Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 31.01.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8614 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.05.2018г., гр.д.60213/15г., СРС, 144 с-в
осъжда В.Г.П. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата 924,53 лв. - стойност на потребена топлинна
енергия през периода 01.05.2012г. - 30.04.2014г. за имот с абонатен № 108099,
находящ се в гр.София, ж.к. „*****, ведно със законната лихва, считано от
07.10.2015г. до окончателното изплащане, сумата 128,82 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.06.2012г. -
13.03.2015г. и сумата 760 лв. - разноски, отхвърля предявения иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 128,82 лв. до пълния
претендиран от 160,40 лв. и осъжда ищеца да заплати на ответницата сумата 9 лв.
- разноски.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях В.Г.П.. Счита,
че няма валидно сключен договор между страните за предоставяне на топлинна
енергия за битови нужди, поради което не е потребител. Такъв е собственикът на
имота. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията в жалбата, въззивният съд
приема следното:
По силата на договор за дарение от 11.10.2010г., обективиран
в нот. акт № 99, т. III, д.462/10г., н-с рег. № 104
НК, ответницата В.Г.П. и трето за спора лице Б.Л.Пдаряват на сина си Л.Б.П.топлоснабдения
имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност.
Дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху
имота. Още преди изповядване на сделката, съсобственикът Б.Л.Пподава
заявление-декларация с вх. № 583/06.04.2009г. до ищеца за откриване партида на
негово име за имота.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са потребители на топлинна енергия. Принципно, при конкуренция между гол
собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вторият от тях е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена
топлинна енергия. Това е така, защото правомощията владение и ползване на
собственика, се упражняват единствено от ползвателя, чрез служене и получаване
на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова
чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите
такси, наред с поддържането на вещта. Диспозитивната разпоредба,
уреждаща отношенията между гол собственик и ползвател, е съобразена с
предположението за фактическо използване на веща от ползвателя.
В случая се не установява различно от обичайното фактическо
положение в топлоснабдения имот през процесния период 01.05.2012г. - 30.04.2014г. Довод в тази насока е обстоятелството, че партидата за имота
продължава да се води на името на единия вещен ползвател и не е променена по
искане на собственика. Ангажирането
на отговорността на собственика относно разходи за топлинна енергия, каквато не
е потребявал, би довело до недопустимо разместване на имуществени блага, в
нарушение на забраната за неоснователно обогатяване. Исковете за
признаване дължимост на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу вещния ползвател са основателни до размер на обжалваната
част.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са
уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.05.2018г., гр.д.60213/15г., СРС, 144 с-в
в частта, с която се осъжда В.Г.П. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата 924,53 лв. - стойност на
потребена топлинна енергия през периода 01.05.2012г. - 30.04.2014г. за имот с
абонатен № 108099, находящ се в гр.София, ж.к. „*****, ведно със законната
лихва, считано от 07.10.2015г. до окончателното изплащане и сумата 128,82 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
30.06.2012г. - 13.03.2015г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.