Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 10.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

                  

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретар Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9544 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове по чл. 288, ал. 1, т.  1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът П.Г.П. твърди, че пострадал при ПТП на 26.02.2014 г. в гр. С.. Пътувал в автобус по линия № * с рег. № *********, управляван от Д.Н. Д.. Автобусът се движел по ул. „Н. Г.” с посока към Студентски град. Преди спирката при Колежа по телекомуникации, от ул. „Б.” излязъл лек автомобил, който засекъл автобуса. Водачът на автобуса рязко натиснал спирачки. Ищецът бил при втората врата на автобуса, бил се хванал за дръжката, но при внезапното натискане на спирачките политнал назад, изпуснал дръжката и паднал. Паднали и други пътници, а трима от тях паднали върху него. Сочи, че при ПТП получил сътресение на мозъка със загуба на съзнание, контузия на меките тъкани с екскориация и подкожен хематом в лявата челноорбитална област, голям хематом на клепачите на лявото око, бил силно зашеметен и впоследствие при изправянето на два пъти му прилошало и паднал поради колапс, получил световъртеж, лявото му бедро било в синини. Твърди, че и до сега му се вие свят, изтръпват крайниците му, забранили му да чете, да гледа телевизия и да работи с компютър.

Поддържа, че ПТП било причинено от водача на неизвестния автомобил, който не дал предимство на автобуса. Предвид това, иска да бъде осъден Гаранционния фонд да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 26.02.2014 г. до пълното погасяване на задължението.

Ответникът Г. фонд оспорва материално-правната си легитимация по иска, като твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност – не се установява ПТП да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средств. Признава, че му е предявена извънсъдебна претенция, но същата не е удовлетворена по горната причина. Оспорва наличие на причинна връзка между ПТП и получените от ищеца травми и страданията, причинени от тях. Оспорва размера на претенцията като прекомерен. Оспорва и началния момент, от който е предявена претенцията за законна лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Към делото е приобщена пр.пр. № 3664/2014 г. на СРП, като от съдържащите се в нея писмени доказателства се установява следното: На 26.02.2014 г., около 09.00 ч. в гр. С., на ул. „Н. Г.” в района на № 108 настъпило ПТП между автобус МАН с рег. № *********, управляван от водача Д.Н. Д. и пътника в автобуса П. Г.П., за което е съставен Констативен протокол № К195 от дежурен ТПТП-О”ПП”-СДВР. При огледа и събраните данни  е установено, че автобусът се движел по ул. „Н. Г.” с посока от бул. „Г.М. Д.” към ул. „Б., като в района на № 108 участва в ПТП с пътника, който пада в салона на автобуса между първа и втора врата. Пътникът е настанен в Окръжна болница с работна диагноза „сътресение на мозъка”.

Ищецът е дал сведение пред служител на Полицията, че бил правостоящ в близост до втората врата на автобуса, който след като тръгнал от спирка, малко след това, при отбивката за хотел „Витоша”, автобусът заковал на място с рязко набиване на спирачки. Ищецът полетял напред и паднал чак мужду двойните седалки зад водача.

Направен е оглед на автобуса, при който е установено, че всички негови системи са в изправност.

На 26.02.2014 г. е направен и оглед на местопроизшествието, за което е съставен протокол. В него е посочено, че времето е ясно, сухо и слънчево. За посока на огледа е приета посоката на движение на автобуса. За ориентир е приет ъгъла между десния бордюр и сградата на № 108 на ул. „Н. Г.”. В района на ПТП ул. „Н. Г.” е покрита с дребнозърнест асфалт, без неравности и наклон, предназначена за движение на ППС в двете посоки, разделени от двойна непрекъсната линия, като на разстояние 8.50 м. същата преминава в двойна прекъсната линия до разстояние 19.50 м. след ориентира. По посока на огледа има две ленти за движение, разделени от единична прекъсната линия. В обратна посока има само една лента за движение. Върху десния тротоар, на разстояние 3.70 м. преди ориентира върху метална тръба са монтирани знак „В3” – път с предимство и знак „Г5” – „движение само направо и наляво след знака”. Не са намерени спирачни следи.

Ищецът е разпитан и като свидетел в досъдебното производство. Заявил е, че на 26.02.2014 г. около 09.00 ч. пътувал в автобус 94, готвел се да слезе на спирката до Техническия университет, където работел. Изведнъж автобусът спрял рязко, ищецът политнал напред, усетил силен удар в главата, причерняло му, не си си спомня нищо след това,  свестил се в Окръжна болница.

За установяване механизма на ПТП по делото е изслушан един свидетел – А. Л.Л.. Същият е посочил, че е очевидец на ПТП, станало с П., бил в същия автобус. Автобусът бил 94, пътувал от Хемус към Студентски град. Когато автобусът наближил спирката на Техническия университет свидетелят бил в предната половина на автобуса и се насочил за слизане към средната врата. Тогава изведнъж автобуса спрял рязко и свидетелят паднал, като се оказал пред кабинката на шофьора. Текла му кръв от главата и не видял защо спрял автобуса. Видял П., който бил в автобуса и се канел да слиза от средната врата. Видял паднали хора, но не видял П.. Свидетелят разбрал, че заради някакво пресичане пред него автобусът е ударил рязко спирачките, но не видял защо точно.

По делото е изготвено заключение на САТЕ от доц. А.А., което не е оспорено от страните, а съдът приема като компетентно дадено и обосновано. Доц. А. е посочил, че няма обективни данни за скоростта, с която се е движел автобуса, нито другия евентуален  автомобил, по е приел, че тя е била около 40 км./ч., предвид натоваретия сутрешен трафик, а и предвид предходно спиране на спирка, отстояща та 155 м. Приел е, че при движение на автомобил пред автобуса, който в района на ПТП  рязко е намалил и е завил наляво, автобусът се е движел на безопасно разстояние след автомобила, след като е успял аварийно да спре зад него без да настъпи съприкосновение мужду двете ППС. Направил е разграничение между хипотезите на „служебно спиране”, при което автобусът спира плавно и на „аварийно спиране”, при което автобусът спира рязко, като е изчислил опасна зона на спиране на автобуса при различни скорости в двете хипотези, съотв. – безопасно отстояние между двете ППС. Така при скорост на движение от 30 км./ч. е определели безопасна дистанция от 15 м., опасна зона за „служебно спиране” – около 40 м., а при аварийно спиране – около 20 м. При скорост на движение от 40 км./ч. безопасната дистанция  е 20 м., опасна зона за „служебно спиране” – около 56 м., а при аварийно спиране – около 29 м. При тези данни, ако автобусът спре „служебно”, а не „аварийно”, то би настъпил удар с намиращия се отпред автомобил.  В същото време е пояснил как действат инерционните сили при тези два вида спиране, като е посочил, че при „служебно спиране” пътниците, дори да не се държат, не би трябвало да паднат, а при „аварийно спиране”, дори да се държат, поради силните инерционни сили, те политат в посоката на движение на автобуса и най-вероятно ще паднат, дори да се държат и дори да са седнали.

За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани писмени доказателства, изслушан е свидетел и заключение на СМЕ.

От Епикриза № 119на УМБАЛС „Света Анна” АД, гр. С., издадена на 28.02.2014 г. се установява, че П.Г.П. е приет в болницата на 26.02.2014 г. по спешност, след като пътувайки в автобус, при внезапно спиране изгубил равновесие и паднал, при което контузил главата в лявата слепоочна област. Бил силно зашеметен и впоследствие на два пъти отново му прилошало и паднал поради колапс. Няма спомен за кратко време след инцидента. Чувствал главоболие и гадене. При изправяне имал световъртеж. Установена е при прегледа контузия на меките тъкани с екскориация и подкожен хематом в лявата челноорбитална област. Хематом на клепачиге на лявото око. Не са установени травматични промени на черепните кости. Много слаба хипотензна лезия на мозъчния паренхим в ляво темпорално (постравматива? Исхемия?). Направено е рентгеново изследване н алява безрена кост, като не са открити травматични изменения и е прието, че е налице контузия на лява безрена облас без травматични изменения. Постепенно при лечението при постелен режим с медикаменти оплакванията са отзвучали и пострадалият е изписан с подобрение, без възбудна или отпадна неврологична симптоматика. Препоръчано е спазване на лечебно-охранителен режим за три седмици, изключване на кофеиносъдържащи напитки, предписани са обезболяващи при нужда.

Въз основа на Епикризата, последващо рентгеново изслузва на ищеца и личен преглед е изготвено заключение по СМЕ от д-р Х.М. – неврохирург. Същото не е оспорено от страните, а съдът възприема като обосновано и компетентно дадено. Д-р М. е посочил, че предвид продължилите месеци оплаквания от шум в ушите му дават основание да приеме, че при ПТП ищецът е получил черепномозъчна-травма с характер на лекостепенна контузия а не само сътресение на мозъка. Тя е протекла със зашеметяване, като контузията е разсройство на здравето временно опасно за живота. Оксвен това ищецат е получил контузия на главата в лявата челна-слепоочна област, подкожен хематом на клепачите на лявото око и контузия на лява бедрена област. Приложено му е тридневно болнично лечение с аналгетици и водно-солеви разтвори при постелен режим. Към моменат ищецът е напълно излекуван. Ищецът е търпял интензивни болки и страдания в първите 10 дни, умерени – до 30 дни и леки за 2-3 месеца. Липсва неблагоприятна прогноза вбъдеще, но при мозъчната контузия са възможни усложнения, които да възникнат до 5 и повече години след настъпването й – хидроцефария, следтравмена епилепсия и др.

Разпитана е съпругата на ищеца – Л.П.П.. Същата е посочила, че на 26 февруари около обяд ми  ищецът  й се обадил и казал, че е в Окръжна болница. Отишла при него, той лежал на леглото с доста страшен вид, биле много блед, с рана на лявата вежда, миглата му била лилава, надолу по лицето му било синьо. Синьото останало около месец. Говорел бавно, движел се бавно, не можел да се движи нормално. Снимали му крака, който бил само натъртен, имал сътресение на мозъка и някаква сянка - хематом в мозъка, в областта на удара. След като го изписали първите дни лежал, пак блед. Нямал нужда от помощта й да се движи, но много бавно се движел. Не му било комфортно да е седнал, гледал да лежи. След 10-тия ден започнал да се позастоява седнал. Оплаквал се, че го боли главата и му се мае. Сутрин се оплаквал, че през нощта му тръпнат ръцете. Притеснявал се относно работата, заради това, че бил сключил договор и трябвало да спазва някакви срокове, това допълнително го тормозело. Около двадесетина дена се оплаквал от маене на главата. Изморявал се много бързо. Тези оплаквания продължили повече от месец, след което започнали да се разреждат.Шест месеца пил лекарства. Не смеел да шофира, късно пролетта се качил на колата. Около 20 дена бил в болничен, след това започнал да се опитва да прави нещо.

На 26.03.2014 г. ищецът е поискал от Гаранционния фонд изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди от ПТП, видно от датата на образуване на щета № 210058–26.03.2014 г., посочена в писмо на Гаранционния фонд до ищеца от 24.06.2014 г., с което му е отказано изплащане на обезщетение.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За допустимостта на иска по чл. 288 КЗ срещу Гаранционния фонд е от значение провеждането на предхождаща завеждането му извъсъдебна процедура, при която пред ГФ е предявена претенция за изплащане на обезщетение от ПТП и такова да е било отказано, ищецът не е бил съгласен с неговия размер или ГФ не се произнесе по претенцията в тримесечен срок от завеждане на претенцията – чл. 288, ал. 11 КЗ. Предвид установеното от събраните доказателства провеждане на тази извънсъдебна процедура, завършила с отказ за изплащане на обезщетение ог ГФ, предявените от П.П. искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество обаче, исковете са неоснователни, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, същото да е причинено от неидентифицирано МПС; от ПТП да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо основание тук важи изискването по отношение на водача на неидентифицираното МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу ГФ ще бъде основателна.

В настоящото производство безспорно се установи посредством Констативния протокол за ПТП, който представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, че ПТП е настъпило в гр. С. на 26.02.2014 г. между ищеца и автобуса, в който той е пътувал.

Настоящият състав намира, че по делото не беше доказано противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС. Ищецът дължи да докаже пълно и главно това обстоятелство. По делото са събрани само свидетелските показания на друг пътник, пътувал в катастрофиралия автобус, но същите установяват само поведението на водача на автобуса, не и причината за това поведение. Свидетелят е установил само, че автобусът е спрял рязко, като чул, че това станало заради някакво пресичане пред него. Не става ясно обаче, дали става дума за поведение на водача на друг автомобил, на велосипедист, или пък на пешеходец, още по-малко дали то е противоправно. Освен това, показанията на свидетеля относно механизма на ПТП са с ниска доказателствена стойност, тъй като той не е възприел лично обстоятелството, за което свидетелства.

Не представлява доказателство за противоправното поведение на неидентифициран водач и заключението на САТЕ. Макар същото да е обосновано, вещото лице доц. А. е приел за даденост механизъм на ПТП (наличие на движещ се пред автобуса неидентифициран автомобил и неговото поведение), за който не са събрани доказателства по реда на ГПК. Данни за поведението на неизвестен водач, който изпреварил процесния автобус, намалил рязко скоростта си пред него и завил наляво има само в свидетелските показания на водача Д. Д. в досъдебното производство. Същите обаче не са събрани по реда на ГПК и не могат да бъдат кредитирани като такива в гражданското производство. Принципите на непосредственост и равенство на страните в процеса изискват в гражданското производство да бъдат изрично доказани и онези факти, за които са събирани доказателства в хода на съдебното производство (така Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.) Доколкото протоколът за разпита на водача Д. Д. в досъдебното производство е подписан от него, той може да бъде приет като частен свидетелстващ документ, създаден от трето лице, но той не е достатъчен, за да се приеме за доказано пълно в настоящото производство наличие на противоправно поведение на друг водач, предизвикал аварийното спиране на автобуса, още повече, че ищецът твърди механизъм на ПТП, който се различава от съдържащото се в свидетелските показания на водача в досъдебното производство (че неизвестният автомобил излязъл от ул. „Б.“ и отнел предимството на автобуса).

Макар по делото да бе доказано настъпване на част от претендираните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, след като не се доказа те да са получени в причинна връзка с виновно противоправно поведение на неидентифициран водач на МПС, различен от водача на автобуса, то отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяването им не може да бъде ангажирана.

Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на законна лихва.

 При този изход от спора, ответникът има право да получи сторените от него разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива ответникът не е направил. Дължи му се обаче възнаграждение за един адвокат в размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като е бил защитаван от юрисконсулт и същото е в размер на 1450 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                                                        РЕШИ :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.П., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ против Г. ф., ***, за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 26.02.2014 г., ведно с иска за присъждане на законната лихва върху обезщетението от 26.06.2014 г. до пълното му изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,*** да заплати на Г. ф., ***, сумата от 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ :