Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260396 04.03.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ТИ
граждански
състав
На двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 3134 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4. представлявано от Д.Б.Б.
чрез пълномощника: юрисконсулт, К.М.. със съдебен адрес ***, срещу Д.К.К., ЕГН **********
с адрес: ***.
Срещу ответника се моли да бъде установено,
че дължи сума в размер на: 1631,00 лв. (хиляда и шестстотин тридесет и един
лева ) – главница; Договорна лихва 332,76 лв. (триста тридесет и два лева и 76
стотинки) от 28.10.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
28.11.2019 г. (дата на последна вноска по погасителен план); Законна лихва от
Подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението; Застрахователна премия: 1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева
), за периода от 28.10.2018г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 28.11.2019
г. /падеж на последна погасителна вноска/.; Лихва за забава: 144,08 лв. (сто
четиридесет и четири лева и 08 стотинки) за периода от 28.10.2018 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 1274 от
24.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ЧГД №871/2020г. по описа на Районен съд - гр. Бургас до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото
исково производство. Представя писмени доказателства. Направено е искане по чл.
195 от ГПК.
Сочи се, че вземането на ищеца се
основава на договор за заем CrediGo № 5342-00015548,., сключен на 28.05.2018 г.
между „Микро Кредит“ АД и Д.К. /Заемател за сума в размер на 2000.00
лв.
Сочи
се, че на основание чл. 16, от сключения Договор за паричен заем,
Заемателят дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на размер
на 45,00 лв.
Сочи
се, че Съгласно Общите условията, при които е подписан договора за кредит
CrediGo № 5342-00015548, Заемополучателят се е задължил да върне кредита заедно
с договорната лихва, която е в размер на 525,04 лева. Така страните са
договорили общ размер на плащанията по кредита 2525,04 лева, която сума
Заемополучателят се е задължил да върне на 18 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 140,28 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска
28.06.2018 г. С подписване на искането за заем, Заемополучателят е предоставил
съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК
УНИКА Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД
за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване
на застрахователно събитие. На основание т. 3 от договора за кредит,
Заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така,
застрахователната премия по договора е определена в размер на 1800,00 лева,
която Заемополучателят се е задължил да заплати на 18 броя равни части, всяка в
размер на 100,00 лв., като с подписването на договора и искането за заем
Заемополучателят е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва
задълженията си на застраховано лице по полицата.
На длъжника е начислена лихва за
забава за периода от 28.10.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда, която е в общ размер на 144,08лева.
Заемополучателят не е заплатил
дължимия паричен заем към Дружеството. Длъжникът
до предявяване на иска е изплатила общо 961.28 лева, от която 369 лева,
главница, 192.28 лева лихви и 400 лева-за застраховка.
Ответника
е представлявана по делото от упълномощен процесуален представител.
Видно
от отговора му, твърди се недействителност на договора за кредит,
недействителност на договора за застраховка, недействителност на договора
цесия, легитимираща активната процесуална легитимация на ищеца; нищожност на
клаузата за лихви и др.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.
240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Настоящият
състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаването на съобщението за това на 27.07.2020г. /стр.36 от делото/
Не
е спорно между страните, а и се установява от експертното заключение, че
ответницата е внесла сума в общ размер на 961.28 лева по кредита.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е
посочено как е формиран той. В
конкретния случай като не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР и как се формира 49.80 %.
Е допусната неравноправност на клаузата.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Макар
по делото да се установява, че ГПР не надвишава петкратния размер на законовата
лихва в лева и възнаградителната месечна лихва не надвишава повече от трикратно
законовата лихва, факта, че към анюитетните вноски по неясен начин са
предварително инккорпорирани неустоечни клаузи и при липсата на представен
погасителен план, съдът приема тези суми като недължими и претендирани и
начислеНа следващо място, в договора е обективиран и погасителен план, който
съдържа информация само относно падежните дати на всяка от вноските, техния
размер и този – на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на
предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид
горното настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Отделно
от това, съдът намира, че ищцовото дружество е извършило дейност извън
компетентността му и извън предоставената на ответника информация.
Инкорпорирайки в съдържанието на договора, посреднически застрахователен
договор, без самия ищец да се легитимира като застрахователен посредник и да
представя доказателства за това,а се допуска сключване на договор и задължаване
на потребителя по неясни за последния клаузи и договорки, които го поставят в
изключително уязвима и неблагоприятна позиция.
Видно
от съдържанието на договора, ищеца начислява и приема от ответника плащания по
договора за застраховка, които поема задължение да плати към застрахователен
агент, без да е ясно какъв риск покрива и защо и на какво основание претендира
суми по застраховка, като това трето лице /посочено като Уника-Живот“ АД не е
страна по този договор, а самата застрахователна премия се претендира като
дължима именно на ищцовото дружество и е неясно как инкорпорирана в анюитетните
месечни вноски.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.Видно от
доказателствата по делото за взетите назаем 2000 лева, ответникът е получил 1860
лева на 28.05.2018г. и до 05.10.2018г. е внесъл при праводателя на ищеца сума в
общ размер на 961.28 лева.По изложените съображения настоящият състав приема, че ответникът дължи
на ищеца сумата, остатък по сумата по кредита в чистата му стойност-898.72
лева.
Договорната лихва се твърди, че
се дължи върху неясно определените ежемесечни вноски, поради което съдът
намира, че предвид установената нищожност е неоснователно претендирана.
При
този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на двете страни следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената
и отхвърлена част от иска.
В
исковата молба ищецът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете.
Останалите претендирани разноски са както следва: 70.16 лева, представляваща
платена държавна такса за исковото производство и 480 лева възнаграждение за
вещо лице. Разноските са в общ размер на 600.16 лева за исковото производство и
120.16лева за заповедното. Съответно на уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 153.76 лева за
исковото производство. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва
да бъде отхвърлена.
При това положение настоящият
състав приема, че съразмерно са дължими и разноски, направени в заповедното
производство, които са присъдени в размер 30.76 лева.Съответно на отхвърлената
част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 446.28 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.К., ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4. представлявано от Д.Б.Б. чрез пълномощника: юрисконсулт, К.М., по договор за заем CrediGo
№ 5342-00015548,., сключен на 28.05.2018 г. между „Микро Кредит“ АД и Д.К.,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сума в общ
размер от 898.72 лева /, представляваща чистата
стойност на остатъка по кредита, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
й плащане, на които е разпоредено със заповед № 1274 от 24.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №871/2020г.
по описа на Районен съд - гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над този
размер до претендирания в общ размер 3507.84 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
Д.К.К., ЕГН **********, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 153.76 лева ,
представляваща разноски, направени по водене на исковото производство и сумата 30.76
лева представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, да заплати Д.К.К., ЕГН ********** разноски в размер на
446.28 лева-адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД