Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27.06.2019 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 453 по описа за 2018
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на Д.И. С.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. П.В. ***, със съдебен адрес ***, ***, срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншуранс
Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище а идрес на управление
***, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в качеството на изпълнителни директори. С
исковата молба е предявен частичен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8 000 лева от общо 15 000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, възникнало на 20.11.2017 г. с л.а. ***
с рег. № ***, управлявано от Г. Г.Г..
С исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП,
възникнало на 20.07.2017 г. с л.а. *** с рег. № ***, управлявано от Г. Г.Г. на ищеца били нанесени неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, настъпили вследствие уврежданията, причинени от
реализираното ПТП – травма в кръста и гръдния кош, отоци и охлузвания по
главата и тялото, охлузвания на дланите по двете ръце, болка в областта на
кръста. Поддържа се също така, че вследствие на ПТП-то се стигнало до
усложнение на заболяването на ищеца, съществувало от преди ПТП-то – инсулинозависим захарен диабет, тъй като нивата му на гликиран хемоглобин рязко се покачили, което наложило да
бъде предписана нова медикаментозна терапия. Излагат се твърдения за претърпени
болки, страдания и стрес от ПТП-то, безсъние, липса на апетит, скованост,
свитост и неадекватност при общуване. Твърди се с исковата молба, предмет на
настоящото дело, че ответното дружество в качеството на застраховател на деликвента по задължителна застраховка „гражданска
отговорност на водачите на МПС” въпреки проведените преговори не удовлетворило
исканията на пострадалия за сключване на споразумение и съответно не е
изплатило търсеното обезщетение, поради което за ищеца е налице правен интрес от предявяване на осъдителен иск срещу него. Правят
се доказателствени искания за разпит на свидетели,
писмени документи, както и назначаване на СТЕ и СМЕ.
В срока за отговор от ответното дружество е постъпил
отговор чрез гл. юрисконсулт Б. А., като се възразява срещу основателността на
исковата претенция като недоказана и неоснователна. Поддържа се, че протоколът
за ПТП не е четлив, както и че актосъставителят не е
имал възможност да възприеме лично обстоятелствата, свързани с настъпването на
ПТП. Според ответната страна липсват доказателства, които да установяват
виновното поведение на водача на лекия автомобил, като се поддържа, че самото
ПТП е реализирано при съпричиняване от страна на
ищеца, допринасяйки в значителна степен за случилото се. Оспорва се описания
механизъм в исковата молба. Оспорва се също така връзката между уврежданията,
които твърди ищецът и самото ПТП, като ответната страна счита, че няма
доказателства усложнението по отношение на здравословното състояние във връзка
с диабета, предхождащ самото ПТП, да се дължи на последното, още повече, че
представените доказателства не доказват изобщо такова усложнение. исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Прави се
възражение за съпричиняване на пострадалия, като
едновременно с това се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че
няма причинно следствена връзка на инцидента с описаните увреждания. Последните
също се оспорват относно техния характер, интезитет и
продължителност. Оспорват се твърденията относно извършеното лечение. Възразява
се, че исковете са завишени с оглед трайната съдебна практика.
Като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането (КЗ).
По
делото не се спори, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил
„***“ с рег. № А 8751 КС е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с полица № ВG/03/117001882746 със срок на действие от 05.07.2017 г. до 04.07.2018 г.
Не се спори също, че описаното ПТП с дата от 20.11.2017 г. попада в обхвата на
действие на полицата, като е образувана преписка № 06439 от 28.12.2017 г.
По делото са назначени единична и тройна съдебно автотехнически експертиза, които дават заключение относно
механизма на пътнотранспортното произшествие. Вещите лица по двете експертизи
са категорични, че ПТП-то възникнало в района на кръстовището между ул. *** и
ул. *** в гр. А.. Инцидентът се е случил в тъмната част на денонощието, при
дъждовно време, мокра асфалтова настилка, намалена видимост. Пешеходецът Д.С. ***
Берон в посока от центъра на града към кръстовището с ул. ***, а по ул. *** в
посока от запад на изток наближавал кръстовището лек автомобил „***“ с рег. № ***,
управляван от свидетеля Г.Г.. Пострадалият Д.С.
навлязъл в кръстовището без да забележи идващия от дясната му страна лек
автомобил. Водачът на лекия автомобил Г.Г. също не
видял навлизащия в кръстовището пешеходец, при което е последвал удар с предна
лява част на автомобила с дясната страна на пешеходеца. Скоростта на водача не
е надхвърляла ограничението за населено място от 50 км/ч, доколкото в тази част
на платното за движение не е имало други ограничения за водачите на МПС. Че
участниците в ПТП - пешеходец и водач - не са се забелязали взаимно при
приближаване един друг до настъпване на удара с автомобила сочат данните по
обстоятелствената част на исковата молба и показанията на свидетеля Г.Г., като и двамата участници в ПТП споделят за изненадващ
удар в тъмното. Поради това съдът намира, че този факт е категорично установен
по делото. Вследствие на удара тялото на пострадалия се повдигнало нагоре, приплъзнало се по предния капак и е последвал удар с
главата на пешеходеца в предното обзорно стъкло. Когато водачът е предприел
аварийно спиране, тялото на пострадалия е отхвърлено напред, като се е
претърколило и приплъзнало по асфалтовото покритие на
пътното платно. Относно механизма на ПТП съдът не констатира съществени
различия в заключенията на вещите лица по единичната и тройната съдебно
техническа експертиза, като вещите лица са категорични, че ПТП е настъпило в
района на кръстовището, но пешеходецът не е пресичал на намиращите се в района
на кръстовищете две успоредни пешеходни пътеки. Освен
твърденията на ищеца в исковата молба доказателства в противната посока не са
ангажирани по делото, поради което съдът няма основание да постави под съмнение
изводите на вещите лица по единичната и тройната експертиза в тази връзка.
Мястото, на което е възникнало ПТП, е известно като „Зумпаловия
площад”, оживено е, с улично осветление, с много търговски обекти, автобусни
спирки и две успоредни пешеходни пътеки, като на процесната
дата видимостта е била намалена поради влошените условия – дъждовно време и
мокра асфалтова покривка. Водачът е бил длъжен да намали скоростта и да премине
през кръстовището с повишено внимание, а при необходимост да спре. Обективно е имал
възможност да възприеме пешеходеца, тъй като левият фар на лекия автомобил е
осветявал напред до 42 метра и в страни до 3, 75 метра, а десният – напред до
75 метра и 3, 75 в дясно от него, като експериментално е установено, че в
зависимост от цвета на дрехите при намалена видимост от дъжд пешеходците се
възприемат от 30 метра в населени места, а може и повече в зависимост от това
дали има улично осветление към пешеходците. Пешеходецът е имал обективна
възможност да възприеме светлините на приближаващия се от дясната му страна лек
автомобил, тъй като когато предприел пресичането на ул. *** лекият автомобил се
намирал на около 54 метра преди мястото на удара и бил в полезрението му.
По делото е
назначена съдебно медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице съдебен медик и
вещо лице ендокринолог, доколкото е безспорно, че
ищецът страда от диабет, възникнал като заболяване много преди датата на ПТП,
като с ТЕЛК № 1747 от 23.11.2016 г. му е определена 60 % намалена
работоспособност с диагноза инсулинозависим захарен
диабет, появил се по време на военна служба, диабетна полиневропатия
от сетивен характер. От заключението се установяват уврежданията на здравето,
настъпили в резултат от ПТП-то. Ищецът получил травма на нервните коренчета на лумбален отдел на гръбначния стълб, отоци и охлузвания на
главата и тялото, охлузвания по дланите на двете ръце, болки в областта на
кръста, които увреждания се квалифицират като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и обичайно отшумяват за 20-25 дни. За времето от
20.11.2017 г. до 23.11.2017 г. е бил приет по спешност Неврохирургично
отделение на УМБАЛ-Бургас по повод ПТП и получените травми на нервни коренчета
на лумбалния отдел на гръбначен стълб, за което е
лекуван. На 22.11.2017 г. от изследванията в болницата са налични резултати от
т.нар. кръвно захарен профил, които според вещите лица сочат въглехидратна декомпенсанция, което е характерно и обичайно при остри
състояние – в случая травми от удар в гръдния кош и кръста, съответно налагат
динамична промяна в прилагането на единиците инсулин за неопределено време, под
динамичен контрол на кръвната захар. Следва фиш от лабораторни изследвания от
01.12.2017 г., като резултатите все още сочат недвусмислена декомпенсация
с по-високи динамични стойности в
сравнение с пролежаването в болницата. Появява се и захар в урината, което също
е често при фиксираните стойности на кръвната захар. На 06.12.2017 г. след
преглед при ендокринолог са установени стойности на
кръвната захар по ниски от тези, отразени на 01.12.2017 г., но все още е
налична декомпенсация. Липсват данни за физикално доловими при прегледа увреди. Издаден е протокол за продължаване на инсулинолечението с два вида инсулин: Препрандиален
/бърз/ – Новорапид и Базален
/нощен/ инсулин - Левемир, с което динамично са
коригирани инсулиновите дози. Вещите лица са категорични, че преживеният
физически и психоемоционален дистрес
по време на ПТП е причина за повишение на нивата на кръвната захар при ищеца,
респ. Н1А1-С, констатирани след това. Същевременно относно
усложнения/увреждания на здравословното състояние във времето в резултат на
повишените нива сочат, че от конкретно установен факт във фиксирано време,
каквото е ПТП, не се съди и не може да се съди за бъдещи вероятни процеси във
времето, за които при това няма данни. Болките и страданията от получените
увреждания според вещите лица обичайно продължават между 20-25 дни, но в случая
при въглехидратна декомпенсация траят по-дълго време
и възстановяването е по-дълго в сравнение със случаите без захарен диабет.
Разпитан е свидетеля И. Х. Н., който е близък приятел
на ищеца, запознат със състоянието му по време и след инцидента. Споделя, че
ищецът тежко преживял инцидента, станал по затворен от преди инцидента, все за
случилото се говорел, като често му правел забележки, докато пътували с колата.
Здравословното му състояние останало влошено за около 3-4 месеца след
инцидента. Първите 2-3 седмици трудно се придвижвал, което наложило приятелят
му да пазари вместо него, още повече че по това време ищецът се грижил и за
около 80-годишната си баба. Преди ПТП имал минимален прием на инсулин, но след
това се констатирало завишаване на кръвната захар, поради което се увеличила и
дозата на лекарствата, които приемал. Ищецът треперел, оплаквал се от главоболие,
нервност, напрежение и изтръпване на крайниците, като състоянието му се
нормализирало и оплакванията от инцидента отшумели в рамките на 3-4 месеца.
При тези данни, съдът счита, че предявеният иск е
доказан по основание. Водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** е извършил на
20.11.2017 г. противоправно деяние, причинявайки на
ищеца увреждания на здравето, съпътствани с болки и страдания, които следва да
се определят като неимуществени вреди по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Събраните
по делото доказателства установяват авторството и противоправността
на деянието, както и вината на водача на„***“ с рег. № ***.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка
конкретните обстоятелства при извършване на деянието, характера и степента на
увреждането, периода на лечение и др. В случая причинената травма не е наложила
оперативна намеса, като обичайно възстановяването отнема около 20-25 дни, но
следва да се отчете, че ищецът е страдал от инсулинозависим
диабет, диагностициран много преди ПТП, поради което
болките и страданията му са били по-интензивни и възстановяването му е продължило
по-дълъг период в сравнение със случаите без захарен диабет. Това е така, тъй
като периодът на болки и страдания при ищеца е бил съпътстван с въглехидратна декомпенсация поради повишения на кръвната захар в резултат
на причинения физически и психоемоционален стрес от
ПТП. Според вещите лица въглехидратната компенсация е характерна и обичайна при
остри състояния на лица, диагностицирани с диабет – в
случая с ищеца травми от удар в гръдния кош и кръста, но същевременно тя се
отразява на продължителността на болките и страданията, които траят по-дълго и
увеличава обичайния период на възстановяване от 20-25 дни, характерен за лица
без диабет. Вещите лица сочат, че не могат да посочат този период, но за него
са събрани доказателства чрез показанията на свидетеля Н., който е близък
приятел на ищеца и го е подпомагал в периода на възстановяването, съответно има
преки наблюдение върху начина, по който се е развило здравословното състояние
на ищеца след инцидента. Нещо повече, самият ищец е споделял с него относно
здравословното със състояние, поради което няма основание за съмнение в
достоверността на показанията на този свидетел. Свидетелят Н. е категоричен, че
периодът на възстановяване на ищеца е продължил около 3-4 месеца след ПТП, през
които месеци поради повишените стойности на кръвната захар ищецът приемал
по-големи дози на инсулин от обичайните за него. След изтичането на този период
здравословното състояние на ищеца се нормализирало и оплакванията му, свързани
с повишената кръвна захар, като треперене, изтръпване на крайниците,
главоболие, нервност и напрежение отшумели. Безспорно самото ПТП като
извънредно събитие извън обичайния начин на живот на ищеца е причинило стрес и
негативни емоционални изживявания като безпокойство и уплаха, като съдът
приема, че други усложнения на здравето на ищеца не са настъпили и не се очаква
да настъпят като последица от самото ПТП, като в тази връзка данните по
заключението на вещите лица се подкрепят категорично от показанията на
свидетеля Н..
Ищецът претендира 8 000 лева, предявени частично
от общо 15 000 лева, на колкото оценява болките и страданията си.
Съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че сумата от 7
000 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените неимуществени вреди от
деянието. За тази сума предявеният иск срещу застрахователя е основателен -
съгласно разпоредбата на чл.429 от КЗ, той е длъжен да понесе отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, и следва да се уважи. Съобразена е с изцяло със социалното положение на
ищеца, който има определена 60 % намалена работоспособност с диагноза инсулинозависим захарен диабет от една страна, а от друга
страна се отчита факта, че се касае все пак за извършено непредпазливо деяние и
данните по делото сочат съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото ищецът като пешеходец не е изпълнил задълженията си по
чл.113 и чл.114 от ЗДвП да премине през наличната в близост пешеходната пътека,
като се съобрази с приближаващото МПС и не навлиза внезапно на платното за
движение. Точно обратно при ограничена видимост същият се е отклонил от
пешеходната пътека, пресичайки кръстовището след нея, навлизайки в платното за
движение внезапно и без да се съобрази с приближаващото МПС, въпреки че имал
обективна възможност да го възприеме своевременно. Ето защо исковата претенция
в останалата част до претендираните 8 000 лева,
предявени частично от 15 000 лева, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Върху уважения размер от
7 000 лева на застрахователното обезщетение, застрахователното дружество
дължи и лихва за забава, като по отношение началният момент на забавата на
длъжника, съдът приема, че следва да бъде определен съобразно чл.497, ал.1 от КЗ и по конкретно по първата хипотеза -
чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ, тъй като в случая няма спор, че пострадалият е подал
заявление до застрахователното дружество на 28.12.2017 г., с което е представил
всички необходими документи по чл.106, ал.3 от КЗ, поради което лихвата за
забава следва да се начисли именно с изтичане на 15 дневния срок, считано от
датата на подаване на заявлението за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди. Това е по-ранната дата от двете, предвиден в чл.497,
ал.1 от КЗ, като в конкретния случай 15 дневния срок изтича на 05.01.2018 г. От
следващия работен ден, който се явява 08.01.2018 г. застрахователното дружество
вече е изпаднало в забава да определи и изплати застрахователното обезщетение.
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски,
поради което съответно на уважената част на исковата претенция ответникът
следва да заплати по сметка на РС-А. държавна такса в размер на 280 лева и
1 380, 65 лева от общо 1577, 88 лева разноски за тройна САТЕ и комплексна
СМЕ, направени за сметка на бюджета на съда.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение от 1 030 лева, определено съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно на уважената част
на исковата претенция в размер на 901, 25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в качеството на изпълнителни
директори, да заплати на Д.И. С. с ЕГН **********
***, сумата от 7 000 (седем хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на
20.12.2017 г. с управлявания от Г.Г.Г. л.а. „***“ с
рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2018 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер на главницата от 8 000 лева, предявени
частично от 15 000 лева, и за периода от 20.12.2017 г. до 05.01.2018 г. за
законната лихва.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в качеството на изпълнителни
директори, да заплати на Д.И. С. с ЕГН **********
***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 901, 25 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в качеството на изпълнителни
директори, да заплатят по сметка на
РАЙОНЕН СЪД – А. сумата от 280 лева държавна такса и 1 380, 65 лева
разноски за възнаграждение на вещи лица по тройна САТЕ и комплексна СМЕ,
направени за сметка на бюджета на съда.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: