Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-107 17.12.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На първи
октомври две хиляди и деветнадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1150 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Н. Ф. Н., гражданка на Р. Ф.,
родена на *** г. в гр. М., Булстат: *********, с адрес: с. Л., община Ц., в.с.
О., кв.*, група *, вход *, ет.*, апартамент № **, чрез адвокат Веселина
Балбазанова с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Бургас, площад
„Тройката“ №4, ет.2, офис 5 и Е.В.С., гражданка на Р. Ф., родена на *** г. в
гр. М., Булстат: *********, с адрес: с. Л., община Ц., в.с. О., кв.*, група *,
вход *, ет.*, апартамент № **, чрез адвокат Лора Станкова с адрес за връчване
на призовки и съобщения: гр. Бургас, ул. „Хаджи Димитър“ № 17, ет.3, против
Решение № 38 от 17.04.2019 г., постановено по гр. дело №156/2018 г. по описа на
Районен съд - Царево, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивниците
против „Интербилд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „България“ № 45, ет.1, магазин 5 и 6,
представлявано от управителя Мадлен Колева, искове за прогласяване нищожността
на основание чл.26 ал.1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.146 ал.1 от
ЗЗП и чл.143 от същия закон на: клаузата на чл.13, изр.второ от Договор за
поддръжка, сключен между страните на 31.08.2011 г., вписан в СВ на гр. Царево
под акт №***, том *, вх.рег.****/**.**.**** г. на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП,
във вр. с чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП, клаузата на чл.10 от Договор за поддръжка,
сключен между страните на 31.08.2011 г., вписан в СВ на гр. Царево под акт №***,
том *, вх.рег.****/**.**.**** г. на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП във вр. с
чл.143 т.14 от ЗЗП, клаузата на чл.11, чл.11 т.1 и т.2 от Договор за поддръжка,
сключен между страните на 31.08.2011 г., вписан в СВ на гр. Царево под акт №***,
том *, вх.рег.****/**.**.**** г. на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, във вр. с
чл.143 т.13 и т.14 от ЗЗП, клаузите на чл.2, и чл.21 т.3 от Договор за
поддръжка, сключен между страните на 31.08.2011 г., вписан в СВ на гр. Царево
под акт №**, том * вх.рег.****/**.**.**** г. на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП
във вр. с чл.143 т.19 от ЗЗП, като е осъдил въззивниците да заплатят солидарно
на дружеството сумата от 2650 лева – разноски по делото, като в последствие с
Решение № 58 от 24.06.2019 г. съдът е заличил погрешно посоченото в диспозитива
на ред 27 от горе на долу „солидарно“.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразяват въззивниците, които го намират за изцяло неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон, при неправилна и превратна преценка
на събраните по делото доказателства, както и при допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Излагат подробни съображения. Молят съда за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което на основание чл.26 ал.1, предложение
първо от ЗЗД, във вр. с чл.146 ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.143 от ЗЗП да бъдат
провъзгласени за нищожни посочените в решението клаузи от Договора за поддръжка
сключен между страните. Молят съда за присъждане на разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от „Интербилд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 45, ет.1, магазин 5 и
6, представлявано от управителя Мадлен Колева, чрез адвокат Ана Панайотова със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 1, с който
счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да го
потвърди. Излага подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Пред Районен съд - Царево са предявените претенции с
правно основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.146,
ал.1 и чл.143 от ЗЗП.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че въззивниците по силата на нотариален акт № **, том **,
рег.№ ****, нот.дело № ***/**.**.**** г. на нотариус Мария Василева с рег. №
370 на НК и район на действие – РС – гр. Царево са придобили от „Интербилд“
ЕООД правото на собственост върху апартамент № 10, ет.3, квартал 3, група 2, с
площ от 137,61 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 44094.1.103.36.10 и гаражна клетка № 76,
квартал 3, с площ от 12,50 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 44094.1.103.35.79 по КК КР
на с. Лозенец, находящи се в с. Лозенец, община Царево, в.с. Оазис. По делото е
представен процесният нотариален акт. От същата дата – 31.08.2011 г. е
представеният договор за поддръжка сключен между страните, по отношение на
който се атакуват като нищожни на основание чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД, във
вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗЗП, клаузите по чл.13, ал.2, чл.10, чл.11,
чл.11, т.1 и т.2, чл.2 и чл.21, т.3. По отношение на посочените клаузи от договора
се изказва твърдение, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП
във вр. с чл.146, ал.1 от същия закон.
При разглеждане
на делото пред първата съдебна инстанция са изслушани основно и допълнително
заключения по назначените съдебно-технически експертизи, разпитани са
свидетелите Е. Д., Т. Ш., М. Г.-Я. и Т. К..
Първите две
свидетелки установяват, че преди да закупи процесните обекти ищцата Н. се е
интересувала дали обектите се намират в комплекс от затворен тип и дали
плажните принадлежности влизат в цената за обслужване. Свидетелката Ш. посочва,
че преди да се подпише нотариалния акт за закупуване на жилището е водена
писмена кореспонденция и са проведени разговори с представители на дружеството.
Свидетелката Г.-Я.
посочва, че на преобретателката е предоставена възможност да се запознае с
документите, включващи предварителен договор за продажба и договор за
поддръжка, съответно преведени на руски език, като преобретателката е била
информирана за условията при които придобива правото на собственост върху
обектите. В този смисъл са и показанията на свидетелката К..
За да постанови
обжалвания по делото резултат първоинстанционният съд е разгледал претенциите
на ищците, направените възражения в отговора на ответника и е стигнал до правни
изводи, които с оглед институционалната дисциплина и съдебната практика се
споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първата инстанция.
Във въззивната
жалба са изложени оплаквания свързани с факта, че при разглеждане на делото,
без да е било изрично наведено от ищците в исковата молба, районния съд по своя
инициатива е разгледал обстоятелството, че в.с. Оазис представлява комплекс от
затворен тип, за който са приложими правилата на чл.2 от ЗУЕС и позовавайки се
на това обстоятелство е счел, че в случая не е приложима защитата давана по
ЗЗП. Второто оплакване касае факта, че процесния договор, макар и вписан в
Службата по вписвания, не представлява договор по чл.2 от ЗУЕС и самият
комплекс не е от затворен тип. Третото оплакване е свързано с обстоятелството,
че атакувания договор има за предмет управление и поддръжка на общи части на
вилното селище, без да включва общите части на сградата, поради което според
въззивниците договорът сключен на основание чл.2 от ЗУЕС не може да се
противопостави на Общото събрание на етажните собственици.
На четвърто
място се твърди във въззивната жалба, че подписаният между страните договор по
своята същност е потребителски, в противовес на това което е приел
първостепенния съд. Последното оплакване е свързано с обстоятелството, че съдът
е приел, че атакувания договор е сключен
в резултат на информиран избор от въззивниците, поради което не може да се
приеме, че им е оказана психическа или физическа принуда да го подпишат, поради
което е неприложима разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП, касаеща индивидуално
уговорени клаузи, с което въззивниците не са съгласни.
Така посочените
оплаквания във въззивната жалба са неоснователни. Видно от заключението на
вещото лице по основната експертиза, процесното ваканционно селище е от
затворен тип. То се състои от 40 броя сгради, които попадат в поземлен имот с
идентификатор 44094.1.103 и са налице повече от четири самостоятелни обекта във
ваканционното селище. До комплекса има контролиран достъп, който се осъществява
чрез монтирани електронни устройства за чекиране, монтирани камери за
наблюдение на целия комплекс и бариери на входовете за подземния паркинг, както
и физическа охрана. Ваканционното селище е оградено по границите на поземления
имот с масивна ограда с метални пана и в този смисъл процесният обект отговаря
на изискванията на §1, т.3 от ЗУЕС за жилищен комплекс от затворен тип. Не е
налице процесуално нарушение на съда свързано с позоваването на
обстоятелството, че се касае за комплекс от затворен тип. Това е обстоятелство
установено в хода на производството с оглед всестранното изясняване на делото
от фактическа и правна страна и не може да бъде вменено на съда като процесуално
нарушение. Неоснователни са и останалите оплаквания във въззивната жалба.
Атакуваният договор по реда на чл.2 от ЗУЕС е вписан в СВ съгласно изискванията
на закона и е без значение твърдението, че съдията по вписване няма правомощия
да извършва материално-правна преценка за валидността на представения за
вписване акт. Третото оплакване е свързано с предоставяне на услуги, касаещи
поддръжка на общите части на ваканционното селище според въззивниците, което
обстоятелство не се приема от съдебната практика, която счита, че в случай на
подписан договор по реда на чл.2 от ЗУЕС не се касае до предоставяне на услуга
по смисъла на ЗЗП. Същото се отнася и за оплакването по точка четвърта. Що се
отнася до последното оплакване, касаещо разпоредбата на чл.146 ал.2 от ЗЗП,
видно от събраните гласни доказателства по делото, между страните е водена
кореспонденция при закупуване на процесните имоти, направено е обсъждане на
клаузите по атакувания договор и макар дружеството-продавач да не е извършило
исканите промени в предварителния договор, това няма отношение по основния
въпрос по делото за приложимостта на Закона за защита на потребителите.
Действително с
определение № 1995/15.10.2018 г. по ч.гр.д. №1422/2018 г. на БОС, настоящия
съдебен състав е отменил определение №176/19.06.2018 г. по гр.д. № 156/2018 г.
на ЦРС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия,
което е цитирано във въззивната жалба, но след съобразяване с практиката на
ВКС, в това число и Решение № 128/18.07.2018 г. по т.д. №601/2018 г. на ВКС,
ТК, първо отделение, настоящата съдебна инстанция намира, че договорът за
поддръжка във ваканционно селище от затворен тип сключен по реда на хипотезата
на чл.2 от ЗУЕС, предполага особена хипотеза, която не попада в приложното поле
на ЗЗП, поради което въведените с исковата молба претенции, касаещи клаузи от
сключения договор за поддръжка, не представляват потребителски спор. В този
смисъл постановеното решение е правилно и законосъобразно, което налага същото
да бъде потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 38 от 17.04.2019 г., постановено по гр. дело №156/2018 г. по описа на
Районен съд - Царево.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в месечен срок от връчване
препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.