 от ЗАНН.
Марката е приложена и от компетентен
административен орган по аргумент от Заповед № 349з-723/06.03.2018г на
Директора на ОД МВР Стара Загора за делегиране на правомощията по чл.171 т.1 на
Началниците на групи в сектор ПП при същата дирекция. Само за яснота –
установена е в случая употреба на наркотични вещества – канабис, метамфетамин и амфетамин към
датата на проверката, но резултата е бил готов едва на 17.08.2021г. Ето защо
законодателя предвижда, че отказът да бъде извършена проверка на място е равен
по правни последици на установена при проверката на място употреба на забранени
вещества.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.Т.
против Заповед №21-1228-000320/27.04.20201г, издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: