№ 649
гр. Варна, 17.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.а
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500238 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2318 от 12.01.2023г. /депозирана с
писмо с пощенско клеймо от 10.01.2023г./, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж
3, срещу Разпореждане №47610/30.12.2022г., постановено по ч.гр.д. №
16967/2022г. на РС Варна, с което Е ОТХВЪРЛЕНО заявление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК ********* вх.№
89801/29.12.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за
вземане, произтичащо от договор за поръчителство, обезпечаващ договор за
паричен заем № 4139801 от 10.05.2021г., което вземане е прехвърлено от
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК ********* на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК ********* с договор за цесия
от 02.03.2020г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
необосновано. Частният жалбоподател оспорва извода на заповедния съд за
необходимостта от представяне на доказателства, от които да се установява
налице ли е качеството на кредитор по отношение на заявителя. Позовава се
1
на разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК, в която императивно са посочени
кои документи са прилагат към заявлението, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител. Сочи се, че представянето на сключен
договор за цесия не е от кръга на императивно изброените в чл.410, ал.3 от
ГПК документи. Настоява се да бъде отменено разпореждането в
отхвърлителната част и да се постанови издаването на заповед за изпълнение
за посочените в заявлението суми.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след запознаване с писмените
доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 16967/2022г. на Районен съд - Варна е
образувано по заявление, подадено от заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, срещу А. С. М. с ЕГН ********** за следните суми
1000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 4139801
от 10.05.2021г., сключен между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“,
обезпечен чрез договор за поръчителство от 10.05.2021г., сключен между
„Файненшъл България“ и длъжника, като след заплащане на задължението от
страна на „Файненшъл България“ в полза на „Изи Асет мениджмънт“
същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор от 02.03.2020г. и
приложение № 1 към него от 02.06.2022г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2022г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 199.52 лева, представляваща
договорна лихва по договора за паричен заем за периода от 12.06.2021г. до
08.05.2022г. и сумата от 105.69 лева, представляваща лихва за забава в
плащането на главницата за периода от 13.06.2021г. до 16.12.2022г., както и
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Със заявлението са представени Договор за паричен заем № 4139801 от
10.05.2021г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ********* и
А. С. М. с ЕГН **********, както и Договор за предоставяне на
2
поръчителство № 4139801 от 10.05.2021г. между „Файненшъл България“
ЕООД ЕИК ********* и А. С. М. с ЕГН **********. Представен и
погасителен план за месечни погасителни вноски по кредит № 4139801 от
10.05.2021г., взаимно разписан от страните по договора за заем.
От изложените фактически твърдения и приложени писмени
доказателства със заявлението се установява, че длъжникът е потребител по
смисъла на параграф 13, ал.1 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Изискването е въведено с оглед правомощията на заповедния съд при
разглеждане на заявление да прецени дали искането се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, при която хипотеза (чл.411, ал.2, т.3 от ГПК)
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Следователно представянето на писмените доказателства – договор и
общи условия, удостоверяващи основанието, от което произтича вземането, е
предвидено като изключение в производството по снабдяване със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с оглед прилагане на служебното начало
при защита интересите на потребителите, които са в качеството на длъжници
в заповедното производство.
Законът не въвежда изискване към заповедния съд да проверява
наличието на материално-правна, съотв. процесуално-правна легитимация на
заявителя като носител на търсеното вземане, вкл. и когато длъжник по
заявлението е потребител по смисъл на параграф 13, ал.1 от ЗЗП.
Законодателят не изисква от заповедния съд да изследва
законосъобразността на титула, въз основа на който кредиторът се
легитимира като собственик на вземането. Затова и в конкретиката на случая
непредставянето на цесията, договорът, с който вземането е прехвърлено в
патримониума на заявителя, не е основание за отхвърлянето му.
Непредставянето на цесията не възпрепятства заповедния съд да извърши
проверка налице ли е неправноправна клауза в договора, страна по който е
длъжникът, съгласно императивното задължение по чл. чл.411, ал.2, т.3 от
3
ГПК.
С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е
подсъден на районен съд, и същото отговаря на изискванията за редовност на
чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни
за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК.
От фактическите твърдения, изложени от заявителя, се установява, че
претендираните вземания произтичат от сключен договор за паричен заем,
който по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от
регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на
потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
С разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е вменено задължение на съда
да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите
нрави, като в случай на констатирано противоречие, заявлението подлежи на
отхвърляне. Съобразно новата т. 3 (ДВ бр. 100 от 2019 г.) на чл. 411, ал. 2 от
ГПК съдът отхвърля заявлението и в случаите, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
По отношение на вземанията за главница, договорна лихва и лихва за
забава съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а искането за
издаване на заповед за изпълнение – уважено.
С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя
следва да бъдат присъдени и направените по делото в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 26.10 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 50 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 47610 от 30.12.2022г., постановено по
4
ч.гр.д. № 16967 по описа за 2022 година на ВРС, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, етаж 3, срещу А. С. М. с ЕГН **********, за сумите, както
следва 1000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №
4139801 от 10.05.2021г., сключен между длъжника и „Изи Асет
мениджмънт“, обезпечен чрез договор за поръчителство от 10.05.2021г.,
сключен между „Файненшъл България“ и длъжника, като след заплащане на
задължението от страна на „Файненшъл България“ в полза на „Изи Асет
мениджмънт“ същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор от
02.03.2020г. и приложение № 1 към него от 02.06.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 199.52 лева,
представляваща договорна лихва по договора за паричен заем за периода от
12.06.2021г. до 08.05.2022г. и сумата от 105.69 лева, представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за периода от 13.06.2021г. до 16.12.2022г.,
сумата от 26.10 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство..
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5