Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1861 9.11.2017г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, дванадесети състав, на осемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й.
Б. като разгледа докладваното от съдия
Ганева административно дело номер 675
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Хелио-тур-с”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №103, представлявано
от Е.З.Б., против заповед № 8 - Z-291 от 01.03.2017 година на кмета на община Созопол, с
която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения незаконен
строеж „едноетажна масивна сграда“, находяща се в имот с идентификатор ***,
местността „Каваци“, в землището на гр.Созопол. Иска се от съда да отмени
процесната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С.
от БАК, който поддържа заявената претенция и ангажира доказателства. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна - кметът на община Созопол, се представлява в процеса от адв.Й., който
пледира за отхвърляне на жалбата. Не представя допълнителни доказателства,
извън приложените към административната преписка. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
След като прецени твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, Административен съд - Бургас, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Заповедта е изпратена на дружеството с известие за
доставяне, което е получено и подписано от лице, за което липсват достатъчно
данни, съобразно изискванията на чл.50, ал.3 ГПК /л.22 от делото/, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, от лице,
което има правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа предвидените
в закона форма и реквизити и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорването е заповед №8-Z-29/01.03.2017 г., издадена от кметът на Община
Созопол, с правно основание чл.225а, ал.1, вр. чл. 223, ал.1,т.8 от ЗУТ. В
мотивите на оспорената заповед се сочи, че жалбоподателят е извършил строеж на „едноетажна
масивна сграда“. Строежът се намира в имот с идентификатори ***, местността
„Каваци“ , в землището на гр.Созопол. Строежът е в напълно завършен вид и се
ползва като склад. Строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа и
разрешение за строеж и одобрени проекти. Фактическите данни се подкрепят от
представяния по делото констативен акт №6/09.02.2017г. – л.27-29 от
делото, съставен от специалисти в отдел „Строителство“ при Община Созопол. Констативният
акт е връчен на дружеството на посочените в търговския регистър седалище и
адрес на управление, на упълномощено лице, за което няма данни да е негов
служител или пълномощник. В срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ жалбоподателят не е
депозирал възражение.
Въз основа на така установените факти е издадена
заповед №8 - Z-291 от 01.03.2017 година на кмета на община Созопол, с която, на
основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения незаконен строеж
„едноетажна масивна сграда“, находяща се в имот с идентификатори ***,
местността „Каваци“, в землището на гр.Созопол.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган-кмета на
община Созопол, съобразно чл.225а, ал.1 ЗУТ. Издадена е в съответната писмена
форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно- производствените
правила. Спазена е процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 ЗУТ- съставен е
констативен акт №6/09.02.2017г, с който е установен незаконен строеж, изпълнен
без строителни книжа. На следващо място заповедта е издадена и в съответствие с
приложимия материален закон по следните съображения:
Безспорно по делото се установява, че е изпълнена „едноетажна
масивна сграда“, находяща се в имот с идентификатори ***, местността „Каваци“,
в землището на гр.Созопол, която представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР
ЗУТ, V-та категория, при липса на ПУП, ситуирана в чужд имот, без променено
предназначение на земята и без изискуемите строителни книжа в нарушение на
нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ, което се подкрепя и от заключението на допусната
съдебно-техническа експертиза, което съда цени като компетентно изготвено.
Следователно
е налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т. 2 ЗУТ.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят установените в хода
на административното производство факти, а именно извършване на строителство
без разрешение за строеж.
От заключението, на вещото лице, се
установява още, че сградата е строеж, V
категория, съобразно нормата на чл.137, ал.1 т.5 ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от
Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи/обн.ДВ, бр.72 от 15.08.2003
г./. При външен оглед експертът е констатирал, че строежът е изпълнен с тухлени
стени върху ивични основи, като е изграден в периода 1972г.-1986 г. или в
случая се касае за масивна тухлена постройка, с бетонов покрив, изградена върху
ивични основи, трайно свързани със земята.
Следователно, констатациите на административния орган се потвърждават и от
заключението на вещото лице.
В случая обаче административният орган изобщо не е
изследвал търпимостта на процесния
строеж, а това
обстоятелство е от съществено значение, тъй като органът, а при оспорване на
заповедта и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните
предпоставки на § 16 ПР ЗУТ или §127 ПЗР ЗИД ЗУТ , доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тези разпоредби, същият не подлежи на премахване.
По делото липсват
категорични данни за конкретна година на извършване на строежа. Дори и да се
приеме, че е изпълнен преди 1986 г. строежът не е търпим, съобразно §16, ал.1 ПР ЗУТ, тъй
като същият е изграден без необходимите строителни книжа и не са спазени
изискванията на ЗТСУ/отм./, ППЗТСУ/отм./ и сега действащите правила. Същият е
извършен в неуригулирани, чужди имоти, за които няма данни да е променено предназначението,
липсва ПУП, нито към момента на
извършването му, нито към настоящия момент за имота, върху който е извършен
строежа, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Строежът не е „търпим“ и в хипотезата на §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като разпоредбата
е относима към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г./обнародване на ЗУТ/
до 31.03.2001 г./влизането му в сила/, а в случая строежът е извършен преди
него, видно от доказателствата по делото.
За пълнота на
изложението съдът намира за нужно да отбележи и следното:
За характера на
един обект като преместваем такъв или строеж следва да се съди по неговото
предназначение. Процесната едноетажна масивна сграда не е обект за търговия,
обслужваща дейност или увеселителен обект. В случая е налице строеж по смисъла
на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Строеж е всяка надземна сграда, постройка,
пристройка, която трайно променя статута на земята и тя не се ползва по
предназначение. Спрямо този строеж не са налице строителни книжа. Ирелевантно е
дали за тази сграда има издадено строително разрешение по чл. 120 ППЗТСУ/отм./
Дори да се обхваща от такова строително разрешение, то е с временен характер и
впоследствие поради липсата на градоустройствен статут, подлежи на премахване.
Такъв статут е невъзможен спрямо процесната „едноетажна масивна сграда“ поради
местонахождението в имот- частна собственост, поради което подлежи на
премахване като изградена без строителни книжа. Липсата им сочи на незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази характеристика е основание за административния
орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика
като правна последица премахването на строежа. Строежът не е и търпим, тъй като
е извън границите, както на общ, така и на подробен устройствен план.
„Хелио -тур-с”АД е адресат на административния акт с
оглед ангажираните по делото доказателства.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че заповед
№8 - Z-291 от
01.03.2017 година като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
липса на допуснати нарушения на администратинопроизводствените правила, при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона е
законосъобразна, а жалбата на „Хелио -
тур-с”АД като неоснователна следва да се отхвърли.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателя разноски не следва да се
присъждат.
Предвид изхода на делото и заявената от процесуалния
представител на община Созопол претенция за присъждане на разноски, съдът
намира, че на основание чл. 143 от АПК в полза на община
Созопол следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв.-адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд, ХІІ- ти състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио -тур-с”АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №103, представлявано от Е.З.Б., против заповед № 8 - Z-291 от 01.03.2017 година на кмета на община Созопол, с
която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения
незаконен строеж „едноетажна масивна сграда“, находяща се в имот с
идентификатор ***, местността „Каваци“, в землището на гр.Созопол.
ОСЪЖДА „Хелио - тур-с”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.“Витоша“ №103, представлявано от Е.З.Б.
да заплати на община Созопол сумата от 500лв. - съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалване пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: